Граф Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (29 август 1862 –

Граф Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (29 август 1862 – 6 май 1949) е белгийски драматург, стихотворец и есеист. Той написа на френски език, а стиховете и пиесите му са типични за символизма. През 1911 година Метерлинк получава Нобелова премия за литература. Автор е на „ Съкровището на смирените “, „ Мъдрост и орис “, „ Животът на пчелите “, „ Животът на термитите “. Сред най-известните му пиеси са „ Натрапницата “, „ Смъртта на Тентажиля “ (в превод на Николай Лилиев, 1918), „ Синята птица “ и „ Чудото на Св. Антоний “. На Метерлинк е цитатът, постоянно неправилно приписван на Айнщайн: „ Ако пчелата изчезне от лицето на земята, на индивида ще му останат единствено четири години живот “. Тази мисъл е творбата „ Животът на пчелите “.Когато загубим някого, който обичаме, най-горчивите ни сълзи са извикани от загатна за часовете, когато не сме обичали задоволително.
Веднага щом изразим нещо с думи, ние го обезценяваме по чудноват метод. Мислим си, че сме се гмурнали в дълбините на бездната, а когато се върнем на повърхността, капката вода върху бледите ни пръсти към този момент не наподобява на морето, от което идва. Заблуждаваме се, че сме разкрили отлично богатство, а когато се върнем на дневната светлина, откриваме, че сме донесли единствено подправени камъни и части стъкло. И все пак съкровището продължава да свети в тъмното, непроменено.За да се научиш да обичаш, първо би трябвало да се научиш да виждаш.На всеки напредничав дух се опълчват хиляди посредствени мозъци, назначени да пазят предишното.Нашето най-тайно предпочитание - това е, което ръководи и господства над всичко. Ако очите ви не търсят нищо друго с изключение на злото, постоянно ще виждате злото да тържествува. Но в случай че си се научил да оставяш погледа си да почива върху искреността, простотата, истината, в миналото ще откриеш, надълбоко във всички неща, тихата вездесъща победа на това, което обичаш.Мълчанието е детайлът, в който великите неща се оформят. Говорът е прекомерно постоянно актът на задушаване и прекъсване на мисълта.Има хиляди канали, през които хубостта на вашата душа може да отплава даже до нашите мисли. Преди всичко там е прелестният, централен канал на любовта.Можем ли да си представим какво би било човечеството, в случай че не познаваше цветята?Преди да можем да донесем благополучие на другите, първо ние би трябвало да бъдем щастливи. Нито пък щастието ще населява в нас, в случай че не го дадем на другите. Ако има усмивка на устните ни, скоро и близките ще се ухилен и нашето благополучие ще стане толкоз по-истинско и по-дълбоко, когато забележим, че те са щастливи. Възможно ли е индивидът да не е нищо друго с изключение на изплашен господ?Мъдър е този, който най-сетне вижда в страданието единствено светлината, която то хвърля върху душата му. И още по-мъдър е индивидът, на който скръбта и насладата освен носят уголемение на съзнанието, само че и знанието, че съществува нещо, което превъзхожда съзнанието. Катастрофата на цялото ни битие е, че живеем надалеч от душата си и стоим в боязън от най-малкото й придвижване. Всичко, което ни се случва, е божествено велико и ние постоянно сме в центъра на един популярен свят. Но ние би трябвало да свикнем да живеем като ангел, който преди малко е възкръснал, като жена, която обича, или мъж на прага на гибелта. Ако знаеше, че ще умреш довечера или просто че ще би трябвало да си отидеш и в никакъв случай да не се върнеш, щеше ли, като погледнеш хората и нещата за финален път, да ги видиш в същата светлина, която си виждал до момента тях? Не бихте ли обичали по този начин, както в никакъв случай до момента не сте обичали?Тъжно е да обичаш и да не си обичан, само че още по-тъжно е да не можеш да обичаш.Източник