Градската нежна либерална прослойка в последните дни сякаш забрави за

Градската нежна демократична каста в последните дни като че ли не помни за прекомерно далечния Владимир Путин. Вече има ново страшилище, с което се плашат в беззвездните нощи, когато луната е голяма, цялостна и кървава - Елеонора Митрофанова. Има нов обичан виртуален спорт в обществените мрежи - коя от най-чистите, светли, изящни, прелестни, феноменални и извисени съвести ще се окаже по-обидена от съветската посланичка. Прочетох десетки есета по какъв начин българската страна би трябвало незабавно да депортира съветската дипломатка, да й затръшне вратата и повече да не я допусне до софийските веган пекарни. Един от най-възмутените се оказа писач в " Офнюз ", който даже се бил записал доброволец в Украйна - същият тъмен облик пусна фотография на патрон във фейсбук. Едва ли това е изплашило Митрофанова, в случай че питате мен. Тя добре би трябвало да е схванала, че виртуалните кресльовци са тъкмо това, на което наподобяват - смели клавиатурни воини, които разчитат някой различен да води техните борби.
Длъжен съм да припомня на тези възмутени, фучащи, потресени, разтърсени, ужасени, настръхнали и какво ли още не, че те самите са повсеместен образец за двойни стандарти. Прочетох изказванията на Митрофанова и не съм сигурен, че това е интервенция във вътрешните работи на страната. Виж, припомням си за френския дипломат Ксавие дьо Кабан, който редовно се правеше на политически анализатор на процесите у нас. Специалист по всичко - от правосъдната система до контузиите, нанесени от комунизма. Тогава тези, които през днешния ден припадат от смут от изказванията на рускинята, ръкопляскаха с потни длани и виеха гръбнаци пред френското посолство. Толкова са им изборни възмущенията, че чак смешни.
В последните изказвания на Митрофанова обаче има нещо, което ми се желае да разясняваме съществено. Тя сподели, че в случай че не е бил Съюз на съветските социалистически републики, България щеше да е колкото Софийска област. Колко яд се изсипа поради тези думи. Представях си създателите - пишат, а веничките им се свиват и издуват все едно са независима форма на живот.
Имам една неприятна вест. Митрофанова тъкмо тук е права. Достатъчно е да извадите протоколите от Парижката конференция през 1949 година Те са като признание. На тази конференция англичаните са най-яростните съперници на България. Донякъде ги разбирам - въпреки всичко санкционират фашисткото минало на страна, оповестила им война. И тогава, с помощта на сатанизирания през днешния ден Вячеслав Молотов, България остава в своите граници. Да, тъкмо Съюз на съветските социалистически републики ни вади от блатото на отговорното минало. Казвайки това, не желая да карам никого да харесва Съюз на съветските социалистически републики или Митрофанова. Но признаването на исторически обстоятелства е въпрос на здрав разсъдък. Останалото е политическо и историческо джендърство, обречено да приключи пагубно.
Т.е. дотук не виждам Митрофанова да се е пробвала да обиди някого. И в двата случая, в които толкоз възмути градските съвести, тя изрази своя позиция, а във втория случай даже се опираше на исторически обстоятелства.
Но през днешния ден да си против съветската посланичка се смята за особена форма на дейна битка. Тя, несъмнено, е безусловно безвредна. Няма нищо по-лесно от това да обявиш една дипломатка за баба Яга и да се опиташ да я сатанизираш медийно или да я заплашваш с патрони. Трудно ще стане, в случай че един ден би трябвало да отговаряш за своите думи. И единствено за протокола - не застрашавам никого със съд или затвор. Виж, със мраз и мрачно - да. Иронията е, че те самите ще са си отговорни.