Безвремието на Индия в образи – в изложбата на Цанко Цанков
Градската художествена изложба „ Борис Георгиев " - Варна, показва нови работи живопис на художника, въодушевени от пътуванията и духовния му опит.
В комплицираната конюнктура на противопандемичните ограничения своите нови платна живопис подреди в Градската художествена изложба „ Борис Георгиев " - Варна, наложеният варненски създател Цанко Цанков. Събрани под показателното наименование „ Безвремие ", тези работи пресъздават духовния опит на актьора, почерпан от дълбокото му и промислено потапяне в света на будистките практики и от срещите му с техните достоверни живи носители.
Изложбата показва познавачът на индийската изобразителна традиция изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на ГХГ-Варна:
„ Изложбата на Цанко Цанков „ Безвремие " ни открива пътеводни сигнали с прозренията на създателя от пътуванията и духовното му израстване в Индия, във Вараджа Академи във Вриндаван сред 1994-1998 година След Борис Георгиев (1888-1962), той е другият художник от Варна, който след повече от половин век поема пътя на Изток в търсене на своята същинска същина, като следва стъпките на своя нравствен преподавател Шри Пад Баба.
В живописните му платна тематично можем да разпознаем песенната лирика на Рабиндранат Тагор със стиховете от сборника „ Гитанджали ". В търсене на своята същинска същина, Цанко Цанков потегля по пътеката на бхакти йога и учи текстовете от „ Бхагавад гита ", с цел да откри същността си, такава, каквато е, и в изкуството да я изобрази в нейния метафизичен еквивалент.
Гравира текстовете от „ Бхагавад гита " на санскрит в горната част на картината. Разчита концепцията за времето като еквивалент на абсолюта, който има две форми на брахман - време и безвремие и избира втората за метафора на творчеството си. И тъкмо тук, в изкуството си Цанко Цанков съумява образно да споделя срещите си с духовните светове на Кумбха Мелла, на светеца от Вриндаван, на странстващите Садху за които реалният/материален свят е отражение на духовния.
Във фигуралните му композиции „ Пътят към реката ", „ Бикът Нанди ", „ Срещи по пътя ", „ Малката принцеса ", „ Краят на краищата " са изобразени портретни фигури на гопите, хора които живеят и се грижат за кравите в селцето на Кришна и Радха - Вриндаван. Това са облици, изпълнени с една естествена хубост и елегантност, които излъчват духовно задоволство и самодоволство от това, че имат свое лично място, място, в което живеят, изпълнени с безкористна и безпределна обич към Бога.
В комплицираната конюнктура на противопандемичните ограничения своите нови платна живопис подреди в Градската художествена изложба „ Борис Георгиев " - Варна, наложеният варненски създател Цанко Цанков. Събрани под показателното наименование „ Безвремие ", тези работи пресъздават духовния опит на актьора, почерпан от дълбокото му и промислено потапяне в света на будистките практики и от срещите му с техните достоверни живи носители.
Изложбата показва познавачът на индийската изобразителна традиция изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на ГХГ-Варна:
„ Изложбата на Цанко Цанков „ Безвремие " ни открива пътеводни сигнали с прозренията на създателя от пътуванията и духовното му израстване в Индия, във Вараджа Академи във Вриндаван сред 1994-1998 година След Борис Георгиев (1888-1962), той е другият художник от Варна, който след повече от половин век поема пътя на Изток в търсене на своята същинска същина, като следва стъпките на своя нравствен преподавател Шри Пад Баба.
В живописните му платна тематично можем да разпознаем песенната лирика на Рабиндранат Тагор със стиховете от сборника „ Гитанджали ". В търсене на своята същинска същина, Цанко Цанков потегля по пътеката на бхакти йога и учи текстовете от „ Бхагавад гита ", с цел да откри същността си, такава, каквато е, и в изкуството да я изобрази в нейния метафизичен еквивалент.
Гравира текстовете от „ Бхагавад гита " на санскрит в горната част на картината. Разчита концепцията за времето като еквивалент на абсолюта, който има две форми на брахман - време и безвремие и избира втората за метафора на творчеството си. И тъкмо тук, в изкуството си Цанко Цанков съумява образно да споделя срещите си с духовните светове на Кумбха Мелла, на светеца от Вриндаван, на странстващите Садху за които реалният/материален свят е отражение на духовния.
Във фигуралните му композиции „ Пътят към реката ", „ Бикът Нанди ", „ Срещи по пътя ", „ Малката принцеса ", „ Краят на краищата " са изобразени портретни фигури на гопите, хора които живеят и се грижат за кравите в селцето на Кришна и Радха - Вриндаван. Това са облици, изпълнени с една естествена хубост и елегантност, които излъчват духовно задоволство и самодоволство от това, че имат свое лично място, място, в което живеят, изпълнени с безкористна и безпределна обич към Бога.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ