The European Conservative: Европа я чака гражданска война - дълга и кървава
Градовете горят, знаците са осквернени, а хората се озлобяват. Бъдещето не вещае нищо положително
Гражданска война заплашва най-малко 10 европейски страни, Великобритания и Франция са отпред на листата, само че Германия и Швеция не са надалеч обратно. Всичко, което прави ръководещият европейски хайлайф, единствено форсира кървавия резултат, твърди създателят.
Градовете горят, знаците са осквернени, а хората се озлобяват. Бъдещето не вещае нищо положително.
Ако американците имат някаква визия за партията " Алтернатива за Германия ", те я виждат като група нацистки хулигани, които, в случай че им се даде независимост, ще върнат Германия към хитлеризма. На това са ги научили американските медии. Само малко на брой ще си създадат труда да влязат онлайн и да прочетат платформата на АзГ на британски език. Тези, които го създадат, ще намерят доста потребни хрумвания, които са много близки до Републиканската партия, даже преди Тръмп да пристигна на власт.
Разбира се, обстановката се повтаря в Европа. В тирада предходната седмица на закостенял конгрес в Унгария водачът на АзГ Алис Вайдел съобщи, че в родината ѝ " политиците се опасяват от нашата партия като от огън - и с съображение ". Въпросът, несъмнено, е, че " Алтернатива " -та споделя горчивата истина за другите рецесии, сполетели Германия, изключително всеобщата миграция и ислямизацията. Германският хайлайф избира да демонизира и потиска всеки, който вижда разделения в личната си страна, в сравнение с съществено да се занимава с проблемите, основани от неговата глобалистка идеология и властническия демократизъм на неговите бюрократи.
Не мога обаче да подсигурявам дали европейците схващат какъв брой е мъчно за членовете на АзГ и техните поддръжници. Миналия петък присъствах на частна среща с някои от законодателите и партийните функционери, които бяха пристигнали на форума в Будапеща.
Едно е да четеш нереални отчети за това по какъв начин немската страна непрекъснато изтласква АзГ към политическите маргинали. А напълно друго е да чуеш истории за гонене от страна на страната и частните институции от устата на самите жертви и техните близки. В " изтеклия " хилядастраничен отчет на службата за контраразузнаване, с цел да се изобличат " екстремистките " възгледи на " Алтернативата " – и това е явен предвестител на цялостна възбрана – е обещано такова безапелационно " доказателство " като туит от един от членовете на партията, че не е срамно да си немец.
Този патогенен боязън от елементарните хора, които мислят и усещат елементарни човешки неща, докара Германия до " мек тоталитаризъм ", както го назовавам, който се приближава до по-познатия – т.е. „ корав “.
Отново медиите нямат желание да отразяват този въпрос. И още по-малко – действителните условия, които тласкат разширяващите се маси под знамената на популистки и националистически партии като същата тази " Алтернатива ".
По-рано тази година Центърът за наблюдаване на миграцията на Обединеното кралство разгласява отчет, в който се твърди, че арестите на задгранични жители за полови престъплеания са 3,5 повече от тези на локални британци. Четиридесет и осем националности, живеещи във Англия, имат по-високи равнища на арести от локалните британци, като пет ислямски страни са водещи: Албания, Афганистан, Ирак, Алжир и Сомалия. Изглежда обаче, че държавното управление на Стармър е по-малко загрижено за сигурността на английските дами, в сравнение с за това да се увери, че никой не вижда и не мисли нищо неприятно за мюсюлманите (това би било " ислямофобия!).
Междувременно в Париж гневни тълпи от африкански и арабски младежи излязоха на шествие две следващи нощи през уикенда, " празнувайки " успеха на френски футболен клуб. Двама души бяха убити, а стотици бяха ранени. Какво тържество на " многообразието ": етнически младежи - в това число развяващи палестински байрак - оскверниха скулптура на Жана д`Арк! В туит със сърцераздирателнихизображения френската евродепутатка Марион Марешал разяснява: " Никой не би посмял да твърди, че този път ще ни води до ярко бъдеще на мир и национално единение. Трябва уверено да променим курса - и то допустимо най-бързо. "
Тълпите от незаконни мигранти, роящи се върху статуята на Жана д`Арк, са жив манифест: те в този момент имат улиците. Не е нужно да е толкоз явно. Наскоро моя другарка от Германия ми описа в Брюксел, че младите германци в родния ѝ град към този момент не излизат вечер без ножове. Те се опасяват да не бъдат намушкани от мигранти и не имат вяра, че полицията ще може да ги отбрани или даже да ѝ пука. Обществените пространства в Германия са под офанзива и въобще не е ясно дали спазващите закона германци ще могат да ги защитят.
Неумолимо се насочваме към революция. Експертът по революция Дейвид Бец от King`s College London бие паника. В авторитетното списание Military Strategy Magazine Бец обрисува стратегическите съображения, които европейските водачи би трябвало да вземат поради в светлината на рисковете от революция във Англия и на континента. Бец счита, че най-малко 10 европейски страни са изложени на риск от революция. Англия и Франция са отпред в листата, само че Германия и Швеция не са доста обратно.
От стратегическа позиция главният проблем е растежът на " дивите градове ". Това са " мегаполиси с население от над милион души, чиито държавни управления са изгубили способността си да поддържат върховенството на закона, като в същото време остават субекти на по-голяма интернационална система ". Градове като Париж са се трансформирали в дом на непрекъснато разширяващи се и все по-бунтовни диаспори от мигранти и мюсюлмани.
Вторият фактор е основната инфраструктура, която разрешава градски живот даже в селските региони. Местното население, прогонено от градовете от мигрантите и техните закононарушения, ще се опита да се разправи с " дивото " градско население и ръководещата класа, които направиха обстановката толкоз непоносима. Бец заключава:
" Комбинацията от тези фактори ни разрешава да очертаем траекторията на бъдещите цивилен войни. Първо, огромните градове стават неуправляеми. Второ, доста локални поданици от титулярната народност, трансформирали се де факто в изгнаници, разпознават тези " диви " градове като зони на непозната окупация. След това те стартират непосредствено да нападат най-уязвимите системи за поддръжка, с цел да причинят систематичен неуспех и колапс. "
Оскверняването на национални монументи от бандити или етнически тълпи не трябва да се отхвърля като инцидентни епизоди, предизвестява той. Бец поучава държавните управления да изготвят проекти за отбрана на обилни културни полезности при положение на революция. Дори единствено да се мисли за това е извънредно, само че би трябвало да се разработят и тактики за отбрана на националните нуклеарни арсенали - както в миналото трябваше да вършат непосредствените наследници на Съюз на съветските социалистически републики.
Накрая, държавните управления ще би трябвало да разработят проекти за основаване на безвредни убежища в провинцията, където популацията може да се укрие при положение на спор и където може да се поддържа някакво сходство на естествен живот.
Вероятно ще възразите: това е някаква полуда - сходен поврат на събитията е неосъществим по принцип. Професор Бец, който учи гражданската война като учен, обаче мощно поучава да не се изхожда постоянно и във всичко от " презумпцията за нормалност ". Класическите признаци на идна революция са ясно забележими в доста страни.
Историята ни дава доста образци за ръководещи елити, които не са съумели да " прочетат " вярно знаците на времето и са били пометени от тежки обществени катаклизми, които никой не е планувал. Европа и Америка - даже при Тръмп - към момента са оковани от " презумпцията за нормалност ", която се укрепва от медиите и държавната политика.
От друга страна, нищо не е предопределено. Все още можем да отстояваме себе си. Но с цел да се оправим с метастазите на тази рецесия, първо би трябвало да осъзнаем мащаба на казуса.
Може би европейците в действителност ще изберат капитулация и подчиняване, както в миналото направи Западната Римска империя, откакто се съобщи на варварските нашествия. В подобен случай поражда въпросът кой излаз е по-лош: революция за избавяне на Европа или, в противен случай, отвод от всевъзможни опити?
Да седиш и да се надяваш, че няма да се стигне до това, не е проект. Тогава какво да се направи? Защото всичко, което прави ръководещият европейски хайлайф, освен не работи, само че, в противен случай, единствено форсира резултата, който рискува да стане доста, доста кървясъл. Лично аз виждам немски патриоти в преследваните политици от " Алтернатива за Германия ".
Но те са и канарчетата в европейска въглищна мина...
За създателя
Рей Оливър Дреър младши, прочут като Род Дреър, е американски закостенял публицист и редактор, живеещ в Унгария. Бил е колумнист в The American Conservative в продължение на 12 години. Дреър е коментатор на The European Conservative. Старши теоретичен помощник в Дунавския институт в Будапеща.
Превод и редакция:
Гражданска война заплашва най-малко 10 европейски страни, Великобритания и Франция са отпред на листата, само че Германия и Швеция не са надалеч обратно. Всичко, което прави ръководещият европейски хайлайф, единствено форсира кървавия резултат, твърди създателят.
Градовете горят, знаците са осквернени, а хората се озлобяват. Бъдещето не вещае нищо положително.
Ако американците имат някаква визия за партията " Алтернатива за Германия ", те я виждат като група нацистки хулигани, които, в случай че им се даде независимост, ще върнат Германия към хитлеризма. На това са ги научили американските медии. Само малко на брой ще си създадат труда да влязат онлайн и да прочетат платформата на АзГ на британски език. Тези, които го създадат, ще намерят доста потребни хрумвания, които са много близки до Републиканската партия, даже преди Тръмп да пристигна на власт.
Разбира се, обстановката се повтаря в Европа. В тирада предходната седмица на закостенял конгрес в Унгария водачът на АзГ Алис Вайдел съобщи, че в родината ѝ " политиците се опасяват от нашата партия като от огън - и с съображение ". Въпросът, несъмнено, е, че " Алтернатива " -та споделя горчивата истина за другите рецесии, сполетели Германия, изключително всеобщата миграция и ислямизацията. Германският хайлайф избира да демонизира и потиска всеки, който вижда разделения в личната си страна, в сравнение с съществено да се занимава с проблемите, основани от неговата глобалистка идеология и властническия демократизъм на неговите бюрократи.
Не мога обаче да подсигурявам дали европейците схващат какъв брой е мъчно за членовете на АзГ и техните поддръжници. Миналия петък присъствах на частна среща с някои от законодателите и партийните функционери, които бяха пристигнали на форума в Будапеща.
Едно е да четеш нереални отчети за това по какъв начин немската страна непрекъснато изтласква АзГ към политическите маргинали. А напълно друго е да чуеш истории за гонене от страна на страната и частните институции от устата на самите жертви и техните близки. В " изтеклия " хилядастраничен отчет на службата за контраразузнаване, с цел да се изобличат " екстремистките " възгледи на " Алтернативата " – и това е явен предвестител на цялостна възбрана – е обещано такова безапелационно " доказателство " като туит от един от членовете на партията, че не е срамно да си немец.
Този патогенен боязън от елементарните хора, които мислят и усещат елементарни човешки неща, докара Германия до " мек тоталитаризъм ", както го назовавам, който се приближава до по-познатия – т.е. „ корав “.
Отново медиите нямат желание да отразяват този въпрос. И още по-малко – действителните условия, които тласкат разширяващите се маси под знамената на популистки и националистически партии като същата тази " Алтернатива ".
По-рано тази година Центърът за наблюдаване на миграцията на Обединеното кралство разгласява отчет, в който се твърди, че арестите на задгранични жители за полови престъплеания са 3,5 повече от тези на локални британци. Четиридесет и осем националности, живеещи във Англия, имат по-високи равнища на арести от локалните британци, като пет ислямски страни са водещи: Албания, Афганистан, Ирак, Алжир и Сомалия. Изглежда обаче, че държавното управление на Стармър е по-малко загрижено за сигурността на английските дами, в сравнение с за това да се увери, че никой не вижда и не мисли нищо неприятно за мюсюлманите (това би било " ислямофобия!).
Междувременно в Париж гневни тълпи от африкански и арабски младежи излязоха на шествие две следващи нощи през уикенда, " празнувайки " успеха на френски футболен клуб. Двама души бяха убити, а стотици бяха ранени. Какво тържество на " многообразието ": етнически младежи - в това число развяващи палестински байрак - оскверниха скулптура на Жана д`Арк! В туит със сърцераздирателнихизображения френската евродепутатка Марион Марешал разяснява: " Никой не би посмял да твърди, че този път ще ни води до ярко бъдеще на мир и национално единение. Трябва уверено да променим курса - и то допустимо най-бързо. "
Тълпите от незаконни мигранти, роящи се върху статуята на Жана д`Арк, са жив манифест: те в този момент имат улиците. Не е нужно да е толкоз явно. Наскоро моя другарка от Германия ми описа в Брюксел, че младите германци в родния ѝ град към този момент не излизат вечер без ножове. Те се опасяват да не бъдат намушкани от мигранти и не имат вяра, че полицията ще може да ги отбрани или даже да ѝ пука. Обществените пространства в Германия са под офанзива и въобще не е ясно дали спазващите закона германци ще могат да ги защитят.
Неумолимо се насочваме към революция. Експертът по революция Дейвид Бец от King`s College London бие паника. В авторитетното списание Military Strategy Magazine Бец обрисува стратегическите съображения, които европейските водачи би трябвало да вземат поради в светлината на рисковете от революция във Англия и на континента. Бец счита, че най-малко 10 европейски страни са изложени на риск от революция. Англия и Франция са отпред в листата, само че Германия и Швеция не са доста обратно.
От стратегическа позиция главният проблем е растежът на " дивите градове ". Това са " мегаполиси с население от над милион души, чиито държавни управления са изгубили способността си да поддържат върховенството на закона, като в същото време остават субекти на по-голяма интернационална система ". Градове като Париж са се трансформирали в дом на непрекъснато разширяващи се и все по-бунтовни диаспори от мигранти и мюсюлмани.
Вторият фактор е основната инфраструктура, която разрешава градски живот даже в селските региони. Местното население, прогонено от градовете от мигрантите и техните закононарушения, ще се опита да се разправи с " дивото " градско население и ръководещата класа, които направиха обстановката толкоз непоносима. Бец заключава:
" Комбинацията от тези фактори ни разрешава да очертаем траекторията на бъдещите цивилен войни. Първо, огромните градове стават неуправляеми. Второ, доста локални поданици от титулярната народност, трансформирали се де факто в изгнаници, разпознават тези " диви " градове като зони на непозната окупация. След това те стартират непосредствено да нападат най-уязвимите системи за поддръжка, с цел да причинят систематичен неуспех и колапс. "
Оскверняването на национални монументи от бандити или етнически тълпи не трябва да се отхвърля като инцидентни епизоди, предизвестява той. Бец поучава държавните управления да изготвят проекти за отбрана на обилни културни полезности при положение на революция. Дори единствено да се мисли за това е извънредно, само че би трябвало да се разработят и тактики за отбрана на националните нуклеарни арсенали - както в миналото трябваше да вършат непосредствените наследници на Съюз на съветските социалистически републики.
Накрая, държавните управления ще би трябвало да разработят проекти за основаване на безвредни убежища в провинцията, където популацията може да се укрие при положение на спор и където може да се поддържа някакво сходство на естествен живот.
Вероятно ще възразите: това е някаква полуда - сходен поврат на събитията е неосъществим по принцип. Професор Бец, който учи гражданската война като учен, обаче мощно поучава да не се изхожда постоянно и във всичко от " презумпцията за нормалност ". Класическите признаци на идна революция са ясно забележими в доста страни.
Историята ни дава доста образци за ръководещи елити, които не са съумели да " прочетат " вярно знаците на времето и са били пометени от тежки обществени катаклизми, които никой не е планувал. Европа и Америка - даже при Тръмп - към момента са оковани от " презумпцията за нормалност ", която се укрепва от медиите и държавната политика.
От друга страна, нищо не е предопределено. Все още можем да отстояваме себе си. Но с цел да се оправим с метастазите на тази рецесия, първо би трябвало да осъзнаем мащаба на казуса.
Може би европейците в действителност ще изберат капитулация и подчиняване, както в миналото направи Западната Римска империя, откакто се съобщи на варварските нашествия. В подобен случай поражда въпросът кой излаз е по-лош: революция за избавяне на Европа или, в противен случай, отвод от всевъзможни опити?
Да седиш и да се надяваш, че няма да се стигне до това, не е проект. Тогава какво да се направи? Защото всичко, което прави ръководещият европейски хайлайф, освен не работи, само че, в противен случай, единствено форсира резултата, който рискува да стане доста, доста кървясъл. Лично аз виждам немски патриоти в преследваните политици от " Алтернатива за Германия ".
Но те са и канарчетата в европейска въглищна мина...
За създателя
Рей Оливър Дреър младши, прочут като Род Дреър, е американски закостенял публицист и редактор, живеещ в Унгария. Бил е колумнист в The American Conservative в продължение на 12 години. Дреър е коментатор на The European Conservative. Старши теоретичен помощник в Дунавския институт в Будапеща.
Превод и редакция:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ