Градчето Колоди, Италия се намира на около 90 километра от

Градчето Колоди, Италия се намира на към 90 километра от Флоренция. В него са непокътнати някои от главните белези на XVII век по къщите. Градините са красиви и разрешават на благородните да откриват хладина и успокоение измежду природата. В имението на семейство Гарзони може да бъдат открити красиви веранди, покрити с комфортни дивани и столове за отмора.

Ако премине през тунела под вилата ще откриете една напълно друга действителност. Ще попаднете в дребна пиаца, където има умивалници за пране. Колоди е доста остарял град и най-вероятно изборът на локация – наобиколен е от редица върхове – подсказва за слагането на една по-висока отбрана. Едва ли някой е бил удивен да се изкачва всеки ден до планината, с цел да строи скъпите парцели, само че тогава времената са били доста по-различни.

В началото на XIX век ще открием и Карло Лоренцини, гражданин на Флоренция, който постоянно отива при роднините в Колоди, с цел да си почива през по-горещите лета. В спокойните дни се отдава доста на литература и в един миг е подготвен да стартира да написа, както и неговите книги ще го потвърдят по-късно. Използва псевдонима Карло Колоди.

Пише разнообразни политически есета, ирония за възрастни и на към 50 години взема решение да напише и малко детски книги. Първата му книга се продава през 1881 година и носи името „ Историята на кученцето “. След това ще напише и по този начин наречения „ Детски вестник “. В неговия начален параграф стои обичайна концепция за една красива приказка, а може би и политическо известие.

„ Имало едно време…

„ Крал! “ биха споделили моите млади читатели незабавно.

Не, деца. Не сте прави. Имало едно време… едно парче дърво. “

Както може да се досетим, в разказът парчето дърво ще стане Пинокио и по-късно историята ще бъде една от обичаните на всички италиански деца. Приключенията на този дървен левент ще бъдат превърнати във филм, освен това цели 18 пъти, като два от тях ще бъдат даже екшън филми. Компании като Дисни и Нетфликс също ще създадат свои лични екранизации. Американците знаят, че това е история на Дисни от 1940 година и постоянно са си представяли Пинокио като воин, чийто нос стартира да порасва, когато приказва неистини. Истинската история няма доста общо с Дисни.

В нея фокусът въобще не е ориентиран най-вече към лъжите. Да, Пинокио ще лъже, само че също така е непокорен, в някои моменти може да се счита за лъжец и създание, което не съблюдава думата си. Италианският създател демонстрира историята за момче, което прави всички вероятни неточности.

Още от момента, в който Джепето стартира да го основава, Пинокио ще се опита да избяга и няма да желае да се прибере вкъщи. За неговите пакости, Джепето ще отиде в пандиза. Обикновено италианците описват истинската история и откакто Колоди се счита за родния град на този воин, множеството туристи даже нямат визия какъв брой големи разлики са начертани от другите екранизации.

Истинската книга се оказва доста по-интересна и завладяваща, както можем да се досетим за всеки един филм. Самият текст също е извънредно богат и си проличава, че създателят в действителност е дал всичко допустимо от себе си,за да пресъздаде живота в Италия. През 2015 година някои от издателствата упорстват за нов и по-добър превод на книгата.

Във филмите, Джепето постоянно е производител на играчки и часовникар, който живее в дървена къща. Въпреки това няма нищо, което да подсказва, че Джепето живее в бедност и е дърводелец, който едвам съумява да свърже двата края. През по-голямата част от времето, основният воин ще търси храна и ще се моли да оцелее. Още при първия арест на Джепето, Пинокио ще изпита подобен апетит, като че ли някой е разрязал стомаха му с нож.

Щом го освобождават, дърводелецът ще предложи единствените три круши, които е пазил за себе си и получил в пандиза. Преди даже да се измият и нарежат, Пинокио ги изяжда и схваща за какво човек не би трябвало да бъде толкоз нервозен, когато употребява храна.

Има и доста случаи, в които дървеното момче се пробва да оцелее и е заплашван със гибел. една вечер би трябвало да избяга от други деца, които се пробват да го хвърлят в огъня, с цел да могат да се стоплят. Непослушникът ги назовава огнеядци. След това ще спи на пода, ще се опита да избяга от хора, които желаят да го изпържат и изядат като риба. В различен миг ще се трансформира в магаре и ще бъде хвърлен в морето, с цел да се удави, а по-късно притежателят му ще желае да нпарави от него тъпан – рибите щели да махнат ненужния пласт.

На финала Пинокио е изяден от акула и избавен от Джепето, който пък се е опитвал да го открие в морето и е бил изяден малко по-рано. Някои от разликите са, че магията, която го трансформира в магаре, е наказване, тъй като е избягал от учебно заведение и от детската площадка. Предупреждаван е няколко пъти от говорещия щурец, че не би трябвало да прави по този начин. Италианската дума за магаре постоянно има две смисли. Едното е за хора, които работят денонощно. Другото е за деца, които отхвърлят да отидат на учебно заведение. Посланието на Колоди е, че не всички са можели да отидат на учебно заведение и са станали магарета.

Той е сигурен, че всички, които са магарета в учебно заведение, най-вероятно ще станат и магарета в същинския живот – базирайки се на тежкия физически труд. Колоди има доста сериозна връзка с образованието и е желал да покаже на децата, че то би трябвало да е в основата на всичко. По това време има редица дребни републики и кралства, само че всички приказват на друг акцент и съблюдават разнообразни традиции.

Именно класните стаи съумяват да трансформират разликите и да разрешат на днешна Италия да се назовава по този начин, а не да се разпокъсва на по-малки елементи. През 1880 година тъкмо образованието става гратис и наложително. Литературата би трябвало да даде нужните познания и в същата година има покачване на издадените книги с цели 40%.

Поради обстоятелството, че не всички са богати, Колоди ще осъзнае, че няма по какъв начин едно дете да учи, в случай че стомахът му е празен. Ето за какво ще напише и писмо „ Хляб и книги “, в което ще уточни, че всяко човешко създание има потребност от храна и вода, както и отбрана, право на сън, с цел да може да се трансформира в нужния човек на Италия. В противоположен случай ще бъде изяден жив от света, изключително с неналичието на обучение.

Колоди е роден в дребна къща във Флоренция през 1826 година и за жалост слънцето е било осезаемо едвам на обяд. Неговият дом е бил слугински и родителите му са се трудили денонощно, с цел да го трансфорат в човек. Родителите на Колоди са доста странна композиция. Графиня Джинори е омъжена по сметка, само че откакто не харесва брачна половинка си, отхвърля всички почести и се омъжва за готвача Доменико, с който заживяват дружно.

Карло е тяхното първо от 10 деца и едно от 4-те, които ще съумеят да оцелеят детството. Животът в никакъв случай не е бил доста елементарен. В началото на 1838 година четирима от неговите братя и сестри ще умрат. На 10-годишна възраст ще бъде изпратен в учебно заведение, а това коства доста на татко му, откакто майката към този момент няма протекцията на аристократичните корени. Днес град Колоди не е прочут с хубостта си, а с Пинокио. Навсякъде се продават сувенири, даже таверните носят знаците от книгата. Камините тук се назовават „ огнеядци “. Властите основават и парка де Пинокио – един от първите за деца, където могат да се срещнат разнообразни фигури и картини от книгата.

Повечето поданици знаят истинската книга и могат с огромна акуратност да посочат къде тъкмо са премеждията на Пинокио. При основаването на парка, деца от цяла Италия, както и от целия свят ще изпратят суми, с цел да оказват помощ за построяването. Самият Уолт Дисни ще изпрати 100 $ от свое име. Пощите в Италия схващат каква тъкмо е концепцията и се отхвърлят да таксуват джобните пари в името на изкуството.

Ще открием виенско колело, бронзова скулптура на Пинокио и още доста други. През идващите години и други герои ще имат място в парка, а гид може да поведе младите посетители на едно премеждие, в което да опише малко историята на дървената кукла, която желае да стане момче.

В годините напред са наети аниматори, които се преобличат като положителната самодива, щурецът и даже самият Джепето. Създадена е фондация на името на Карло Колоди, с която да се продължи наследството.

Това очевидно е надалеч по-добрият вид за самия публицист, неговото семейство е желало да го трансформира в духовник. През 1984 година Карло напуща семинарията във Флоренция, а неговият чичо го поучава да учи философия и изразителност. С тази компетентност се дипломира след  две години и отива да работи в книжарници и издателства. Точно там открива и хора, които схващат за какво книгите са от такова значение и по какъв начин тъкмо образованието ще даде доста повече шансове на идващото потомство.

Между 1848 и 1859 година бъдещият публицист ще стане и доброволец в армията, тъй като желае да направи всичко допустимо за италианското обединяване. Пушката не може да даде това, което дава писалката и още на към 20 години той ще стартира да работи като редактор на язвителен вестник, който основава самичък. След една година ще има и псевдоним и ще стартира своята работа. Пинокио и неговите завършения идват едвам през 1881 година Пинокио идва в основен миг, когато италианското съзнание и италианския език би трябвало да се наложат. Именно Карло оказва помощ за полагането на главните и на двете.

Тук има и политически послания за родителите. В един миг Пинокио е излъган и дава своите четири златни монети на лисицата и котката. Оплаква се в съда, а там съдията е маймуна с бяла брада и златни очила без никакви стъкла. Пинокио свършва в пандиза, тъй като е жертва на закононарушението. Съдебната система на Италия не е в най-големия си подем, а още по-забавното е, че го освобождават едвам след доказването, че и самият пандизчия е лъжец и би трябвало да бъде на независимост.

По-късно други момчета ще кажат на дървения воин, че би трябвало да се образова, с цел да не разреши на останалите хора да го командват и мамят. Има и случай, в който Колоди желае да убие Пинокио, само че точно неговите редактори са на мнение, че той би трябвало да продължи да живее и да се трансформира в легенда, тъй като по това време в Италия, точно децата имат потребност от воин. Авторът даже показва, че горчивите медикаменти могат да бъдат доста по-лесни за предоставяне с малко захар.

Точно този съвет съумява да помогне на доста заболели и непослушни деца, които не обичат горчивия усет. Едно от последните завършения на Пинокио е обвързвано със спасяването на Джепето. Биографията на Карло показва, че тогава той е трябвало да работи за задълженията на своя личен татко. Не инцидентно е употребена думата акула, тъй като множеството лихвари също са носили това име. Самият Карло Колоди в никакъв случай не е имал деца, твърди се, че в миналото е имал щерка, само че за нея не се знае нищо.

След неговата гибел, брат му Паоло ще изгори всички писма от други дами, които могат да си навлекат неприятно добро име от писателя. Най-вероятно самият Колоди в никакъв случай не е желал да основава семейство, допустимо е гибелта на неговите братя и сестри да го е чучело задоволително, с цел да не желае да претърпява това още веднъж. Единствено светът на Пинокио е бил връзка с същинското семейство. Макар и публично да няма деца, писателят може да се счита за педагог и даже татко на едно цяло потомство в Италия, а за какво не и в света?