Градът заслужава целогодишно, не сезонно летище В разгара на лятото,

Градът заслужава целогодишно, не сезонно летище

В разгара на лятото, когато България по традиция изпада в апатично политическо и гражданско безвремие, а революции вършат единствено сърбите – и то студентите им, на бургазлии бе поднесена с ледена безучастност една вест, която звучи не просто като парадокс, а като откровена насмешка. Летище Бургас ще бъде затворено от ноември до април. За следващ път. Причината? Отново и още веднъж – рехабилитация на пистата.

Дежавю, което боли. Защото е знак освен за неприятно ръководство, само че и за арогантна индиферентност към стратегическата роля на това летище. Какво тъкмо се „ ремонтира “ толкоз години наред и за какво оборудването освен не свети с модерност, само че действително деградира в сезонна спирка, сходна на тези прашни жп гари по забравените трасета на времето?

Да, Летище Варна работи. През есента. През зимата. През цялата година. И то със същия оператор, получил посредством концесия изключителното право да ръководи и двата морски аеропорта на България. Един контракт, два разнообразни стандарта. 

Случайност? Едва ли. 

Докато от „ Фрапорт Туин Стар “ комфортно приказват за поправки, на терен текат митинги. Служители на бургаското летище упорстват за по-достойно възнаграждение. Става дума за хора, които работят в тежки условия, постоянно напрегнат и без ясно бъдеще. А в същото време, „ Райънеър “ – един от основните играчи в международния въздушен трафик – непосредствено упрекна концесионера в прекалено високи такси, които освен стопират разширението на направления, само че на процедура отхвърлят самолетните компании да се развиват в района.

Всичко това е резултат от една систематична липса – неналичието на визия. „ Фрапорт “ не просто не влага в бъдещето на Летище Бургас, компанията го редуцира до бездушна лятна касичка. И в случай че до момента този модел можеше да мине за краткотрайно стеснение, през днешния ден е ясно: той се е трансформирал в тактика. Опасна, неверна и изцяло неприемлива за един от водещите туристически и индустриални центрове в България.

И тук идва разумният въпрос: докога ще поносим това?

Дали Бургас би трябвало да чака още доста години, до момента в който изтече концесията? Или най-сетне ще се откри политическа воля, експертна подготвеност и публично единение, които да слагат под подозрение легитимността на това съглашение?

България е правова страна – или най-малко по този начин настояват главните ѝ институции. Нека тогава дадем късмет на закона да покаже мощ. Да се потърси екип от адвокати – не бюрократични служители, а същински акули в морето на корпоративното право – и да се разрови в концесионния контракт. Клауза по уговорка. Ред по ред. Изпълнено ли е всичко? И в случай че не – да се търси преустановяване по правосъден път. Концесиите не са безконечни. А когато вредят на публичния интерес, е обвързване на страната да ги преразгледа.

Местната власт в Бургас прави старания. Организира събития, работи за удължение на сезона, влага в реклама и туристическа инфраструктура. Но какво от това, в случай че пътят към града е блокиран от личните му затворени въздушни врати? Туризмът не стартира с хотел, стартира с полет. 

Бургас заслужава повече. Заслужава летище, което работи целогодишно. Летище, което обслужва освен чадъри и сезонни евтини чартъри, а и бизнеса, културния продан, софтуерните вложения. Заслужава инфраструктура, която отразява капацитета му – като втори максимален черноморски град и неоспорим стопански дирек на югоизтока.

Търпението има граници. А на концесиите се поставя край. Въпросът е в този момент, не на следващия ден. Докато Бургас още има сили да изиска това, което му се поставя.

Целогодишно летище. Нищо по-малко.