Градът е мръсен, хората са нахални, бутат се и всеки

Градът е замърсен, хората са нахални, бутат се и всеки те гледа в джоба
Първи ден от отпуската
От предишното лято не сме си ходили в България. За Коледа дори не се прибрахме, тъй като тая ненормалница, дето й разхождам кучетата, реши да си върви при техните в Айова и аз трябваше да й виждам скапаните френски булдози цяла седмица. Изядоха ми и последния чифт маратонки, гадините му с гадини!

И тая не ми заплати и $ отплата. „ Вие в Източна Европа мъчите кучетата “, вика, „ кой знае ти какво си им направил, с цел да постъпят по този начин! “. Ей т’ва доста го ненавиждам тука – няма по-прости от американците, но ни въртят на дребния си пръст!
И са грозни, и са дебели, и за нищо не стават – нали вървя по кастинги всяка седмица и ги виждам. Това тука, дето се мисли за артист, още на първи кръг в НАТФИЗ са го скъсали без пояснения.
Само езикът ми пречи на мене, тъй като по-малко се търсят артисти с източноевропейски акцент, това е. Иначе, в случай че го знаех тоя пусти британски като тях, до момента да съм на „ Оскар “-ите, почтено!

И не се върша на някакъв, нали – най-мразя някой българин, като замине навънка, да изяснява какъв брой е популярен и по какъв начин в България всичко е жалко. Ама то ти се навира в очите просто – страхотни сме, единствено системата е тъпа.
Втори ден от отпуската
Скапахме се от пътешестване, това не си е работа. Три самолета сменяхме, тъй като жена ми купила некви по-евтини билети. В Мюнхен най-малко имахме дълъг престой, а па там по терминалите има гратис кафета и чайове, та излющихме сума ти му.
Даже споделих на дребния наследник да си изпълни малко чайчета в джобовете на якето, а па той ми вика „ иц нот гуд ту ду дис! “. Е т’ва е – по този начин ги учат там по учебните заведения – за някакви дреболии да се тормозят.

И след това, като стане по-голямо, хване по една пушка, та изпозастреля цялото учебно заведение. ‘Щото к’во ше му стане на мюнхенското летище, в случай че едно детенце вземе 10 торбички чайче, а? Германската стопанска система ше се срине ли, какво?!
Егати и капитализма, егати и развитите страни, значи! В България сме къде-къде по-нормални от тия. И сме работни, и се оправяме във всевъзможни обстановки, и страната ни хубава, и хубаво се живее…
…
Обаче на терминала незабавно си ги познаваш кои са нашите хора. Ей в този момент я виждам една стрина – тича отдалече и крещи „ Йовчооо, ила, ила да са нафъшками с парфюмити! “. И Йовчо, анцузлията, става и хуква с торбите в парфюмерията да „ са фъшка “. Върнаха се осмърдяни на цигански сватбари, нема такива простаци!

…
Е тия лоукости напряко си еб**о майката! Т’ва е селски рейс, не е аероплан! Натоварихме цялата сган, дето слугува на германците тука, а в този момент ще се скъсат да поръчват самолетни сандвичи и да лющят уискита, та да се покажат по какъв начин резко са качили стандарта.
Абе, нали ви знам, бееее – цела година си стискате задниците и мизерувате, а в този момент в България – давай да се пънем, да не кажат, че не си съумял. Селяни! ‘Ми хвани се естествено, к’во неприятно има, че си бачкатор? Гордей се, че си българин, че си от антична страна, с просвета, с всичко.
…
Е, нема в никакъв случай да се оправим! Още като кацнеш на летището, опашката за паспортната инспекция ти се вие отвън постройката и на всички места смърди на кенеф. Застанали зад гишетата някакви мрачни хора, навъсили се… Това в Америка в никакъв случай не може да ти се случи просто. Кой каквото ще да ми приказва, там може да са строги, но постоянно са учтиви.

…
Майка и баща ни чакаха. Майка ни донесла топъл домакински кекс да си хапнем, тате се впуска да целува децата, но те не са привикнали по този начин някой да ги „ харасва “ и се крият в майка си. „ Ис дис гренпа “, вика дребния и майка му му вика „ Кажи дядо, дядо “. А то, детето, като чува български понякога, по какъв начин да знае? И вика „ ноу, дис ис нот дядоу, дис ис баба “. Та се посмяхме малко.
Трети ден от отпуската
Преядохме ужасно. Майка беше направила целия рецептурник на „ Балкантурист “, а и тъщата донесе още по толкоз от същото, та до три сутринта сме яли и пили с родата.

Велико си е българското гостолюбие – можем го ние това с масите и кефа! Това го няма навънка, няма го! Не знаят по какъв начин да се провиснал и единствено за кинти приказват.
…
Излизахме да се разходим из София. ‘Ми селско си е градчето, няма какво да се каже. Обаче какъв брой е на ниска цена, не е истина! Ядохме шест индивида в една пицария за ник’ви пари – аз това го изкарвам с разхождането на кучетата за една заран. После си напазарувахме зеленчуци и плодове за у дома – е нема такива домати, нема такива праскови! Тия в Америка не го знаят тоя усет – единствено пластмаса и силикон.

…
Видях се с приятелите от квартала. Едни напълнели такива, поотпуснали шкембета, създали по някакъв бизнес там и ‘айде, огромната работа! И единствено ме питат аз к’во-що.
„ Снимам филми в Холивуд “, крещя. За кастингите и кучетата си премълчах. ‘Ми няма да им върша кефа да им е готино, че се превивам, я!
И сметката платих – 100 $ за нек’ви бири, ракии и салатки, не е истина…
За тия пари в Америка ще си напълниш една купа с аржентинско барбекю и ще ядеш цяла седмица. И какво месо единствено – не като тия мърши тука.

Ама и приятелите единствено за пари приказват и единствено се фукат – тоя какъв апартамент си направил, оня по какъв начин ходил на море в Гърция, децата в Американски лицей.
Грейт, крещя, осъм, уандърфул, ънбиливъбър! А те ме гледат по този начин под очи, сиреч „ на к’ъв се пра’иш “. Това им одобрявам на американците – че ти се радват постоянно, възхищават ти се. А тия тука са егати завистниците!
Пети ден
С жена ми не можем да се срещнем от три дни – единствено сме по някакви срещи. Добре, че децата отпътуваха на вилата с бабите и дядовците, че ние да разцъкаме малко. Жена ми се скъса да върви на фризьори и козметици – тука тия услуги са три пъти по-евтини. Върна се нощес с някакви нокти, дето в случай че си ги направи в Щатите, ще ми издуха бюджет за два дни. И тя ми споделя, че приятелките единствено я питали по какъв начин се оправя в Америка.

Добре, че се снимахме пред къщата на това семейство, дето тя им чисти, та в този момент тука демонстрираме фотографията и викаме, че там живеем. Да се пукат от злоба!
И на жена ми съм споделил: „ Никаква чистачка не си – управител си на голяма компания за разчистване! “. Така да им споделя, щото другояче почват „ ’ма ти тоя стопански защо го учи – да чистиш тоалетните на американците ли?! “. И айде отново единствено за пари се приказва.
Седми ден
Днес бях на ортодонт. Намери ми три кариеса, ще ми ги направи в идната седмица преди заминаването. С прегледа, с материалите и работата, отново ще ми излезе колкото една амалгама в Щатите. Жена ми и тя ще си прави корона и един зъб на винт. Даже ми вика дали да не почнем бизнес в Америка „ Екскурзии със зъболекарски услуги “.

Набираме хора, организираме им пътуването, по едно малко хотелче в Драгалевци, вършим им пакет с ястие и дребна стратегия из София и ги водим при нашия ортодонт тука. Страшен бизнес може да стане!
Те, както са и тъпи тия американци, може да им вдигнем цените двойно, отново ще им е по-евтино от при тях. И ето ти ги кинтите! Веднага закупувам някъде една остаряла селска къща и започвам да влагам в нея за старини.
А може и село да си купя.

И даже да го направя на първото стоматологично село в България, където ще съчетавам селски туризъм със зъболекарски услуги.
Децата знаят по-добре британски от български, тъй че ги върша мениджъри. Жена ми отваря спа център. Аз, нали съм си артист по специалност, ще се занимавам с анимацията. Игрички, надпревари, майтапи и глей ги тия по какъв начин ти пълнят касичката! За две години тукашните селски предприемачи ще ми дишат американската прахуляк. Защото аз там в Америка на труд съм се научил – не съм като тия готованковци тука, дето единствено по масите стоят.
Десети ден
Нямам самообладание да си се прибера в Америка!

Тука тия стопират топлата вода за профилактика – това от соца го помня и по този начин ще си остане! През петнайсет минути имам срещи и търча от кафенето в заведения за хранене да се виждам с родственици и другари и всеки чака да му платя сметката, ‘щото пристигам от Щатите и съм съумял. Фед ъп съм напряко!
Градът е замърсен, хората са нахални, бутат се и всеки те гледа в джоба. Децата се върнаха от село, съвсем са не запомнили британския, а дребният, дето не искаше да вземе чайчета от летището, три пъти влизал в двора на съседите да им краде крушата. Майка ми разправя и се смее. „ Цял бащичко е “, вика.
Жена ми всеки ден реве, че следващата другарка й се фукала къде пътувала, в кой салон си правела косата и каква нова кола й купил мъжът й. Говорила дори с една, дето се ожени за някакъв рекламен необут, да ме пробват за някой сериал тука и да се връщаме. При тия простаци тука, дето хал хабер си нямат по какъв начин се вършат нещата по света!

Нали вървя по кастинги и виждам на какво равнище са хората, бе, алоу – то свири, танцува, пее, играе, не е като тука, дето от улицата ги взимат. Никакъв професионализъм, нищо!
И й го изяснявам на моята, а тя вика „ Ти все кучета ли искаш да разхождаш “. И тогава ми пристигна концепцията! Ще направя освен първото стоматологично село, само че и първата в света комбинирана еко-био стоматологично-зоо отмора в света! Хората ще идват да си оправят зъбите дружно със своите домашни любимци и по този начин няма да са подложени на напрежението от раздялата с тях.
Ще им провеждам и ветеринари, ще храним песовете с домашни храни, ще им създадем академия, ще има и зоо спа. Е това към този момент си е план! Ще избия рибата! Ще им натиря доволните селски български мутри с американски обсег!
Защото там съм се научил – гоу фор ит! И ‘айде да забележим тогава кой е по-успял!
Инфо: Флагман