Зуека се завърна в България
" Град Зуека е действително място в Испания. И когато Рачков и Геро са ме търсили в Испания, с цел да ме поканят да се завърна за огромния край на " Капките ", хората там фактически са се опитвали да ги насочат къде тъкмо се намира той. Градът е в посока Барселона и на към 200 км от мястото, където живеят аз “, споделя Зуека.
И признава, че се е наложило да префасонира своя график и този на фамилията си, с цел да се завърне и да излезе на сцената на финала на " Като две капки вода “ на Националния стадион " Васил Левски “ на 18 май. Синът му, който пътува дружно с него, пропуща учебно заведение. " Оказва се, че четири години не са къс период. Колкото и малко да наподобява времето, си не запомнил доста неща. Има един боязън за това дали ще се оправя на стадиона. Разчитам на сътрудниците си, които са голям екип и ще ми оказват помощ за всичко. Реално ще имаме единствено една подготовка преди да изляза на сцената. Не ме тормози броя хора, които ще бъдат там. За мен това няма значение – задължението е еднакъв, без значение дали те гледат двама, трима, 10 или 40 хиляди. Има неща, с които човек би трябвало да се преценява, само че в последна сметка това е част от професионализма “, безапелационен е той.
Зуека е безапелационен, че е намерил своето място в Испания, както и неговия наследник и не има намерение да се завръща в малкия екран. " Когато промениш радикално живота си, както го направихме ние, е мъчно да приказваш за завръщане. Като всеки артист и аз съм суетлив, само че в един миг си дадох сметка, че би трябвало да потисна това в името на 11-годишния си наследник. Реших да погледна живота през неговите очи. Сега имам ново професионално предизвикателство и това са моите картини. Интересно ми е безусловно да откривам топлата вода, тъй като, макар че рисувам от дребен, това е един свят, който се пробвам да откривам самичък – без преподаватели. А това е доста мъчно. Доверявам се на своя аршин, построен през последните 35-40 години. Така че в случай че на мен не ми харесва дадена картина, не я пущам. Оставям я да отлежи и я коригирам. Моите картини са театрални. Самият метод, по който образувам концепцията си, преди да почна да рисувам, е действеният сюжет, който вършим в театъра. “
Зуека ще зарадва феновете си на родна земя с нова галерия, която носи името " Моят Дон Кихот “ и ще бъде изложена на 14 май. " Моят Дон Кихот “ е индивидът с основно Ч. И постоянно е бил той. Човекът на 21 век. Човекът, който политиците вкараха във време, за което не е квалифициран. И както Мигел де Сервантес е показал своя Дон Кихот, като човек, изпреварил своето време, по този начин актуалният човек е подложен в обстановка, в която не е неговото време. Нито софтуерно сме на вярното място, нито сме в златните 90-те, когато всички работеха дружно за напредъка и мира. В момента светът е неустойчив. Но индивидът на всички места е еднакъв. Испанците са като нас, германците – също. Но те са сложени в други условия и реагират по друг метод. “
" За мен вятърните мелници, с които се бори Дон Кихот, са метафора на индивида. На борбата му със себе си, със системата и с всички останали индивиди против него и имат свои желания и провокации. Борбата с мелниците в никакъв случай няма да завърши или да бъде извоювана. Една от картините в изложбата ми е такава – изобразява мелница от хора. “
Зуека споделя, че следи какво се случва в България, само че е безапелационен, че е взел вярното решение за фамилията си да живеят в Испания. " За страдание, виждам измененията в България в негативна посока. Страната ни постоянно изчаква и избира неверната посока. Политическата конюнктура е особена. Тук постоянно мъчно се случват нещата. “
" В Испания в дребното градче, в което живеем, всичко се случва постепенно и умерено. С езика нещата са сложни – ние го владеем на магазинерско равнище. Съпругата ми е по-добре от мен. Но след избрана възраст нов език мъчно влиза в главата. Но мен ме избавя това, че по през целия ден съм в ателието и не ми е по този начин нужен. Имаме си среда – другари българи и чужденци. Покрай детето също имаме компании. “
Наскоро Зуека отпразнува своя 60-ти рожден ден. Пожелава си след още 10 години да бъде жив и здрав, да се гордее с децата си и да продължава да работи.
Изложбата " Моят Дон Кихот “ може да бъде забелязана от 14 май от 18.00 ч. в изложба Nova Art Space на ул. " Съборна “ 3. в София.
Финалът на " Като две капки вода " ще се състои на 18 май на Националния стадион " Васил Левски " в София.
И признава, че се е наложило да префасонира своя график и този на фамилията си, с цел да се завърне и да излезе на сцената на финала на " Като две капки вода “ на Националния стадион " Васил Левски “ на 18 май. Синът му, който пътува дружно с него, пропуща учебно заведение. " Оказва се, че четири години не са къс период. Колкото и малко да наподобява времето, си не запомнил доста неща. Има един боязън за това дали ще се оправя на стадиона. Разчитам на сътрудниците си, които са голям екип и ще ми оказват помощ за всичко. Реално ще имаме единствено една подготовка преди да изляза на сцената. Не ме тормози броя хора, които ще бъдат там. За мен това няма значение – задължението е еднакъв, без значение дали те гледат двама, трима, 10 или 40 хиляди. Има неща, с които човек би трябвало да се преценява, само че в последна сметка това е част от професионализма “, безапелационен е той.
Зуека е безапелационен, че е намерил своето място в Испания, както и неговия наследник и не има намерение да се завръща в малкия екран. " Когато промениш радикално живота си, както го направихме ние, е мъчно да приказваш за завръщане. Като всеки артист и аз съм суетлив, само че в един миг си дадох сметка, че би трябвало да потисна това в името на 11-годишния си наследник. Реших да погледна живота през неговите очи. Сега имам ново професионално предизвикателство и това са моите картини. Интересно ми е безусловно да откривам топлата вода, тъй като, макар че рисувам от дребен, това е един свят, който се пробвам да откривам самичък – без преподаватели. А това е доста мъчно. Доверявам се на своя аршин, построен през последните 35-40 години. Така че в случай че на мен не ми харесва дадена картина, не я пущам. Оставям я да отлежи и я коригирам. Моите картини са театрални. Самият метод, по който образувам концепцията си, преди да почна да рисувам, е действеният сюжет, който вършим в театъра. “
Зуека ще зарадва феновете си на родна земя с нова галерия, която носи името " Моят Дон Кихот “ и ще бъде изложена на 14 май. " Моят Дон Кихот “ е индивидът с основно Ч. И постоянно е бил той. Човекът на 21 век. Човекът, който политиците вкараха във време, за което не е квалифициран. И както Мигел де Сервантес е показал своя Дон Кихот, като човек, изпреварил своето време, по този начин актуалният човек е подложен в обстановка, в която не е неговото време. Нито софтуерно сме на вярното място, нито сме в златните 90-те, когато всички работеха дружно за напредъка и мира. В момента светът е неустойчив. Но индивидът на всички места е еднакъв. Испанците са като нас, германците – също. Но те са сложени в други условия и реагират по друг метод. “
" За мен вятърните мелници, с които се бори Дон Кихот, са метафора на индивида. На борбата му със себе си, със системата и с всички останали индивиди против него и имат свои желания и провокации. Борбата с мелниците в никакъв случай няма да завърши или да бъде извоювана. Една от картините в изложбата ми е такава – изобразява мелница от хора. “
Зуека споделя, че следи какво се случва в България, само че е безапелационен, че е взел вярното решение за фамилията си да живеят в Испания. " За страдание, виждам измененията в България в негативна посока. Страната ни постоянно изчаква и избира неверната посока. Политическата конюнктура е особена. Тук постоянно мъчно се случват нещата. “
" В Испания в дребното градче, в което живеем, всичко се случва постепенно и умерено. С езика нещата са сложни – ние го владеем на магазинерско равнище. Съпругата ми е по-добре от мен. Но след избрана възраст нов език мъчно влиза в главата. Но мен ме избавя това, че по през целия ден съм в ателието и не ми е по този начин нужен. Имаме си среда – другари българи и чужденци. Покрай детето също имаме компании. “
Наскоро Зуека отпразнува своя 60-ти рожден ден. Пожелава си след още 10 години да бъде жив и здрав, да се гордее с децата си и да продължава да работи.
Изложбата " Моят Дон Кихот “ може да бъде забелязана от 14 май от 18.00 ч. в изложба Nova Art Space на ул. " Съборна “ 3. в София.
Финалът на " Като две капки вода " ще се състои на 18 май на Националния стадион " Васил Левски " в София.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ