Град Визе - тракийската Бизия
Град Визе през днешния ден е малко китно градче в Европейска Турция, на основен път към Истанбул. Това градче, както и всички близки и сходни в полите на Южна Странджа, е тясно обвързвано с тракийската и по-късната българска история. В сведения за основаването на Одриското тракийско царство, през 5 век преди новата епоха, градчето се загатва с името Бузас или Бизия, а също и Визии.
Самият град е ситуиран на рид, естествено предпазен, над плодородната предпланинска местност и е комфортен за подсилване и отбрана. От средата на 1 век преди новата епоха тук е столицата на последната тракийска династия на Реметалк I, който ръководи дружно с брат си Раскупор II над обширни територии. Реметалк I получава римско поданство персонално от императора Октавиан Август и в 12 г.пр.н.е. При разкопки са разкрити част от основите на крепостта и на двореца на тракийския държател.
Околностите на град Бизия се свързват с тракийското племе асти, само че последната тракийска династия управлявала тук се води царство на сапеи и одриси. След Реметалк I, тази източна част от тракийските земи ръководят Котис III и Реметалк II, след което в средата на 1 век от н.е. тракийските земи дефинитивно са присъединени към Рим.
Всъщност в Античността тук, ситуирани в триъгълник, има три града с близко звучене. Единият е Бизия, днешна Виза или Визе, другият е Бизантион на Босфора, по-късно Константинопол (Истанбул), а третият е Бизанте по-късно Родосто, на брег на Мраморно море, през днешния ден Текирдаг. Това не е чудно, защото " виза " е едно от тракийските названия за град, обитаемо място. Други тракийски названия за обитаемо място са " пара ", " брия ", " дева/дава ", " диза " и още някои, които срещаме независимо или като съставка при образуването на голям брой имена.
В земите на днешна Европейска Турция и към Мраморно море, в Малоазийската част, т.е. целия хинтерланд на Цариград (Бизантион, Константинопол,Истанбул) има голям брой дворци, градски центрове, свързани с царе и владетели, от древността до през днешния ден. И след края на тракийските царства, по време на римското господство, в града Бизия и покрайнините не престават да живеят тракийски аристократи и шефове и преобладаващо тракийско население.
Историята на градчето се свързва и с първите сведения за християнството по тези земи и първите мъченици, в началните епохи на новата епоха. По времето на император Юстиниян, през 6 век, тук е построена една от многото църкви отдадени на Св. София - Божествената мъдрост, която този император построява в най-важните центрове на империята - на Балканите и оттатък тях.
Тази черква, в град Визе е непокътната и е известна като Малката св. София, през днешния ден несъмнено превърната на мюсюлмански храм. Така имаме една св. София в Цариград, една във Визе, една в София, една в Охрид и на още други места, всичките строени по времето на император Юстиниан (527-565), за който се смята че е от тракийски генезис. Църквата в градчето Визе е била много занемарена и реставрирана едвам преди 15-тина години, само че през днешния ден е придобила прелестен тип, както и цялото кале на градчето Визе.
Изобщо турското държавно управление дава доста пари за културата, наред с пропагандирането на османската част от нея, само че и на по-древната и по-нова история. От времето на праисторията до най-нови времена - за всичко това се отделят средства, а много музеи в градовете даже са безвъзмездни за посещаване.
Интересно е и едно сведение на османския странник, академик и държавен чиновник Евлия Челеби от 17 век, обвързвано с град Виза. Той споделя, че остарялата цитадела е била построена в петоъгълна форма, на една остра канара. По време на война градът е можел да даде три по петстотин от другите общности или общо 1500 бойци. Населението на града се състояло от юруци-мюсюлмани, българи и гърци. Имало всичко 12 махали, а лозята и градините били изобилни, уредени и плодородни. Много забавни са следните две фрази в текста на Евлия Челеби: " Наистина има доста обработен санджак " споделя той, " само че на бея му остават едвам хиляда гроша. Ако извърши неправди и отвън закона вземе едно зърно, раята (разбирай главно българи) като обуе цървулите, за един ден стига в столицата и се оплаква. " Това ще рече, че когато хората са отидели до Цариград и се е оплачела е имало кой да я чуе. Ще рече, че несправедливата Османска империя, за която сме учили в учебните заведения, надалеч не е била толкоз несправедлива...
Последното християнско население (гръцкото) напуща Визе при започване на 20 век. Българското напуща главно града още след Руско-турската война от 1828-1829 година и се преселва в днешна Бесарабия. Но като виждаме превратностите на ориста в хилядолетната история и изключително в днешните бурни времена, няма по какъв начин да сложим точка на събитията. Просто би трябвало да познаваме добре историята.
Самият град е ситуиран на рид, естествено предпазен, над плодородната предпланинска местност и е комфортен за подсилване и отбрана. От средата на 1 век преди новата епоха тук е столицата на последната тракийска династия на Реметалк I, който ръководи дружно с брат си Раскупор II над обширни територии. Реметалк I получава римско поданство персонално от императора Октавиан Август и в 12 г.пр.н.е. При разкопки са разкрити част от основите на крепостта и на двореца на тракийския държател.
Околностите на град Бизия се свързват с тракийското племе асти, само че последната тракийска династия управлявала тук се води царство на сапеи и одриси. След Реметалк I, тази източна част от тракийските земи ръководят Котис III и Реметалк II, след което в средата на 1 век от н.е. тракийските земи дефинитивно са присъединени към Рим.
Всъщност в Античността тук, ситуирани в триъгълник, има три града с близко звучене. Единият е Бизия, днешна Виза или Визе, другият е Бизантион на Босфора, по-късно Константинопол (Истанбул), а третият е Бизанте по-късно Родосто, на брег на Мраморно море, през днешния ден Текирдаг. Това не е чудно, защото " виза " е едно от тракийските названия за град, обитаемо място. Други тракийски названия за обитаемо място са " пара ", " брия ", " дева/дава ", " диза " и още някои, които срещаме независимо или като съставка при образуването на голям брой имена.
В земите на днешна Европейска Турция и към Мраморно море, в Малоазийската част, т.е. целия хинтерланд на Цариград (Бизантион, Константинопол,Истанбул) има голям брой дворци, градски центрове, свързани с царе и владетели, от древността до през днешния ден. И след края на тракийските царства, по време на римското господство, в града Бизия и покрайнините не престават да живеят тракийски аристократи и шефове и преобладаващо тракийско население.
Историята на градчето се свързва и с първите сведения за християнството по тези земи и първите мъченици, в началните епохи на новата епоха. По времето на император Юстиниян, през 6 век, тук е построена една от многото църкви отдадени на Св. София - Божествената мъдрост, която този император построява в най-важните центрове на империята - на Балканите и оттатък тях.
Тази черква, в град Визе е непокътната и е известна като Малката св. София, през днешния ден несъмнено превърната на мюсюлмански храм. Така имаме една св. София в Цариград, една във Визе, една в София, една в Охрид и на още други места, всичките строени по времето на император Юстиниан (527-565), за който се смята че е от тракийски генезис. Църквата в градчето Визе е била много занемарена и реставрирана едвам преди 15-тина години, само че през днешния ден е придобила прелестен тип, както и цялото кале на градчето Визе.
Изобщо турското държавно управление дава доста пари за културата, наред с пропагандирането на османската част от нея, само че и на по-древната и по-нова история. От времето на праисторията до най-нови времена - за всичко това се отделят средства, а много музеи в градовете даже са безвъзмездни за посещаване.
Интересно е и едно сведение на османския странник, академик и държавен чиновник Евлия Челеби от 17 век, обвързвано с град Виза. Той споделя, че остарялата цитадела е била построена в петоъгълна форма, на една остра канара. По време на война градът е можел да даде три по петстотин от другите общности или общо 1500 бойци. Населението на града се състояло от юруци-мюсюлмани, българи и гърци. Имало всичко 12 махали, а лозята и градините били изобилни, уредени и плодородни. Много забавни са следните две фрази в текста на Евлия Челеби: " Наистина има доста обработен санджак " споделя той, " само че на бея му остават едвам хиляда гроша. Ако извърши неправди и отвън закона вземе едно зърно, раята (разбирай главно българи) като обуе цървулите, за един ден стига в столицата и се оплаква. " Това ще рече, че когато хората са отидели до Цариград и се е оплачела е имало кой да я чуе. Ще рече, че несправедливата Османска империя, за която сме учили в учебните заведения, надалеч не е била толкоз несправедлива...
Последното християнско население (гръцкото) напуща Визе при започване на 20 век. Българското напуща главно града още след Руско-турската война от 1828-1829 година и се преселва в днешна Бесарабия. Но като виждаме превратностите на ориста в хилядолетната история и изключително в днешните бурни времена, няма по какъв начин да сложим точка на събитията. Просто би трябвало да познаваме добре историята.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ