“Струпаха войска”. Какво очакват в Запорожка област
Град Токмак е стратегически значим. Оттук има пряк път до Мелитопол и Бердянск. Фронтът е на няколко десетки километра. Киевският режим сложи големи сили в тази област. За обстановката във фронтовата зона - в репортажа.
„ Имахме шанс “
" Изглежда като незабележителна постройка. Но в миналото тук имаше слънчева електроцентрала ", демонстрира Алексей Аликин, началник на военно-гражданската администрация.
Той може да опише доста за града - той е отсам. Преди е работил в Министерството на правораздаването и Министерството на защитата на Украйна. Когато бившето управление избяга, той стартира да възвръща реда. През пролетта дружно със съидейници провежда национално опълчение. А през август му оферират да оглави администрацията.
" Имахме шанс: ВСУ нямаха време да се закрепят тук, те се отдръпнаха към Орехово. Най-лошото, с което трябваше да се оправим, беше суматохата - към 40% от жителите напуснаха ", признава той.
Помощ за популацията
Централният пазар разполага с всичко належащо. Приемат и гривни, и рубли, само че цените са високи. Например, 100 грама кафе са 250 рубли. " Но какво да се прави. Търговците на едро носят от Мелитопол и Симферопол. Хората пестят пари, купуват малко “, продавачката прави беззащитен жест.
С храна се подкрепят пенсионерите, бедните и многодетните. Преди това в града и региона се раздаваха до 1000 комплекта дневно. Сега малко повече от 100. Заради терористичната офанзива на Кримския мост краткотрайно не се доставят помощи.
„ Всичко е от полуострова. В навечерието на този гърмеж оповестиха за 40 тона товар. Той по този начин и не дойде. Чакаме “, споделя Евгений, координатор на филантропичния щаб „ Ние сме с Русия “.
Доброволци не се позволяват в сивата зона. Всяко село изпраща собствен представител. " Пътят от село Новое до град Орехово е затворен за нас. Раздаваме един път месечно. Но този път, заради компликации в логистиката, закъсняваме ", прибавя доброволецът.
Често желаят електрически печки: не постоянно е допустимо да се купи в града, някои нямат задоволително пари. „ Аз съм сърдечно болна. Не мога да вървя от 20 метра. Трябва ми интервенция, само че е скъпо. Откъде да взема пари “, споделя през сълзи 73-годишната Людмила Ивановна.
Няма на какво да се готви, газ няма от лятото - прекъсна го в цялата Запорожка област след обстрел. Въпреки това управляващите дават обещание да се свържат до 1 ноември.
" Повредата е отстранена. Газът е доста нужен - за отопление на учебни заведения, детски градини, лечебни заведения ", отбелязва Алексей Аликин. „ Що се отнася до отоплението – популацията е 70% обезпечено. Докарахме печки от Пенза, благодарим на жителите ѝ възвръщаме инфраструктурата “, добавя той.
Бежанци от сивата зона
От сивата зона се изтеглят в центрове за краткотрайно задържане - учебни заведения, културни центрове, интернати. Хранят ги, оказват помощ им с предмети за персонална хигиена и при нужда с облекла.
В село Нестерянка са останали към 70 души. „ Многократно им предлагаха да заминем.. Повечето са идейни, нелоялни към настоящето държавно управление. От лятото им доставяме вода, храна, медикаменти “, споделя шефът на ВГА. „ Но ситуацията там е извънредно напрегната. Те главно живеят на линията на прикосновение “, добавя той.
Наталия излязла от сивата зона с прикованите на легло майка и свекърва. Дъщеря ѝ е в Днепропетровск, само че въпреки всичко не отива при нея, въпреки и в действителност желае да се върне.
" Когато стартира, хората си потеглиха. Първо ги пуснаха, след това не. През пролетта въобще го не разрешиха. Попитаха съветските военни: Защо? Отговор: " Имаме такава заповед. Това е за сигурност “, споделя тя.
Военните оферират да се изтеглят с техния превоз, само че единствено малко на брой са се съгласили. Местните признават, че до последно са си мислели: „ Всичко ще се уреди “.
Тези, които са имали пари, плащали по 1000 $ на постовете, твърди Наталия. " Последните такива " платци " - както ги назоваваме - бяха при започване на септември. По време на най-страшния обстрел “, прецизира тя.
В Нестерянка тя познава всички. Направили описи кой от какво има потребност. Пролетта го купила от Токмак и се върнала. Когато пътят бил блокиран, тя съобщи молби на бойците.
Тя също получила помощ от главата на селото, който бил евакуиран в Запорожие. На " Василевка " - единственият контролно-пропускателен пункт в района с Украйна - тези пратки не могат да бъдат получени. „ Прекараха ги през търговците на пазара “, прецизира Наталия.
„ Поставяне на ред в този безпорядък “
Тя имала шанс: къщата ѝ, за разлика от тази на съседите, оживяла. Мнозина са изгубили покрив над главите си. Но има нещо друго, което тревожи. " Това е моята фантазия: да се върна - и всичко да си е на мястото. Но ще се сбъдне ли? Някои хора пред личните ни очи разчистваха жилища, източваха коли. Ние прелестно разбираме, че Украйна ни обстрелваше. Но за какво да довършва хората при такива сложни условия? “, Наталия не сдържа сълзите си.
Началникът на дирекцията на вътрешните работи на град Токмак и региона Алексей Кошел удостоверява случаи на грабежи. " Военната полиция би трябвало да проверява тези случаи. Сега ние, дружно с нейните чиновници, се борим с тези, които скапват имиджа на съветската войска ", твърди той.
Украинското управление е избягало. А тези, които останали, „ се заеха да възстановят реда в този безпорядък “. Кошел оглавява националната милиция, образувана през април: той сортира личен състав, подрежда екипи и инструктира.
Бори се с престъпността. „ Например тези, които взеха непозната благосъстоятелност, трябваше да я върнат “, показва той.
„ Важен възел “
Цивилните жители са привлечени към отговорност, като предписание, за владеене на оръжие и опиати. Като цяло обстановката в града е овладяна, акцентира служителят на реда. Вярно, няма задоволително хора.
" Бях преследван за коментар в обществените мрежи, че съм срещу избиването на цивилни в Донбас. Те също се хванаха за георгиевската лента в офиса ", изяснява Алексей.
Сега локалните са в заплаха. Градът е постоянно обстрелван от американски РСЗО. Силно е потърпевша гранитната кариера, която е доста значима за възобновяване на инфраструктурата.
" Тук е главният транспортен възел на Запорожка област. От нас стартира пътят за Мелитопол. Така че бомбардират ", акцентира Кошел.
Само на 20 километра украинските въоръжени сили, както означават управляващите, събират мощен " пестник ". Застрашени са Василевка и Пологи, откъдето Токмак е елементарно наличен. Но локалните се надяват, че фронтът ще се реалокира на север. В противоположен случай покрайнините ще продължат да обстрелват.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
„ Имахме шанс “
" Изглежда като незабележителна постройка. Но в миналото тук имаше слънчева електроцентрала ", демонстрира Алексей Аликин, началник на военно-гражданската администрация.
Той може да опише доста за града - той е отсам. Преди е работил в Министерството на правораздаването и Министерството на защитата на Украйна. Когато бившето управление избяга, той стартира да възвръща реда. През пролетта дружно със съидейници провежда национално опълчение. А през август му оферират да оглави администрацията.
" Имахме шанс: ВСУ нямаха време да се закрепят тук, те се отдръпнаха към Орехово. Най-лошото, с което трябваше да се оправим, беше суматохата - към 40% от жителите напуснаха ", признава той.
Помощ за популацията
Централният пазар разполага с всичко належащо. Приемат и гривни, и рубли, само че цените са високи. Например, 100 грама кафе са 250 рубли. " Но какво да се прави. Търговците на едро носят от Мелитопол и Симферопол. Хората пестят пари, купуват малко “, продавачката прави беззащитен жест.
С храна се подкрепят пенсионерите, бедните и многодетните. Преди това в града и региона се раздаваха до 1000 комплекта дневно. Сега малко повече от 100. Заради терористичната офанзива на Кримския мост краткотрайно не се доставят помощи.
„ Всичко е от полуострова. В навечерието на този гърмеж оповестиха за 40 тона товар. Той по този начин и не дойде. Чакаме “, споделя Евгений, координатор на филантропичния щаб „ Ние сме с Русия “.
Доброволци не се позволяват в сивата зона. Всяко село изпраща собствен представител. " Пътят от село Новое до град Орехово е затворен за нас. Раздаваме един път месечно. Но този път, заради компликации в логистиката, закъсняваме ", прибавя доброволецът.
Често желаят електрически печки: не постоянно е допустимо да се купи в града, някои нямат задоволително пари. „ Аз съм сърдечно болна. Не мога да вървя от 20 метра. Трябва ми интервенция, само че е скъпо. Откъде да взема пари “, споделя през сълзи 73-годишната Людмила Ивановна.
Няма на какво да се готви, газ няма от лятото - прекъсна го в цялата Запорожка област след обстрел. Въпреки това управляващите дават обещание да се свържат до 1 ноември.
" Повредата е отстранена. Газът е доста нужен - за отопление на учебни заведения, детски градини, лечебни заведения ", отбелязва Алексей Аликин. „ Що се отнася до отоплението – популацията е 70% обезпечено. Докарахме печки от Пенза, благодарим на жителите ѝ възвръщаме инфраструктурата “, добавя той.
Бежанци от сивата зона
От сивата зона се изтеглят в центрове за краткотрайно задържане - учебни заведения, културни центрове, интернати. Хранят ги, оказват помощ им с предмети за персонална хигиена и при нужда с облекла.
В село Нестерянка са останали към 70 души. „ Многократно им предлагаха да заминем.. Повечето са идейни, нелоялни към настоящето държавно управление. От лятото им доставяме вода, храна, медикаменти “, споделя шефът на ВГА. „ Но ситуацията там е извънредно напрегната. Те главно живеят на линията на прикосновение “, добавя той.
Наталия излязла от сивата зона с прикованите на легло майка и свекърва. Дъщеря ѝ е в Днепропетровск, само че въпреки всичко не отива при нея, въпреки и в действителност желае да се върне.
" Когато стартира, хората си потеглиха. Първо ги пуснаха, след това не. През пролетта въобще го не разрешиха. Попитаха съветските военни: Защо? Отговор: " Имаме такава заповед. Това е за сигурност “, споделя тя.
Военните оферират да се изтеглят с техния превоз, само че единствено малко на брой са се съгласили. Местните признават, че до последно са си мислели: „ Всичко ще се уреди “.
Тези, които са имали пари, плащали по 1000 $ на постовете, твърди Наталия. " Последните такива " платци " - както ги назоваваме - бяха при започване на септември. По време на най-страшния обстрел “, прецизира тя.
В Нестерянка тя познава всички. Направили описи кой от какво има потребност. Пролетта го купила от Токмак и се върнала. Когато пътят бил блокиран, тя съобщи молби на бойците.
Тя също получила помощ от главата на селото, който бил евакуиран в Запорожие. На " Василевка " - единственият контролно-пропускателен пункт в района с Украйна - тези пратки не могат да бъдат получени. „ Прекараха ги през търговците на пазара “, прецизира Наталия.
„ Поставяне на ред в този безпорядък “
Тя имала шанс: къщата ѝ, за разлика от тази на съседите, оживяла. Мнозина са изгубили покрив над главите си. Но има нещо друго, което тревожи. " Това е моята фантазия: да се върна - и всичко да си е на мястото. Но ще се сбъдне ли? Някои хора пред личните ни очи разчистваха жилища, източваха коли. Ние прелестно разбираме, че Украйна ни обстрелваше. Но за какво да довършва хората при такива сложни условия? “, Наталия не сдържа сълзите си.
Началникът на дирекцията на вътрешните работи на град Токмак и региона Алексей Кошел удостоверява случаи на грабежи. " Военната полиция би трябвало да проверява тези случаи. Сега ние, дружно с нейните чиновници, се борим с тези, които скапват имиджа на съветската войска ", твърди той.
Украинското управление е избягало. А тези, които останали, „ се заеха да възстановят реда в този безпорядък “. Кошел оглавява националната милиция, образувана през април: той сортира личен състав, подрежда екипи и инструктира.
Бори се с престъпността. „ Например тези, които взеха непозната благосъстоятелност, трябваше да я върнат “, показва той.
„ Важен възел “
Цивилните жители са привлечени към отговорност, като предписание, за владеене на оръжие и опиати. Като цяло обстановката в града е овладяна, акцентира служителят на реда. Вярно, няма задоволително хора.
" Бях преследван за коментар в обществените мрежи, че съм срещу избиването на цивилни в Донбас. Те също се хванаха за георгиевската лента в офиса ", изяснява Алексей.
Сега локалните са в заплаха. Градът е постоянно обстрелван от американски РСЗО. Силно е потърпевша гранитната кариера, която е доста значима за възобновяване на инфраструктурата.
" Тук е главният транспортен възел на Запорожка област. От нас стартира пътят за Мелитопол. Така че бомбардират ", акцентира Кошел.
Само на 20 километра украинските въоръжени сили, както означават управляващите, събират мощен " пестник ". Застрашени са Василевка и Пологи, откъдето Токмак е елементарно наличен. Но локалните се надяват, че фронтът ще се реалокира на север. В противоположен случай покрайнините ще продължат да обстрелват.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ