Ахтопол - градът на любовта
Град Ахтопол е ситуиран на каменист полуостров на брега на Черно море, в източното подножие на планината Странджа. Неговото землище е част от територията на Природен парк „ Странджа “. Доброто му местонахождение, богатата природа, предлагаща комбиниране от море, планина и тихи плажове, и изобилието от културно-исторически забележителности, благоприятстват да се развива като курортен център. Най-посещаван е добре опесаченият северен плаж, който се назовава " Лардиго ", само че в околноста има и голям брой дребни закътани заливчета, където търсещите успокоение могат да намерят усамотение. С население от към 1200 поданици, през днешния ден Ахтопол е най-малкият град по българското черноморско крайбрежие, след гр. Китен. Макар и да е един от най-малките градове в България и по българското черноморско крайбрежие, Ахтопол има хилядолетна и извънредно богата история. На места към днешния град са съществували селища още от новокаменната ера (средата на V хиляди прочие Хр.). Разкритите големи количества металургични шлаки, като тези в околност " Сгуриите " край р. Резовска подсказват, че Крайбрежна Странджа е заемала значимо място в праисторическия металодобив. Близкото " Граматиковско рудно поле " е един от най-древните рудодобивни центрове в света (4400-4200 година прочие Хр.). Доказано е, че златото от Варненския халколитен некропол (Култура Варна) е добито точно от тук.
През желязната ера регионът е населяван от тракийското племе тини. Тракийското име на селището не е известно, само че се знае, че по времето на цар Терес (515-464 година прочие Хр.), то към този момент се е намирало в региона Салмюдес на Одриското царство. Съществува догадка, че тракийското населено място е правоприемник на тините и е зародило към, така наречен " Кула на тините " (Бургтинум). До IV в. прочие Хр. укреплението се е намирало наоколо до брега, който след огромно земетресение е потопен. Правдоподобността на това съмнение занапред има да се ревизира - най-много посредством съответни подводни изследвания. От тракийския интервал е и близката до Ахтопол кула, така наречен " Оградената кула " (Аύλаίоu τείχος) край с. Синеморец, която била издигната на естествено нагорнище до устието на р. Велека. Разкритите наоколо до нея златно богатство и монети на Котис I (384-360 година прочие Хр.), разрешават да се дефинира, че тя е била част от имението (чифлика) на богат представител на елита от Одриското царство. Според една легенда, останала от тогавашното гръцко население на Ахтопол, свързва основаването на града с древногръцкия господ Зевс: " Един от синовете на Зевс имал връзки с красива смъртна жена, която му дарила три прелестни дъщери — Агата, Сиза и Виза. Като се научил за това, Зевс изгонил хубавиците от подножието на Олимп и ги изпратил да се заселят в далечния Понтус (Черно море). Тук Виза построила крепостта Урдовиза (Китен), Сиза основала Созопол, а Агата със своя обичан Делфин съградили Агатополис ( " Градът на любовта " ) ".
Към края на II в. прочие Хр., когато тукашните земи попадат в тракийската тактика Астика, стартира да се появява деен селищен живот. Намерените в северния ахтополски залив бронзови монети на последната тракийска династия демонстрират, че през I в. прочие Хр. тук е било издигнато барикада. Крепостта влиза в провинция Тракия на Римската империя по времето на император Клавдий (41-54 година сл. Хр.). През идващите два века на мир и благополучие Агатопол придобива градски тип. Отново се създали рудните благосъстояния на Странджа - рудодобивът и металургията обхванали и Малкотърновското рудно поле, при което тукашното населено място би трябвало де е имало 
функционалностите на основен пункт. Откритите артефакти (монети и др.) в покрайнината на Ахтопол приказват, че към средата н III в. градът запада в стопанско отношение. Причините за това могат да се търсят като в готските нападения, по този начин и в огромното земетресение от 262 година
След административната промяна от началото на IV в. при император Константин Велики Ахтопол попада в провинция Хемимонт с основен град Адрианопол, към Източната Римска империя (Византия). Така от затънтено градче в провинция Тракия той се оказва в обкръжението на столицата Константинопол. От тук насетне, снабдявайки със първични материали и продоволствия столицата, градът стартира да просперира. Археологическите изследвания сочат, че Ахтопол е укрепен с нови солидни крепостни стени през времето на ръководство на император Юстин I (518-527 г.). През средновековието Ахтопол се е намирал на границата сред българската страна и Византия и минавал ту в български, ту във византийски ръце. Надпис на кан Крум от 812 година оповестява за завладяването му. Агатопол е включен особено в клаузите на 30-годишния кротичък договорпри кан Омуртаг (815 г.), остава в рамките на България до 971 година По-късно е високомерен от цар Тодор Светослав, през 1304 година След гибелта на Георги ІІ Тертер през 1322г. и края на Тертеровата династия, Агатопол минал във византийски ръце. В началото на царуването на Иван Александър (1331г.), след борбата при Русокастро на 18 юли 1332 година, дружно с цялото Южно Черноморие, градът влиза още веднъж в рамките на Второто Българско царство. През XII век за град под името Агатубулис приказва арабския географ Идриси (1100 – 1165г.).
Ахтопол, дружно с други селища по западното Черноморско крайбрежие, придобива най-голямо значение през XIII-XIV в., защото става една от последните суровинни бази на Константинопол, който към този момент почнал да губи малоазийските си области. През тази ера Агатополис се оказва в центъра на така наречен " Война на проливите " (за надзор над корабоплаването и търговията в Черно море) сред италианските градове-републики Генуа и Венеция, в която частично взимат присъединяване България и Византия. В резултат на това съревнование, през 1352 година, дружно със пристанищата по Странджанското крайбрежие, Агатополис е високомерен от генуазкия адмирал Паганино Дория. Наложени били тежки конрибуции, а по-голяма част от локалното население бива пленено. Ахтопол се предава без пердах, като съумява да се откупи за 1000 златни перпера. След откритата надмощие на Генуа, България става неин сътрудник, вследствие на което получава отплата - Агатопол, дружно с Василико, Урдовиза и Созопол, са включени в рамките на Търновското царство. Но това не траяло за дълго, през есента на 1366 година граф Амедей VI Савойски подложил на двумесечна блокада Агатопол и през март 1367 година съумял да го превземе и съобщи на ромеите. Античният, а по-късно и средновековния град се е намирал на най-високото място на полуострова, където и до през днешния ден са непокътнати елементи от крепостната стена. За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 година, когато е превзет дружно със Созопол и Мидия. През 1403 година султан Сюлейман Челеби, го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна. Окончателното рухване на града по османско иго става напролет на 1453 година, дружно със столицата Константинопол и „ съвсем всички прелестни градове на Черноморието ”. Скоро по-късно султан Мехмед II Завоевателя издава заповед в обезлюдената ромейска столица да се преселят поданици от разнообразни завладени градове на Балканския полуостров. В това число влиза и Ахтопол, вследствие на което бива обезлюден. Не след дълго градът се възвръща и в него са настанени малоазийски преселници (ако се съди по локалния гръцки диалект).
През идващите епохи Ахтопол още веднъж се въздига, османските завоеватели удостоверяват статута му на град с значимо пристанище, посредством което да се изнасят храни и първични материали за столицата на новата империя – Истанбул (преименувания Константинопол). През 1498 година, съгласно един турски документ за търговията със сол, в Агатопол са живели 158 фамилии. Тогава градът е бил център на нахия (община) в кааза (околия) Анхиало, в която влизали 12 села. Когато през XVII в. от тук минава турския странник Евлия Челеби Ахтебули е наименуван ”разрушена цитадела ”. Служащият в австрийското посолство в Цариград Венцел декор Броняр, който при пътешестване за Виена по море през 1786 година слязъл в градчето, то брояло над 200 къщи, чието християнско население се занимавало с транспортиране и препращане на дървен строителен материал от странджанските гори със лични кораби до Цариград и близките градове. Според Г. Енехолм през 1829 година Агатопол има 310 къщи, а през 1845 година френският странник Ксавие д,Омер декор Хел е преброил 600 къщи. През турското господство на Балканите Ахтопол е бил прекомерно оживена „ касаба " с основно занимание рибарство, само че жителите му се занимавали и с пиратство.
Ахтопол е освободен от османско иго на 3 март 1878 година (Санстефанския кротичък договор), само че не задълго, още през лятото на същата година несправедливия Берлински контракт връща градчето още веднъж в рамките на Османската империя. По време на Преображенското въстание в 1903 година Агатопол към момента бил казалийски център и наброявал 400 къщи. До Балканската война (1912 г.) в комфортното Агатополско пристанище домували доста лодки и жителите му имали 45 кораба. Между тях имало 10-15 тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. Те плавали освен в Черно море. Маршрутите им достигали чак Беломорските и Средиземноморските пристанища. За сезонния лов на паламуд, турук и скумрия ахтополци разполагали с 16 аламана. Окончателното освобождение на града от съвсем петвековното иго настава през септември 1913 година След Балканските войни в 1914 година гръцкото население напуснало Ахтопол и тук се заселили източнотракийски българи - бежанциот Бунархисар, Яна, Виза, Сереген, Чонгара, Блаца, Бунар Хисар, Малък Самоков и други Съгласно преброяването от 1915 година в Ахтопол са се открили над 100 български рода от по едно до пет фамилии. Въпреки че българските бежанци били земеделци и скотовъдци, и попаднали в една непривична за тях среда, те бързо 
съумели да се приспособяват, като усвоили добре риболовството, корабостроенето, търговията и други През 1927 година новите ахтополци се провеждат в печелившата горска кооперация „ Гранит ”, през 1930 година в Риболовна кооперация, преименува по късно на Цар Борис III, а с осъществените облаги закупуват транспортния транспортен съд „ Перун ”.
Ахтопол е сполетян от огромна покруса през октомври 1918 година, когато бурен пожар го унищожава съвсем напълно. Само за една нощ градът е изпепелен. Огнената буря не пощадява и огромната митрополитска черква “Успение Богородично ”, която се извисявала на най-високата част на носа. Оцелели едвам тридесетина къщи, църквата “Възнесение Господне ” от 1796 година и отчасти манастирската черква “Свети Яни ” ( “Св. Йоан Предтеча ”). През последвалата тежка зима, от апетит и заболявания умират 51 души. За аргументите на пожара има няколко версии, като едната е, че той е породен отгръцка завера в отговор на заканата „ Нашият Агатопол няма да го оставим на българите подобен какъвто е ”, която се открива в записките на ахтополския преселник П. Хаджигергиос. Тежките премеждия сплотяват българската общественост и лека бавно, въпреки и в никакъв случай повече да не придобива предходния си тип, градът е възобновен. Създава се новият Ахтопол, в равнината под остарялата цитадела, а и върху нея. Въпреки сериозните разтърсвания, сполетели Ахтопол след 1914 година, градът съумява да се съвземе и до 1944 година бележи стопански растеж. Големият му крах настава след 1944 година с идването тоталитарната власт в България. Макар и да била издигната теснолинейка, по която до Ахтопол почнали да извозват продукциите на дъскорезниците в селата Кости и Бродилово, през 1952 година тя е ликвидирана. Освен това, градът попада в гранична област, достъпът до него е стеснен, с което последователно затихват и стопанките действия. След така наречен „ демократични ” промени от 1990 година ситуацията в Ахтопол не потегля на добре и обстановката продължава да се утежнява - закрито е пристанището (едно от най-старите по странджанското крайбрежие), замират всевъзможни селскостопански действия, неприятният път до града попречва туристическите потоци и т. н. Въпреки упоменатите пречки, уникалността на локалната природа и съществуването на забележителни културно-исторически и археологически монументи, обрисуват една добра вероятност за бъдещото развиване на града.
За църковната история на Ахтопол има относително нищожни данни. Намираните в региона на града и неговата акватория артефакти сочат, че тук е съществувало християнско средище още в първите години след приемането на християнството за публични и единствена вяра в Римската империя (началото на IV в. при император Константин Велики). Разкритите остатъци от раннохристиянска базилика от V-VI в., както и два оловни печата (на император Юстиниан Велики и на викария на Тракия Йоан), дават съществени учредения да се допусна, че Ахтопол е бил автокефална архиепископия по времето на Юстиниан (527-565 г.). Тази раннохристиянска катедра е била разсипана от кан Крум към 811 година, при завладяването тукашните земи от българите, и е възобновена през IX в., само че към този момент като епископски център на епархия Хемимонт.
Разчитайки на естествените дадености Ахтопол от ден на ден се оформя като съвременен курортен център. Обновяването на курортно - туристическата инфраструктура на града, построяването на нови кокетни къщи и заведения за хранене дава самочувствие на жителите му и убеденост, че туризмът и отсега нататък ще бъде най-развивания бранш. Корабоплаването и морският превоз от хилядолетия са свързвали Ахтопол с черноморските и средиземноморските страни и пристанища. Дълбок, комфортен и добре предпазен в предишното, ахтополският залив е комфортно място за приставане и обслужване на тогавашните ветроходи. С годините, вследствие на рушителната активност на морето и ерозията, североизточният бряг е опустошен и наносите запълват най-удобната част за кей в залива. В днешно време поредност от твърди скали съставляват натурален вълнолом. Пристанът е преместен на юг и античният мост е сменен с желязобетонен. Благодарение на пристанището и търговията, градът нееднократно е бил икономическии културно развъртян, а неговите благосъстояния са причина постоянно да бъде превземан, ограбван и разоряван. И постоянно с помощта на морето, пристанището и работливите поданици, Ахтопол възкръсвал и славата му се разнасяла надалеч по света. До 1913 година в ахтополското пристанище домували до 45-50 кораба, платноходи и доста риболовен лодки. Сега в пристанището влизат и излизат единствено риболовен лодки, които през зимата се изтеглят на брега. Ахтопол е едно от най-хубавите места за отмора по родното Черноморие. Той е комбинация от хубост и улеснение, с едни от най-привлекателните условия за туристите.
Инфо: www.svetimesta.com
