Защо много хора днес потъват в омраза
" Грабете, братя, буци, бийте гражданята! "
Това към този момент не е апел на Александър Стамболийски, останал надалеч обратно в историята. Това го претърпяваме сега – от Вирджиния до Варна и от Марсилия до Москва. Но по какъв начин това е допустимо, в случай че болшинството от хората от дълго време живеят в градовете и към този момент са „ гражданя “? И в случай че още от края на Средновековието на входа на градовете написа (физически или метафорично), че влизайки в града „ ставаш свободен “?
Кои хора са жители?
Да живееш в град не те прави жител, както да живееш на село не те прави селяндур. Взривът на популацията в градовете ги изпълни с хора, които нямат ни най-малка визия за това, ще е то жител. А Ковид епидемията изпълни селата с избягали от градовете високообразовани хора, които са жители до мозъка на костите си.
Още Аристотел отбелязва, че не всички жители на града са жители. Граждани са единствено тези, които могат да погледнат оттатък личните си ползи, да осмислят общото богатство и да са подготвени да работят за него за сметка на персоналното си благоденствие. Такива са, като предписание, малцинството от популацията. Затова, въпреки популацията от селяни да понижава непрекъснато – в Съединени американски щати, да вземем за пример, селското население спада от 60 на 100 през 1900 година на 36 на 100 през 1950 година и на 17 на 100 през днешния ден – нагонът „ гражданята “ да бъдат бити с буци не е измършавял.
В последните години се оказа, че такива хора могат да образуват нападателни болшинства – в Русия, във Англия (по време на Брекзита), в Полша (от време на време), в Словакия, Унгария, Сърбия и даже в САЩ, където желанието демократичните " гражданя " да бъдат бити с буци докара на власт Доналд Тръмп. И продължава да образува поддръжка за най-безумните му дейности, като да вземем за пример да кара цивилни сътрудници да отвличат хора от улиците, да арестуват съдии, сенатори и конгресмени, както и да бият който сварят (старателно заобикаляйки да бият хора с бял цвят на кожата).
Когато се изживяваш като жертва на огромна неправда
Очевидно е, че голямо количество хора са почнали да се изживяват като жертви на някаква огромна несправедливост – като изостанали от „ гражданята “, които напредват към все по-добър и логичен живот в изискванията на бързо изменящия се свят. И защото жертвите нямат убедеността, че могат да настигнат „ гражданята “ със лични старания – те ги намразват. Виждат техния триумф като причина за своя неуспех. Онова, което стартира да осмисля живота на новите селяни, е „ вековната завист на тога “.
За да се усещат Някои, те потъват в ненавист. А тя бързо се трансформира в еднаквост: на въпроса „ кой си? “ към този момент не дават отговор „ аз съм гражданин на Синсинати “, да вземем за пример, а - „ аз съм оня, който ненавижда еди-кои “. Оттук нататък въпросните нови селяни имат пред себе си два пътя. Единият е да сграбчен буците и да вдигнат оня селски протест, който съветският стихотворец Пушкин разказва като „ неправилен и безмилостен “. Другият е описван още от античните гърци: демокрацията (т.е. по тогавашните ограничения – властта на плебса) се трансформира в робия, защото плебсът си намира мощен човек, който да мачка „ гражданята “ от тяхно име.
Тъй като омразата убива солидарността, в актуалния свят плебсът най-вече не съумява да се провежда за протест, само че употребява инструментите на демокрацията (изборите), с цел да си избере тиранин, който да трансформира тяхната ненавист в държавно принуждение против ненавижданите от тях. Затова привържениците на Тръмп в Америка тържествуват всякога, когато репресивните органи насилят някой черен, кафяв или демократ. В техните очи страната просто хвърля буци по „ гражданята “ от тяхно име. В това принуждение тръмпистите виждат осъществяване на лозунга Make America Great Again.
Има ли средство против омразата и алчността
Омразата, както и алчността, нямат граници. Затова като предписание мразещите са и алчни. Но и омразата, и алчността, в случай че не се натъкнат на противопоставяне, са способни да доведат до края на света. Буквално: светът да бъде изяден от лакомия („ тек батките “ към Тръмп точно това имат за своя цел), а милиони хора – да бъдат премахнати от ненавист.
Лечението, несъмнено, е в съпротивата. Мразещите не са способни да се самоорганизират; и по тази причина на тяхното развихряне може да бъде поставена граница от страна на жителите, които умеят да работят дружно и координирано. Но съпротивата не е задоволителна. Докато тя „ държи фронта “, е належащо голямо изпитание от страна на гражданското общество и на институциите на съответната страна, тъй че новите селяни да бъдат извадени от яростното си положение. Това може да стане, когато бъдат отслабени мотивите за озлоблението – и най-много възприятието за личен неуспех. Те би трябвало да бъдат включени в систематични дейности, вследствие от които тези хора да намерят нова еднаквост. Да могат да споделят - вместо „ аз съм оня, който ненавижда “, нещо като: „ аз съм оня, който харесва хората от квартала, в който пребивавам и оказвам помощ за това, кварталът да става все по-добро място за децата ми “.
Не всички са неспасяеми
Има неспасяеми хора, които постоянно ще избират да замерят с буци „ гражданята “, вместо да почистят кварталната градинка. Но множеството мразещи могат да бъдат избавени, тъй като са просто уплашени хора, които се усещат изоставени и голи пред „ всеприиждащото съществуване “ (по Хайдегер). Ако на тях им се даде принадлежност и вероятност, омразата още веднъж ще се отдръпна към тъмните кьошета на обществата.
Тази стратегия изисква, несъмнено, големи и координирани старания в продължение на десетилетия. Добрата вест е, че към този момент е правено. Въвеждането на всеобщото обучение през 19 век безусловно избавя индустриализиращите се тогава общества от непрекъснати протести и опустошения. Няма причина – с изключение на човешката нелепост и мързел – това достижение да не може да бъде повторено в 21-ви век.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това към този момент не е апел на Александър Стамболийски, останал надалеч обратно в историята. Това го претърпяваме сега – от Вирджиния до Варна и от Марсилия до Москва. Но по какъв начин това е допустимо, в случай че болшинството от хората от дълго време живеят в градовете и към този момент са „ гражданя “? И в случай че още от края на Средновековието на входа на градовете написа (физически или метафорично), че влизайки в града „ ставаш свободен “?
Кои хора са жители?
Да живееш в град не те прави жител, както да живееш на село не те прави селяндур. Взривът на популацията в градовете ги изпълни с хора, които нямат ни най-малка визия за това, ще е то жител. А Ковид епидемията изпълни селата с избягали от градовете високообразовани хора, които са жители до мозъка на костите си.
Още Аристотел отбелязва, че не всички жители на града са жители. Граждани са единствено тези, които могат да погледнат оттатък личните си ползи, да осмислят общото богатство и да са подготвени да работят за него за сметка на персоналното си благоденствие. Такива са, като предписание, малцинството от популацията. Затова, въпреки популацията от селяни да понижава непрекъснато – в Съединени американски щати, да вземем за пример, селското население спада от 60 на 100 през 1900 година на 36 на 100 през 1950 година и на 17 на 100 през днешния ден – нагонът „ гражданята “ да бъдат бити с буци не е измършавял.
В последните години се оказа, че такива хора могат да образуват нападателни болшинства – в Русия, във Англия (по време на Брекзита), в Полша (от време на време), в Словакия, Унгария, Сърбия и даже в САЩ, където желанието демократичните " гражданя " да бъдат бити с буци докара на власт Доналд Тръмп. И продължава да образува поддръжка за най-безумните му дейности, като да вземем за пример да кара цивилни сътрудници да отвличат хора от улиците, да арестуват съдии, сенатори и конгресмени, както и да бият който сварят (старателно заобикаляйки да бият хора с бял цвят на кожата).
Когато се изживяваш като жертва на огромна неправда
Очевидно е, че голямо количество хора са почнали да се изживяват като жертви на някаква огромна несправедливост – като изостанали от „ гражданята “, които напредват към все по-добър и логичен живот в изискванията на бързо изменящия се свят. И защото жертвите нямат убедеността, че могат да настигнат „ гражданята “ със лични старания – те ги намразват. Виждат техния триумф като причина за своя неуспех. Онова, което стартира да осмисля живота на новите селяни, е „ вековната завист на тога “.
За да се усещат Някои, те потъват в ненавист. А тя бързо се трансформира в еднаквост: на въпроса „ кой си? “ към този момент не дават отговор „ аз съм гражданин на Синсинати “, да вземем за пример, а - „ аз съм оня, който ненавижда еди-кои “. Оттук нататък въпросните нови селяни имат пред себе си два пътя. Единият е да сграбчен буците и да вдигнат оня селски протест, който съветският стихотворец Пушкин разказва като „ неправилен и безмилостен “. Другият е описван още от античните гърци: демокрацията (т.е. по тогавашните ограничения – властта на плебса) се трансформира в робия, защото плебсът си намира мощен човек, който да мачка „ гражданята “ от тяхно име.
Тъй като омразата убива солидарността, в актуалния свят плебсът най-вече не съумява да се провежда за протест, само че употребява инструментите на демокрацията (изборите), с цел да си избере тиранин, който да трансформира тяхната ненавист в държавно принуждение против ненавижданите от тях. Затова привържениците на Тръмп в Америка тържествуват всякога, когато репресивните органи насилят някой черен, кафяв или демократ. В техните очи страната просто хвърля буци по „ гражданята “ от тяхно име. В това принуждение тръмпистите виждат осъществяване на лозунга Make America Great Again.
Има ли средство против омразата и алчността
Омразата, както и алчността, нямат граници. Затова като предписание мразещите са и алчни. Но и омразата, и алчността, в случай че не се натъкнат на противопоставяне, са способни да доведат до края на света. Буквално: светът да бъде изяден от лакомия („ тек батките “ към Тръмп точно това имат за своя цел), а милиони хора – да бъдат премахнати от ненавист.
Лечението, несъмнено, е в съпротивата. Мразещите не са способни да се самоорганизират; и по тази причина на тяхното развихряне може да бъде поставена граница от страна на жителите, които умеят да работят дружно и координирано. Но съпротивата не е задоволителна. Докато тя „ държи фронта “, е належащо голямо изпитание от страна на гражданското общество и на институциите на съответната страна, тъй че новите селяни да бъдат извадени от яростното си положение. Това може да стане, когато бъдат отслабени мотивите за озлоблението – и най-много възприятието за личен неуспех. Те би трябвало да бъдат включени в систематични дейности, вследствие от които тези хора да намерят нова еднаквост. Да могат да споделят - вместо „ аз съм оня, който ненавижда “, нещо като: „ аз съм оня, който харесва хората от квартала, в който пребивавам и оказвам помощ за това, кварталът да става все по-добро място за децата ми “.
Не всички са неспасяеми
Има неспасяеми хора, които постоянно ще избират да замерят с буци „ гражданята “, вместо да почистят кварталната градинка. Но множеството мразещи могат да бъдат избавени, тъй като са просто уплашени хора, които се усещат изоставени и голи пред „ всеприиждащото съществуване “ (по Хайдегер). Ако на тях им се даде принадлежност и вероятност, омразата още веднъж ще се отдръпна към тъмните кьошета на обществата.
Тази стратегия изисква, несъмнено, големи и координирани старания в продължение на десетилетия. Добрата вест е, че към този момент е правено. Въвеждането на всеобщото обучение през 19 век безусловно избавя индустриализиращите се тогава общества от непрекъснати протести и опустошения. Няма причина – с изключение на човешката нелепост и мързел – това достижение да не може да бъде повторено в 21-ви век.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ