Памет: Дипломати и външен министър на Москва отвличат български премиер със самолет!
Говорят, приказват, само че не споделят и една дума за българките ползи, за това по какъв начин десетилетия наред Кремъл се е отнасял със страната ни като към маловажна губерния и е налагал своя диктат на български ръководещи. Не единствено – някои ги е ликвидирал даже физически. И тъй като най-силен е плачът в редиците на Българска социалистическа партия, се постанова да напомним някои „ приятелски “ дейности на съветските служби и партийно управление във връзка с България.
През 1947 година България можеше да стане част от империя зад тила на Кремъл. Заради Южнославянския съюз героят от Лайпциг Георги Димитров е похитен и умира мистериозно, а различен партиен водач - Трайчо Костов увисва на въжето. Стотици българи гинат или изчезват безследно. Приятелят на Димитров Йосип Броз Тито се скрива в болница и по този начин оцелява.
Става дума за казусът с Южнославянския съюз, който преди десетилетия държавните глави на Югославия и България – Йосип Броз Тито и Георги Димитров желали да основат. На бял свят излизат и реакциите на Сталин и Комунистическа партия на Съветския съюз, както и премълчавани неща за гибелта на Георги Димитров и Трайчо Костов.
Ето какво написа в някои от излезлите наскоро на ярко кагебистки документи. „ Ние ще създадем огромен и мощен Южнославянски съюз, който ще може да се опълчи на всевъзможен натиск”. Това е заглавие на в.„ Правда”от 28.11.1947 г.).
В Москва управлението на Комунистическа партия на Съветския съюз е хвърлено в смут. Сталин желае стремително да му се даде отчет за „ незаконните намерения” на Тито и Димитров. Удря по бюрото и се заканва, че в случай че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не спре българите и югославяните, ще хвърчат глави.
В документа на съвестките секрети служби написа: „ Получихме данни, че за Тито и Димитров този Съюз е единствено първата крачка към съдваване на Федерацията на всички национални републики. На 17 януари 1948 година Димитров декларира на конференция в Букурещ, на която разискват дружно с вожда на румънските комунисти Георги Георгиу-Деж проектите за румънско-български митнически съюз: „ По отношение на проблемите на Федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, в Чехословакия, в Полша, Унгария, а евентуално и в Гърция, нашите нации сами могат да вземат решение. Именно те ще решат да бъде основана Федерация или Конфедерация, къде и по какъв начин би трябвало това да се осъществи”. Докладът с еретичната концепция е възложен на Сталин на 23.01.1948 година
Информацията го вбесява. Свидетел на случката я разказва по следния метод: „ Сталин се ядоса и хвърли досието на земята. След това отсече:
Това е нечувана провокация! Те желаят да основат социалистически блок, самостоятелен от Съюз на съветските социалистически републики! Нарушиха правилото най-важните решения да взимам аз! Ще си платят!”
По предписание на Йосиф Висарионович на 29 януари в „ Правда” се появява извънредно внезапно несъгласие: „ Ние публикувахме заявката на другаря Димитров, само че това не значи, че споделяме неговото мнение. Тъкмо противоположното, ние считаме, че тези страни не се нуждаят от натрапваната федерация или конфедерация.”.
На 10 февруари Сталин вика при себе си вождовете на българската и югославската компартии. Югославските секретни служби предизвестяват Тито, че е рисково да върви в Москва и той ляга в болница. В Кремъл от Белград отиват Кардел и Джилас.
Димитров обаче не съумява да отклони персоналната покана и отпътува, съпроводен от Трайчо Костов. Сталин и Молотов подлагат Димитров на внезапни нападки и унижения. Както оповестява Джилас по-късно: „ Изнесоха ме като на първокласник лекция за вярната ленинска политика в региона на междудържавните отношения”. По време на срещата най-неочаквано Сталин разпорежда Югославия и България да основат двустранен Съюз – т.е. да осъществят нещо, против което е бил до наскоро. Всъщност концепцията е Димитров да държи под надзор неприятния Тито. „ Той искаше Димитров да стане изменник, настояваше за това”, споделя още Джилас. Унизеният Димитров безропотно признава своите „ грешки” и дава обещание да се придържа към „ вярната линия”. Кардел и Джилас се връщат в Белград и оповестяват за случилото се. На съвещание на Централния Комитет на Компартията на Югославия руското условие за неотложен съюз с България е отхвърлено. Съветският съюз дава отговор с отвод на предлагането на Югославия да подписа ново икономическо съглашение.
В деяние влизат изпитаните средства на руската идеология и тайните служби - изфабрикувани процеси, чиито жертви се разобличават като „ врагове на родината”. През май 1948 година Сталин заповядва на шефа на сигурността Лаврентий Берия да изобличи всички „ титовисти” в държавите-сателити.
Ударът е ориентиран най-много против България.
През май 1948 година в Москва стартира „ търсенето на индивида на Тито в София”. Най-добрият претендент за това естествено бил 63-годишният Георги Димитров. Близка дружба го свързва с Тито от години. Димитров е комфортен и тъй като е бил пречупен още от пребиваването си през 30-те години в Москва, където като Генерален секретар на Коминтерна е трябвало безмълвно да следи по какъв начин безследно изчезват един след различен негови съратници и другари. Със личните си очи той е виждал смъртоносните последствия от всяко инакомислие и е познавал даже най-незабележимите следи на неодобрение върху лицето на Сталин. Познавал е и похватите на руските секрети служби. Още в Москва е знаел, че неговият персонален бодигард и шурей Вълко Червенков е вербуван от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) със задачата да го следи.
И въпреки всичко за Сталин било недопустимо изпращането на Димитров на подсъдимата пейка като ”титовистки съзаклятник и империалистически агент”. Героят от процеса за подпалването на Райхстага през 1933 година, опълчил се против Гьоринг пред нацисткия съд и от този миг уважаван от всички антифашисти, почитан от българската партия като митологичен полубог. За да се избавят от Димитров, руснаците избрали „ по-елегантен”, само че сигурен метод. През януари 1949 година той изчезва от София. Според доста документи, разкрити в последно време, той отишъл на летището в София, с цел да се срещне и беседва със заместник-председателя на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики и външен министър Андрей Вишински, който направил междинно кацане в София на пък към Варшава. Това е същият Вишински, който ръководел руската прокуратура в най-мракобесните 30-те години, когато подписва присъдите – доста от тях смъртни – на милиони руски жители. Димитров влезнал в самолета самичък, тъй като защитата му била предизвестена от съветски представители на посолството в София, да остане надалеч от българския министър-председател. Когато Димитров влезнал в самолета, вратата зад него ненадейно се затворила и машината изхвърчала.
Месеци наред за Димитров не се знаело нищо. Чак през април в пресата се появило малко известие, че той е болен и е на лекуване в Съветския съюз. Димитров умира на 2 юли 1949 година в московска болница. Така и не излиза наяве от какво е починал.
Потенциални жертви на изфабрикувания развой, които можел да набележи Берия, били Васил Коларов, Антон Югов и Трайчо Костов. Коларов бил най-близкият другар и сподвижник на Димитров. Двамата били дружно от 1918 година Той бил с заболели сърце и черен дроб и явно несъответствуващ за жертва.
Третият „ московчанин” Вълко Червенков през цялото време не се разглеждал като допустима жертва. В края на краищата той бил очите и ушите на руските секрети служби в София.
Скоро Берия намерил отговор на своите търсения. Твърдият болшевик Трайчо Костов, висшият началник на българската стопанска система, самичък облекчил неговия избор. По време на конференция в Москва той прекъснал разискването и изразил пред Сталин страдание по отношение на неравностойните и нездравословни за България пунктове от българо-съветския стопански контракт. Сталин се разгневил и обвинил Костов, че отклонява вниманието от значимите проблеми на комунистическото съзидание.
Така Трайчо Костов самичък подписал присъдата си.
Разработката била поръчана на офицери от руските службите под управлението на небезизвестния ген. Судоплатов. Те съставили лист с членовете на „ бандата на Костов”, които да бъдат задържани. Операцията била утвърдена персонално от Сталин.
В края на май 1949 година Трайчо Костов е свален от всички постове, задържан е и тикнат в ареста.
Заедно с Костов са арестувани още към 200 души, висши партийни функционери.
През ноември обвинителният акт бил тестван от Берия и одобрен. Всичко това става през посолството на Москва в София.
Сред обвинените са министърът на финансите Иван Стефанов, двама членове на Централен комитет, Никола Павлов, заместник-министър на строителството и Васил Ивановски, шеф на ръководството за агитация, Никола Начев, заместник-председател на Икономическия съвет, Борис Андронов Христов, търговски аташе в българското посолство в Москва, Цончо Цончев, шеф на Народната банка, Иван Гевренов, шеф отдел в Министерството на индустрията и Иван Тутов, шеф бранш в Министерството на търговията, Илия Баязалиев, секретар на профсъюза на строителните служащи и други
Костов е наказан на гибел и обесен
Последвали нови процеси против дасатки български икономически дейци, които не се вписвали като послушни на Кремъл. Много от тях отиват в пандизите, а други са интернирани.
От водещите функционери, безследно изчезнали и наказани в тайните процеси като „ шпиони на фашистката полиция, империалистически сътрудници и титовистки заговорници”, е задоволително да споменем члена на Политбюро професор Петко Кунин, министъра на индустрията Георги Ганев, шефа на ръководството на Държавна сигурност; Иван Масларов, секретар на Централния комитет, полковниците от Държавна сигурност Стефан Богданов и Никола Задгорски, ръководителят на военното разузнаване военачалник Петър Вранчев, командващият Гранични войски военачалник Лев Главинчев, Любомир Кайраков, Йордан Божилов и Стефан Тончев, министрите на електрификацията, външната търговия, пощите и прочие и прочие Всички те са от „ черния лист “ изработен от чиновници на Съветското посолство.
Същите „ дипломати “ осъществили проекта „ Юг”, както го наричал Сталин, вземат участие в отстраняването на над 30% от висшите фрагменти в страната, които били наказани, интернирани или изчезнали безследно.
Времената през днешния ден са други, ще скочат путинистите. Вярно и Путин към този момент не си играе на дипломация, а напряко нахлу в Украйна, избивайки хиляди и унищожавайки цели села и градове. Не се е трансформирал и нравът на кремълските секрети служби и потреблението на дипломатически задачи за секрети интервенции и опит за надзор върху избрани страни. Доказателства доста. Ще продължим да приказваме и пишем за това.
Фрог нюз
През 1947 година България можеше да стане част от империя зад тила на Кремъл. Заради Южнославянския съюз героят от Лайпциг Георги Димитров е похитен и умира мистериозно, а различен партиен водач - Трайчо Костов увисва на въжето. Стотици българи гинат или изчезват безследно. Приятелят на Димитров Йосип Броз Тито се скрива в болница и по този начин оцелява.
Става дума за казусът с Южнославянския съюз, който преди десетилетия държавните глави на Югославия и България – Йосип Броз Тито и Георги Димитров желали да основат. На бял свят излизат и реакциите на Сталин и Комунистическа партия на Съветския съюз, както и премълчавани неща за гибелта на Георги Димитров и Трайчо Костов.
Ето какво написа в някои от излезлите наскоро на ярко кагебистки документи. „ Ние ще създадем огромен и мощен Южнославянски съюз, който ще може да се опълчи на всевъзможен натиск”. Това е заглавие на в.„ Правда”от 28.11.1947 г.).
В Москва управлението на Комунистическа партия на Съветския съюз е хвърлено в смут. Сталин желае стремително да му се даде отчет за „ незаконните намерения” на Тито и Димитров. Удря по бюрото и се заканва, че в случай че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не спре българите и югославяните, ще хвърчат глави.
В документа на съвестките секрети служби написа: „ Получихме данни, че за Тито и Димитров този Съюз е единствено първата крачка към съдваване на Федерацията на всички национални републики. На 17 януари 1948 година Димитров декларира на конференция в Букурещ, на която разискват дружно с вожда на румънските комунисти Георги Георгиу-Деж проектите за румънско-български митнически съюз: „ По отношение на проблемите на Федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, в Чехословакия, в Полша, Унгария, а евентуално и в Гърция, нашите нации сами могат да вземат решение. Именно те ще решат да бъде основана Федерация или Конфедерация, къде и по какъв начин би трябвало това да се осъществи”. Докладът с еретичната концепция е възложен на Сталин на 23.01.1948 година
Информацията го вбесява. Свидетел на случката я разказва по следния метод: „ Сталин се ядоса и хвърли досието на земята. След това отсече:
Това е нечувана провокация! Те желаят да основат социалистически блок, самостоятелен от Съюз на съветските социалистически републики! Нарушиха правилото най-важните решения да взимам аз! Ще си платят!”
По предписание на Йосиф Висарионович на 29 януари в „ Правда” се появява извънредно внезапно несъгласие: „ Ние публикувахме заявката на другаря Димитров, само че това не значи, че споделяме неговото мнение. Тъкмо противоположното, ние считаме, че тези страни не се нуждаят от натрапваната федерация или конфедерация.”.
На 10 февруари Сталин вика при себе си вождовете на българската и югославската компартии. Югославските секретни служби предизвестяват Тито, че е рисково да върви в Москва и той ляга в болница. В Кремъл от Белград отиват Кардел и Джилас.
Димитров обаче не съумява да отклони персоналната покана и отпътува, съпроводен от Трайчо Костов. Сталин и Молотов подлагат Димитров на внезапни нападки и унижения. Както оповестява Джилас по-късно: „ Изнесоха ме като на първокласник лекция за вярната ленинска политика в региона на междудържавните отношения”. По време на срещата най-неочаквано Сталин разпорежда Югославия и България да основат двустранен Съюз – т.е. да осъществят нещо, против което е бил до наскоро. Всъщност концепцията е Димитров да държи под надзор неприятния Тито. „ Той искаше Димитров да стане изменник, настояваше за това”, споделя още Джилас. Унизеният Димитров безропотно признава своите „ грешки” и дава обещание да се придържа към „ вярната линия”. Кардел и Джилас се връщат в Белград и оповестяват за случилото се. На съвещание на Централния Комитет на Компартията на Югославия руското условие за неотложен съюз с България е отхвърлено. Съветският съюз дава отговор с отвод на предлагането на Югославия да подписа ново икономическо съглашение.
В деяние влизат изпитаните средства на руската идеология и тайните служби - изфабрикувани процеси, чиито жертви се разобличават като „ врагове на родината”. През май 1948 година Сталин заповядва на шефа на сигурността Лаврентий Берия да изобличи всички „ титовисти” в държавите-сателити.
Ударът е ориентиран най-много против България.
През май 1948 година в Москва стартира „ търсенето на индивида на Тито в София”. Най-добрият претендент за това естествено бил 63-годишният Георги Димитров. Близка дружба го свързва с Тито от години. Димитров е комфортен и тъй като е бил пречупен още от пребиваването си през 30-те години в Москва, където като Генерален секретар на Коминтерна е трябвало безмълвно да следи по какъв начин безследно изчезват един след различен негови съратници и другари. Със личните си очи той е виждал смъртоносните последствия от всяко инакомислие и е познавал даже най-незабележимите следи на неодобрение върху лицето на Сталин. Познавал е и похватите на руските секрети служби. Още в Москва е знаел, че неговият персонален бодигард и шурей Вълко Червенков е вербуван от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) със задачата да го следи.
И въпреки всичко за Сталин било недопустимо изпращането на Димитров на подсъдимата пейка като ”титовистки съзаклятник и империалистически агент”. Героят от процеса за подпалването на Райхстага през 1933 година, опълчил се против Гьоринг пред нацисткия съд и от този миг уважаван от всички антифашисти, почитан от българската партия като митологичен полубог. За да се избавят от Димитров, руснаците избрали „ по-елегантен”, само че сигурен метод. През януари 1949 година той изчезва от София. Според доста документи, разкрити в последно време, той отишъл на летището в София, с цел да се срещне и беседва със заместник-председателя на Съвета на министрите на Съюз на съветските социалистически републики и външен министър Андрей Вишински, който направил междинно кацане в София на пък към Варшава. Това е същият Вишински, който ръководел руската прокуратура в най-мракобесните 30-те години, когато подписва присъдите – доста от тях смъртни – на милиони руски жители. Димитров влезнал в самолета самичък, тъй като защитата му била предизвестена от съветски представители на посолството в София, да остане надалеч от българския министър-председател. Когато Димитров влезнал в самолета, вратата зад него ненадейно се затворила и машината изхвърчала.
Месеци наред за Димитров не се знаело нищо. Чак през април в пресата се появило малко известие, че той е болен и е на лекуване в Съветския съюз. Димитров умира на 2 юли 1949 година в московска болница. Така и не излиза наяве от какво е починал.
Потенциални жертви на изфабрикувания развой, които можел да набележи Берия, били Васил Коларов, Антон Югов и Трайчо Костов. Коларов бил най-близкият другар и сподвижник на Димитров. Двамата били дружно от 1918 година Той бил с заболели сърце и черен дроб и явно несъответствуващ за жертва.
Третият „ московчанин” Вълко Червенков през цялото време не се разглеждал като допустима жертва. В края на краищата той бил очите и ушите на руските секрети служби в София.
Скоро Берия намерил отговор на своите търсения. Твърдият болшевик Трайчо Костов, висшият началник на българската стопанска система, самичък облекчил неговия избор. По време на конференция в Москва той прекъснал разискването и изразил пред Сталин страдание по отношение на неравностойните и нездравословни за България пунктове от българо-съветския стопански контракт. Сталин се разгневил и обвинил Костов, че отклонява вниманието от значимите проблеми на комунистическото съзидание.
Така Трайчо Костов самичък подписал присъдата си.
Разработката била поръчана на офицери от руските службите под управлението на небезизвестния ген. Судоплатов. Те съставили лист с членовете на „ бандата на Костов”, които да бъдат задържани. Операцията била утвърдена персонално от Сталин.
В края на май 1949 година Трайчо Костов е свален от всички постове, задържан е и тикнат в ареста.
Заедно с Костов са арестувани още към 200 души, висши партийни функционери.
През ноември обвинителният акт бил тестван от Берия и одобрен. Всичко това става през посолството на Москва в София.
Сред обвинените са министърът на финансите Иван Стефанов, двама членове на Централен комитет, Никола Павлов, заместник-министър на строителството и Васил Ивановски, шеф на ръководството за агитация, Никола Начев, заместник-председател на Икономическия съвет, Борис Андронов Христов, търговски аташе в българското посолство в Москва, Цончо Цончев, шеф на Народната банка, Иван Гевренов, шеф отдел в Министерството на индустрията и Иван Тутов, шеф бранш в Министерството на търговията, Илия Баязалиев, секретар на профсъюза на строителните служащи и други
Костов е наказан на гибел и обесен
Последвали нови процеси против дасатки български икономически дейци, които не се вписвали като послушни на Кремъл. Много от тях отиват в пандизите, а други са интернирани.
От водещите функционери, безследно изчезнали и наказани в тайните процеси като „ шпиони на фашистката полиция, империалистически сътрудници и титовистки заговорници”, е задоволително да споменем члена на Политбюро професор Петко Кунин, министъра на индустрията Георги Ганев, шефа на ръководството на Държавна сигурност; Иван Масларов, секретар на Централния комитет, полковниците от Държавна сигурност Стефан Богданов и Никола Задгорски, ръководителят на военното разузнаване военачалник Петър Вранчев, командващият Гранични войски военачалник Лев Главинчев, Любомир Кайраков, Йордан Божилов и Стефан Тончев, министрите на електрификацията, външната търговия, пощите и прочие и прочие Всички те са от „ черния лист “ изработен от чиновници на Съветското посолство.
Същите „ дипломати “ осъществили проекта „ Юг”, както го наричал Сталин, вземат участие в отстраняването на над 30% от висшите фрагменти в страната, които били наказани, интернирани или изчезнали безследно.
Времената през днешния ден са други, ще скочат путинистите. Вярно и Путин към този момент не си играе на дипломация, а напряко нахлу в Украйна, избивайки хиляди и унищожавайки цели села и градове. Не се е трансформирал и нравът на кремълските секрети служби и потреблението на дипломатически задачи за секрети интервенции и опит за надзор върху избрани страни. Доказателства доста. Ще продължим да приказваме и пишем за това.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ