Говорител на ЕК заяви пред БНТ, че по време на

Говорител на Европейска комисия съобщи пред Българска национална телевизия, че по време на метода за кацане GPS сигналът е липсващ, само че самолетът е кацнал безпроблемно. „ Наистина можем да потвърдим, че е имало заглушаване, само че самолетът е кацнал безвредно “, посочи говорителката на Комисията Ариана Подеста.

От Министерския съвет също разпространиха позиция, съгласно която „ по време на метода за кацане на летище Пловдив е липсващ GPS сигналът “. Според информацията от българските институции, Ръководство „ Въздушно придвижване “ неотложно е предложило различен метод посредством наземни навигационни средства (инструментална система за кацане), които са самостоятелни от GPS. Така пренасочване на полета не се е наложило.

 

По предварителна стратегия самолетът е трябвало да кацне точно на летище Пловдив. Полетът е изпълняван с нает от Европейската комисия аероплан, прецизираха от Министерски съвет.

 

България е уведомила Европейската комисия, че подозира Русия в интервенция за GPS-заглушаването при кацането на Урсула фон дер Лайен през вчерашния ден в Пловдив, съобщи в Брюксел говорителката на комисията Ариана Подеста.  

 

Подобни дейности към този момент провокираха паника в страни като Естония, които ги дефинират като нарушаване на интернационалното право.

 

Фон дер Лайен беше в България, с цел да се срещне с премиера Росен Желязков и да посети оръжейна фабрика край Пловдив. След визитата си тя отпътува със същия аероплан за Варшава, без произшествия.

 

Какво значи заглушаването на GPS сигнала за българските служби?

Инцидентът с кацането на самолета на Урсула фон дер Лайен в Пловдив демонстрира какъв брой уязвима е България към хибридни офанзиви. Заглушаването на GPS сигналите не е просто механически проблем – това е форма на електронна война, която визира и националната сигурност.

 

За ДАНС и българските специфични служби този случай би трябвало да е сигнал за паника. Ако аероплан с ръководителя на Европейската комисия може да бъде обиден от сходна интервенция над българска територия, то какво остава за гражданските полети, военната авиация или стратегическите връзки?

 

Фактът, че институциите реагираха едвам след изявления в Financial Times, а не по лична самодейност, също повдига въпроси за равнището на подготвеност. В страни като Естония сходни офанзиви се третират като пряк риск за националната сигурност и се огласяват обществено. В България обаче като че ли липсва политическа воля за намерено говорене по тематиката.

 

Това слага пред ДАНС, военното разузнаване и РВД три съществени задания. По-добър мониторинг на електронните разстройства в българското въздушно пространство. Бърза реакция и обществена бистрота при определяне на опасности за гражданската авиация. Координация с НАТО и Европейски Съюз, защото GPS офанзивите към този момент засягат и съдружниците ни в Балтика, Полша и Румъния.

Ако България не построи потенциал да разпознава, потвърждава и обезврежда сходни намеси, рискуваме страната да остане „ сляпо леке “ на картата на европейската сигурност – уязвима точка, през която съперници като Русия могат да изпращат послания и да подлагат на тестване груповата защита.