Маестро Камджалов: Артистът може да е спасител, а може и да асистира на падението. Шостакович, Концерт №2
Говорим в студената зала на Сити Марк Център, където е приютена ACADEMIA MUSICA на проф. Нева Кръстева и маестрото. Трийсетина души седят и слушат, приказват и споделят, мислят на глас и съпреживяват безконечната musica mundana (музика на света, музика на сферите) и musica humana (музика на хората, човешка музика).
Ние - непосветените в тайните на алхимията създаваща образците на музикалната история на света и Те – посветилите се на законите и и свръхпродуцираме топлота, до момента в който протича дифузията на магичния продан от лектори към жадните за познание, и назад, във тип на благодарност, и изпитание да се протегнем към питагорейските истини за божествения генезис на музиката и взаимовръзките на всичко, което звучи.
Маестро Камджалов, научихме, че концертът, който трябваше да дирижирате в Берлин се отсрочва, за какво? Казвали сте нееднократно, че столицата на Германия е особено място за вас.
Да. Берлин е съдбоносно значимо място в живота ми. Освен, че съм ученик на Берлинската диригентска школа (като първи българин признат да учи там след самият Панчо Владигеров), в Берлин са родени и моите деца – Кубрат, Рада и Зора. И, да, доста скърбя, че поради познатата общоевропейска обстановка, дълго плануваният ми концерт в залата на Берлинската филхармония, и то със едно от най-лично докосващатите ме заглавия „ Песен за Земята “ на Густав Малер, беше анулиран.
Ще отмените ли и други ваши изяви? Причината?
От една година не са спирали да се отсрочват всевъзможни събития в света, освен културни, освен мои. Причината е ясна – една полуда, един зверски ахуманен бизнес със орисите на хората. Ковид е единствено разследване на тази световна дехуманизация, корените на която се губят някъде още съвсем в зорите на човечеството. Иначе в персонален проект, най-съжалявам, че около тази обстановка, не можах да поема пълноценно новият си пост на Музикален шеф и Главен Диригент в Италия.
С какво са запълнени дните Ви понастоящем? Не спряхте да работите по време на предходните локдауни, кое е непреодолимото за създателя в тази обстановка?
Дните ми са запълнени с доста мислене... Мислене, за това, че би трябвало да измислим нещо ново. Трябва да създадем нещо ново. Предният свят беше подправен. И този свят е подправен. Трябват нови импулси. Работим с екипа по това. Има още доста какво да се прави. Нивата на човечеството е още неразорана. Ние сме първоначално. Ние сме в зорите.
Как оцелява актьорът без изяви, без аудитория, без задължения, без приходи? Вашата фондация оказа помощ финансово на десетки създатели и техните фамилии, какво споделят сътрудниците Ви напоследък?
Радвам се, че можахме да помогнем с нещо микроскопично, само че в значителен миг. Аз получавам доста и съм задължен да давам най-малко толкоз... Не знам, по какъв начин живеят сътрудниците без сцената, само че сцената като пространство и задача би трябвало да бъде преосмислена. На сцената се случват доста извращения, от хилядолетия. И нашият век даде своята дан към това извращение. Случвали са се и велики неща. Всеки актьор би трябвало да преразгледа, да премисли себе си. Да се нарежда умишлено по отношение на едни нови задания. Артиста може да бъде както помощник на паденията, по този начин и избавител.
Вие не прекъсвате контактът си с младите гении, които фондацията Ви поддържа. Как младите понасят рестриктивните мерки?
Моите наблюдения са, че ги понасят мъчно. Човекът с гений е нещо особенно сензитивно. Той може да бъде прекършен, а може да бъде и закален. Това, което с наслада виждам в кръга на нашите лауреати, и освен, е че в последната година те правят същински артистични, логистични и обществени подвизи. Може би, необятната общност не знае, че единствено за последната година, по време на по този начин наречената рецесия, тези млади български създатели са донесли на страната ни десетки влиятелни интернационалните оценки, като огромна част от тях са първи награди и златни медали. Това са подвизи. Те са актуалните герои. Възхищавам им се. И тук желая да разглася за първи път публично, че фондация „ Йордан Камджалов “ работи по правене на коренно друг законопроект, обвързван с тях.
Свидетел съм на вниманието и уважението с което се отнасяте към бъдещите звезди, които откривате и за които се грижите, за какво ги малтретирате като равни?
Защото те са за мен персони, а не просто някакви подрастващи. Както към този момент споделих, когато някой работи безкомпромисно, с цялостно отдаване, това ме възхищава. Аз диря хора, на които да се удивлявам, както в професионалният си, по този начин и в персоналният си живот. Това са хората, от които можеш да се учиш.
Със популярната проф. Нева Кръстева към този момент трета година, на благосклонност обучавате лаици в тънкостите на композицията, майсторството на грамотното слушане на великите мостри и разкриване на пластовете върху които е построен всеки музикален шедьовър, за какво създадохте Академията, с днешна дата, удовлетворен ли сте от резултата?
В лицето на проф. Нева Кръстева постоянно съм виждал един визионер, един благородник и герой за осъзнатост. Изключително съм благополучен, че такава персона пое отговорността да бъде стожер на новаторският учебен формат ACADEMIA MUSICA. До проф. Нева Кръстева всички сме лаици. Аз самият съм безконечният възпитаник и студент в нейното наличие. Това е голям късмет. Тя се яви един от гарантите за моето развиване. След 3 магистратури и над 10 специализации в Европа, на нейните лекции не преставам да се усещам по този начин, все едно занапред имам да прохождам в музикалната просвета. Мечтая ACADEMIA MUSICA да прерасне в мултидисциплинарна “Академия За Човека”. Работим за това.
Фондацията Ви стана на 10 години предходната година, с изключение на блестящо отбелязване с най-изявените лауреати и хората на които дължите самопризнание, по какъв начин ще запомните декадата на напъните Ви в поддръжка на родния гений?
През тези 10 години съумях да получа един много подробен взор върху българското музикално обучение. Ситуация, като цяло е трагична. Тук-там обаче блещукат светулки, светещи като факли, които парадоксално съумяват да трансформират действителността, алхимически из недрата на разрухата да дават криле на своите ученици. Върхов образец за това, въпреки и в друга област, е учителя Теодосий Теодосиев. През тези години, видях също какъв брой безпомощна, неактуална и мухлясала е страната. Ние, няколко индивида се опитваме да вършим чудеса, до момента в който страната демонстративно приготвя своето самоубийство. Нищо.... ще се оправим и без тях, както е било и до момента.
Какво се случва с Музикалната лаборатория и GENESIS ORCHESTRA?
Хорът на Музикална лаборатория за Човека не е спирал да работи. Успяхме да създадем дори „ незаконни “ записи по време на локдауна, които ще останат в историята. Подготвяме и нови такива. Почти всички от състава изкарахме Ковида беше хубаво, мисля, че няма различен състав с повече антитела на единица повърхност (смее се). GENESIS ORCHESTRA също се готви за нови формати, които скоро ще бъдат обществени. Ще видите.
Ще има ли скоро отново демонстрация на България пее?
Надявам се. Но не считам да провеждам идиотски мероприятия с маски и хора през 2 метра, в случай, че моето схващане е в резонанс с Шилеровото „ Прегърнете се милиони “. Някой, ще каже че съм безконтролен, само че не познавам прекомерно сериозен доктор, който да твърди, че СЗО е прекомерно отговорно.
Казахте по време на първия локдаун, че нямате желание да подкрепяте носенето на маски, даже се заканихте да плащате санкциите на децата си, при положение, че им наложат такива в учебно заведение. Как се справяте с упорството да не се подчинявате на разпоредбите за сигурност?
Нямам маска. Имам шал. Не влизам в магазини.
Коя е най-голямата заплаха съгласно вас вследствие на всички провокации, пред които обстановката ни слага?
Най-опасното е, че всичко може да рухне. Понеже управленческият идиотизъм е в действителност огромен (не локално, а световно). Ще приема, че държавните управления са в действителност заинтригувани от здравето на хората, сега в който във всички медии и образователни заведения всекидневно специалисти коментират на обществеността, какво в действителност е имунитет и да ни учат, по какъв начин да променяме живота си, а не отвред да ни оферират ментета – менте храна, менте информация, менте учене, менте мислене... Виждам обаче нещата оптимистично. Понеже нещата са доста зле и има възможност скоро да ударим дъното, което да бъде действителна диалектическа причина за напредък.
Скърбим заедно по изгубената нормалност, чувала съм ви да казвате, че от дълго време нищо не е обикновено. Има ли мотив за обезсърчение тогава?
Както споделих, преди беше менте, и в този момент е менте. Въпреки това, място за обезсърчение няма, тъй като в ментето ще се роди копнежът по оригинала. Точно в резонанс с логиката на Платон, където „ светът на сенките “ в дълбоката си същина е насочен и е функционалност на „ света на концепциите “.
Мястото на подвига за който толкоз обичате да мислите, в това число и на глас.
В това, всеки ден, или всяка година да ставам малко по-осъзнат, малко по-реален.
Какво ще раздруса старите порядки, обсесии и униформеност?
Страданието, страданието е най-големия преподавател. Нашият народ приказва за неволята. Неволята е това, поради което се променяме и еволюираме, не е непринудено. Ако превърнем неволята във воля и приемем страданието, като опция и късмет да излезем от пашкула на цялостната си слепота и да станем пищно-красиви същества като пеперудите, то тогава всичко ще е имало смисъл.
Свободата била да седнеш в самолета да стигнеш до Айфеловата кула да си направиш селфи или да изядеш един сандвич от световна верига за бързо хранене в Ню Йорк. Отскоро знак стана фотография с жираф някъде в Танзания. Това ли е свободното придвижване на духа в това число?
Тези нелепости не ме интересуват. Не ми се пътува на никое място. Нито в този момент, нито преди. Земята е токова дребна. Тя може да бъде забавна и скучна на всички места.
Как наподобява персоналната ви гражданска война или може би би трябвало да използваме множествено число?
В публичен проект, да спомагам за това най-малко една микроскопична част от изкуството да бъде освободена от оковите на рутинното институционалното неосъзнатото пасивното механичното бездушното безотговорното... Понеже душата, от която и за която е основано изкуството, заслужава нещо качествено друго. В персонален проект, революциите ми са свързани с това, както споделих нагоре, да ставам малко по-осъзнат и по-реално виждащ по-голямата картина.
Предстоят избори. Какво мислите за този акт на волеизявление?
Ще изгледаме един следващ, щедро заплатен от данъкоплатците цирк. Промяна не може и няма по какъв начин да има в този момент. Но тя се приготвя. И ще пристигна.
Най-сложният избор пред който бяхте изправен напоследък?
Нямах комплицирани избори. А и моите избори завършиха от дълго време, когато бях на 14 години.
За какво мечтаете?
Аз не бленувам. Ние действаме.
В кое музикално произведение сте потопен тези дни?
Дмитрий Шостакович, Концерт №2 за виолончело и оркестър.
Коя е музиката - саундтрак на времето в което живеем?
Дмитрий Шостакович, Концерт №2 за виолончело и оркестър.
Въпросите зададе Соня Момчилова
-----------------------------------------------------------------------------
ДМИТРИЙ ШОСТАКОВИЧ стартира да написа своя ВТОРИ ВИОЛОНЧЕЛОВ КОНЦЕРТ на 17 март 1966 в Москва и го приключва на 27 април в Ялта. Предполага се, че първо е била замислена втората част, в която е вплетена мелодията на известна одеска ария от 20-те години „ Купите бублики” („ Купете си гевречета”), защото великият виолончелист Мстислав Ростропович, на който е отдаден концертът, си спомня, че композиторът му е изсвирил на пиано тази тематика при срещата им в навечерието на новата 1966 година. А бавната монологична първа част е написана откакто Шостакович научава за гибелта на огромната поетеса Анна Ахматова. Двамата са се познавали дълги години, изпитвали са извънредно удивление един към различен, а и орисите им са били сходни – духовни колоси, обречени да живеят под непрекъсната заплаха в угнетяващата атмосфера на руската реалност, грубо подложени на критика от формалната власт и необикновено известни и обичани в сродното си обграждане.
Ние - непосветените в тайните на алхимията създаваща образците на музикалната история на света и Те – посветилите се на законите и и свръхпродуцираме топлота, до момента в който протича дифузията на магичния продан от лектори към жадните за познание, и назад, във тип на благодарност, и изпитание да се протегнем към питагорейските истини за божествения генезис на музиката и взаимовръзките на всичко, което звучи.
Маестро Камджалов, научихме, че концертът, който трябваше да дирижирате в Берлин се отсрочва, за какво? Казвали сте нееднократно, че столицата на Германия е особено място за вас.
Да. Берлин е съдбоносно значимо място в живота ми. Освен, че съм ученик на Берлинската диригентска школа (като първи българин признат да учи там след самият Панчо Владигеров), в Берлин са родени и моите деца – Кубрат, Рада и Зора. И, да, доста скърбя, че поради познатата общоевропейска обстановка, дълго плануваният ми концерт в залата на Берлинската филхармония, и то със едно от най-лично докосващатите ме заглавия „ Песен за Земята “ на Густав Малер, беше анулиран.
Ще отмените ли и други ваши изяви? Причината?
От една година не са спирали да се отсрочват всевъзможни събития в света, освен културни, освен мои. Причината е ясна – една полуда, един зверски ахуманен бизнес със орисите на хората. Ковид е единствено разследване на тази световна дехуманизация, корените на която се губят някъде още съвсем в зорите на човечеството. Иначе в персонален проект, най-съжалявам, че около тази обстановка, не можах да поема пълноценно новият си пост на Музикален шеф и Главен Диригент в Италия.
С какво са запълнени дните Ви понастоящем? Не спряхте да работите по време на предходните локдауни, кое е непреодолимото за създателя в тази обстановка?
Дните ми са запълнени с доста мислене... Мислене, за това, че би трябвало да измислим нещо ново. Трябва да създадем нещо ново. Предният свят беше подправен. И този свят е подправен. Трябват нови импулси. Работим с екипа по това. Има още доста какво да се прави. Нивата на човечеството е още неразорана. Ние сме първоначално. Ние сме в зорите.
Как оцелява актьорът без изяви, без аудитория, без задължения, без приходи? Вашата фондация оказа помощ финансово на десетки създатели и техните фамилии, какво споделят сътрудниците Ви напоследък?
Радвам се, че можахме да помогнем с нещо микроскопично, само че в значителен миг. Аз получавам доста и съм задължен да давам най-малко толкоз... Не знам, по какъв начин живеят сътрудниците без сцената, само че сцената като пространство и задача би трябвало да бъде преосмислена. На сцената се случват доста извращения, от хилядолетия. И нашият век даде своята дан към това извращение. Случвали са се и велики неща. Всеки актьор би трябвало да преразгледа, да премисли себе си. Да се нарежда умишлено по отношение на едни нови задания. Артиста може да бъде както помощник на паденията, по този начин и избавител.
Вие не прекъсвате контактът си с младите гении, които фондацията Ви поддържа. Как младите понасят рестриктивните мерки?
Моите наблюдения са, че ги понасят мъчно. Човекът с гений е нещо особенно сензитивно. Той може да бъде прекършен, а може да бъде и закален. Това, което с наслада виждам в кръга на нашите лауреати, и освен, е че в последната година те правят същински артистични, логистични и обществени подвизи. Може би, необятната общност не знае, че единствено за последната година, по време на по този начин наречената рецесия, тези млади български създатели са донесли на страната ни десетки влиятелни интернационалните оценки, като огромна част от тях са първи награди и златни медали. Това са подвизи. Те са актуалните герои. Възхищавам им се. И тук желая да разглася за първи път публично, че фондация „ Йордан Камджалов “ работи по правене на коренно друг законопроект, обвързван с тях.
Свидетел съм на вниманието и уважението с което се отнасяте към бъдещите звезди, които откривате и за които се грижите, за какво ги малтретирате като равни?
Защото те са за мен персони, а не просто някакви подрастващи. Както към този момент споделих, когато някой работи безкомпромисно, с цялостно отдаване, това ме възхищава. Аз диря хора, на които да се удивлявам, както в професионалният си, по този начин и в персоналният си живот. Това са хората, от които можеш да се учиш.
Със популярната проф. Нева Кръстева към този момент трета година, на благосклонност обучавате лаици в тънкостите на композицията, майсторството на грамотното слушане на великите мостри и разкриване на пластовете върху които е построен всеки музикален шедьовър, за какво създадохте Академията, с днешна дата, удовлетворен ли сте от резултата?
В лицето на проф. Нева Кръстева постоянно съм виждал един визионер, един благородник и герой за осъзнатост. Изключително съм благополучен, че такава персона пое отговорността да бъде стожер на новаторският учебен формат ACADEMIA MUSICA. До проф. Нева Кръстева всички сме лаици. Аз самият съм безконечният възпитаник и студент в нейното наличие. Това е голям късмет. Тя се яви един от гарантите за моето развиване. След 3 магистратури и над 10 специализации в Европа, на нейните лекции не преставам да се усещам по този начин, все едно занапред имам да прохождам в музикалната просвета. Мечтая ACADEMIA MUSICA да прерасне в мултидисциплинарна “Академия За Човека”. Работим за това.
Фондацията Ви стана на 10 години предходната година, с изключение на блестящо отбелязване с най-изявените лауреати и хората на които дължите самопризнание, по какъв начин ще запомните декадата на напъните Ви в поддръжка на родния гений?
През тези 10 години съумях да получа един много подробен взор върху българското музикално обучение. Ситуация, като цяло е трагична. Тук-там обаче блещукат светулки, светещи като факли, които парадоксално съумяват да трансформират действителността, алхимически из недрата на разрухата да дават криле на своите ученици. Върхов образец за това, въпреки и в друга област, е учителя Теодосий Теодосиев. През тези години, видях също какъв брой безпомощна, неактуална и мухлясала е страната. Ние, няколко индивида се опитваме да вършим чудеса, до момента в който страната демонстративно приготвя своето самоубийство. Нищо.... ще се оправим и без тях, както е било и до момента.
Какво се случва с Музикалната лаборатория и GENESIS ORCHESTRA?
Хорът на Музикална лаборатория за Човека не е спирал да работи. Успяхме да създадем дори „ незаконни “ записи по време на локдауна, които ще останат в историята. Подготвяме и нови такива. Почти всички от състава изкарахме Ковида беше хубаво, мисля, че няма различен състав с повече антитела на единица повърхност (смее се). GENESIS ORCHESTRA също се готви за нови формати, които скоро ще бъдат обществени. Ще видите.
Ще има ли скоро отново демонстрация на България пее?
Надявам се. Но не считам да провеждам идиотски мероприятия с маски и хора през 2 метра, в случай, че моето схващане е в резонанс с Шилеровото „ Прегърнете се милиони “. Някой, ще каже че съм безконтролен, само че не познавам прекомерно сериозен доктор, който да твърди, че СЗО е прекомерно отговорно.
Казахте по време на първия локдаун, че нямате желание да подкрепяте носенето на маски, даже се заканихте да плащате санкциите на децата си, при положение, че им наложат такива в учебно заведение. Как се справяте с упорството да не се подчинявате на разпоредбите за сигурност?
Нямам маска. Имам шал. Не влизам в магазини.
Коя е най-голямата заплаха съгласно вас вследствие на всички провокации, пред които обстановката ни слага?
Най-опасното е, че всичко може да рухне. Понеже управленческият идиотизъм е в действителност огромен (не локално, а световно). Ще приема, че държавните управления са в действителност заинтригувани от здравето на хората, сега в който във всички медии и образователни заведения всекидневно специалисти коментират на обществеността, какво в действителност е имунитет и да ни учат, по какъв начин да променяме живота си, а не отвред да ни оферират ментета – менте храна, менте информация, менте учене, менте мислене... Виждам обаче нещата оптимистично. Понеже нещата са доста зле и има възможност скоро да ударим дъното, което да бъде действителна диалектическа причина за напредък.
Скърбим заедно по изгубената нормалност, чувала съм ви да казвате, че от дълго време нищо не е обикновено. Има ли мотив за обезсърчение тогава?
Както споделих, преди беше менте, и в този момент е менте. Въпреки това, място за обезсърчение няма, тъй като в ментето ще се роди копнежът по оригинала. Точно в резонанс с логиката на Платон, където „ светът на сенките “ в дълбоката си същина е насочен и е функционалност на „ света на концепциите “.
Мястото на подвига за който толкоз обичате да мислите, в това число и на глас.
В това, всеки ден, или всяка година да ставам малко по-осъзнат, малко по-реален.
Какво ще раздруса старите порядки, обсесии и униформеност?
Страданието, страданието е най-големия преподавател. Нашият народ приказва за неволята. Неволята е това, поради което се променяме и еволюираме, не е непринудено. Ако превърнем неволята във воля и приемем страданието, като опция и късмет да излезем от пашкула на цялостната си слепота и да станем пищно-красиви същества като пеперудите, то тогава всичко ще е имало смисъл.
Свободата била да седнеш в самолета да стигнеш до Айфеловата кула да си направиш селфи или да изядеш един сандвич от световна верига за бързо хранене в Ню Йорк. Отскоро знак стана фотография с жираф някъде в Танзания. Това ли е свободното придвижване на духа в това число?
Тези нелепости не ме интересуват. Не ми се пътува на никое място. Нито в този момент, нито преди. Земята е токова дребна. Тя може да бъде забавна и скучна на всички места.
Как наподобява персоналната ви гражданска война или може би би трябвало да използваме множествено число?
В публичен проект, да спомагам за това най-малко една микроскопична част от изкуството да бъде освободена от оковите на рутинното институционалното неосъзнатото пасивното механичното бездушното безотговорното... Понеже душата, от която и за която е основано изкуството, заслужава нещо качествено друго. В персонален проект, революциите ми са свързани с това, както споделих нагоре, да ставам малко по-осъзнат и по-реално виждащ по-голямата картина.
Предстоят избори. Какво мислите за този акт на волеизявление?
Ще изгледаме един следващ, щедро заплатен от данъкоплатците цирк. Промяна не може и няма по какъв начин да има в този момент. Но тя се приготвя. И ще пристигна.
Най-сложният избор пред който бяхте изправен напоследък?
Нямах комплицирани избори. А и моите избори завършиха от дълго време, когато бях на 14 години.
За какво мечтаете?
Аз не бленувам. Ние действаме.
В кое музикално произведение сте потопен тези дни?
Дмитрий Шостакович, Концерт №2 за виолончело и оркестър.
Коя е музиката - саундтрак на времето в което живеем?
Дмитрий Шостакович, Концерт №2 за виолончело и оркестър.
Въпросите зададе Соня Момчилова
-----------------------------------------------------------------------------
ДМИТРИЙ ШОСТАКОВИЧ стартира да написа своя ВТОРИ ВИОЛОНЧЕЛОВ КОНЦЕРТ на 17 март 1966 в Москва и го приключва на 27 април в Ялта. Предполага се, че първо е била замислена втората част, в която е вплетена мелодията на известна одеска ария от 20-те години „ Купите бублики” („ Купете си гевречета”), защото великият виолончелист Мстислав Ростропович, на който е отдаден концертът, си спомня, че композиторът му е изсвирил на пиано тази тематика при срещата им в навечерието на новата 1966 година. А бавната монологична първа част е написана откакто Шостакович научава за гибелта на огромната поетеса Анна Ахматова. Двамата са се познавали дълги години, изпитвали са извънредно удивление един към различен, а и орисите им са били сходни – духовни колоси, обречени да живеят под непрекъсната заплаха в угнетяващата атмосфера на руската реалност, грубо подложени на критика от формалната власт и необикновено известни и обичани в сродното си обграждане.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ