Демографията, глупако!
Говорим си с другари за огромните проблеми на България. Поне за част от тях. Те споделят едно, след това друго, а аз все едно и също. Ето какво почти се получи:
Те споделят, че зачестяват лекарските неточности. Човек напряко да го е боязън да отиде на обзор, не знае на какъв лекар ще попадне. Корупция, липса на съвест, тъпчене на Хипократовата клетва..., редят бедите те. Съгласявам се. Обаче прибавям, че казусът е и демографски. Как да не е - количествено понижават оставащите тук лекари, оредяват и качествено - най-хубавите незабавно са "прилапани " в чужбина. Едно е да те лекува тройкаджия, друго - първенец.
Образованието ни към този момент за нищо не става, споделят те. И през смях напомнят оня университет, който разигра джип като премия за записани студенти. "При такива преподаватели, управление, които ги измислят тия неща - какво да чакаме!? Умни студенти ли? ", пита другар. Не диспутирам. Обаче прибавям, че казусът в основата отново е демографски. Няма студенти, ъгъл са, всяко дете гледа да влезе в езикова гимназия не от обич към езика, а
с цел да избяга от България още с университета.
Джипът бе извратена форма на "търсене на клиенти ", само че аз знам още глупости, не толкоз крайни, само че пък всеобщи - при които естествени хора са принудени да се вършат на маймуни от грижа за хляба си. И им дадох образец от ВУЗ - всеки новозаписан юноша получава "занималня " през първия месец, в която помощник, доцент или професор го хваща за ръчичка и вкарва из "живота " на университета - тук е аулата, там физкултурният салон, това е столът за хранене, а в този момент ще вземем ей този рейс, с цел да стигнем до общежитието... Тази работа се назовава не "глупост и оскърбление ", а "социализация " - като бонус към абонаментен проект. Сигурен, че в скоро време бонусът ще бъде обогатен, като на момчетата биват обезпечавани приятелки, на девойките - другари, а може и смесено.
Минаваме на тематика "Пазар на труда ".
Коментираме концепцията на държавното управление да внася работна ръка. "Не щат да заплащат на българите, крадат, затуй търсят хора, които да им работят повинност. " Това редят приятелите ми, пустосвайки Борисов, Симеонов и де що има предприемачи... Хич не оспорих. Но прибавих: "В основата си казусът отново е демографски ". Почти се скарахме. Те по този начин и не се съгласиха, че колкото по-голяма е емиграцията (а тя е голяма), понижава количеството работна ръка, плюс качеството в това количество; назад - без емиграция и двете ще се покачат.
Ядосах им се и ги попитах знаят ли, че децата им се затрудняват да усвояват материала в учебно заведение отново поради демографията. "Това пък отде? ", сопнаха се. Обясних: "Тук казусът не е толкоз количествен, а поради състава на младото население. Знаете, че се усилва непрестанно делът на един етнос, който много-много не ще да се задържа в школото, нали? А и че този дял ще нараства освен измежду младите, само че и изобщо в състава на популацията, като ще пораства смисъла му върху пазара на труда, обществената система, обществото изобщо?... ". Отговориха, че знаят. "Е - споделих им аз - образователният материал непрестанно се смъква от горните класове в долните, с цел да може, завършвайки рано, този значим етнос да получи най-малко пакет познания. Заради неговите потребности се прекатурва цялата система. Даже така наречен промяна в главното обучение, което към този момент се приключва в 7-и клас, е обвързвана с това. Всъщност системата е направена по този начин, че
не да оказва помощ на напредващите деца, а на изоставащите.
Ако се чудите що - обясних ви. " Гледаха ме недоверчиво, най-после ме питаха отде знам. Ами знам, рекох, познавам много учители, които ми приказват тези неща, като изводите са изведени посредством опит, а не прочитайки ненаписаното в публични документи. Накрая ги шокирах: "Дори тежките раници на децата индиректно са свързани с това. Повече предмети в пети клас, в шести...- повече учебници, тетрадки, пособия... ".
Станах им отегчителен. Взехме да приказваме за футбол.
Разделихме се на левскари и цесекари, оплюхме "Лудогорец ". И тая година ще станат първенци, само че пък стадионът им е празен, заключихме. Помълчах, обаче не устоях: "Гледайте в този момент, вие какъв брой хора желаете да вървят на мач в Разград, който има-няма 30 000 души? 3000 да идат на стадиона, това са 10% от популацията. Колко да вървят, 50% ли? ". "Стига с тази демография ", креснаха моите другари, с което секнаха мерака ми да обяснявам за какво публиката на българските писатели е по-малка даже от тази на,,Лудогорец " (смея да настоявам, че казусът не е в качеството им, а още веднъж в количеството на аудиторията).
Преди 3 седмици Българска академия на науките излезе с нови данни за бъдещето на България. Всъщност те са остарели, само че с нюанси. Ако до момента прогнозите на Национален статистически институт бяха за 6.1 млн. българи през 2040 година, то в този момент,,бариерата " се смъкна на 5.8-5.9 млн., колкото от дълго време дават Евростат и Организация на обединените нации. Това са 20-25% по-малко хора върху територията на България. Огледайте се и пребройте - с братя, сестри, лели и чичовци родът ви примерно е 50 души. Махнете 10 от тях, зачеркнете ги - все едно ги няма. Не са се раждали, умрели са. Или са окончателно отпътували на хиляди километри от вас. Ето това е демографското бъдеще на вашия жанр.
Данните на Българска академия на науките в действителност бяха от отчет, заръчан от държавното управление. По някаква гадна подигравка на свое съвещание министрите подвигнаха ръце, с цел да одобряват числата -
единомислещо се съгласиха, че всеки 10 от вашите 50
няма да ги има. Трудно може да им се сърди човек - нито при тази, нито при стотиците други сходни хипотези, обсъждани неведнъж, обществото ни се стресна. Знаем, че се топим, само че какво пък... Нито една партия, съдружие или интелектуалец не сложи казуса като жизненоважен и най-първи пред България. Нито един не сподели, че правосъдни, административни, бюджетни и всевъзможен различен промени следва да се наредят след най-базовата потребност - ограничения за демографията. Тези промени биха били по отношение на нея, само че няма по какъв начин демографията да се прозре, осъзнае, да заболи от нея, в случай че не се изговори. Вижте какво се получава - желаеме почтено правораздаване, добре, но за кого? За тия, дето в този момент се раждат, отпътуват и няма да се върнат? Искаме гражданско общество? И кой, демон да го вземе, ще го направи? Активните хора, дето си плюха на краката? В последните 5-6 години обстановката е в действителност нова - тъкмо заради демографията се оголиха големи проблеми в опазването на здравето, образованието, трудовите запаси... Но нито политиците, нито хората към момента осъзнават корена на бедата. Чудят се коя алинея е сбъркана, кой параграф, Борисов ли е неприятен, Доган ли нещо мъти в сарая... Не, бедата идва от извънредно неприятния количествен и първокласен състав на популацията. Ако допреди 5-6 години се очакваше да се случи всичко това, към този момент е реалност.
Демографските ограничения, знае се, следва да бъдат най-много стопански. Какви тъкмо, по какъв начин да се реализиран - надали някой знае на този стадий. И не могат да дадат плод от през днешния ден за на следващия ден. Но следва да се опита. Да се изследва, в случай че би трябвало, непознат опит (примерно Франция, Унгария...). В началото обаче постоянно е словото. Не може да има дейности без произнасяне и осъзнаване на казуса. Време няма.
Внимателно проследявам от години какво се дискутира по цялата тематика. Има две неща, които се споделят, а не трябва: 1. Намалява популацията в цяла Европа, не сме единствено ние. Тоест - умерено, всички се давим. Но констатацията е вярна, колкото може да е подправена вест - истина на половина. Факт е, че популацията на целия континент понижава, само че България е
единствената страна в света,
в която при единия пол (жените) господства пенсионната възраст. Ние сме измежду първата тройка страни по негативен натурален приръст през последните 28 години, като през половината от това време сме били челници. Без война! Кризата при нас е неповторима, би трябвало да се прозре най-сетне! 2. Количеството на популацията не е значимо чак толкоз, значим е вътрешният прорез (повече млади, образовани, богати и т.н.). Вярно е единствено в случай че изведем икономическата целенасоченост като висша полезност. Пука ли ви за 10 от 50? Или за 1 от 5?
Може би доста хора се питат по какъв начин тъкмо стигнахме до тук. Как откакто всичките тези процеси са ясни и планувани преди десетилетия, ни обхвана ступор - идва трен, а не мърдаме.
В основата постоянно има някаква концепция, теория.
Тя може да няма име, да не се разисква, да не я познаваме, само че съществува. И целият ни живот - публичен и битов - произтича от нея. Доктрината, която е корен на цялата тази неволя, гласи, че няма значение човек какъв е - българин ли, немец, турчин, китаец, различен... Важното е да е благополучен. С други думи, в случай че вашето дете се роди да вземем за пример във Франция, а след това и неговото дете, а по-късно всички от поколението са французи, а не българи, в това няма проблем, стига да са щастливи. Та кой е срещу щастието?
Цялата тематика има значение единствено за хора, които смятат, че същинското благополучие, най-малко за нас, които стъпваме върху тази територия, е неразривно обвързвано с това да си българин. Повярвайте, това възприятие за благополучие - второто - не е нито шовинизъм, нито консерватизъм, нито нещо гадно.
Факт е, че популацията на целия континент понижава, само че България е единствената страна в света, в която при единия пол (жените) господства пенсионната възраст. Ние сме измежду първата тройка страни по негативен натурален приръст през последните 28 години, като през половината от това време сме били челници. Без война! Кризата при нас е неповторима, би трябвало да се прозре най-сетне!
Диян Божидаров, "Сега "
Те споделят, че зачестяват лекарските неточности. Човек напряко да го е боязън да отиде на обзор, не знае на какъв лекар ще попадне. Корупция, липса на съвест, тъпчене на Хипократовата клетва..., редят бедите те. Съгласявам се. Обаче прибавям, че казусът е и демографски. Как да не е - количествено понижават оставащите тук лекари, оредяват и качествено - най-хубавите незабавно са "прилапани " в чужбина. Едно е да те лекува тройкаджия, друго - първенец.
Образованието ни към този момент за нищо не става, споделят те. И през смях напомнят оня университет, който разигра джип като премия за записани студенти. "При такива преподаватели, управление, които ги измислят тия неща - какво да чакаме!? Умни студенти ли? ", пита другар. Не диспутирам. Обаче прибавям, че казусът в основата отново е демографски. Няма студенти, ъгъл са, всяко дете гледа да влезе в езикова гимназия не от обич към езика, а
с цел да избяга от България още с университета.
Джипът бе извратена форма на "търсене на клиенти ", само че аз знам още глупости, не толкоз крайни, само че пък всеобщи - при които естествени хора са принудени да се вършат на маймуни от грижа за хляба си. И им дадох образец от ВУЗ - всеки новозаписан юноша получава "занималня " през първия месец, в която помощник, доцент или професор го хваща за ръчичка и вкарва из "живота " на университета - тук е аулата, там физкултурният салон, това е столът за хранене, а в този момент ще вземем ей този рейс, с цел да стигнем до общежитието... Тази работа се назовава не "глупост и оскърбление ", а "социализация " - като бонус към абонаментен проект. Сигурен, че в скоро време бонусът ще бъде обогатен, като на момчетата биват обезпечавани приятелки, на девойките - другари, а може и смесено.
Минаваме на тематика "Пазар на труда ".
Коментираме концепцията на държавното управление да внася работна ръка. "Не щат да заплащат на българите, крадат, затуй търсят хора, които да им работят повинност. " Това редят приятелите ми, пустосвайки Борисов, Симеонов и де що има предприемачи... Хич не оспорих. Но прибавих: "В основата си казусът отново е демографски ". Почти се скарахме. Те по този начин и не се съгласиха, че колкото по-голяма е емиграцията (а тя е голяма), понижава количеството работна ръка, плюс качеството в това количество; назад - без емиграция и двете ще се покачат.
Ядосах им се и ги попитах знаят ли, че децата им се затрудняват да усвояват материала в учебно заведение отново поради демографията. "Това пък отде? ", сопнаха се. Обясних: "Тук казусът не е толкоз количествен, а поради състава на младото население. Знаете, че се усилва непрестанно делът на един етнос, който много-много не ще да се задържа в школото, нали? А и че този дял ще нараства освен измежду младите, само че и изобщо в състава на популацията, като ще пораства смисъла му върху пазара на труда, обществената система, обществото изобщо?... ". Отговориха, че знаят. "Е - споделих им аз - образователният материал непрестанно се смъква от горните класове в долните, с цел да може, завършвайки рано, този значим етнос да получи най-малко пакет познания. Заради неговите потребности се прекатурва цялата система. Даже така наречен промяна в главното обучение, което към този момент се приключва в 7-и клас, е обвързвана с това. Всъщност системата е направена по този начин, че
не да оказва помощ на напредващите деца, а на изоставащите.
Ако се чудите що - обясних ви. " Гледаха ме недоверчиво, най-после ме питаха отде знам. Ами знам, рекох, познавам много учители, които ми приказват тези неща, като изводите са изведени посредством опит, а не прочитайки ненаписаното в публични документи. Накрая ги шокирах: "Дори тежките раници на децата индиректно са свързани с това. Повече предмети в пети клас, в шести...- повече учебници, тетрадки, пособия... ".
Станах им отегчителен. Взехме да приказваме за футбол.
Разделихме се на левскари и цесекари, оплюхме "Лудогорец ". И тая година ще станат първенци, само че пък стадионът им е празен, заключихме. Помълчах, обаче не устоях: "Гледайте в този момент, вие какъв брой хора желаете да вървят на мач в Разград, който има-няма 30 000 души? 3000 да идат на стадиона, това са 10% от популацията. Колко да вървят, 50% ли? ". "Стига с тази демография ", креснаха моите другари, с което секнаха мерака ми да обяснявам за какво публиката на българските писатели е по-малка даже от тази на,,Лудогорец " (смея да настоявам, че казусът не е в качеството им, а още веднъж в количеството на аудиторията).
Преди 3 седмици Българска академия на науките излезе с нови данни за бъдещето на България. Всъщност те са остарели, само че с нюанси. Ако до момента прогнозите на Национален статистически институт бяха за 6.1 млн. българи през 2040 година, то в този момент,,бариерата " се смъкна на 5.8-5.9 млн., колкото от дълго време дават Евростат и Организация на обединените нации. Това са 20-25% по-малко хора върху територията на България. Огледайте се и пребройте - с братя, сестри, лели и чичовци родът ви примерно е 50 души. Махнете 10 от тях, зачеркнете ги - все едно ги няма. Не са се раждали, умрели са. Или са окончателно отпътували на хиляди километри от вас. Ето това е демографското бъдеще на вашия жанр.
Данните на Българска академия на науките в действителност бяха от отчет, заръчан от държавното управление. По някаква гадна подигравка на свое съвещание министрите подвигнаха ръце, с цел да одобряват числата -
единомислещо се съгласиха, че всеки 10 от вашите 50
няма да ги има. Трудно може да им се сърди човек - нито при тази, нито при стотиците други сходни хипотези, обсъждани неведнъж, обществото ни се стресна. Знаем, че се топим, само че какво пък... Нито една партия, съдружие или интелектуалец не сложи казуса като жизненоважен и най-първи пред България. Нито един не сподели, че правосъдни, административни, бюджетни и всевъзможен различен промени следва да се наредят след най-базовата потребност - ограничения за демографията. Тези промени биха били по отношение на нея, само че няма по какъв начин демографията да се прозре, осъзнае, да заболи от нея, в случай че не се изговори. Вижте какво се получава - желаеме почтено правораздаване, добре, но за кого? За тия, дето в този момент се раждат, отпътуват и няма да се върнат? Искаме гражданско общество? И кой, демон да го вземе, ще го направи? Активните хора, дето си плюха на краката? В последните 5-6 години обстановката е в действителност нова - тъкмо заради демографията се оголиха големи проблеми в опазването на здравето, образованието, трудовите запаси... Но нито политиците, нито хората към момента осъзнават корена на бедата. Чудят се коя алинея е сбъркана, кой параграф, Борисов ли е неприятен, Доган ли нещо мъти в сарая... Не, бедата идва от извънредно неприятния количествен и първокласен състав на популацията. Ако допреди 5-6 години се очакваше да се случи всичко това, към този момент е реалност.
Демографските ограничения, знае се, следва да бъдат най-много стопански. Какви тъкмо, по какъв начин да се реализиран - надали някой знае на този стадий. И не могат да дадат плод от през днешния ден за на следващия ден. Но следва да се опита. Да се изследва, в случай че би трябвало, непознат опит (примерно Франция, Унгария...). В началото обаче постоянно е словото. Не може да има дейности без произнасяне и осъзнаване на казуса. Време няма.
Внимателно проследявам от години какво се дискутира по цялата тематика. Има две неща, които се споделят, а не трябва: 1. Намалява популацията в цяла Европа, не сме единствено ние. Тоест - умерено, всички се давим. Но констатацията е вярна, колкото може да е подправена вест - истина на половина. Факт е, че популацията на целия континент понижава, само че България е
единствената страна в света,
в която при единия пол (жените) господства пенсионната възраст. Ние сме измежду първата тройка страни по негативен натурален приръст през последните 28 години, като през половината от това време сме били челници. Без война! Кризата при нас е неповторима, би трябвало да се прозре най-сетне! 2. Количеството на популацията не е значимо чак толкоз, значим е вътрешният прорез (повече млади, образовани, богати и т.н.). Вярно е единствено в случай че изведем икономическата целенасоченост като висша полезност. Пука ли ви за 10 от 50? Или за 1 от 5?
Може би доста хора се питат по какъв начин тъкмо стигнахме до тук. Как откакто всичките тези процеси са ясни и планувани преди десетилетия, ни обхвана ступор - идва трен, а не мърдаме.
В основата постоянно има някаква концепция, теория.
Тя може да няма име, да не се разисква, да не я познаваме, само че съществува. И целият ни живот - публичен и битов - произтича от нея. Доктрината, която е корен на цялата тази неволя, гласи, че няма значение човек какъв е - българин ли, немец, турчин, китаец, различен... Важното е да е благополучен. С други думи, в случай че вашето дете се роди да вземем за пример във Франция, а след това и неговото дете, а по-късно всички от поколението са французи, а не българи, в това няма проблем, стига да са щастливи. Та кой е срещу щастието?
Цялата тематика има значение единствено за хора, които смятат, че същинското благополучие, най-малко за нас, които стъпваме върху тази територия, е неразривно обвързвано с това да си българин. Повярвайте, това възприятие за благополучие - второто - не е нито шовинизъм, нито консерватизъм, нито нещо гадно.
Факт е, че популацията на целия континент понижава, само че България е единствената страна в света, в която при единия пол (жените) господства пенсионната възраст. Ние сме измежду първата тройка страни по негативен натурален приръст през последните 28 години, като през половината от това време сме били челници. Без война! Кризата при нас е неповторима, би трябвало да се прозре най-сетне!
Диян Божидаров, "Сега "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ