Говори се, че през 1990-те години, още като кмет на

Говори се, че през 1990-те години, още като кмет на Истанбул, Ердоган бил декларирал следното: "За мен демокрацията е като трамвай. Когато дойде до задачата си, слизам от него ". Ето че 64-годишният Ердоган доближи своята цел. Като нов държавен глава със своя лична конституция той има съвсем безгранична власт. Парламентът към този момент няма да играе съвсем никаква роля. Защото Ердоган може да ръководи с декрети. Отсега нататък важи следното: Ердоган назначава, Ердоган уволнява. Съдиии, министри, учители. Уволнените от него в края на предходната седмица над 18.000 държавни чиновници очевидно няма да са последните.

В една редица с Египет и Русия

Турската република в действителност в никакъв случай не е била кристално чиста народна власт. С обезвластяването на Народното събрание обаче Турция в този момент се подрежда дефинитивно в редиците на страни като Египет и Русия. И въпреки всичко: през днешния ден политическата съпротива в Турция има поддръжката на съвсем половината турско население.

Ердоган поема огромен риск, в случай че има вяра, че със своите поддръжници може да ръководи против всички останали. Вярно, че той може да уволни всеки демократично мислещ преподавател и да наложи още повече часове по ислям в учебните заведения. Той може също по този начин да трансформира и последните академични професори в реализатори на неговите заповеди. Може да прогони от страната западноориентираните напредничави бизнесмени и да обезпечи държавни поръчки за своите довереници. Ердоган може да продължи да работи против Запада, може да накара своите медии да продължат да облъчват народа и да посрещне настояванията на кюрдите с още повече принуждение. Да, Ердоган може да направи всичко това. Но тогава той няма по какъв начин да обезпечи обещания стопански и политически напредък на своята страна. Тъкмо в противен случай. Стремглавото намаление на цената на турската лира и галопиращата инфлация са първите предвестници на една дълбока рецесия.

Освен това въобще не е ясно по какъв начин ще действа новият режим. Ердоган даде обещание на турците да отстрани остарялата администрация и да я размени с ефикасна нова система. Същевременно назначи десетина вицепрезиденти и сътвори консултантски институции, чиито пълномощия остават неразбираеми. Всъщност Ердоган желае да управлява всичко самичък. Той обаче има потребност от сътрудници, които да са способни и на освен това, а освен да са съгласни да му се подчиняват.

Да не изоставяме турската съпротива!

Ердоган може да прокара проектите си единствено с твърда ръка. Ако отпусне юздите единствено за малко, страната ще стане неуправляема. И Ердоган го знае доста добре. Може би по тази причина излъчва и сигнали на помиряване - като желанието си да назначава безпартийни специалисти на министерски постове. Тези изказвания обаче служат единствено за утешение на Запада и на задграничните вложители.

За турските демократи стартира много мрачна епоха. Никога до момента те не са се сблъсквали с толкоз всесилен съперник като Ердоган. Въпреки провалянето на последните избори обаче турската съпротива скоро ще набере нови сили. А Германия и Европа не трябва да я изоставят: ние би трябвало да продължим да одобряваме избягалите от Турция дисиденти и да засилим политическия напън върху Анкара. Европейски Съюз постъпи вярно като реши в началото да приключи всевъзможни диалози с Турция за разширение на митническия съюз. Всъщност, и присъединителните договаряния могат да бъдат прекратени. Защото от през вчерашния ден насам от тях към този момент в действителност няма никакъв смисъл.