Говорейки за музиката от 60-те, не можем да пропуснем една

...
Говорейки за музиката от 60-те, не можем да пропуснем една
Коментари Харесай

Музикална история еп. 24: „Satisfaction“ на „The Rolling Stones“

Говорейки за музиката от 60-те, не можем да пропуснем една от най-актуалните групи на десетилетието – „ The Rolling Stones “ и техният суперхит „ Satisfaction “ от 1965 година.

Много музикални критици и почитатели през годините са поставяли въпроса за конкуренцията сред двете най-популярни английски рок групи от 60-те - „ The Beatles “ и „ The Rolling Stones “. А двете групи творят в напълно разнообразни направления и имат много друг жанр на музициране. Първият шлагер, с който „ Стоунс “ пробиват британските чартове през ноември 1963 година, „ I Wanna Be Your Man “, е написан от Пол Маккартни и Джон Ленън. От „ The Beatles “ в началото не харесват песента, смятайки я за незавършена, и я дават на своите сътрудници. Година след триумфа на „ The Rolling Stones “, от „ The Beatles “ записват и своята версия на парчето. Когато се чуят поредно, може да се усети и огромната разлика в креативния метод на двете банди. През 1964 година шлагерите на„ Бийтълс “ са на всички места и това не разрешава на „ Стоунс “ да пробият в Америка. Но нещата се трансформират през лятото на 1965 година. „ Стоунс “ към този момент имат три сингъла с първи места в английските чартове. Между 23 април и 29 май групата е на първото си американско турне. Деветият им концерт е на шести май на стадиона „ Джак Ръсел “ в Клируотър, Флорида, пред над три хиляди души. Около двеста млади почитатели се качват по трибуните, спречкват се с полицията и се втурват към сцената. Настава безпорядък и групата е принудена да спре след четвъртата ария. Музикантите се качват в кола и бързо се прибират в хотела. Те към този момент познават настроенията на младите американци, търсещи израз на недоволството си посредством музиката.

Началната китарна мелодия на „ (I Can’t Get No) Satisfaction “ е дело на китариста Keith Richards (Кийд Ричардс). Тя се появява в съня му. В дрямка той включва касетофона „ Филипс “, който е до него. След като я изсвирва с акустична китара и промърморва „ (I Can’t Get No) Satisfaction “, той заспива още веднъж. Когато се разсънва на сутринта и прослушва записа, чува две минути свирене, а през идващите 40 минути - личното си хъркане. Поне по този начин споделя той самият в едно по-късно изявление. Най-разнообразни места са посочени за раждането на тази мелодия. Едни сочат хотела „ Jack Tar Harris “ в Клируотър, Флорида, където музикантите почиват след злополучния концерт. Други са уверени, че е в лондонска къща в квартал „ Челси “, а трети упорстват, че е хотел „ Хилтън “ в английската столица. Самият Ричардс сочи в автобиографията си като място на първата концепция жилището си в Карлтън Хил, Сейнт Джонс Ууд, Лондон. Така или другояче, проваленият концерт дава подтик на креативния развой. Смята се, че Ричардс е измислил китарната мелодия под въздействието на „ Dancing In The Streets “ на соул групата „ Martha & The Vandellas “, която е много обичана на момчетата по това време и дори по-късно те ще запишат в своя версия с David Bowie (Дейвид Бауи). На седми май Ричардс пуска на групата мелодията си от записа и вокалистът Mick Jagger (Мик Джагър) написа текста на „ Satisfaction “ до басейна на хотела в Клируотър. Именно това обърква някои източници, че и музиката е творена там. Приносът на Ричардс в текста е единствено заглавието „ (I Can’t Get No) Satisfaction “. Вероятно за него е въодушевен от своя идол Chuck Berry (Чък Бери) и фрагмент от текста на песента му „ Thirty days “ от 1955 година:

„ If I don’t get no satisfaction from the judge

I’m gonna take it to the FBI and voice my grudge… “

На десети май момчетата влизат за записи в „ Chess Studios “ в Чикаго, Илинойс - студиото, в което седем години по-рано Chuck Berry записва своя шлагер „ Johnny B. Goode “, за който разказахме в предходен епизод. В този първи запис на „ Satisfaction “ Brian Jones (Брайън Джоунс) свири и на джука хармоника, а китарите са единствено акустични. Записът не задоволява групата и звучи като фолкрок. Два дни по-късно, на 12 май, те влизат в студио на „ RCA “ в Холивуд, Лос Анджелис, Калифорния, за окончателната версия. В сесията вземат участие Mick Jagger - вокали, Keith Richards - китари и беквокали, Brian Jones – китари и клавишни, Bill Wyman (Бил Уаймън) - бас и Charlie Watts (Чарли Уотс) – барабани, дружно с пианистите Jack Nitzsche (Джак Ниче) и Ian Stewart (Йън Стюарт). Хармониката е извадена от аранжимента и леко е изменен в началото замисления темп, като е уподобен този на към този момент известната „ Oh, Pretty Woman “ на Roy Orbison (Рой Орбисън). При композирането Ричардс си мисли за духова секция, която да свири в унисон с китарата, какъвто е стилът на Otis Redding (Отис Рединг), само че се отхвърля от това. После се пробва да го наподоби с електрическата си китара, само че усилвателят, който употребява, се скапва. Тогава идва на помощ едно скорошно постижение на техниката. Към китарата е включен спомагателен резултат - „ Maestro fuzz box “, създаден от „ Gibson “. Ефектът става толкоз известен след използването му в парчето, че възпроизвеждащите го устройства са разпродадени до края на годината. В по-необработен тип резултатът се чува в песента на „ The Beatles “ „ Think For Yourself “ от ноември 1965 година. Демо версията на записа в холивудското студио е непокътната и разликите сред нея и последвалата обработка се чуват ясно. А в инструменталната версия на последния запис се чува по какъв начин китарата се превключва от естествен режим към добавения резултат. Клавишните и акустичната китара се чуват изключително безшумно в песента. Продуцирането е взаимно на групата и на Andrew Loog Oldham (Андрю Луг Олдам). В сесията Мик Джагър с един дубъл съумява да запише вокалните партии. Началният риф от Кийд Ричардс се трансформира в един от най-известните за цялата история на музиката. В англоезичната среда употребяват „ hook “ (в дословен превод „ кукичка “) за миг от ария, който, нагледно казано, може да закачи всеки и да го накара да я слуша. Именно такава кукичка е и тази китарна увертюра. Според Кийд Ричардс песента не е нищо изключително и той не й разпорежда очаквания, само че Мик Джагър усеща капацитета й да стане шлагер. И двамата са срещу да се пуска като сингъл, само че са уверени от останалите членове на групата, както и от продуцента Олдам и от звукоинженера Dave Hassinger (Дейв Хасинджър). През 1995 година, Джагър ще каже: „ Песента имаше всички нужни съставки. Имаше доста закачливо заглавие и доста шеговит начален риф. Имаше страховит китарен тон, автентичен за времето си. И капсулираше чувството за времето, което бе време на отчуждение,вид полово отчуждение. “

Сингълът излиза на 5 юни 1965 година в Съединени американски щати и на 20 август същата година във Англия. В Съединени американски щати е публикуван от „ London Records “ и става първият сингъл на групата, стигнал до челно място в „ Billboard “. В класацията песента се задържа четиринайсет седмици след първата си поява и в четири от тях е отличник. Страна Б на сингъла е „ The Under-Assistant West Coast Promotion Man “. За месец и половина сингълът прави един милион продажби в Съединени американски щати. Заглавието „ (I Can’t Get No) Satisfaction “ е граматически неправилна фраза в британския език, само че е резистентен израз там. Той е определян като двойно отричане, което ще срещнем в заглавията и на други песни по-нататък. В текста Мик Джагър приказва за американския човек, който не може да откри своята достоверност, омаян от маркетинга. Текстът отразява раздразнението от все по-нарастващия комерсиализъм на актуалния свят, в който радиото и малкия екран бълват безполезна информация и безвкусни клишета за това по какъв начин би трябвало да наподобява и да се облича един мъж да вземем за пример. Джагър разказва и напрежението от това да си звезда и напрежението към турнетата. Темата се трансферира и към половата незадоволеност. Изразът „ I can’t get no girl reaction “, в превод „ Не мога да получа момичешка реакция “ е тълкуван в чисто полов подтекст. По-нататък се изяснява по какъв начин момичето нормално отхвърля, молейки го да се видят идната седмица, тъй като не е в добър интервал: (...I’m on a losing streak). И сами се досещате кой е оня интервал един път месечно, в който момичето не може да отговори на такива стремежи. Целият текст не се приема добре от възрастните, освен заради очевидните полови препратки, само че и поради неоправдателния си звук към модерната просвета. Това става причина да се забави стартирането на сингъла в Англия и в началото той пробива единствено в пиратски радиостанции. Предварителните съмнения, че текстът няма да се одобри добре, карат момчетата да изискат от звукоинженера Хесинджър да понижи вокалите в записа. Първото концертно осъществяване на песента е за вариететното шоу „ Shindig “ на „ ABC “ от 20 май, където някои елементи са цензурирани. След това е и появяването в известното шоу на Ed Sullivan (Ед Съливан).

„ (I Can’t Get No) Satisfaction “ е включена в американската версия на албума „ Out Of Our Heads “ от 1965 година, като в английската му версия е пропусната. Признанието към песента повтаря това на доста други в нашата графа: включване в листата с национални постижения на Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати, регистриране под номер 31 в класацията с 500 най-велики песни на списание „ Rolling Stone “, влизане в „ Залата на славата на Грами “ и така нататък Влиза и в още десетки ранглисти – на MTV, VH1, списание „ Newsweek “ и други. Интересът към песента е подновяван неведнъж посредством десетки шоу стратегии, филми и концертни записи, в това число и с реклами на бонбони. Можем единствено да подозираме какъв брой големи доходи е донесла на създателите си. Но те не взимат огромна част от тях, защото, с цел да избегнат налози върху приходите, подписват договорка с юриста Allen Klein (Алън Клайн), който посредством разнообразни счетоводни маневри пренасочва парите от авторските права. Клайн е доста противоречива персона в музикалните среди и за него ще приказваме по-подробно в други епизоди. Песента е включена във филмите „ The Apocalypse now “ („ Апокалипсис в този момент “) от 1979 година и „ Raw Deal “ „ (Сурова договорка “) от 1986 година. Интересна версия има и от различен филм от 1972 година, „ Puzzle Blues “, където е преплетена с известния шлагер – „ Uptight “ на Stevie Wonder (Стиви Уондър). Песента е част от доста екшъни и от безчет музикални филми. Сред най-популярните кавъри на парчето са тези на „ Devo “ (Дивоу), Britney Spears “ (Бритни Спиърс) и Aretha Franklin (Арета Франклин), продуциран от Jerry Wexler (Джери Уекслър), който някои от вас евентуално помнят като продуцент на „ Stand By Me “ на Ben E. King (Бен И. Кинг). Популярна е и интерпретацията на Otis Redding, която доста се харесва на Кийд Ричардс, доближавайки се до неговия начален план. Елементи от песента са вкарвани и в други композиции като „ Hungry Freaks, Daddy “ на Frank Zappa (Франк Запа) от 1966 година, където главната тематика е доста сходна с тази на „ Стоунс “.

„ The Rolling Stones “ извършват песента в съвсем всички свои турнета. Тя е включена най-малко в седем от концертните им албуми, издавани през над шейсетгодишната им история. Самият бендлидер и вокалист Мик Джагър твърди, че „ Satisfaction “ е песента, която трансформира групата от една от многото сходни в нещо голямо и чудовищно. С други думи, тази ария отваря за групата пътя към огромните триумфи.

Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР