Лавров: Москва се подготвя за възможен конфликт, но не го желае
Говорейки в сряда в извънредно изявление за RT, външният министър Сергей Лавров сподели, че Русия „ не би желала да избере пътя на борбата “, визирайки напрежението с Киев, оповестява RT.
Той предизвести „ горещите глави “ в Украйна за военна борба и сподели, че Русия ще отговори на всевъзможни провокации. Дипломатът обаче сподели, че „ изборът е на нашите сътрудници “.
Според него " фактът, че управляващите на Съединени американски щати са били много експедитивни във връзка с организирането на бъдещи контакти, считам, че е позитивен знак, без значение от значителната работа, която следва ".
Лавров добави, че съветският президент Владимир Путин по-рано е казвал, че Русия „ има всички благоприятни условия, с цел да обезпечи цялостен боен и механически отговор на всевъзможен тип провокации, които могат да се разпрострат към нас “.
Забележките на висшия посланик идват на фона на засилващото се напрежение в източната част на Украйна, като редица западни публични лица и новинарски издания настояват, че съветските сили се натрупват покрай демаркационната линия като вероятен предходник за пускане на пълномащабна инвазия на съседа.
Кремъл поредно отхвърля обвиняванията, като се аргументира, че те са безпочвени и единствено илюстрират „ нервност “, развявана в пресата.
Вместо това Москва упрекна Запада, че предизвиква киевските управляващи да се ангажират с антируски провокации. По-рано този месец Лавров сподели, че нейните управляващи " стават все по-нагли... с агресивността си към Минските съглашения, към Русия и в опитите си да предизвика Запада да поддържа войнствените му желания ".
Протоколът от Минск е пакт за преустановяване на огъня, подписан през 2014 година в опит да се постави завършек на войната в Донбас. Конфликтът в източната част на страната избухна след събитията от Майдана през 2014 година, когато определеното държавно управление беше свалено след насилствени улични митинги, като самообявените републики Луганск и Донецк оповестиха своята автономност от Киев.
Нито Русия, нито Украйна, нито която и да е друга държава-членка на Организация на обединените нации ги признават за суверенни народи. Кремъл обаче настоя, че не е страна в спора и сподели, че тежестта е на Киев да подписа съглашение с водачите на два разколнически района на съветската граница.
Украинският президент Владимир Зеленски обаче отхвърли да организира договаряния, настоявайки, че сепаратистите са подкрепяни от Русия, и прикани за договаряния с Владимир Путин.
Той предизвести „ горещите глави “ в Украйна за военна борба и сподели, че Русия ще отговори на всевъзможни провокации. Дипломатът обаче сподели, че „ изборът е на нашите сътрудници “.
Според него " фактът, че управляващите на Съединени американски щати са били много експедитивни във връзка с организирането на бъдещи контакти, считам, че е позитивен знак, без значение от значителната работа, която следва ".
Лавров добави, че съветският президент Владимир Путин по-рано е казвал, че Русия „ има всички благоприятни условия, с цел да обезпечи цялостен боен и механически отговор на всевъзможен тип провокации, които могат да се разпрострат към нас “.
Забележките на висшия посланик идват на фона на засилващото се напрежение в източната част на Украйна, като редица западни публични лица и новинарски издания настояват, че съветските сили се натрупват покрай демаркационната линия като вероятен предходник за пускане на пълномащабна инвазия на съседа.
Кремъл поредно отхвърля обвиняванията, като се аргументира, че те са безпочвени и единствено илюстрират „ нервност “, развявана в пресата.
Вместо това Москва упрекна Запада, че предизвиква киевските управляващи да се ангажират с антируски провокации. По-рано този месец Лавров сподели, че нейните управляващи " стават все по-нагли... с агресивността си към Минските съглашения, към Русия и в опитите си да предизвика Запада да поддържа войнствените му желания ".
Протоколът от Минск е пакт за преустановяване на огъня, подписан през 2014 година в опит да се постави завършек на войната в Донбас. Конфликтът в източната част на страната избухна след събитията от Майдана през 2014 година, когато определеното държавно управление беше свалено след насилствени улични митинги, като самообявените републики Луганск и Донецк оповестиха своята автономност от Киев.
Нито Русия, нито Украйна, нито която и да е друга държава-членка на Организация на обединените нации ги признават за суверенни народи. Кремъл обаче настоя, че не е страна в спора и сподели, че тежестта е на Киев да подписа съглашение с водачите на два разколнически района на съветската граница.
Украинският президент Владимир Зеленски обаче отхвърли да организира договаряния, настоявайки, че сепаратистите са подкрепяни от Русия, и прикани за договаряния с Владимир Путин.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ