Говоренето със себе си не е показателно за психично заболяване
Говоренето със себе си е постоянно срещано събитие, в което множеството хора вземат участие в някакъв миг от живота си. Независимо дали става дума за мислене на глас, бърборене под носа или за пълноценни диалози със себе си, това държание повдига въпроси за неговата нормалност и психическите му последствия.
Първо, значимо е да се разбере, че говоренето със себе си не е ненормално по своята същина или показателно за психологично заболяване. Всъщност психолозите допускат, че говоренето на себе си може да служи за няколко потребни цели. Една от главните функционалности е когнитивната обработка.
Когато говорите на себе си, вие всъщност участвате във външен разговор, който оказва помощ за изясняване на мислите ви, за образуване на концепциите ви и за подсилване на паметта. Това постоянно се следи в обстановки, в които хората вземат решение проблеми или вземат решения, защото изразяването на мислите може да помогне при претеглянето на опциите и обмислянето на следствията.
Друг аспект на саморазговора е прочувствената регулация. Изразяването на възприятията на глас може да помогне за одобряване на страстите и да обезпечи възприятие на облекчение. Например изричането на думите " Много съм отчаян от тази обстановка " може да удостовери и освободи насъбраните страсти, като способства за по-добър прочувствен баланс.
Освен това говоренето на себе си може да бъде инструмент за мотивация. Много спортисти и реализатори употребяват положителни саморазговори, с цел да покачат увереността и концентрацията си. Като удостоверяват на глас своите качества и цели, хората могат да се настроят душевен и да подобрят представянето си напрегнат.
Прекомерното или натрапчиво говорене за себе си от време на време може да демонстрира скрити проблеми като тревога или стрес. Когато говоренето за себе си стане натрапчиво, повтарящо се или прекомерно отрицателно, то може евентуално да утежни ежедневното действие и да повлияе на психологичното благоденствие.
В такива случаи търсенето на поддръжка от експерт по психологично здраве може да обезпечи тактики за градивно ръководство и пренасочване на този вътрешен разговор. Културният и общественият подтекст също играе роля за метода, по който се възприемат саморазговорите. В някои култури говоренето със себе си може да е обществено по-приемливо или даже насърчавано като метод за осмисляне на проблемите.
За разлика от тях, в култури, където това се счита за табу или необичайно, хората може да се усещат неудобно или сепнато от това, че се занимават със саморазговори. Технологичният прогрес също е оказал въздействие върху метода, по който беседваме със себе си. С появяването на цифровите асистенти и устройствата, активиращи гласа, говоренето със себе си закупи нови измерения.
Сега хората взаимодействат с изкуствен интелект и виртуални асистенти, задават въпроси и дават команди, като размиват границата сред говоренето със себе си и взаимоотношението с технологиите, написа actualno.com/.
Първо, значимо е да се разбере, че говоренето със себе си не е ненормално по своята същина или показателно за психологично заболяване. Всъщност психолозите допускат, че говоренето на себе си може да служи за няколко потребни цели. Една от главните функционалности е когнитивната обработка.
Когато говорите на себе си, вие всъщност участвате във външен разговор, който оказва помощ за изясняване на мислите ви, за образуване на концепциите ви и за подсилване на паметта. Това постоянно се следи в обстановки, в които хората вземат решение проблеми или вземат решения, защото изразяването на мислите може да помогне при претеглянето на опциите и обмислянето на следствията.
Друг аспект на саморазговора е прочувствената регулация. Изразяването на възприятията на глас може да помогне за одобряване на страстите и да обезпечи възприятие на облекчение. Например изричането на думите " Много съм отчаян от тази обстановка " може да удостовери и освободи насъбраните страсти, като способства за по-добър прочувствен баланс.
Освен това говоренето на себе си може да бъде инструмент за мотивация. Много спортисти и реализатори употребяват положителни саморазговори, с цел да покачат увереността и концентрацията си. Като удостоверяват на глас своите качества и цели, хората могат да се настроят душевен и да подобрят представянето си напрегнат.
Прекомерното или натрапчиво говорене за себе си от време на време може да демонстрира скрити проблеми като тревога или стрес. Когато говоренето за себе си стане натрапчиво, повтарящо се или прекомерно отрицателно, то може евентуално да утежни ежедневното действие и да повлияе на психологичното благоденствие.
В такива случаи търсенето на поддръжка от експерт по психологично здраве може да обезпечи тактики за градивно ръководство и пренасочване на този вътрешен разговор. Културният и общественият подтекст също играе роля за метода, по който се възприемат саморазговорите. В някои култури говоренето със себе си може да е обществено по-приемливо или даже насърчавано като метод за осмисляне на проблемите.
За разлика от тях, в култури, където това се счита за табу или необичайно, хората може да се усещат неудобно или сепнато от това, че се занимават със саморазговори. Технологичният прогрес също е оказал въздействие върху метода, по който беседваме със себе си. С появяването на цифровите асистенти и устройствата, активиращи гласа, говоренето със себе си закупи нови измерения.
Сега хората взаимодействат с изкуствен интелект и виртуални асистенти, задават въпроси и дават команди, като размиват границата сред говоренето със себе си и взаимоотношението с технологиите, написа actualno.com/.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ