Говоренето, че България влиза в дългова спирала е политическо. Бюджетът,

Говоренето, че България влиза в дългова серпантина е политическо. Бюджетът, който се предлага от държавното управление, не е избирателен, а по-скоро следизборен. Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент доктор Григорий Вазов, ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, член на Фискалния съвет.

Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с него:

Доц. Вазов, целите на бюджета за следващата година са повече пари за обучение, опазване на здравето и обществени потребности, само че за какво още веднъж има неодобрение против тези ограничения?

Логично е. Когато се намираме в такава изострена политическа обстановка мненията ще бъдат едни и същи, на първо място политически и мултиплициращи се без да се познава материята. Факт е, че тази година този бюджет е по-особен и е допустимо да имаме затруднения в идващите години, тъй като до момента се спазваше една доста прецизна дългова политика.

Не мога да приема, че този бюджет е избирателен, тъй като ние имаме политически опитни хора и те знаят, че Иван Костов направи избирателен политически бюджет и не завоюва изборите, тройната коалиция направи избирателен бюджет и не завоюва изборите, направи избирателен бюджет и не завоюва изборите. Българинът не може да бъде извоюван с 20-50 лв. или даже с 1000 лв., с цел да гласоподава за тебе. Просто народопсихология " имал си пари бол, дали си... “.

Проблемът е в по-друг аспект. Не мога да си показва по какъв начин последващо българско държавно управление ще откри храброст да отстрани получени към този момент от предходния бюджет обществени придобивки.

В публичното пространство доста беше говорено, че не се вършат по този метод обществени разноски, и че е належащо тяхното преструктуриране. Първо, във връзка с пенсиите, второ, във връзка с обществените разноски, и трето, с един сериозен акцент върху капиталовите разноски от бюджета с висока възвращаемост.

През пролетта научноизследователски екип на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси беше създал спешен проект с ограничения, който да резервира жизнеността на стопанската система и да не повлияе отрицателно на бюджета. В Бюджета за 2021 година попадат ли ограниченията, които оферирате?

Тези ограничения бяха за тогава, в този момент имаме напълно друга обстановка. Факт е, че ние най-бързо реагирахме и още на петия или шестия ден направихме сериозен от професионална позиция спешен проект за излизане от основаната пандемична обстановка. Радостното е, че във времето огромна част от рекомендациите, които бяхме създали, са употребявани. Сега страната има задоволително опит и политически условия, които допускат други решения във връзка с главните параметри на бюджета.

Този нов бюджет и макроикономическата рамка, които са заложени, са много оптимистични, в това число за Брутният вътрешен продукт, където се показва спад от 3%, до момента в който огромните финансови институции – СБ, МВФ даже Българска народна банка дават спад от 5,5%. Изравняването на доходи и разноски при този оптимистичен вид на макроикономическата рамка през идващите две-три години, допускам, че ще има много съществени изненади за идващите бюджети.

Предстои ли дългова серпантина, както предвиждат някои икономисти?

Скептично съм надъхан. Не бързам да приказвам за дългова серпантина. При дълговата серпантина ти нямаш задоволително доходи, с цел да обслужваш дълга. Засега всички индикатори демонстрират, че тази формула, която имаме и която се употребява, не допуска дългова серпантина. Но доста е значимо какво ще направи идващото държавно управление, защото този бюджет не е избирателен, той е следизборен.

Ако идващото държавно управление, без значение дали ще е на ГЕРБ или съдружно, не успее да реши казуса с тези разноски, които сега са залегнали, тогава съществува заплаха да влезем в дългова серпантина. Не би трябвало да се не помни, че нашият дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт е към 30% и е надалеч от условията на Европейска комисия за горна граница. В България доста промишлености не престават да работят. Около 700 милиона евро е неизпълнението на бюджета по приходите за деветте месеца на 2020 година Може би това дава оптимизъм на държавното управление при правенето на новия бюджет.

Изразът дългова серпантина е политически. Това, което виждам сега при мненията на бюджета, че доста политици не са го чели, не са видели цифрите в него, не са чели мнението на Фискалния съвет, което е доста професионално и по-късно да приказват с числа, обстоятелства и причини.

Получава се следната обстановка: някой политик или специалист каже нещо по телевизия или радио и по-късно се получава мултиплициране в публичното пространство на това, което е споделил без да бъде тествано. Някой споделя, че ще има дългова серпантина, по-късно всички стартират да приказват за нея. За дългова серпантина ще може да се приказва едвам следващата година по това време, когато се прави новият бюджет. Тогава може да има признаци или да няма на дългова серпантина.

Според вас днешната рецесия с пандемията може ли да се отрази по някакъв метод на приемането ни в еврозоната?

На този стадий не виждам никакви обстоятелства и условия, които да ни попречат. Банковата система стои добре. Икономическите параметри на страната в изискванията на коронакриза също стоят добре. Да, може да се забавян процесите, както се забавят процесите в редица стопански сфери като ресторантьорство, туризъм и други Това може да се случи, само че няма да ни попречи, тъй че няма от какво да се тормозим.

Коронакризата също по този начин е и опция. Какви поучения би трябвало да извлечем от нея и каква стопанска система би трябвало да изградим в бъдеще?

Поуките са доста и във всички аспекти. Обърнете внимание, че най-голямата рецесия се появява, първо, в духовната сфера и образованието, второ, в опазването на здравето, където следим огромна рецесия в кадровото обезпечаване, неуправляемата обстановка на приключване на основани фрагменти.

Големият абсурд е, че нашата страна 30 години влага в образованието на хора, които отиват да работят в развитите страни. Това е една безумна инвестиция. Някой би трябвало да заплати този разход. Получавайки гратис обучение в България, ти би трябвало да върнеш тази инвестиция. Големите стопански структури – корпорации, банки – тук отново имаме несъгласие. Не може страната да влага в основаване на фрагменти за банки, корпорации, които са 100% частни. След като употребяват основания артикул, те би трябвало да платят за него.

Във ВУЗФ не вършим никакви компромис в този аспект. Организационната конструкция на нашия университет е направена като тези в положителните западни университети – методът на преподаване, методът на условие, имаме сериозна дисциплинираност, имаме необикновено качество на преподаватели и студенти. Тук хората идват да учат, те заплащат и тук се получава противоположната връзка. Този, който заплаща, той изисква и управлява какво му се подава като просветително наличие.

Тази година честваме 170 години от рождението на Иван Вазов. Вие сте представител на този огромен възрожденски жанр. Неотдавна Вие заявихте, че нещастието на България е неналичието на хора със " синя кръв “, неналичието на хайлайф. Кога ще имаме хайлайф, с който да се гордеем?

В България има доста остарели родове, само че на процедура през последните 70 години в България беше направено всичко допустимо, с цел да бъдат прекратени всички родови връзки. Това е направено и с Вазовия жанр. През 1945-46 година този жанр беше разселен в цяла България, с цел да бъдат прекратени връзките сред наследниците му. Така е направено и с доста други родове. От тук нататък е унищожено не съществуването на " синя кръв “, а възприятието за памет, възприятието за жанр и завещание, възприятието за държание в обществото, което да бъде сложено на едни родови наследствени връзки.

В България въпреки всичко има аристокрация, само че тя беше наречена реститутки и сини бабички. Това е една народопсихология и специфичност на българина да направи всичко допустимо бъдещето на България да стартира от него, а не от предишното, което има.

Липсата наизуст не е ли в основата на рецесията през последните 30 години?

Кризата е духовна. Да, това в действителност е в основата на днешното положение на страната. Ако прочетем книгата " Хроники на Вазовия жанр “ ще забележим, че първите години след освобождението от турско иго главният акцент за развиването на България е била духовната сфера.

В Пловдив в интервала от 1880-1890 година е имало 10 театъра, 3-4 огромни театрални трупи, имало е съревнование в духовната сфера. Пишат се нови книги, появяват се колосите на българската литература. Вазов, Величков, Заимов, Пенчо Славейков, Яворов – неповторима плеяда, която основава духа на нацията. Днес не можем да изброим толкоз имена и с такова значение.