Говорех по телефона с мой колега от Виница, когато чух

" Говорех по телефона с мой сътрудник от Виница, когато чух в слушалката гърмежите. Невярващо го попитах: Това ракети ли са? Колегата ми в суматоха отговори малко - да! После връзката прекъсна. "

Юля бяга с щерка си от Киев още при започване на войната против Украйна. Живеят в България от март тази година. След като Юля напуща Украйна, брачният партньор ѝ се мести при свои родственици във Виница, защото към блока им в Киев съвсем всички жилища били разрушени или развалени от ракети. Юля ми демонстрира фотоси на кръстовища с барикади от чували с пясък и противотанкови загради. " Киев към този момент не е градът, който помня. Преди войната беше огромен, богат, съвременен град с доста коли и красиво облечени хора. Сега е съвсем празен и са останали са най-вече небогати хора. Тези, които имат пари, от дълго време са го напуснали и не е ясно дали в миналото ще се върнат. Всички артикули са поскъпнали, а много хора са без работа, откакто доста от предприятията бяха затворени. "

Когато научих за ракетния удар по Виница, се обадих на Юля, с цел да схвана дали фамилията ѝ е добре. Първото, което ми сподели, беше: " На този площад във Виница мъжът ми ми предложи брак преди години. Слава Богу, той е жив и незасегнат. Но площадът към този момент го няма. Изпепелен е. "

Братът на Юля, който е воювал в Мариупол и е бил ранен там, е дошъл предния ден във Виница със фамилията си, с цел да се лекува. В деня на офанзивата той и брачната половинка му отиват да видят кумата си. Тя работела в постройка, която час по-късно ще бъде разрушена. Спрели колата си в близка уличка. " Когато паднала ракетата, те били от другата страна на площада. След гърмежа от колата им не останало нищо. Те по знамение са невредими и тръгнали да търсят кумата си в горящата постройка и да се опитат да оказват помощ. Всичко в близост било покрито със стъкла и парчета. Пожарът бил толкоз огромен, че никой не съумял да влезе. Кумата им е била вътре. С нея няма връзка. Загинала е. Толкова е ужасно. "

Юля продължава да ми приказва през сълзи. " Мисля, че руснаците започнаха да обстрелват цивилни обекти и градове надалеч от фронта по две аргументи. Едната е просто от свирепост - те желаят да избият украинците. Другата причина е, ме желаят да пречупят духа ни. Руснаците считат, че в случай че избиват цивилни и нападат градове като Виница, жителите ще се ядосат на държавното управление ни и това ще докара до съмнение и вътрешни протести против войната. Искат да ни пречупят от вътрешната страна и да накарат украинците да принудят държавното управление да спре войната и целия този смут. Само че не са познали. Колкото повече избиват цивилни украинци, колкото повече унищожават градовете ни, толкоз повече ни стимулират да пазим и пазиме страната си. "

Всички родственици на Юля са се преместили във Виница, тъй като съгласно нея това до неотдавна е било едно от дребното места, в които войната не се е усещала толкоз мощно. Можело е да се работи по-спокойно и даже са подготвяли учебните заведения за децата през есента. " Имах проекти да се върнем там с щерка ми, с цел да може да учи, а и да сме дружно с мъжа ми. Ужасно скърбя за него. Сега, след ракетния удар, това ми се коства невероятно. Кой естествен човек би пуснал детето си на учебно заведение, в случай че знае че във всеки миг може да падне ракета и да го убие? В Украйна към този момент няма безвредно място. Но, както сподели мъжът ми по телефона, всичко това ни прави по-добри и по мъдри. Някой ден ще се съберем още веднъж в разрушената ни страна и сигурно ще ценим повече това, което сме, и което имаме, колкото и да е малко. "

Автор: Николета Атанасова