151 години от рождението на Гоце Делчев. Какво помним за него?
Гоце Делчев е роден през 1872 година в Кукуш, тогава в рамките на Османската империя, през днешния ден Килкис, Гърция. Неговите родители са Никола и Султана Делчеви. Той е третото от девет деца и е първият наследник в фамилията. Неговата най-голяма сестра е Ружа и братята му Милан, Димитър и Христо Делчеви също стават революционери от ВМОРО, а и всички останали деца оказват помощ в битката.
Гоце Делчев е един от създателите и идеолозите на ВМОРО. Той е един от най-големите български революционери. Гоце Делчев има българско национално съзнание, той основава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който приготвя и изпраща четници в Македония, играе и значима роля в снабдяването на организацията с оръжие и финансови средства.
През 1902 година организацията ВМОРО се готви за въстание, Гоце Делчев е на мнение, че тя не е подготвена за него, по тази причина то е отсрочено за 1903г. Искането му е подкрепено от Даме Груев и други революционери. През май 1903 година четата на Гоце Делчев попадна в обсада край с. Баница (днес в Гърция). Той пробва да изведе четниците от селото, само че е погубен в разразилото се стълкновение.
Гоце Делчев е измежду най-тачените исторически персони и в Република Северна Македония. Той и съратникът му Даме Груев, както и множеството български революционери, родом от географската област Македония, през днешния ден са посочени като етнически македонци. Може да бъде забелязана и восъчната фигура на Гоце Делчев в музея в Скопие, който имитира този на мадам Тюсо в Лондон. Там той е " компанията " на други български герои, или отявлени българофоби, които са сторили маса бели в хода на историята. Гоце Делчев към този момент е подложен върху кон и в центъра на Скопие, а композицията е сложена край Камен мост. Тя към този момент е добре позната и буди неразбиране с големите си мащаби. Фигурите на Гоце Делчев и Даме Груев върху коне бяха първите, сложени в центъра на македонската столица като част от плана Скопие 2014, за който се харчат милиони евро.
Немалка „ заслуга “ за днешните похищения на Скопие върху българската история има и българските комунистически управници, директно след Втората международна война. По време на войната гробът на Гоце Делчев е на територията на Царство България. Точно тогава той е възобновен.
На 3-ти май 1943г. в покрайнините на с. Баница видни общественици, дружно със сестрите на Гоце - Ружа, Велика и Елена - слагат върху общ гроб бяла мраморна плоча с надпис:
" В памет на падналите бойци в с. Баница на 4-ти май 1903г. за обединяването на Македония към майката татковина България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово-войвода. Стефан Духов от с. Търлис-четник; Стоян Захариев от с. Баница-революционер; Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе - Свобода или гибел! ”
След преврата на 9-ти септември 1944 година България внезапно сменя политиката си по македонския въпрос , на първо място под напън от СФР Югославия и непосредствено на Съюз на съветските социалистически републики. Този напън става причина Българска комунистическа партия да съобщи костите на Гоце Делчев на Скопие. По това време се вихри така наречен “ Културна автономност “ на Пиринска Македония. Първоначално в Македония комунистът Лазар Колишевски афишира Гоце Делчев за „.. един българин без значение за освободителните битки “. Все отново костите му са признати в тогавашна Социалистическа Република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „ Свети Спас “, където се намират и до през днешния ден.
След 1948 година България последователно стартира да се връща към остарялата си теза, че македонците са българи, само че е „ изтърван духът от бутилката “. В Югославия историографията към този момент приема Гоце Делчев за македонски народен воин, а в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е погубен не без политическата интервенция на България. И там той е разгласен за народен воин, през днешния ден името му се загатва даже и в химна на Република Северна Македония.
Едва ли България в миналото ще предприе съответни дейности, с които да опита да си върне костите на Гоце Делчев. Вероятно няма да направи и нужните дейности, с които да се обясни каква е същинската история по доста съответни тематики, с цел да се отстранен и лимитират вредите освен към историята, само че и към македонците с българско съзнание, тъй като в последно време от ден на ден зачестяват преспъпленията от ненавист, които проюгославската и руска агитация са нанесли през десетилетията.
Гоце Делчев е един от създателите и идеолозите на ВМОРО. Той е един от най-големите български революционери. Гоце Делчев има българско национално съзнание, той основава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който приготвя и изпраща четници в Македония, играе и значима роля в снабдяването на организацията с оръжие и финансови средства.
През 1902 година организацията ВМОРО се готви за въстание, Гоце Делчев е на мнение, че тя не е подготвена за него, по тази причина то е отсрочено за 1903г. Искането му е подкрепено от Даме Груев и други революционери. През май 1903 година четата на Гоце Делчев попадна в обсада край с. Баница (днес в Гърция). Той пробва да изведе четниците от селото, само че е погубен в разразилото се стълкновение.
Гоце Делчев е измежду най-тачените исторически персони и в Република Северна Македония. Той и съратникът му Даме Груев, както и множеството български революционери, родом от географската област Македония, през днешния ден са посочени като етнически македонци. Може да бъде забелязана и восъчната фигура на Гоце Делчев в музея в Скопие, който имитира този на мадам Тюсо в Лондон. Там той е " компанията " на други български герои, или отявлени българофоби, които са сторили маса бели в хода на историята. Гоце Делчев към този момент е подложен върху кон и в центъра на Скопие, а композицията е сложена край Камен мост. Тя към този момент е добре позната и буди неразбиране с големите си мащаби. Фигурите на Гоце Делчев и Даме Груев върху коне бяха първите, сложени в центъра на македонската столица като част от плана Скопие 2014, за който се харчат милиони евро.
Немалка „ заслуга “ за днешните похищения на Скопие върху българската история има и българските комунистически управници, директно след Втората международна война. По време на войната гробът на Гоце Делчев е на територията на Царство България. Точно тогава той е възобновен.
На 3-ти май 1943г. в покрайнините на с. Баница видни общественици, дружно със сестрите на Гоце - Ружа, Велика и Елена - слагат върху общ гроб бяла мраморна плоча с надпис:
" В памет на падналите бойци в с. Баница на 4-ти май 1903г. за обединяването на Македония към майката татковина България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово-войвода. Стефан Духов от с. Търлис-четник; Стоян Захариев от с. Баница-революционер; Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе - Свобода или гибел! ”
След преврата на 9-ти септември 1944 година България внезапно сменя политиката си по македонския въпрос , на първо място под напън от СФР Югославия и непосредствено на Съюз на съветските социалистически републики. Този напън става причина Българска комунистическа партия да съобщи костите на Гоце Делчев на Скопие. По това време се вихри така наречен “ Културна автономност “ на Пиринска Македония. Първоначално в Македония комунистът Лазар Колишевски афишира Гоце Делчев за „.. един българин без значение за освободителните битки “. Все отново костите му са признати в тогавашна Социалистическа Република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „ Свети Спас “, където се намират и до през днешния ден.
След 1948 година България последователно стартира да се връща към остарялата си теза, че македонците са българи, само че е „ изтърван духът от бутилката “. В Югославия историографията към този момент приема Гоце Делчев за македонски народен воин, а в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е погубен не без политическата интервенция на България. И там той е разгласен за народен воин, през днешния ден името му се загатва даже и в химна на Република Северна Македония.
Едва ли България в миналото ще предприе съответни дейности, с които да опита да си върне костите на Гоце Делчев. Вероятно няма да направи и нужните дейности, с които да се обясни каква е същинската история по доста съответни тематики, с цел да се отстранен и лимитират вредите освен към историята, само че и към македонците с българско съзнание, тъй като в последно време от ден на ден зачестяват преспъпленията от ненавист, които проюгославската и руска агитация са нанесли през десетилетията.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ