Седмицата: ЧНГ! Оригнахме се на шампанско и си изядохме дряновицата на късмета
Готово, посрещнахме я и тая Нова година! К‘во толкоз! Изпихме го пенливото вино, натъпкахме се с балончетата му та да се оригнем „ на шампанско “ (у нас всяко газирано вино, и за 3-4 лв. шишето, все е шампанско). Изядохме баницата заедно с дренчетата-късмети (инфлация е все пак), та да се сурвакаме с дряновицата и изотвътре, щото външното ни е малко, а и по този начин ни излиза по-евтино – плащаш едно, получаваш две.
И в този момент, като мина „ зарята “, като се озарихме с фойерверките - на немски: Feuerwerk, сиреч не‘ква огнена работа, ни чака точно работа – да го смелем това „ честито “ усвояване, дето го вършим на правилото „ майната му, празник е, след това ще му мислим “. Ама в случай че оригването си е просто изпускане на газове, но назад през устата, то на изкарването на дряновицата мъчно ще й дадем заден ход посредством просто повръщане. Трябва да си мине „ по процедура “ през целия храносмилателен тракт.
Така че, всичко стартира изначало и през 2023-а, откогато стартира през 2020-а това газиране и тоя здрав като дрян запек на политпартийната ни система, дето ражда единствено балончета – въздух под налягане, само че даже и дренки не ражда, камо ли нещо държавнически по-хранително.
То и президентът Румен Радев в „ новогодишното послание към нацията “ най-малко това съумя да си (ни) го каже в другояче толкоз късото и безсъдържателно „ превръщане “: „ В днешната тържествена нощ дано не забравяме, че спасението не е на дъното на чашите. Успехът не е шанс в баницата “. Така си е – няма нищо на дъното на чашата, камо ли пък шанс. Няма и да има, до момента в който към този момент трета година парламентаризма го пият на екс, а баницата на властта я вършат мигновено на попара.
То и по тази причина президентът основно реши небрежно да премине от 22-а в 23-а – като да се изтърча с вдигнат пестник надолу по стълбите. Рече ни, че и тая (отминалата) година не са ни подминали естествените бедствия, като в същото изречение включи и „ следващите предварителни избори “. И отпътува нагоре по стълбата си, че да не губи време – това време дето му би трябвало да го разтяга като локум сякаш някой (някои) ще го създадат на локумена вафла във тип на постоянно държавно управление.
Няма! И през 2023 година и локум няма да има, камо ли локумени вафли. Ще си разтягаме предизборно-изборната дъвка, сякаш че нещо ядем, но единствено слюноотделяме, до момента в който политпартийците си вършат все предизборните балончета. Като ще ни убеждават, че ей го – на, все по-хранителна ни става плюнката, откакто през 2022-а сме имали единствено едни избори, до момента в който през 2021-а са били „ цели “ три.
И новата 2023-а още занапред можем да я отчетем за сполучлива. Аритметически, че нали политически с аритметика лягаме и ставаме. Така приблизително аритметически за последните две години сме имали 4 вота – значи по два на година. Точно толкоз ни се обрисуват и през новата година. Един предварителен, неточен парламентарен някъде през пролетта и един срочен, постоянен за локална власт наесен. В най-хубавия случай (честито!) единствено едни избори, но 2 в 1 – в един „ огромен “ ден да се гласоподава и за кметове, и за депутати. Тъкмо ще е като на машина – на конвейер.
Пък след това и тия избори ще си ги завием в хартия, в тоалетна хартия, и по каналния ред право в канализацията. Ама това ще е някъде към края на тая сегашната нова година, когато ще е остаряла, и ще посрещаме новата 2024-а. Пак ще се газираме с пенливо вино сякаш шампанско и ще си глозгаме шанса. Докато се пеним, че то ние доматите не ги ядем с колците, сиреч – не сме толкоз елементарни. Но гласоподаването или негласоподаването ни е все в интерес на запенените баничари. Дето от нова година на нова година същите тия колци единствено за прескачане от парламент в парламент им служат, а доматите завчас ги режат на салата, та здрав властови мандат да не остане.
К‘во толкоз, с или без постоянна власт, все имат какво да замезят. Даже по този начин, като си топят залците в общата салатиера, по не се вижда по какъв начин си облизват пръстите.
И в този момент, като мина „ зарята “, като се озарихме с фойерверките - на немски: Feuerwerk, сиреч не‘ква огнена работа, ни чака точно работа – да го смелем това „ честито “ усвояване, дето го вършим на правилото „ майната му, празник е, след това ще му мислим “. Ама в случай че оригването си е просто изпускане на газове, но назад през устата, то на изкарването на дряновицата мъчно ще й дадем заден ход посредством просто повръщане. Трябва да си мине „ по процедура “ през целия храносмилателен тракт.
Така че, всичко стартира изначало и през 2023-а, откогато стартира през 2020-а това газиране и тоя здрав като дрян запек на политпартийната ни система, дето ражда единствено балончета – въздух под налягане, само че даже и дренки не ражда, камо ли нещо държавнически по-хранително.
То и президентът Румен Радев в „ новогодишното послание към нацията “ най-малко това съумя да си (ни) го каже в другояче толкоз късото и безсъдържателно „ превръщане “: „ В днешната тържествена нощ дано не забравяме, че спасението не е на дъното на чашите. Успехът не е шанс в баницата “. Така си е – няма нищо на дъното на чашата, камо ли пък шанс. Няма и да има, до момента в който към този момент трета година парламентаризма го пият на екс, а баницата на властта я вършат мигновено на попара.
То и по тази причина президентът основно реши небрежно да премине от 22-а в 23-а – като да се изтърча с вдигнат пестник надолу по стълбите. Рече ни, че и тая (отминалата) година не са ни подминали естествените бедствия, като в същото изречение включи и „ следващите предварителни избори “. И отпътува нагоре по стълбата си, че да не губи време – това време дето му би трябвало да го разтяга като локум сякаш някой (някои) ще го създадат на локумена вафла във тип на постоянно държавно управление.
Няма! И през 2023 година и локум няма да има, камо ли локумени вафли. Ще си разтягаме предизборно-изборната дъвка, сякаш че нещо ядем, но единствено слюноотделяме, до момента в който политпартийците си вършат все предизборните балончета. Като ще ни убеждават, че ей го – на, все по-хранителна ни става плюнката, откакто през 2022-а сме имали единствено едни избори, до момента в който през 2021-а са били „ цели “ три.
И новата 2023-а още занапред можем да я отчетем за сполучлива. Аритметически, че нали политически с аритметика лягаме и ставаме. Така приблизително аритметически за последните две години сме имали 4 вота – значи по два на година. Точно толкоз ни се обрисуват и през новата година. Един предварителен, неточен парламентарен някъде през пролетта и един срочен, постоянен за локална власт наесен. В най-хубавия случай (честито!) единствено едни избори, но 2 в 1 – в един „ огромен “ ден да се гласоподава и за кметове, и за депутати. Тъкмо ще е като на машина – на конвейер.
Пък след това и тия избори ще си ги завием в хартия, в тоалетна хартия, и по каналния ред право в канализацията. Ама това ще е някъде към края на тая сегашната нова година, когато ще е остаряла, и ще посрещаме новата 2024-а. Пак ще се газираме с пенливо вино сякаш шампанско и ще си глозгаме шанса. Докато се пеним, че то ние доматите не ги ядем с колците, сиреч – не сме толкоз елементарни. Но гласоподаването или негласоподаването ни е все в интерес на запенените баничари. Дето от нова година на нова година същите тия колци единствено за прескачане от парламент в парламент им служат, а доматите завчас ги режат на салата, та здрав властови мандат да не остане.
К‘во толкоз, с или без постоянна власт, все имат какво да замезят. Даже по този начин, като си топят залците в общата салатиера, по не се вижда по какъв начин си облизват пръстите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ