Димитър Радев: Въпреки политическото напрежение има доверие в еврото
Готовността на България да одобри еврото не е резултат от еднократно решение.
Въпреки политическото напрежение има доверие в еврото, декларира шефът на Българска народна банка Димитър Радев в тирада по време на Годишната публична вечеря на Европейския стабилизационен механизъм в Люксембург.
Готовността на България да одобри еврото не е резултат от еднократно решение. Тя е плод на повече от две десетилетия поредна икономическа ориентировка и институционално доближаване, акцентира гуверньорът.
България носи значим опит – този на дребна, отворена стопанска система, привикнала да действа в изискванията на строга парична дисциплинираност, да поддържа фискална резистентност и да се приспособява към външни шокове. Този опит ще бъде скъп принос към Евросистемата и към общите старания за ръководство на все по-сложната европейска и световна среда, акцентира Радев.
Словото е качено на страницата на централната банка.
Изказване на шефа на Българска народна банка господин Димитър Радев, по време на Годишната публична вечеря на Европейския стабилизационен механизъм, Люксембург, декември 2025 година
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОЗОНАТА
Уважаеми Пиер*,
Дами и господа,
Колеги и другари,
Благодаря за общителното показване, както и на Европейския стабилизационен механизъм за семейството на довечера. За мен е наслаждение да бъда измежду толкоз изтъкнати представители на финансовата общественост.
ЕСМ е основен детайл от финансовата архитектура на еврозоната – доказателство за способността на Европа да работи с дисциплинираност, отговорност и взаимност. Както Жак Делор ни подсещаше, „ Европа е странствуване, което изисква по едно и също време визия и неизменност “. Тази вечер България стои на прага на значима стъпка в това странствуване: своето присъединение към еврозоната.
Естествено продължение на европейския път на България
Готовността на България да одобри еврото не е резултат от еднократно решение. Тя е плод на повече от две десетилетия поредна икономическа ориентировка и институционално доближаване.
Валутният ръб – в началото закрепен към немската марка, а по-късно към еврото – е основата на макроикономическата непоклатимост на страната към този момент повече от 25 години. Еврото от дълго време извършва ролята на де факто парична котва, оформяйки упованията и насърчавайки дисциплинираност в частния и обществения бранш.
От 2020 година България е част от Единния контролен механизъм и ползва същите надзорни стандарти като банките в еврозоната. В рамките на ERM II националните институции работиха поредно за осъществяване на всички правни, оперативни и институционални условия, свързани с въвеждането на еврото.
В този смисъл приемането на еврото е разумно институционално продължение на траектория, която оформи икономическия модел на България през последните десетилетия.
Стабилна котва в нерешителен свят
Живеем във време на нараснали геополитически опасности, затегнати финансови условия и ускорени структурни промени. В сходна среда цената на надеждна парична котва изпъква още по-ярко.
Членството в еврозоната дава три основни преимущества за България.
Първо, то укрепва доверието. Участието в рамката на паричната политика на Евросистемата обезпечава предвидимост и ускорява доверието измежду вложители, банки и семейства.
Второ, то задълбочава интеграцията с европейските финансови пазари – усъвършенства изискванията за финансиране, понижава транзакционните разноски и поддържа дълготрайните вложения.
Трето, то покачва устойчивостта посредством достъп до инструментите за непоклатимост на еврозоната - принадлежности, основани освен за ръководство на рецесии, само че и за тяхното попречване.
Тези преимущества поддържат процеса на икономическа конвергенция и укрепват способността на България да се приспособява в изискванията на неустановеност.
Обществено доверие и ясна връзка
Осъзнаваме, че жителите имат терзания, изключително във връзка с цените. Подобни опасения не са характерни за България – те съпътстват всяка страна, която минава към еврото.
Но опитът на страните от еврозоната демонстрира, че тези резултати са краткотрайни и лимитирани, изключително при ефикасен контрол, двойно ценообразуване и транспарантна връзка.
Нашето обръщение е ясно: институционалните гаранции са надеждни и пазят потребителите.
Институционална подготвеност – поредна и изчерпателна
Българската национална банка се приготви задълбочено за въвеждането на еврото посредством необятен пакет от дейности – от законодателството и платежните системи до паричните интервенции, логистиката и ИТ сигурността.
Банковата система е ликвидна, добре капитализирана и механически готова за работа с еврото от първия ден. Тази подготовка е резултат от тясно съдействие с ЕЦБ, Европейската комисия, националните институции и Европейския стабилизационен механизъм.
Политическа последователност – нюансиран, само че действителен консенсус
Въвеждането на еврото изисква политическа отговорност и публично доверие, а освен техническа подготвеност.
България сега претърпява политически напрежения и талази на публичен напън. Тези динамичности са част от демократичния живот и пораждат натоварен публичен спор. Но макар тези промени стратегическата ориентировка към еврото остава непокътната.
Подкрепа за приемането на еврото съществува в необятен политически набор и е закрепена посредством конституционно болшинство. Това не е консенсус на единогласие, а консенсус на последователност - учреден на разбирането, че дълготрайната сигурност и разцвет на страната зависят от по-дълбоката европейска интеграция.
Тази последователност придава непоклатимост и надеждност на процеса на присъединение.
Напред – архитектурата на европейската непоклатимост и провокациите пред нас
Когато гледаме към бъдещето, би трябвало да отчетем, че Европа се намира в повратен миг. Глобалната стопанска система става по-фрагментирана; геополитическото напрежение придобива систематичен характер; конкурентоспособността на Европа е под възходящ натиск; а зелената и цифровата промяна изискват обилни и устойчиви вложения.
Тези процеси слагат на тестване нашите институции и политики. Те изискват Европа да укрепи способността си да работи, да ускори икономическото си ръководство и да отбрани доверието в рамките, които поддържат стабилността - парична, фискална и финансова.
В този подтекст засилената архитектура на европейската непоклатимост има основно значение. Реформата на Договора за ЕСМ – след влизането ѝ в действие – ще разреши на механизма да извършва ролята на общ защитен инструмент към Единния фонд за преструктуриране, укрепвайки банковия съюз и способността на Европа да реагира на рецесии решително и координирано.
За България присъединението към еврозоната значи вдишване на своя дял от тази отговорност още от първия ден.
Като член на Управителния съвет на ЕЦБ ще се стремя да способствам с самостоятелност и професионализъм за формулирането на единната парична политика – управителен от мандата за ценова непоклатимост и с ясното схващане, че решенията през идващите години ще оформят устойчивостта на Европа за десетилетия напред.
България носи значим опит – този на дребна, отворена стопанска система, привикнала да действа в изискванията на строга парична дисциплинираност, да поддържа фискална резистентност и да се приспособява към външни шокове. Този опит ще бъде скъп принос към Евросистемата и към общите старания за ръководство на все по-сложната европейска и световна среда.
Заключение
Позволете ми да завърша с думите на Томазо Падоа-Скиопа, един от архитектите на еврото: „ Еврото е общественост на непоклатимост и доверие. “
За България присъединението към тази общественост бележи началото на нов стадий от европейското ни развиване - стадий, който укрепва нашите институции, поддържа жителите и задълбочава уговорката ни към бъдещето на Европа.
Зад всяка техническа подготовка стои една елементарна истина: еврото е за хората – за техните спестявания, тяхната сигурност и тяхното бъдеще.
Нека вдигнем тост – за България, за Европа, и за еврото – основата, върху която градим нашата споделена непоклатимост и бъдеще.
*Пиер Граменя, ръководещ шеф на Европейския стабилизационен механизъм
Въпреки политическото напрежение има доверие в еврото, декларира шефът на Българска народна банка Димитър Радев в тирада по време на Годишната публична вечеря на Европейския стабилизационен механизъм в Люксембург.
Готовността на България да одобри еврото не е резултат от еднократно решение. Тя е плод на повече от две десетилетия поредна икономическа ориентировка и институционално доближаване, акцентира гуверньорът.
България носи значим опит – този на дребна, отворена стопанска система, привикнала да действа в изискванията на строга парична дисциплинираност, да поддържа фискална резистентност и да се приспособява към външни шокове. Този опит ще бъде скъп принос към Евросистемата и към общите старания за ръководство на все по-сложната европейска и световна среда, акцентира Радев.
Словото е качено на страницата на централната банка.
Изказване на шефа на Българска народна банка господин Димитър Радев, по време на Годишната публична вечеря на Европейския стабилизационен механизъм, Люксембург, декември 2025 година
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОЗОНАТА
Уважаеми Пиер*,
Дами и господа,
Колеги и другари,
Благодаря за общителното показване, както и на Европейския стабилизационен механизъм за семейството на довечера. За мен е наслаждение да бъда измежду толкоз изтъкнати представители на финансовата общественост.
ЕСМ е основен детайл от финансовата архитектура на еврозоната – доказателство за способността на Европа да работи с дисциплинираност, отговорност и взаимност. Както Жак Делор ни подсещаше, „ Европа е странствуване, което изисква по едно и също време визия и неизменност “. Тази вечер България стои на прага на значима стъпка в това странствуване: своето присъединение към еврозоната.
Естествено продължение на европейския път на България
Готовността на България да одобри еврото не е резултат от еднократно решение. Тя е плод на повече от две десетилетия поредна икономическа ориентировка и институционално доближаване.
Валутният ръб – в началото закрепен към немската марка, а по-късно към еврото – е основата на макроикономическата непоклатимост на страната към този момент повече от 25 години. Еврото от дълго време извършва ролята на де факто парична котва, оформяйки упованията и насърчавайки дисциплинираност в частния и обществения бранш.
От 2020 година България е част от Единния контролен механизъм и ползва същите надзорни стандарти като банките в еврозоната. В рамките на ERM II националните институции работиха поредно за осъществяване на всички правни, оперативни и институционални условия, свързани с въвеждането на еврото.
В този смисъл приемането на еврото е разумно институционално продължение на траектория, която оформи икономическия модел на България през последните десетилетия.
Стабилна котва в нерешителен свят
Живеем във време на нараснали геополитически опасности, затегнати финансови условия и ускорени структурни промени. В сходна среда цената на надеждна парична котва изпъква още по-ярко.
Членството в еврозоната дава три основни преимущества за България.
Първо, то укрепва доверието. Участието в рамката на паричната политика на Евросистемата обезпечава предвидимост и ускорява доверието измежду вложители, банки и семейства.
Второ, то задълбочава интеграцията с европейските финансови пазари – усъвършенства изискванията за финансиране, понижава транзакционните разноски и поддържа дълготрайните вложения.
Трето, то покачва устойчивостта посредством достъп до инструментите за непоклатимост на еврозоната - принадлежности, основани освен за ръководство на рецесии, само че и за тяхното попречване.
Тези преимущества поддържат процеса на икономическа конвергенция и укрепват способността на България да се приспособява в изискванията на неустановеност.
Обществено доверие и ясна връзка
Осъзнаваме, че жителите имат терзания, изключително във връзка с цените. Подобни опасения не са характерни за България – те съпътстват всяка страна, която минава към еврото.
Но опитът на страните от еврозоната демонстрира, че тези резултати са краткотрайни и лимитирани, изключително при ефикасен контрол, двойно ценообразуване и транспарантна връзка.
Нашето обръщение е ясно: институционалните гаранции са надеждни и пазят потребителите.
Институционална подготвеност – поредна и изчерпателна
Българската национална банка се приготви задълбочено за въвеждането на еврото посредством необятен пакет от дейности – от законодателството и платежните системи до паричните интервенции, логистиката и ИТ сигурността.
Банковата система е ликвидна, добре капитализирана и механически готова за работа с еврото от първия ден. Тази подготовка е резултат от тясно съдействие с ЕЦБ, Европейската комисия, националните институции и Европейския стабилизационен механизъм.
Политическа последователност – нюансиран, само че действителен консенсус
Въвеждането на еврото изисква политическа отговорност и публично доверие, а освен техническа подготвеност.
България сега претърпява политически напрежения и талази на публичен напън. Тези динамичности са част от демократичния живот и пораждат натоварен публичен спор. Но макар тези промени стратегическата ориентировка към еврото остава непокътната.
Подкрепа за приемането на еврото съществува в необятен политически набор и е закрепена посредством конституционно болшинство. Това не е консенсус на единогласие, а консенсус на последователност - учреден на разбирането, че дълготрайната сигурност и разцвет на страната зависят от по-дълбоката европейска интеграция.
Тази последователност придава непоклатимост и надеждност на процеса на присъединение.
Напред – архитектурата на европейската непоклатимост и провокациите пред нас
Когато гледаме към бъдещето, би трябвало да отчетем, че Европа се намира в повратен миг. Глобалната стопанска система става по-фрагментирана; геополитическото напрежение придобива систематичен характер; конкурентоспособността на Европа е под възходящ натиск; а зелената и цифровата промяна изискват обилни и устойчиви вложения.
Тези процеси слагат на тестване нашите институции и политики. Те изискват Европа да укрепи способността си да работи, да ускори икономическото си ръководство и да отбрани доверието в рамките, които поддържат стабилността - парична, фискална и финансова.
В този подтекст засилената архитектура на европейската непоклатимост има основно значение. Реформата на Договора за ЕСМ – след влизането ѝ в действие – ще разреши на механизма да извършва ролята на общ защитен инструмент към Единния фонд за преструктуриране, укрепвайки банковия съюз и способността на Европа да реагира на рецесии решително и координирано.
За България присъединението към еврозоната значи вдишване на своя дял от тази отговорност още от първия ден.
Като член на Управителния съвет на ЕЦБ ще се стремя да способствам с самостоятелност и професионализъм за формулирането на единната парична политика – управителен от мандата за ценова непоклатимост и с ясното схващане, че решенията през идващите години ще оформят устойчивостта на Европа за десетилетия напред.
България носи значим опит – този на дребна, отворена стопанска система, привикнала да действа в изискванията на строга парична дисциплинираност, да поддържа фискална резистентност и да се приспособява към външни шокове. Този опит ще бъде скъп принос към Евросистемата и към общите старания за ръководство на все по-сложната европейска и световна среда.
Заключение
Позволете ми да завърша с думите на Томазо Падоа-Скиопа, един от архитектите на еврото: „ Еврото е общественост на непоклатимост и доверие. “
За България присъединението към тази общественост бележи началото на нов стадий от европейското ни развиване - стадий, който укрепва нашите институции, поддържа жителите и задълбочава уговорката ни към бъдещето на Европа.
Зад всяка техническа подготовка стои една елементарна истина: еврото е за хората – за техните спестявания, тяхната сигурност и тяхното бъдеще.
Нека вдигнем тост – за България, за Европа, и за еврото – основата, върху която градим нашата споделена непоклатимост и бъдеще.
*Пиер Граменя, ръководещ шеф на Европейския стабилизационен механизъм
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ