9 интересни неща за Бъдни вечер у дома
Готови ли сте за Бъдни вечер? Знаете ли какво би трябвало да има на трапезата? Познати ли са ви обичаите, ритуалите и възбраните, свързани с този ярък празник?
Ако имате съмнения какви ястия би трябвало да приготвите, по какъв начин да подредите масата или пък какво е редно да вършиме и какво не, ние ви предлагаме фрагмент от книгата на Лилия Старева „ Коледа и Нова година по български ”. От него ще научите всички тънкости към ритуалите за Бъдни вечер.
Бъдни вечер - 24 декември
Да почерпят: Евгения (гр. Благородна), Евгени, Жени, Джени, Джейн, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин
Народна митология
Вечерта преди да се роди Христос е първата от трите кадени вечери. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, съдбини. И в двата случая символиката е директна – за чудото, което следва, би трябвало да бди целият народ. За бъдещето си – също. Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява мирис в очакване. Птиците стопират да пеят, листата на дърветата стопират да трептят, водите в реките стопират да текат. Казват, че в миналото само кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери, и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били осъдени от Божията майка: кукувицата – да кука единствено три месеца в годината (от Благовец, 25 март, до Еньовден, 24 юни); трепетликата – все да трепери, листата й в никакъв случай покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.
Бъдни вечер се назовава още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич. Раждането на новото слънце и на новия Бог слива езическите показа на античния българин и по-късната му християнска религия в едно – концепцията за раждането и обновлението на света с вярата за положително. Затова и задачата на коледните традиции е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат изобилие.
Родените на Бъдни вечер деца назовават самодивски (в Пловдивско), тъй като могат да виждат съществата на отвъдното. Ако е родено преди Игнажден, му вършат огърлица от бял лук, с цел да го защищава през идващите Мръсни, Погани дни (от Коледа до Йордановден).
Ритуали
Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на предстоящото с него изобилие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом би трябвало да отсече. Огънят и галактическото дърво, като връзка сред небето и земята, са в основата на всички чудеса довечера. Бъдникът се миросва за изобилие и добър живот.
Предвестници на положителната новина са дребните коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят: “Да се роди, да се роди, дето рало върви и дето не върви! ”, а домакинята ги посреща със решето, цялостно с пшеница, посипва ги със семена и ги подарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и към огнището, където всяко положително наричане се сбъдва.
Централно място заема обредният самун – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец. Месят го момиче или млада младоженка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или алено мушкато. Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при цялостно мълчание). Брашното се пресява през три сита. Меси се самун, а за пчелите и за овцете – овчарник. Той се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстци и прочие
С водата, в която са измити точилката и ръцете на дамата, която е месила, се пръскат кошерите.
Някога редили трапезата върху плява, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му.
След като трапезата се прекади, стопанинът – с хляба със свещ върху него и с чаша вино – излиза на двора и кани светците, настойници на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря – да ги умилостиви и да защищити нивите от летни стихии и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, с цел да са високи и класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от фамилията, като на първо време се дава на мъжката челяд.
Бащата и останалите от фамилията хвърлят по няколко житни зърна нагоре, “за да се роди и стане толкоз огромно житото ”.
На трапезата се остава дълго, с цел да е несъмнено, че изпращаните вълшебен знаци и послания към ориста ще се осъществен. Ако някой би трябвало да стане по-рано, добре е да върви наведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават дружно – да узреят житата едновременно. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкоз по-рано ще узрее житото.
Отделя се по хапка от всички ястия за умрелите близки и на сутринта се носи на гроба.
След разтребването на трапезата част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв възпламени сламата си, на него най-рано ще узрее житото. И още – докъдето стига светлината от огъня, до такава степен няма да удря град през лятото.
Другата част от сламата се поставя върху плодни дръвчета, с цел да раждат повече.
Бъдникът гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне.
Живи въглени от бъдника се поставят във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и защищава от зли сили, изключително в дните от Коледа до Водици, които се назовават Мръсни, Погани дни.
Забрани
Моми, на които им е време да се омъжат, не месят самун, тъй като се има вяра, че в случай че се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят. Който седне на трапезата, не трябва да се оглежда доста, тъй като рано ще му побелеят косите.
Гадания и предсказания
Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е доста добра за всички.
Мома и момък могат да узнаят името на годеника и годеницата, с които им е отредено да бъдат, в случай че съумеят да станат неусетно от трапезата и да подслушат какво си приказват съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на индивида, който ще срещнат още по празниците.
Листата от бръшляна от трапезата, поставени под възглавницата, предсказват здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, индивидът ще бъде здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото; ралник; лемеж) се оставят живи въглени, наречени за разнообразни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкоз по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е положително.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се дванадесет въглена на дванадесетте месеца и още веднъж пепелта демонстрира дали ще бъдат удобни за реколтата и индивида..
За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и поставя в дванадесет люспи две-три щипки сол. Нарича ги на дванадесетте месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила, или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и благодатен. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е изсъхнал и неплодоносен.
Ако пепелта от бъдника на сутринта е доста, доста ще е и плодът по земята и стоката.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени за всеки още от Игнажден. Ако при счупването те останат цели, в случай че са бели и едри, индивидът ще е здрав и ще му върви през годината.
Метеорологични прогнози
Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юли.
Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са положителни и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е заоблачен, ще има заболявания през годината.
Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят доста.
Обредни движимости, храни и знаци
Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за изобилие и шанс. В песните я назовават “шестредна ” и “седмопола ” и се счита, че всяка софра има шест по-малки, всяка от които пък се състои от седем реда. Слагат се храни, които набъбват, също като тях “да набъбват ” шансът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкоз по-богата ще е годината. Ястията би трябвало да са нечетен брой – 7, 9, 11...
Трапезата е “символна ”. Всичко, което се слага, има за цел да донесе обилие – ритуален самун с пара, царевица, пуканки, фасул, ябълка, ошав, даже се прибавя и бучка пръст от равнищата. Чесънът защищава от зло и заболявания, медът е обръщение за сладостен живот, дряновите клончета, орехите и бръшлянът – за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лек за разнообразни заболявания. На трапезата се подреждат единствено постни ястия – сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, боб, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, върху което се слага Богородичният самун, плодове, орехи, мед, грозде, дюли. Приготвя се пита (или баница) с шансове. Слагат се сребърна пара, бяло седефено копче за овцете, житен клас за орача, бяло сгънато листче за обучение, дрянови пъпки за здраве.
Обредните хлябове са три типа. Един – отдаден на празника: боговица, богова пита, светец. Друг – отдаден на стопанството и къщата, и трети – за коледарите. Да се изпишат и украсят е било чест за всяка стопанка и нещо като визитна картичка на дома. Шарките нормално са кръсташка (релефна декорация с форма на кръст), кръг, цвете, лък. Кръсташката значи ангелска, Божия мощ, цветето – младост. Лъкът символизира мощност против нечисти сили, духове и заболявания.
Сол
На трапезата на Бъдни вечер наложително се поставя и сол. За българина солта има изключително значение. Къща без сол не трябва. Където свърши солта, там влизат заболяванията и раздорите. Затова и всяка господарка гледа в никакъв случай да не остане без сол и в случай че би трябвало, от съседите ще вземе на заем, а мъжът й, като тръгне на пазар, първо за сол ще пита: има ли, или да купи. Когато се реди масата, солницата се поставя на първо време. Ако това не се направи, неприятно е и за дома, и за челядта.
Бъдник
Символизира международното дърво, изобилието, което то дава, и ролята му да свързва небето и земята, да бъде път към света на прадедите. Дървото провежда света хоризонтално (в четирите посоки) и отвесно (небе, земя и под земята). Дъбовото дърво, от което най-често се прави бъдник, се счита за свещено. Славянските ни прародители са вярвали, че на международното дърво са отишли душите на мъртвите. Крушовото дърво – второто най-често употребявано дърво, от което се прави бъдник – е знак на обилие и плод. В националното творчество дървото може да се размени със стилизация на жена, което също е знак за плодовитост и живот. В националната лирика се среща постоянно и митологемата дърво–човешки двойник. Младите се съпоставят с младо дръвче, болните – със изсъхнало дърво, старецът на огромна фамилия – със столовато дърво. Миросването е магия за изобилие и увеличение на виталните сили.
Пепел
Символизира връзката сред живия и неживия свят. Затова и пепелта от бъдника има магическа лечебна и предсказателна мощ.
Елха
Днес елхата във всеки дом замества бъдникът. И тя като него е знак на дървото на живота, което свързва световете, нашия и небесния. Мястото, на което е сложена се трансформира в сакрално, замества огнището, най-святото място в дома на старите българи. Затова по прилика и мястото на елхата е на изток или юг. Събирането към елхата е събиране на място, в което има отворена връзка сред световете, където пожеланията, наричанията и благословиите могат да се чуят и да се случат. Затова събираме децата към елхата, обещаваме им Дядо Коледа да чуе и извърши желанието им. С песни и хубави думи се обръщаме към светеца, настройваме го с положително и за положително. Украсата, която се поставя на елхата, също както и трапезата, има символен смисъл. Всяка играчка е знак и благослов. Плодовете – са благопожелание за изобилие, кръглите топки са многоликия Космос, звездата – е знак на упования Младенец, свещите – са земният аналог на небесното слънце, светлината, която грее в домовете като че ли напряко от “Горния свят. ”
Земя
Присъства на трапезата, като се свързва с визията за святост и непорочност. Земята е истина и провокира истини. Някога клетвата в торба пръст служела като последно удостоверение за правота. Земята е чиста. С пръст човек може да си умие лицето, когато няма вода. Земята също свързва световете. Смята се, че тя се намира в междинния свят. Вярвало се е, че през пещера (тоест минавайки през земята) може да се отиде в долния свят. От земята може да се мине и в горния свят, само че там стигат единствено орлите.
Мълчана вода
Притежава особена магическа мощ, също както и водата, загребана изведнъж и донесена от бащино и майчино момиче, т.е. щастливо и закриляно. При всички празнични ритуали трапезата не може да бъде прикадена, без да има вода на нея.
Чесън
Има апотропична (отблъскваща) мощ. Той е несъмнено защитно средство срещу уроки, вълшебства, захапване от змии. Вярва се, че пъди всички зли сили, самодиви и заболявания. Магията му е позната от езически времена, когато славяните са предложили на старите си богове чесън в чаша.
Бръшлян
Символизира здраве и дългоденствие, по тази причина и предсказанията, които се вършат с него, са за тях. В древногръцката митология той се свързва с безсмъртието.
Дрян
Смята се от народа за най-здравото дърво след чемшира, по тази причина е знак на здраве и дългоденствие. Дрянът цъфти рано и това е връзката му с младостта и насладата. Има съществена обредна функционалност в целия новогодишен празничен цикъл.
Ако имате съмнения какви ястия би трябвало да приготвите, по какъв начин да подредите масата или пък какво е редно да вършиме и какво не, ние ви предлагаме фрагмент от книгата на Лилия Старева „ Коледа и Нова година по български ”. От него ще научите всички тънкости към ритуалите за Бъдни вечер.
Бъдни вечер - 24 декември
Да почерпят: Евгения (гр. Благородна), Евгени, Жени, Джени, Джейн, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин
Народна митология
Вечерта преди да се роди Христос е първата от трите кадени вечери. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, съдбини. И в двата случая символиката е директна – за чудото, което следва, би трябвало да бди целият народ. За бъдещето си – също. Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява мирис в очакване. Птиците стопират да пеят, листата на дърветата стопират да трептят, водите в реките стопират да текат. Казват, че в миналото само кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери, и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били осъдени от Божията майка: кукувицата – да кука единствено три месеца в годината (от Благовец, 25 март, до Еньовден, 24 юни); трепетликата – все да трепери, листата й в никакъв случай покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.
Бъдни вечер се назовава още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич. Раждането на новото слънце и на новия Бог слива езическите показа на античния българин и по-късната му християнска религия в едно – концепцията за раждането и обновлението на света с вярата за положително. Затова и задачата на коледните традиции е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат изобилие.
Родените на Бъдни вечер деца назовават самодивски (в Пловдивско), тъй като могат да виждат съществата на отвъдното. Ако е родено преди Игнажден, му вършат огърлица от бял лук, с цел да го защищава през идващите Мръсни, Погани дни (от Коледа до Йордановден).
Ритуали
Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на предстоящото с него изобилие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом би трябвало да отсече. Огънят и галактическото дърво, като връзка сред небето и земята, са в основата на всички чудеса довечера. Бъдникът се миросва за изобилие и добър живот.
Предвестници на положителната новина са дребните коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят: “Да се роди, да се роди, дето рало върви и дето не върви! ”, а домакинята ги посреща със решето, цялостно с пшеница, посипва ги със семена и ги подарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и към огнището, където всяко положително наричане се сбъдва.
Централно място заема обредният самун – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец. Месят го момиче или млада младоженка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или алено мушкато. Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при цялостно мълчание). Брашното се пресява през три сита. Меси се самун, а за пчелите и за овцете – овчарник. Той се украсява с фигурки от тесто – орач с рало и волове, снопи, кръстци и прочие
С водата, в която са измити точилката и ръцете на дамата, която е месила, се пръскат кошерите.
Някога редили трапезата върху плява, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му.
След като трапезата се прекади, стопанинът – с хляба със свещ върху него и с чаша вино – излиза на двора и кани светците, настойници на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря – да ги умилостиви и да защищити нивите от летни стихии и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, с цел да са високи и класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от фамилията, като на първо време се дава на мъжката челяд.
Бащата и останалите от фамилията хвърлят по няколко житни зърна нагоре, “за да се роди и стане толкоз огромно житото ”.
На трапезата се остава дълго, с цел да е несъмнено, че изпращаните вълшебен знаци и послания към ориста ще се осъществен. Ако някой би трябвало да стане по-рано, добре е да върви наведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават дружно – да узреят житата едновременно. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкоз по-рано ще узрее житото.
Отделя се по хапка от всички ястия за умрелите близки и на сутринта се носи на гроба.
След разтребването на трапезата част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв възпламени сламата си, на него най-рано ще узрее житото. И още – докъдето стига светлината от огъня, до такава степен няма да удря град през лятото.
Другата част от сламата се поставя върху плодни дръвчета, с цел да раждат повече.
Бъдникът гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне.
Живи въглени от бъдника се поставят във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и защищава от зли сили, изключително в дните от Коледа до Водици, които се назовават Мръсни, Погани дни.
Забрани
Моми, на които им е време да се омъжат, не месят самун, тъй като се има вяра, че в случай че се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят. Който седне на трапезата, не трябва да се оглежда доста, тъй като рано ще му побелеят косите.
Гадания и предсказания
Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е доста добра за всички.
Мома и момък могат да узнаят името на годеника и годеницата, с които им е отредено да бъдат, в случай че съумеят да станат неусетно от трапезата и да подслушат какво си приказват съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на индивида, който ще срещнат още по празниците.
Листата от бръшляна от трапезата, поставени под възглавницата, предсказват здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, индивидът ще бъде здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото; ралник; лемеж) се оставят живи въглени, наречени за разнообразни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкоз по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е положително.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се дванадесет въглена на дванадесетте месеца и още веднъж пепелта демонстрира дали ще бъдат удобни за реколтата и индивида..
За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и поставя в дванадесет люспи две-три щипки сол. Нарича ги на дванадесетте месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила, или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и благодатен. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е изсъхнал и неплодоносен.
Ако пепелта от бъдника на сутринта е доста, доста ще е и плодът по земята и стоката.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени за всеки още от Игнажден. Ако при счупването те останат цели, в случай че са бели и едри, индивидът ще е здрав и ще му върви през годината.
Метеорологични прогнози
Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юли.
Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.
Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са положителни и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е заоблачен, ще има заболявания през годината.
Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят доста.
Обредни движимости, храни и знаци
Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за изобилие и шанс. В песните я назовават “шестредна ” и “седмопола ” и се счита, че всяка софра има шест по-малки, всяка от които пък се състои от седем реда. Слагат се храни, които набъбват, също като тях “да набъбват ” шансът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкоз по-богата ще е годината. Ястията би трябвало да са нечетен брой – 7, 9, 11...
Трапезата е “символна ”. Всичко, което се слага, има за цел да донесе обилие – ритуален самун с пара, царевица, пуканки, фасул, ябълка, ошав, даже се прибавя и бучка пръст от равнищата. Чесънът защищава от зло и заболявания, медът е обръщение за сладостен живот, дряновите клончета, орехите и бръшлянът – за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лек за разнообразни заболявания. На трапезата се подреждат единствено постни ястия – сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, боб, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, върху което се слага Богородичният самун, плодове, орехи, мед, грозде, дюли. Приготвя се пита (или баница) с шансове. Слагат се сребърна пара, бяло седефено копче за овцете, житен клас за орача, бяло сгънато листче за обучение, дрянови пъпки за здраве.
Обредните хлябове са три типа. Един – отдаден на празника: боговица, богова пита, светец. Друг – отдаден на стопанството и къщата, и трети – за коледарите. Да се изпишат и украсят е било чест за всяка стопанка и нещо като визитна картичка на дома. Шарките нормално са кръсташка (релефна декорация с форма на кръст), кръг, цвете, лък. Кръсташката значи ангелска, Божия мощ, цветето – младост. Лъкът символизира мощност против нечисти сили, духове и заболявания.
Сол
На трапезата на Бъдни вечер наложително се поставя и сол. За българина солта има изключително значение. Къща без сол не трябва. Където свърши солта, там влизат заболяванията и раздорите. Затова и всяка господарка гледа в никакъв случай да не остане без сол и в случай че би трябвало, от съседите ще вземе на заем, а мъжът й, като тръгне на пазар, първо за сол ще пита: има ли, или да купи. Когато се реди масата, солницата се поставя на първо време. Ако това не се направи, неприятно е и за дома, и за челядта.
Бъдник
Символизира международното дърво, изобилието, което то дава, и ролята му да свързва небето и земята, да бъде път към света на прадедите. Дървото провежда света хоризонтално (в четирите посоки) и отвесно (небе, земя и под земята). Дъбовото дърво, от което най-често се прави бъдник, се счита за свещено. Славянските ни прародители са вярвали, че на международното дърво са отишли душите на мъртвите. Крушовото дърво – второто най-често употребявано дърво, от което се прави бъдник – е знак на обилие и плод. В националното творчество дървото може да се размени със стилизация на жена, което също е знак за плодовитост и живот. В националната лирика се среща постоянно и митологемата дърво–човешки двойник. Младите се съпоставят с младо дръвче, болните – със изсъхнало дърво, старецът на огромна фамилия – със столовато дърво. Миросването е магия за изобилие и увеличение на виталните сили.
Пепел
Символизира връзката сред живия и неживия свят. Затова и пепелта от бъдника има магическа лечебна и предсказателна мощ.
Елха
Днес елхата във всеки дом замества бъдникът. И тя като него е знак на дървото на живота, което свързва световете, нашия и небесния. Мястото, на което е сложена се трансформира в сакрално, замества огнището, най-святото място в дома на старите българи. Затова по прилика и мястото на елхата е на изток или юг. Събирането към елхата е събиране на място, в което има отворена връзка сред световете, където пожеланията, наричанията и благословиите могат да се чуят и да се случат. Затова събираме децата към елхата, обещаваме им Дядо Коледа да чуе и извърши желанието им. С песни и хубави думи се обръщаме към светеца, настройваме го с положително и за положително. Украсата, която се поставя на елхата, също както и трапезата, има символен смисъл. Всяка играчка е знак и благослов. Плодовете – са благопожелание за изобилие, кръглите топки са многоликия Космос, звездата – е знак на упования Младенец, свещите – са земният аналог на небесното слънце, светлината, която грее в домовете като че ли напряко от “Горния свят. ”
Земя
Присъства на трапезата, като се свързва с визията за святост и непорочност. Земята е истина и провокира истини. Някога клетвата в торба пръст служела като последно удостоверение за правота. Земята е чиста. С пръст човек може да си умие лицето, когато няма вода. Земята също свързва световете. Смята се, че тя се намира в междинния свят. Вярвало се е, че през пещера (тоест минавайки през земята) може да се отиде в долния свят. От земята може да се мине и в горния свят, само че там стигат единствено орлите.
Мълчана вода
Притежава особена магическа мощ, също както и водата, загребана изведнъж и донесена от бащино и майчино момиче, т.е. щастливо и закриляно. При всички празнични ритуали трапезата не може да бъде прикадена, без да има вода на нея.
Чесън
Има апотропична (отблъскваща) мощ. Той е несъмнено защитно средство срещу уроки, вълшебства, захапване от змии. Вярва се, че пъди всички зли сили, самодиви и заболявания. Магията му е позната от езически времена, когато славяните са предложили на старите си богове чесън в чаша.
Бръшлян
Символизира здраве и дългоденствие, по тази причина и предсказанията, които се вършат с него, са за тях. В древногръцката митология той се свързва с безсмъртието.
Дрян
Смята се от народа за най-здравото дърво след чемшира, по тази причина е знак на здраве и дългоденствие. Дрянът цъфти рано и това е връзката му с младостта и насладата. Има съществена обредна функционалност в целия новогодишен празничен цикъл.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ