Готови ли сме за предизвикателството да приемем еврото и какво

Готови ли сме за предизвикването да приемем еврото и какво да очакваме… Пред ФАКТИ приказва финансистът Левон Хампарцумян.

- Г-н Хампарцумян, плаши ли ни президентът Радев с уеличението на цените, до момента в който приемем еврото, или приказва истина. Какво мислите…
- Не желая да разясня доста президента Радев, тъй като би трябвало да почитаме институцията и индивида в институцията. Сега неговите съветници нещо съм му споделили нещо за повишение на цени. И това може да бъде тълкувано по един или по различен метод. Визирам тезата за това по какъв начин цените ще се вдигнат. А лятото, както знаем, храните по натурален метод поевтиняват, тъй като има сезони артикули, има сезонни флуктуации на цените, има инфлационен напън върху цените. Последните години виждаме един механически спор за някакви дребни проценти, с които се подвигат цените, когато страна одобри еврото. Дават се образци в страни като Хърватия или където да било по какъв начин се вдигнали, пък не се вдигнали… Така единствено се отклонява диалогът, че ние не би трябвало да бъдем в еврото. Чуваме по какъв начин би трябвало да се отсрочи с една, две или 10 години влизането. Това няма да донесе никакви характерни прерогативи за България.

- Готови ли сме да приемем еврото, или има и цел просто политиците да приказват какво са създали, какво са постигнали?
- Да, ние сме подготвени. Ние сме в еврозоната на 80% от 1997 година.

- Защото имаме закрепен курс?
- Точно по този начин. Имаме политически ангажимент и закрепен курс с всичките му резултати, които този курс оказва върху българската стопанска система. И тези резултати от дълго време са осъществени. Сега разногласията, че някой търговец ще се разсъни някоя заран и реши да вдигне цената на чаша кафе за хората… Това няма нищо общо с нашата подготвеност или неготовност за еврото. Това са търговски практики. Цените се държат в някакъв баланс от две неща - конкуренция и надзор. Всеки опит да се управляват централно цените е, по какъв начин да кажа, неудобен. Сега президентът приказва за някакви буфери. Какъв е този буфер? Кой ще го управлява? Как ще се ползва? Това са комплицирани думи за елементарни хора.

- Влизаме в еврозотната, одобряваме еврото и Валутният ръб, в който сме сега, завършва. Това какво означава…
- Означава, че нямаме към този момент Валутен ръб, тъй като ще приемем еврото с курс, който е записан в закона.

- И тогава към този момент Европейската централна банка ли ще дефинира това, което Валутният ръб правеше до момента, или ще имаме „ шапка “ в лицето на Европейската банка?
- Европейската централна банка си има своята политика. Българската национална банка - като поделение на Европейската централна банка, ще има обвързване да извършва дилемите, които ще се вземат решение на локално равнище. Ние си имаме закон към този момент няколко години откогато сме в банковия съюз и това нещо няма по какъв начин да се усети от улицата. Хората, които професионално се занимават с финанси и стопанска система, не се стресират от това. Това, което в този момент се пробват дадени хора, е да приказват неща към не доста просветени хора, което не е минус. Става въпрос за числа, проценти. Да, не всички са длъжни да имат финансово обучение и по този начин нататък. Казват ни какво е станало в Хърватска, в Словакия, в прибалтийските републики. Това са страни, които имат близка по конструкция стопанска система каквато е нашата, и, както виждаме, напълно добре се оправят. Даже и по-добре, в сравнение с в случай че нямаха евро.

- Какво ще се промени за хората и какво за бизнеса, когато приемем еврото?
- Защо разделяте хората от бизнеса.

- Под хората имам предвид дали ще има разлика в покупателната дарба на човек, който работи на заплата?
- Цялата тази история с хората по този начин, хората онака… Имаме стопански дейни хора. Някои не са на заплата, други са. Един управител с шестицифрено възнаграждание в огромна компания също е на заплата. Той от хората ли е, или не от хората? Не мога да схвана. Тази работа с хората е по-скоро в арсенала на популизма. Ние имаме хора, които са с несъмнено обучение и избрани отговорности в стопанската система. За тях нещата са ясни от години. Имаме и някакви други хора - политици или икономисти, които несъмнено се пробват да ни уплащат, че като пристигна еврото, нашата позиция ще се утежни. И тъй като не могат да кажат „ няма да влизаме в еврото “, споделят че ние ще приемем еврото, само че след 10 или 20 години, след не знам си какъв брой години. Нищо в структурата на българската стопанска система няма трагично да се промени в идващите няколко години, с цел да кажем, че тогава ще сме „ по-готови “ в сравнение с в този момент.

- Досега забавихме ли се, че не сме в еврозоната?
- Ние сме в еврозоната в огромна степен и това няма никакво значение. Растежът в стопанската система не е обвързван със системата, с която измерваме икономическия триумф или крах. Това, че не сме в еврозоната несъмнено въздейства върху държавните финанси, върху цената, на която българската страна се финансира, върху репутацията на страната, върху вложенията и всякакви други неща, които са доста значими за развиването на стопанската система и за хората, ангажирани професионално в нея.

- Ако би трябвало да обобщим, действително ли е в този момент да се случи всичко това?
- Защо да не е реално…

- Защото към момента нямаме конвергетния отчет?
- Надявам се отчетът да е позитивен, тъй като - в случай че не е позитивен, това значи сериозен крах за България. Не забравяйте, че ние сме в дейна фаза на процедура по тъй наречените ERM2 и е хубаво тази процедура да приключи с триумф. Защото неуспеехът би се отразил мигновено върху рейтинга на страната, върху репутацията на страната, върху упованията на стопански дейните хора в България. Освен това няма да просперираме, в случай че се равняваме по най-слабите в стопанската система. Обратното - би трябвало да се стремим към водещите страни.