Готов ли е Западът на продължителна война с Русия? Отговорът

Готов ли е Западът на продължителна война с Русия? Отговорът на този въпрос даде наскоро главнокомандващият на въоръжените сили на Англия: „ Кралството мъчно би издържало повече от месец войната с Русия. ” Това самопризнание на толкоз почитан боен, отговарящ за защитата на Обединеното кралство, би могло умерено да се съотнесе и за целия Запад. А неодавна комисията на Конгреса на Съединени американски щати писа, че армията няма подготвеност, капацитет и благоприятни условия за огромна война.

Текущата полемика в НАТО и плануваните ограничения за възобновяване мащабите на военната промишленост и бюджетното дълготрайно финансиране, задоволително добре илюстрират, че Западът вътрешно го осъзнава и в този момент се обмисля по какъв начин да излязат от обстановката на догонващ. Трудностите, които изпитват с обезпечаване на задоволително муниции и други типове оръжия на украинския фронт удостоверяват тази констатация.

Докато Русия към този момент води продължителна война, в която разкрива военно техническия капацитет за водене на модерна война. С стартиране в придвижване на все по-нови и усъвършенствани оръжия от руския боеприпас с гъвкаво адаптиране към оръжията, доставяни от Запада. Най-впечатляващи са демонстрираната оперативна дарба, логистика и с ниска себестойност на крайния артикул. Висока индустриална дарба, забележителна мобилизационна отговорност и мощно обединяване на всички публични сили. И най-важното подготвеност на обществото да пролее кръв в отбрана на своята сигурност. Нещо на което Западът не е подготвен да се опълчи в този момент и в обозримо бъдеще. Не единствено военно-технически, а най-много заради положението на западните общества.

Последните решения от срещата на НАТО във Вашингтон са много показателни за положението на организацията. Най-важното от които е смяна във военната теория от отбрана на сигурността в защитителен съюз. Свидетели сме на връщане към първата теория, призната с учредяване на НАТО през 1949 година Практически това значи усилване на тежестта на личните отбранителни качества на страните членки като водеща причина за повишение на общата отбранителна дарба на блока. Нещо прекомерно значително от тактическа позиция като позиция в идните договаряния сред Съединени американски щати и Русия за привършване на войната в Украйна.

Проблемът на Запада се корени в неразбирането, че неговото закъснение е освен военно-технически. Той разполага с проекти, запаси и капацитет да ги преодолее. Те са в закостенялото мислене, схващане и подходи към личната и международна сигурност и най-много в моралните устои на публичните връзки, които са мощно разтърсени. Всичко това намира отражение и в слабия разбор и преценка на успеваемостта и последствията от дълго планувани и подклаждани спорове и войни. Последиците са разрушена държавност и премеждия на народите на Ирак, Либия, Афганистан и Украйна от войните на Съединени американски щати. Мигрантските потоци в Европа не престават и са живо доказателство, че това генерации западни политици от времето на Студената война са рискови за международната сигурност. Животрептящ образец е дълго подготвяният стратегически план Украйна да бъде инфектирана с евроатлантизма и да бъде превърната в плацдарм на НАТО на съветската граница. Развитието на войната демонстрира сбъркана и интелектуално недалновидна преценка на икономическите и военно-техническите качества на Русия. Това се удостоверява и от ниската успеваемост на наложените наказания от Запада върху съветската стопанска система. Въпреки исторически изгубени войни с Русия, той продължава да не регистрира психически висока сензитивност на съветския народ към разбиране на опасността за сигурността си. Опаметена от насъбраните вековни наслагвания върху душeвността на съветския народ да живее с опасността от Запад с войни да завладее и подчини Русия. Използвайки и едни и същи начини от времето на блоковото схващане на сигурността, ориентирана само за поддържане на стратегическата цел - хегемонията. Структурното мислене на западните стратези стига дотук, исторически и в по-ново време да поддържат или основават нови военни блокове и съюзи, обгърнати с т. н. западни полезности и производните им правила.

Правилата на западните полезности т. е. за американските ползи се постановат с нападателно осведомително принуждение, като единствена последна точка на истината и останалия свят би трябвало да ги възприема в ущърб на личните си ползи. И там където усетят, че исторически или по някакви други аргументи обществата на тези нации няма да ги възприемат и заради определеното политическо устройство на тяхната държавност се задействат подмолни тактики за завладяване на тези страни от вътрешната страна. С слагане на послушни, васални, компрадорска прислойка, която със самочувствие да служи на непознати ползи.

Ето в това се трансформира за образец Източна Европа след рухването на „ Желязната завеса ” и поредност страни от останалия свят. Още по-разпадащо за естественото човешко схващане е посягане върху духовните устои и държавност на западните общества. С правила да се подменят същинските християнски и човешки полезности с политическата целенасоченост на геополитическите му ползи. Това засегна и устоите на демокрацията. И трите стълба на всяко общество - държавност, благосъстоятелност и вяра, са надълбоко разтърсени и повредени, което обуславя дълбоките разломи в публичните връзки. Тези правила насаждат замяна на изконните християнски и човешки полезности с втълпяваната примиримост с демократичната идеология и глобализъм, като безалтернативни. С повсеместна частна благосъстоятелност, пазар и нерегулируема комерсиализация на публичните връзки. Резултатите са пред очите ни - изродена политика с сменена същина и предопределение. Вместо да служи на публичния и народен интерес, тя на процедура обслужва корпоративния капитал, персонални и непознати ползи.

Най-опасен и унищожителен е ударът на либерализма върху любознанието на подрастващите. Западът, който е родител на свободата, я изпразни от наличие и трансформира в делима полза, посредством налагане на двойния стандарт на тоталитарно мислене. С информативен напън над духа, надмина времето на социалистическата процедура. И продължава да бъде самонадеян, че към момента може да бъде стопанин на свободата на мислене и на правото на суверенно политическо и обществено разнообразие на международното развиване.

Посегателството върху свободата съответства с масовизираното потребление на мобилните технологии, които коренно промениха публичните връзки, характера на труда и методът на персонален живот на индивида. Светът заживя в цифров, виртуален свят, който редом се развива с действителния живот и в действителност се сътвориха две действителности на взаимоотношение сред два свята. Непознато в историята редом престояване на човешкия дух във виртуален и действителен свят.

Новите осведомителни технологии подкрепиха и разшириха опциите на либерализма да постанова неговите полезности и правила отвън обикновено откритите човешки правила и морал. Чрез потребление на цифровите технологии да замъглява истината или подменя действителния живот за действително протичащите публични процеси и техните последствия върху обществените връзки.

И освен с цифровите принадлежности се обработва духа и истината, само че се включва и другата базисна полезност на демократичната идеология - неограниченото владичество на пазара. Без ясно обрисувани граници до каква степен може и би трябвало да се разгръща той. Възниква все по-остро въпросът - би трябвало ли и в духовната и обществената сфера да работят пазарните връзки, които тровят хуманността и морала на обществото? В същото време настоящата демократична народна власт и обслужващите я партии, пробити от изгода, пари и корупция, стоят буйно в отбрана на  защита на пазара и не позволяват страната да сложи ясни граници сред стока и цялост на сферите, в които живее човешкият дух. Ето това е един от най-конкретните образци, когато пазарните сили влизат в остро несъгласие с публичния интерес, заради демократичния принцип за принизяване на ролята на страната в публичния живот. Възниква разумният въпрос- Защо в стихията на връхлитащи ни рецесии, корпоративният капитал търси страната да го избавя?

Остава подозрението, че съзнателно се цели разгром на страната, човешката персона и смисълът на човешкия живот, душeвност, нрави, духовно, интелектуално и физическо развиване!

Заобикалящата ни действителна реалност на материализиране на мисленето на овеществяване на духа и ниска мотивация за извличане на необятни и дълбоки знания, водят до нравствен и физически мързел, до загуба на посока за осмисляне на човешкия живот и на публичните връзки. Възпроизвеждат ниска физическа интензивност, обездвижване, нездравословно хранене, наднормено тегло и функционална неначетеност. Нанесените непоправими провали върху човешкото и публичното схващане доведоха до разграничени, безидейни общества от аморфна маса, надълбоко опълчени и неспособни да се борят за по-достоен и обективен живот. Никой не отхвърля изражението в материалните изгоди на осведомителните технологии, само че изрично техните преимущества са за сметка на индивида и неговото здраве.

Тогава поражда фундаменталният въпрос - до каква степен актуалните общества, в които живеем, са в действителност хуманни?

Този къс, повърхностен разбор демонстрира какво съставляват актуалните западни общества, завладени от изгода, индивидуализъм, нарцисизъм, лакомия, запустели нрави и дълбоки обществени неравенства с несъвместими противоположни ползи, притъпявани със умишлено втълпявана безалтернативност. Младите генерации са тъкмо с такава поведенческа просвета и нрав, каквито действителният демократичен капитализъм ги създава за удължение на живота си - примирени, незаинтересовани, неспособни да обхванат и да схванат действително в какво общество са обречени да живеят - на безпринципност, без мотивация и сила за смяна.

Затова и основно поради това положение на публичните нрави, морал и дух, Западът е некадърен на продължителна война с Русия, а още по-малко с Изтока, като цяло. Изцеряването изисква радикална и продължителна терапия, към този момент без признаци за осъзната нужда.