Нашенският шофьор – разсеян, агресивен и бързащ
Готов е заключителният отчет от изследователския план „ Индекс за безвредно шофиране “ за 2018 година (Save Drive Index или SDIndex). Той демонстрира, че българските водачи имат висока оценка за себе си – 89,6 от 100, което изяснява самочувствието им на пътя и пренебрегването на действителните рискове.
По нашите пътища се движат 2,8 млн. водачи на възраст сред 18 и 75 години, ръководещи леки и лекотоварни коли. Това е 48% от популацията на страната. 41% или 2,4 млн. души са дейните водачи, които изминават над 2000 км годишно. Мъжете са два пъти повече от дамите. Най-голям дял измежду водачите (43%) заемат тези на 18-39 години. Те карат всеки ден, изминават приблизително 14 хиляди км годишно и ръководят по-мощни коли. Средната възраст на автопарка ни е над 17 години, като 60% от колите са над 15-годишни.
Според изследването у нас
всеки трети от водачите е бил глобен
най-малко един път през последните 12 месеца. Най-често срещаните нарушавания са две – превишаване на скоростта (17%) и погрешно спиране/паркиране (15%). Към най-рисковата група – да ги назовем „ пътни терористи “ – попадат 6% от дейните водачи или 133 хиляди души. Те са мъже и дами от всички възрастови групи, което демонстрира, че рисковото държание на пътя не зависи от демографските характерности, а от спецификата на автомобила, годишния пробег, стажа, психическите им особености, от познатата културна среда. Тези водачи считат, че рисковото държание е особено за България и по тази причина е належащо да карат по съответния метод.
На другия полюс са нискорисковите водачи (над 1,4 млн. души). Те рядко попадат в рискови обстановки, поравно са мъжете и дамите, най-вече са над 50 години, с по-ниско и приблизително обучение, с по-ниски приходи, живеещи по селата и шофиращи коли с по-ниска мощ.
Въз основа на грешките на пътя и самооценката на водачите в отчета са изведени
три съществени характерности
на българския водач: ниска централизация, нападателно държание и занемаряване на рестриктивните мерки за скорост. Към разсеяните спадат 36% от водачите – и мъже, и дами, над 60-годишните, висшисти, софиянци, както и неделните водачи. Те се пробват да потеглят на трета скорост, не помнят на коя предавка карат и ревизират с ръка, не се ориентират добре по табелите и излизат на погрешно място от кръгово придвижване или от автомагистрала, желаят да включат чистачките, само че включват мигач или противоположното, пробват се да тръгнат, без да са освободили ръчната спирачка, карат на „ автопилот “ и нямат спомен за пътя, който са минали. Също по този начин обаче те не поглеждат в огледалото при включване в придвижването или промяна на лентата, засичат транспортни средства, когато излизат на основен път след десен завой, тъй като не са ги видели или не са решили вярно скоростта им, карайки обратно, могат да ударят нещо, което не са забелязали, от време на време не виждат пресичащи пешеходци или човек зад рейс или паркиран автомобил.
За нападателните водачи е особено слаломиране сред насрещно движещи се транспортни средства по стеснен или неприятен път за напредване напред, яд към различен водач и гонене за разпра, приложимост на алкохол при шофиране, надпревари с други водачи, лишаване на преимущество на велосипедисти и мотоциклетисти, прекосяване на червен светофар, изпреварване на транспортни средства отдясно или в спешна лента на автомагистрала, както и „ ампутиране “ на ъгъла при ляв завой. Този вид държание е особено за 32% от водачите, намира се по-често измежду мъжете, измежду хората в дейна възраст – до 59 година, измежду извънредно натоварените – работещи сред 40 и 60 и над 60 часа седмично, лицата с по-ниско обучение, хората без деца, във високодоходните групи, измежду софиянци, както и измежду водачите от по-малките градове, измежду шофиращите нови и мощни коли.
Каращите с превишена скорост са 41%
Те са най-вече мъже, 18-39-годишни, извънредно натоварени, с високи приходи, ниско обучение, софиянци и живеещи в селата, с годишен пробег над 50 хиляди км, със стаж сред 4 и 10 години, шофиращи всеки ден.
Изследвания на човешкото държание демонстрират, че хората не изпитват натурален боязън от придвижването с висока скорост, както да вземем за пример се опасяват от височини. Причината за това е, че те познават височините още от зората на съществуването си, което им е дало задоволително време да развият натурален боязън. Движението с висока скорост обаче навлиза в последните години и натурален боязън към момента не е образуван.
По нашите пътища се движат 2,8 млн. водачи на възраст сред 18 и 75 години, ръководещи леки и лекотоварни коли. Това е 48% от популацията на страната. 41% или 2,4 млн. души са дейните водачи, които изминават над 2000 км годишно. Мъжете са два пъти повече от дамите. Най-голям дял измежду водачите (43%) заемат тези на 18-39 години. Те карат всеки ден, изминават приблизително 14 хиляди км годишно и ръководят по-мощни коли. Средната възраст на автопарка ни е над 17 години, като 60% от колите са над 15-годишни.
Според изследването у нас
всеки трети от водачите е бил глобен
най-малко един път през последните 12 месеца. Най-често срещаните нарушавания са две – превишаване на скоростта (17%) и погрешно спиране/паркиране (15%). Към най-рисковата група – да ги назовем „ пътни терористи “ – попадат 6% от дейните водачи или 133 хиляди души. Те са мъже и дами от всички възрастови групи, което демонстрира, че рисковото държание на пътя не зависи от демографските характерности, а от спецификата на автомобила, годишния пробег, стажа, психическите им особености, от познатата културна среда. Тези водачи считат, че рисковото държание е особено за България и по тази причина е належащо да карат по съответния метод.
На другия полюс са нискорисковите водачи (над 1,4 млн. души). Те рядко попадат в рискови обстановки, поравно са мъжете и дамите, най-вече са над 50 години, с по-ниско и приблизително обучение, с по-ниски приходи, живеещи по селата и шофиращи коли с по-ниска мощ.
Въз основа на грешките на пътя и самооценката на водачите в отчета са изведени
три съществени характерности
на българския водач: ниска централизация, нападателно държание и занемаряване на рестриктивните мерки за скорост. Към разсеяните спадат 36% от водачите – и мъже, и дами, над 60-годишните, висшисти, софиянци, както и неделните водачи. Те се пробват да потеглят на трета скорост, не помнят на коя предавка карат и ревизират с ръка, не се ориентират добре по табелите и излизат на погрешно място от кръгово придвижване или от автомагистрала, желаят да включат чистачките, само че включват мигач или противоположното, пробват се да тръгнат, без да са освободили ръчната спирачка, карат на „ автопилот “ и нямат спомен за пътя, който са минали. Също по този начин обаче те не поглеждат в огледалото при включване в придвижването или промяна на лентата, засичат транспортни средства, когато излизат на основен път след десен завой, тъй като не са ги видели или не са решили вярно скоростта им, карайки обратно, могат да ударят нещо, което не са забелязали, от време на време не виждат пресичащи пешеходци или човек зад рейс или паркиран автомобил.
За нападателните водачи е особено слаломиране сред насрещно движещи се транспортни средства по стеснен или неприятен път за напредване напред, яд към различен водач и гонене за разпра, приложимост на алкохол при шофиране, надпревари с други водачи, лишаване на преимущество на велосипедисти и мотоциклетисти, прекосяване на червен светофар, изпреварване на транспортни средства отдясно или в спешна лента на автомагистрала, както и „ ампутиране “ на ъгъла при ляв завой. Този вид държание е особено за 32% от водачите, намира се по-често измежду мъжете, измежду хората в дейна възраст – до 59 година, измежду извънредно натоварените – работещи сред 40 и 60 и над 60 часа седмично, лицата с по-ниско обучение, хората без деца, във високодоходните групи, измежду софиянци, както и измежду водачите от по-малките градове, измежду шофиращите нови и мощни коли.
Каращите с превишена скорост са 41%
Те са най-вече мъже, 18-39-годишни, извънредно натоварени, с високи приходи, ниско обучение, софиянци и живеещи в селата, с годишен пробег над 50 хиляди км, със стаж сред 4 и 10 години, шофиращи всеки ден.
Изследвания на човешкото държание демонстрират, че хората не изпитват натурален боязън от придвижването с висока скорост, както да вземем за пример се опасяват от височини. Причината за това е, че те познават височините още от зората на съществуването си, което им е дало задоволително време да развият натурален боязън. Движението с висока скорост обаче навлиза в последните години и натурален боязън към момента не е образуван.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ