Гостуването на Симона Ръждавичка в На кафе“ се превърна в

Гостуването на Симона Ръждавичка в „ На кафе “ се трансформира в едно от най-емоционалните и откровени изявленията след присъединяване ѝ в „ Игри на волята “. Без поза, без превземки – единствено същински думи, мемоари и уроци, изстрадани на арената.
Младата участничка проговори за напрежението, позволените неточности, хората в племето и за това по какъв начин претърпя приключението, което промени живота ѝ.

Елиминацията, която още я раздрусва

Симона призна, че даже през днешния ден не може да гледа решаващата си борба без неспокойствие:
„ Докато гледаш, отново започваш да трепериш… напомням си страстта от този ден. “
Тя разкри и какво в действителност я е провалило в сериозния миг:
„ Исках да предпазя ръцете си и сложих ръкавици, без да пресметна риска, че тъкмо те могат да ме откъснат от нещо, което желая с цялото си сърце. “
В най-напрегнатите секунди нямало време за разбор:
„ Когато изоставаш, нямаш време да мислиш за какво и по какъв начин се саботираш. “

„ Аз съм просто едно нормално момиче “

Advertisements

Пътят ѝ към шоуто идва съвсем ненадейно и с доста подозрения в себе си:
„ В моите очи аз съм нормално момиче на 23 години, следващият кинезитерапевт. “
Моментът, в който схванала, че е утвърдена, в никакъв случай няма да не помни:
„ Стоях пред Френската гимназия като гръмната, когато чух: ‘Здравейте, обаждаме се от Игри на волята’. “

Изтощението, което си споделя думата

Симона споделя, че натовареният ѝ график и неналичието на задоволителна отмора са дали отражение и върху представянето ѝ:
„ Работех по 12–13 часа на ден… Когато тялото е пренатоварено и не му дадеш отмора, то единствено си я взима. “
Съветът ѝ към всички е явен и зрял:
„ Тренирайте, само че рационално. Не натягайте нещата до край. “

Шокът от мащаба на продукцията и самотата без околните

Advertisements

Арената я изненадала освен физически, само че и прочувствено:
„ Казах си – тук няма да сме сами никога… “ – впечатлена от хората зад кадър и голямата организация.
Но най-тежка за нея била раздялата с околните:
„ Свикнала съм да звънна на мама, когато ми е трудно… а там нямаше по какъв начин. “

Критичност, връзки и истината за племето

Симона не крие, че е взискателна – и към себе си, и към другите:
„ Не желаех да се отпускаме. Когато си единствено във вихъра на успехите, губиш визия къде се намираш. “
Тя намерено разяснява и връзките си със съотборниците:
– С Алекс построили мощно другарство
– С Пекин – „ чаровна връзка “, учредена на взаимно почитание
– С Дординко – отдалеченост и липса на доверие
– За Гизем – счита, че с по-различна тактика е можела да стигне по-далеч

Коя е Симона отвън арената

Фамилията ѝ идва от село Ръждавица край Кюстендил – дребен подробност, който разкрива корените ѝ. За избора си на специалност тя е безапелационна:
„ Не скърбя, че избрах кинезитерапията. Аз съм прочувствена и състрадателна – това е моето място. “ Дори в играта е показвала сърце, като пособия на съотборници, когато са имали потребност.

История за мощ, осъзнаване и човещина
Интервюто на Симона не беше просто роман за телевизионно присъединяване. То беше признание за младеж, който търси себе си, учи се от грешките си и не се опасява да признае слабостите си.
И може би точно това я направи толкоз близка до феновете – същинската ѝ човещина.