Ректорът на УНСС: Идеята за сливане на университетите няма да е работеща
Гост Проф. доктор Димитър Димитров - ректор на УНСС, основен секретар на Съвета на ректорите в България /Nova News, „ Твоят ден " /
- На 3 февруари тази година Министерството на образованието и науката (МОН) удостовери, че обмисля разнообразни разновидности - забележете, за обединяването на някои висши образователни заведения в България. Според позицията на министерството, идното обединение ще е в сходство със Стратегията за развиване на висшето обучение у нас.
Цялостната идея ще стане ясна на 22 февруари, споделят от МОН, като прецизират, обаче, че обсъжданите разновидности нямат нищо общо с тиражираната информация за основаване на мегаструктури и понижаване на държавните висши учебни заведения в България.
Димитър Димитров: Здравейте. Благодаря за поканата. Аз желая да прибавя, че съм и основен секретар на Съвета на ректорите в България.
- Важно конкретизиране, значи имате по-широк, в случай че щете, взор над настройките и на вашите сътрудници, допускам?
Да, тъкмо по този начин.
- Как посрещнахте в действителност тази концепция, тъй като тя все още, към днешна дата е просто концепция?
С изненада. Аз давах и няколко изявленията предната седмица, защото това провокира огромен интерес и в колегията, и в медиите, тъй като беше изненадваща концепция, че нещо се случва, а в действителност, ние не знаем какви са крайните цели, какви са тези разновидности. Сега, в полза на истината, в петък се чухме с министър Денков. Той ми звънна и сподели, че това, което се тиражира в медиите, няма нищо общо с концепциите, които се разискват.
- Добре, каква е концепцията в действителност? Не са мегаструктури и не е понижаване на висшите образователни заведения в България - а какво е, като ще сливаме?
Така е. И нашата академична общественост също би желала да разбере каква е концепцията. Сега ние не сме инцидентни хора, неслучайно...
- Не го ли попитахте, като сте говорили с него?
Не, на 22 февруари ще има общо заседание на Съвета на ректорите, където беше дадено да се показват тези хрумвания. Но доколкото стана ясно, това нещо е коментирано и в Комисията по обучение в Народното събрание, имало е срещи с няколко ректори - към този момент съответни, от София за сходни сливания. Но в действителност това са диалози, това са от време на време и изявления в медиите, които не ни дават задоволително информация. Но отново споделям, нашата академична общественост не се състои от инцидентни хора и ние можем задоволително добре да помислим, а и мислим от доста време какво се случва, по какъв начин могат да се развият университетите в тази обстановка, по какъв начин да подобрят своето състояние в интернационалните ранглисти, бюджетите, приема на студентите. Така че не е нещо, което да ни изненадва, само че въпреки всичко бихме желали да разберем държавната позиция в това отношение.
- Добре, тъй като излезе каква ли не в действителност информация за последните дни, пробвам се да схвана дали има истина в това, което беше написано - в този момент се сещам за сътрудниците от OFFNews.bg, че въпросните мегаструктури щели да бъдат четири. Например Национален механически университет, включващ техническите ВУЗ-ове в София, Варна, Габрово и Русенския университет; обединен Икономически университет, в който влиза и УНСС. Това ли е концепцията?
Не, не. Доколкото разбрах, това не е концепцията и министърът сподели, че не е това концепцията, само че въпреки всичко има някаква концепция, която би трябвало да бъде разисквана.
- Обаче и вие не знаете към момента каква е?
Да. В медиите се въртят разнообразни неща. Аз слушах изказвания и на сътрудници, и на публицисти по тази тематика, че 50 университета в България са доста.
- А доста ли са съгласно вас?
Ами, зависи от критерия. Аз отново и на други места съм го казвал, и студентите постоянно ги запитвам на тая тематика - примерно доста ли са 50 000 лв..
- Зависи от гледната точка.
Да, зависи от гледната точка.
- Сега за един човек са доста, за различен - не толкоз.
И зависи от задачата, зависи защо ще ги употребявате тези пари. Същото отношение е и към университетите. Дали те са доста или малко, зависи от това какво желаеме от тези университети, какво чакаме от тях да вършат - разчитаме ли да дават своя принос за развиването на стопанската система и на обществото. Така че доста или малко - доста зависи от крайната цел в действителност. Ние имаме открита система и доста от тези университети се назовават „ университети ", само че в действителност са профилирани висши учебни заведения, в случай че това нервира някой, както... в този момент да не давам образци, да не се засегне някой от сътрудниците, само че всички ги знаем - които са профилирани в тъкмо избрана област. Включително и ние.
Ние сме профилирани в шест посоки. Някои ваши сътрудници споделяха: има там във всяко село, паланка университет, което не е по този начин. На времето нашият университет имаше филиали в шест града и нашият университет - тогава беше ректор проф. Борисов, управлението независимо закри тези филиали в други градове, тъй като счете, че това намалява качеството на висшето обучение. Имахме в Силистра, в Ловеч, на други места. Самите университети са много положителни самоуправляващи се организации.
- Добре, на фона на тези 50 висши учебни заведения - да ги назовем по този начин, тъй като, казвате, не всички са университети в смисъла, който носи една такава просветителна институция...
Около 15-16 са частни университети, имаме 4-5 военни, в региона на защитата и сигурността. Остават още трийсетина, които са държавни, само че не всички от тях са типичен университети с 15-20 факултета.
- Въпросът е броят на висшите образователни заведения дава отговор ли на качеството на подготовка на всеки един младеж, който се насочва към бизнеса?
Университетите са разнообразни. Има рейтингова система, която демонстрира кой университет къде се намира, има Карта на висшето обучение, която също демонстрира какво се случва в една или друга област.
- Проблем с това имаме ли, с качеството - то това е, на фона на многото учебни заведения?
Това е безконечен проблем. Качеството постоянно може да бъде повишавано. Има по-добри университети, има и по-лоши университети. Министерството има задоволително механизми, посредством които да въздейства върху качеството. Между другото, това не се приказва доста, само че нашата система мина през много промени, системата на висшето обучение. Около 30-40% от нашите бюджети - държавните университети, парите са за качество, което значи изявления, научни планове, а освен за брой студенти, които се образоват.
Освен това беше взето решение преди няколко години, че един човек хабилитиран учител, доцент или професор, може да взе участие в акредитацията единствено на един държавен университет. „ Летящите " преподаватели изчезнаха.
- Да. Извинявайте, че ви прекъсва. Какво става обаче, на мен ми е доста любопитно какво се случва, в случай че в действителност частно висше учебно заведение се слее с държавен университет? Какво се случва с финансовата рамка на двете структури?
Не мога да си показва.
- Държавата финансира и двете или?
Ако се върнем отново на сливането, това значи четири-пет години големи организационни и управнически проблеми за които и университети да се сливат.
- Иначе казано, жестоко казано - за пари ли става въпрос?
Пак не знам. Ако концепцията е да съкратим някои посоки, в случай че концепцията е да затворим някой университет. Не знам дали това е концепцията. Оптимизацията не е единствено да съкратим бюджетите в системата на висшето обучение, което така и така е недофинансирано, като гледаме инфлацията, като гледаме доста процеси. Имаше едни базови индикатори за прехрана на студентите във висшето обучение, които бяха изменени доста фрапантно от някогашния министър на финансите Дянков - от 960 и няколко лв. на 690 и няколко лв.. И това продължи 10 години. Университетите това го претърпяха. Преживяхме свиването на бройките в доста специалности - от това също не породи проблем, само че...
- Чета сега - желая да го зачета и на вас, мнението на Даниел Вълчев, който е някогашен министър на образованието, министър в интервала 2005-2009 година, в този момент е декан на Юридическия факултет на Софийския университет. Той разяснява по този начин тази концепция: „ Това е една доста остаряла концепция. Още преди аз да стана министър имаше такава иде, защото в България има над 50 висши учебни заведения. Повечето от тях са дребни.
Някои от тях колкото да кретат, само че все пак те съществуват. Като сравним популацията - това, което и с вас говорихме, - на България с популацията на други страни, ще забележим, че ние имаме три-четири пъти повече висши заведения, в сравнение с в други страни, тъй че това е нещо вярно. " Той персонално споделя, че надълбоко се съмнява, че това ще се случи, по простата причина, че колкото пъти е започвал този спор, толкоз пъти се вадят причини, в прорез на тази концепция, т.е. в контраст.
Това е ръководство на тази система. Трудно се трансформира обстановката, която е в този момент, сега, която е създавана 100 години, че и повече, с цел да бъде изменена от 30 и какъв брой университета на 15, примерно. Това ще провокира доста компликации по какъв начин да се реши този въпрос.
Има страни, където има типичен университети. Белград да вземем за пример. Сърбия има четири държавни университета, само че Университетът в Белград има 30 факултета. Ние бихме могли да предложим този метод - в София да има един университет с 30 факултета. Но отново - каква е задачата? Аз преподавам разбор, стопански разбор и там се гледат други възможности: настоящето положение, новото положение, третото положение, четвъртото положение. Ако нашата общественост види задоволително добра цел, обвързвана с бюджета, обвързвана с повишението на качеството на висшето обучение, с повишение на научните проучвания, на драго сърце би подкрепила сходни промени. Но ние сега не сме видели такива причини.
- Вие все още имате ли безапелационна позиция по тази концепция? Категорична позиция - да кажете да вземем за пример, че тази концепция няма да е работеща и няма да увеличи въобще качеството на образованието?
Да, да. Моята позиция е, че тази концепция няма да е работеща. Университетите сега са в един временен интервал, в който стартират да ни правят оценка по нов метод. Сега се изискват изявления в едни високоиндексирани бази данни - не знам като търговски марки да ги загатвам ли...
- Няма потребност.
Но това е, което се изисква от нас.
- Да.
Има едно пренастройване. Нашите системи за атестиране, за академично развиване, за научно-изследователска активност към този момент са ориентирани към тези нови, по-високи индикатори. Това е във всички университети, освен при нас.
- Добре. На финала на нашия диалог един финален въпрос. Той е обвързван с метода, по който действа вашият университет: онлайн образование, присъствена форма - какво е ситуацията при вас сега? Всички считам, че ще се съгласим, че по-хубаво от присъственото образование и директния контакт с преподавателя надали им, само че?
Надявам се скоро да бъдат разхлабени ограниченията. Ние започнахме към този момент семестъра онлайн. Използвахме до дъно опциите на неприсъственото образование и скоро се надявам в някаква по-лека форма да имаме и присъствено образование.
- Виждате негативите, допускам? Равносметката не е добра.
Ами, да. Вече има отмалялост от самото... към този момент две години ще станат, откогато сме в сходен режим.
- Качеството също евентуално е по-ниско?
Ние се стараем много в това отношение, защото пък новите технологии дават опция да се види кой влиза в час, по какъв начин си е направил контролните, тестванията, самите изпити. Така че се поддържат такива старания, само че по-добре е присъствено да приказваме със студентите.
- Успех! Да си го пожелаем най-после на този диалог.
Благодаря.
- А ние с неспокойствие чакаме 22 февруари, с цел да забележим тъкмо каква е концепцията на МОН по този въпрос, който и вас доста тревожи - за сливането на висшите образователни заведения. Всичко това обаче следва. Аз ви благодаря, че бяхте тук.
- На 3 февруари тази година Министерството на образованието и науката (МОН) удостовери, че обмисля разнообразни разновидности - забележете, за обединяването на някои висши образователни заведения в България. Според позицията на министерството, идното обединение ще е в сходство със Стратегията за развиване на висшето обучение у нас.
Цялостната идея ще стане ясна на 22 февруари, споделят от МОН, като прецизират, обаче, че обсъжданите разновидности нямат нищо общо с тиражираната информация за основаване на мегаструктури и понижаване на държавните висши учебни заведения в България.
Димитър Димитров: Здравейте. Благодаря за поканата. Аз желая да прибавя, че съм и основен секретар на Съвета на ректорите в България.
- Важно конкретизиране, значи имате по-широк, в случай че щете, взор над настройките и на вашите сътрудници, допускам?
Да, тъкмо по този начин.
- Как посрещнахте в действителност тази концепция, тъй като тя все още, към днешна дата е просто концепция?
С изненада. Аз давах и няколко изявленията предната седмица, защото това провокира огромен интерес и в колегията, и в медиите, тъй като беше изненадваща концепция, че нещо се случва, а в действителност, ние не знаем какви са крайните цели, какви са тези разновидности. Сега, в полза на истината, в петък се чухме с министър Денков. Той ми звънна и сподели, че това, което се тиражира в медиите, няма нищо общо с концепциите, които се разискват.
- Добре, каква е концепцията в действителност? Не са мегаструктури и не е понижаване на висшите образователни заведения в България - а какво е, като ще сливаме?
Така е. И нашата академична общественост също би желала да разбере каква е концепцията. Сега ние не сме инцидентни хора, неслучайно...
- Не го ли попитахте, като сте говорили с него?
Не, на 22 февруари ще има общо заседание на Съвета на ректорите, където беше дадено да се показват тези хрумвания. Но доколкото стана ясно, това нещо е коментирано и в Комисията по обучение в Народното събрание, имало е срещи с няколко ректори - към този момент съответни, от София за сходни сливания. Но в действителност това са диалози, това са от време на време и изявления в медиите, които не ни дават задоволително информация. Но отново споделям, нашата академична общественост не се състои от инцидентни хора и ние можем задоволително добре да помислим, а и мислим от доста време какво се случва, по какъв начин могат да се развият университетите в тази обстановка, по какъв начин да подобрят своето състояние в интернационалните ранглисти, бюджетите, приема на студентите. Така че не е нещо, което да ни изненадва, само че въпреки всичко бихме желали да разберем държавната позиция в това отношение.
- Добре, тъй като излезе каква ли не в действителност информация за последните дни, пробвам се да схвана дали има истина в това, което беше написано - в този момент се сещам за сътрудниците от OFFNews.bg, че въпросните мегаструктури щели да бъдат четири. Например Национален механически университет, включващ техническите ВУЗ-ове в София, Варна, Габрово и Русенския университет; обединен Икономически университет, в който влиза и УНСС. Това ли е концепцията?
Не, не. Доколкото разбрах, това не е концепцията и министърът сподели, че не е това концепцията, само че въпреки всичко има някаква концепция, която би трябвало да бъде разисквана.
- Обаче и вие не знаете към момента каква е?
Да. В медиите се въртят разнообразни неща. Аз слушах изказвания и на сътрудници, и на публицисти по тази тематика, че 50 университета в България са доста.
- А доста ли са съгласно вас?
Ами, зависи от критерия. Аз отново и на други места съм го казвал, и студентите постоянно ги запитвам на тая тематика - примерно доста ли са 50 000 лв..
- Зависи от гледната точка.
Да, зависи от гледната точка.
- Сега за един човек са доста, за различен - не толкоз.
И зависи от задачата, зависи защо ще ги употребявате тези пари. Същото отношение е и към университетите. Дали те са доста или малко, зависи от това какво желаеме от тези университети, какво чакаме от тях да вършат - разчитаме ли да дават своя принос за развиването на стопанската система и на обществото. Така че доста или малко - доста зависи от крайната цел в действителност. Ние имаме открита система и доста от тези университети се назовават „ университети ", само че в действителност са профилирани висши учебни заведения, в случай че това нервира някой, както... в този момент да не давам образци, да не се засегне някой от сътрудниците, само че всички ги знаем - които са профилирани в тъкмо избрана област. Включително и ние.
Ние сме профилирани в шест посоки. Някои ваши сътрудници споделяха: има там във всяко село, паланка университет, което не е по този начин. На времето нашият университет имаше филиали в шест града и нашият университет - тогава беше ректор проф. Борисов, управлението независимо закри тези филиали в други градове, тъй като счете, че това намалява качеството на висшето обучение. Имахме в Силистра, в Ловеч, на други места. Самите университети са много положителни самоуправляващи се организации.
- Добре, на фона на тези 50 висши учебни заведения - да ги назовем по този начин, тъй като, казвате, не всички са университети в смисъла, който носи една такава просветителна институция...
Около 15-16 са частни университети, имаме 4-5 военни, в региона на защитата и сигурността. Остават още трийсетина, които са държавни, само че не всички от тях са типичен университети с 15-20 факултета.
- Въпросът е броят на висшите образователни заведения дава отговор ли на качеството на подготовка на всеки един младеж, който се насочва към бизнеса?
Университетите са разнообразни. Има рейтингова система, която демонстрира кой университет къде се намира, има Карта на висшето обучение, която също демонстрира какво се случва в една или друга област.
- Проблем с това имаме ли, с качеството - то това е, на фона на многото учебни заведения?
Това е безконечен проблем. Качеството постоянно може да бъде повишавано. Има по-добри университети, има и по-лоши университети. Министерството има задоволително механизми, посредством които да въздейства върху качеството. Между другото, това не се приказва доста, само че нашата система мина през много промени, системата на висшето обучение. Около 30-40% от нашите бюджети - държавните университети, парите са за качество, което значи изявления, научни планове, а освен за брой студенти, които се образоват.
Освен това беше взето решение преди няколко години, че един човек хабилитиран учител, доцент или професор, може да взе участие в акредитацията единствено на един държавен университет. „ Летящите " преподаватели изчезнаха.
- Да. Извинявайте, че ви прекъсва. Какво става обаче, на мен ми е доста любопитно какво се случва, в случай че в действителност частно висше учебно заведение се слее с държавен университет? Какво се случва с финансовата рамка на двете структури?
Не мога да си показва.
- Държавата финансира и двете или?
Ако се върнем отново на сливането, това значи четири-пет години големи организационни и управнически проблеми за които и университети да се сливат.
- Иначе казано, жестоко казано - за пари ли става въпрос?
Пак не знам. Ако концепцията е да съкратим някои посоки, в случай че концепцията е да затворим някой университет. Не знам дали това е концепцията. Оптимизацията не е единствено да съкратим бюджетите в системата на висшето обучение, което така и така е недофинансирано, като гледаме инфлацията, като гледаме доста процеси. Имаше едни базови индикатори за прехрана на студентите във висшето обучение, които бяха изменени доста фрапантно от някогашния министър на финансите Дянков - от 960 и няколко лв. на 690 и няколко лв.. И това продължи 10 години. Университетите това го претърпяха. Преживяхме свиването на бройките в доста специалности - от това също не породи проблем, само че...
- Чета сега - желая да го зачета и на вас, мнението на Даниел Вълчев, който е някогашен министър на образованието, министър в интервала 2005-2009 година, в този момент е декан на Юридическия факултет на Софийския университет. Той разяснява по този начин тази концепция: „ Това е една доста остаряла концепция. Още преди аз да стана министър имаше такава иде, защото в България има над 50 висши учебни заведения. Повечето от тях са дребни.
Някои от тях колкото да кретат, само че все пак те съществуват. Като сравним популацията - това, което и с вас говорихме, - на България с популацията на други страни, ще забележим, че ние имаме три-четири пъти повече висши заведения, в сравнение с в други страни, тъй че това е нещо вярно. " Той персонално споделя, че надълбоко се съмнява, че това ще се случи, по простата причина, че колкото пъти е започвал този спор, толкоз пъти се вадят причини, в прорез на тази концепция, т.е. в контраст.
Това е ръководство на тази система. Трудно се трансформира обстановката, която е в този момент, сега, която е създавана 100 години, че и повече, с цел да бъде изменена от 30 и какъв брой университета на 15, примерно. Това ще провокира доста компликации по какъв начин да се реши този въпрос.
Има страни, където има типичен университети. Белград да вземем за пример. Сърбия има четири държавни университета, само че Университетът в Белград има 30 факултета. Ние бихме могли да предложим този метод - в София да има един университет с 30 факултета. Но отново - каква е задачата? Аз преподавам разбор, стопански разбор и там се гледат други възможности: настоящето положение, новото положение, третото положение, четвъртото положение. Ако нашата общественост види задоволително добра цел, обвързвана с бюджета, обвързвана с повишението на качеството на висшето обучение, с повишение на научните проучвания, на драго сърце би подкрепила сходни промени. Но ние сега не сме видели такива причини.
- Вие все още имате ли безапелационна позиция по тази концепция? Категорична позиция - да кажете да вземем за пример, че тази концепция няма да е работеща и няма да увеличи въобще качеството на образованието?
Да, да. Моята позиция е, че тази концепция няма да е работеща. Университетите сега са в един временен интервал, в който стартират да ни правят оценка по нов метод. Сега се изискват изявления в едни високоиндексирани бази данни - не знам като търговски марки да ги загатвам ли...
- Няма потребност.
Но това е, което се изисква от нас.
- Да.
Има едно пренастройване. Нашите системи за атестиране, за академично развиване, за научно-изследователска активност към този момент са ориентирани към тези нови, по-високи индикатори. Това е във всички университети, освен при нас.
- Добре. На финала на нашия диалог един финален въпрос. Той е обвързван с метода, по който действа вашият университет: онлайн образование, присъствена форма - какво е ситуацията при вас сега? Всички считам, че ще се съгласим, че по-хубаво от присъственото образование и директния контакт с преподавателя надали им, само че?
Надявам се скоро да бъдат разхлабени ограниченията. Ние започнахме към този момент семестъра онлайн. Използвахме до дъно опциите на неприсъственото образование и скоро се надявам в някаква по-лека форма да имаме и присъствено образование.
- Виждате негативите, допускам? Равносметката не е добра.
Ами, да. Вече има отмалялост от самото... към този момент две години ще станат, откогато сме в сходен режим.
- Качеството също евентуално е по-ниско?
Ние се стараем много в това отношение, защото пък новите технологии дават опция да се види кой влиза в час, по какъв начин си е направил контролните, тестванията, самите изпити. Така че се поддържат такива старания, само че по-добре е присъствено да приказваме със студентите.
- Успех! Да си го пожелаем най-после на този диалог.
Благодаря.
- А ние с неспокойствие чакаме 22 февруари, с цел да забележим тъкмо каква е концепцията на МОН по този въпрос, който и вас доста тревожи - за сливането на висшите образователни заведения. Всичко това обаче следва. Аз ви благодаря, че бяхте тук.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ