Над 150 млн. лв. от антикризисните мерки достигнаха до гражданите и фирмите
Госпожо Николова, Вие поехте Министерството на туризма в интервал на сериозна рецесия. Пандемията удари най-много този бранш и напълно естествено всички впериха очи във Вас. Имате ли възприятието, че сте се „ насадили на патешки яйца “? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
Сектор туризъм минава в този момент през един от най-трудните си интервали. Световната организация по туризъм към Организация на обединените нации (UNWTO) регистрира, че за първото полугодие не по-малко от 300 милиона туристи са си останали у дома, а бизнесът в международен мащаб е изгубил 320 милиарда $. Предизвикателствата, пред които е изправен българският туризъм не са по-различни. Ето за какво от първия си ден като министър организирам доста срещи с представителите на туристическия бизнес, с регионалните шефове и кметовете. Длъжни сме да забележим и чуем къде са най-големите проблеми, какво се чака от нас и по какъв начин можем да си помогнем взаимно, с цел да минимализираме провалите от пандемията. Време за недоволства няма.
До този миг държавните ограничения не бяха одобрявани като съответни. Какво по-различно направихте от предшественичката си Николина Ангелкова? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
Категорично не мога да приема сходен коментар. България беше една от първите страни в Европа, които вкараха строги карантинни ограничения за запазване на живота и здравето на хората. Успоредно с това държавното управление и обществените сътрудници започнаха неотложно работа по разискване на ограничения в поддръжка на хората и бизнеса.
Като ръководител на Съвета за тристранно съдействие желая да Ви уверя, че въпреки и онлайн ние продължихме да работим интензивно, с цел да подготвим пакета от социално-икономически ограничения за превъзмогване на последствията от COVID-19. Над 54 са утвърдените ограничения, ориентирани за осъществяване към съответните министри. Финансовият пакет е в размер на над 1.2 милиарда лева, само че продължаваме да го допълваме и развиваме
Като отраслов вицепремиер аз съм в контакт и проследявам ежедневно и работата на икономическото ведомство. Към края на месец август - по данни на Министерството на стопанската система - над 150 млн. лева са достигнали до българските компании и жители. Със 72 млн. лева по Оперативната стратегия "Иновации и конкурентоспособност " бяха подкрепени доста български дребни и микро компании. Грантовете са сред 3000 и 10 000 лв.. Средните предприятия ще разпределят 200 млн. лева безплатна помощ. Близо 200 000 души останаха на работа, само че получиха втори късмет с помощта на мярката 60/40, която за бранш "Туризъм " е 80/20.
Стартира и механизмът за подкрепяне на секторите на превоза и туризма - с 290 лева за опазване на работно място, както и нова скица за наемане на безработни.
По програмата за гарантиране на безлихвени заеми в отбрана на хора, лишени от опцията да поставят труд заради пандемията от CОVID-19 (одобрена с РМС № 257/14. 04. 2020 г.) са подписани финансови съглашения с 12 банки за обща сума 165.360 млн. лв.. Към 27 август 2020 година Българската банка за развиване (ББР) е удостоверила 16 403 броя заеми в общ размер на близо 68.6 млн. лв..
По програмата за портфейлни гарации в поддръжка на ликвидността на микро-, дребни и междинни предприятия, потърпевши от изключителната обстановка и епидемията от CОVID-19 (одобрена с РМС № 215/27.03.2020 г.) са утвърдени за присъединяване в програмата 11 банки с общ размер на портфейлните гаранции 818.600 млн. лв.. Пак към 27 август 2020 година са подписани финансови съглашения с 8 банки с общ размер на портфейлните гаранции 649 млн. лева Потвърдените заеми са 132 бр. с общ размер 20.425 млн. лв..
<!--![endif]--> <!--![if--> Посочете Вашите съответни дейности за интервала, откогато встъпихте в служба. Очаквате ли те скоро да дадат глътка въздух на работещите в тази толкоз значима за страната ни промишленост? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
По наше предложение и с помощта на бързата реакция на Министерството на стопанската система и Министерството на финансите, започнахме работа по пилотен план по Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ (ОПИК), с който да подпомогнем екскурзоводите и планинските водачи, които са към 1500 души. Бюджетът на плана е към 3 млн. лева и сега се работи по образуване на критериите, по които те ще бъдат отпускани.
И различен пилотен план по ОПИК, при който пряк бенефициент ще е Министерството на туризма, безусловно преди два дни получи утвърждение от Комитета за наблюдаване. Безвъзмездната помощ ще е 10 млн. лева и е планувана за туроператори и туристически сътрудници, регистрирани по Закона за туризма. Очаква схемата да проработи още през този месец. Мярката ще бъде в режим на de minimis - държавна помощ, която не нарушава разпоредбите на свободната конкуренция.
Преди седмица Министерството на туризма стартира излъчването на първите три от плануваните 20 рекламни клипа, направени взаимно с представители на Асоциацията на екскурзоводите в България. Инициативата за разпространение на малко известни местности и туристически обекти е в осъществяване на поетия от мен ангажимент към екскурзоводите по време на работна среща с тях в края на месец юли. Целта е да насърчим работата и търсенето на локалните екскурзоводи, които съставляват една от най-тежко засегнатите специалности в бранша.
От началото на месец юли 2020 година, започва интервенция „ Краткосрочна поддръжка за претовареност в отговор на пандемията от COVID-19 “ с бюджет от 40 млн. лева, имаща за цел опазване на заетостта на 22 000 служащи от най-засегнатите браншове. В рамките на плана се дава опция за подкрепена претовареност за работодатели и самоосигуряващи се лица, разрастващи активност единствено в областта на туризма и превоза.
Също от началото на юли влезе в действие и по-ниската ставка от 9% на Данък добавена стойност за заведенията за хранене. Размерът на налога е краткотраен и ще важи до 31 декември следващата година.
В развой на осъществяване е и план „ Заетост за теб “ с бюджет от 160 млн. лева като от тях е избрана квота от 50 млн. лева за предпочитано подкрепяне на работодатели от браншове „ Хотелиерство и ресторантьорство” и „ Туристическа агентска и операторска дейност; други действия, свързани с пътувания и резервации “. Предвижда се по процедурата да се обезпечи претовареност на 70 000 безработни. По плана се планува да се покриват разноски за субсидирана претовареност за наети безработни лица за интервал до 3 месеца, в размер на минималната работна заплата.
Друга мярка в поддръжка на бизнеса е утвърдената държавна помощ за туроператори, ползващи чартърни полети, в размер на 35 евро на седалка. От края на месец юли изискванията към този момент са в уеб страницата на Министерството на туризма и всички искащи могат да аплайват. Очакваме тази мярка да подкрепя бранша и през идващите две години. Заделените от държавния бюджет средства са 55 млн. лева, а анализите демонстрират, че мярката ще докара до 400 000 нови туристи.
И най-после - да споменем и първата въведена мярка - 60:40, която се трансформира в 80:20 за туризма. Редица компании се възползваха от нея и аз ще упорствам тя да работи до месец май 2021 година.
Можете ли да извършите прогноза, в какъв интервал от време този бранш от стопанската система, който Вие управлявате, ще успее да си стъпи на краката и да възвърне равнищата от преди година, да вземем за пример? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
Анализите в международен мащаб демонстрират, че възобновяване на стопанските системи ще отнеме най-малко две години. Туризмът не прави изключение. Важен фактор за обновяване на интернационалните пътувания е преодоляването на пандемията, където обстановката е доста динамична. Следим деликатно развиването й както у нас, по този начин и на интернационално равнище и се надяваме скоро да има трайна наклонност на стабилизиране и възстановяване.
Всички знаем какъв брой са значими задграничните визити. И тук от основно значение са дипломатическите връзки, по тази причина откогато заех поста министър на туризма, повеждам непрекъснато диалози с посланици и ръководители на дипломатически задачи, с мои сътрудници, с цел да ги увещавам, че страната ни е безвредно място за туризъм. В резултат на сходни диалози бяха отстранени рестриктивните мерки за влизане у нас на туристи от Израел, Украйна, Турция, Беларус, Молдова. Те са измежду основните дестинации. Работим доста настойчиво за отваряне и към други пазари.
През септември ще бъде формиран Консултативен съвет по туризъм. Неговата цел е да създаде проект за деяние за зимния сезон и да дефинира стъпки за сполучлив идващ летен сезон.
Не би трябвало да храним илюзии, че след две или три години туристическият бранш ще наподобява по метода, по който го познавахме. Много показа и привички ще бъдат изменени и единствено гъвкавите и адаптивните ще съумеят. Колкото повече сме единни и се поддържаме, толкоз повече дружно ще съумяваме. Тук е мястото да изкажа огромна признателност към всички българи, които избраха да почиват у нас и по този метод сами подкрепихме туризма. Благодаря и на всички хотелиери и ресторантьори, които отвориха обектите, макар неяснотите дали ще има летен сезон изобщо
<!--![endif]--> <!--![if-->
От години в. „ БАНКЕРЪ “ следи тематиката за концесионирането на плажовете по Черноморието. Обществена загадка е, че стеснен брой играчи в този бизнес си разпределиха бреговата линия. Разбира се - не без съдействието на предходния министър на туризма. Смятате ли да ревизирате извършените процедури, откакто дълготрайното преотстъпване на този бизнес не бе стимулирано по никакъв метод?
Възлагането на концесия за морски плаж се прави по реда на Глава втора „ а “ от ЗУЧК, а преди юли 2019 година - по анулираната Глава втора „ а “ от същия закон. И в двата случая процедурите са открити, провеждани при спазването на правилата на гласност и бистрота, като достъп до присъединяване имат всички лица, отговарящи на условията за възлагане на концесията. Стартирането на концесионна процедура се прави от Министерския съвет, след координиране с всички министерства. Решението предстои на обжалване и се обнародва в "Държавен вестник ". Изборът на концесионер също се приема от Министерския съвет, след координиране с всички министерства и това решение също предстои на обжалване преди обнародването му. Тоест - провеждането на процедурите и изборът на концесионери се прави от групов орган при строги правила, които обезпечават тяхната гласност и бистрота. И всеки, който счита че дава отговор на условията, умерено може да взе участие в процедурата.
Всяко решение за разкриване на процедура или за установяване на концесионер, предстои на правосъден надзор. От 2016 година до момента в Комисията за защита на конкуренцията са подадени 25 тъжби против решения на Министерския съвет, свързани с концесионни процедури. До момента нито една от атакуваните процедури не е оповестена от Комисия за защита на конкуренцията или от съда за незаконосъобразна или за опорочена.
<!--![endif]--> <!--![if--> Не Ви и ли се коства, че информацията за провеждането им е извънредно лимитирана, и то... по закон? Не е ли редно обществото да има по-ясен взор върху състезанията, за участниците и за метода, по който се избират компаниите концесионери? Все отново страната "харизва " бизнес за 20 години напред... <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Съгласно измененията в ЗУЧК, документите за концесионната процедура се разгласява на интернет страницата на Министерството на туризма, а решенията за разкриване на процедурите и за избор на концесионер се обнародват в "Държавен вестник ". В Националния концесионен указател, който е обществен, също се открива партида за всяка предоставена концесия. В него непрестанно се изпраща информация, освен при пускане на концесия и при подписване на концесионен контракт - за осъществяването на концесионния контракт за миналата година. Министърът на туризма има обвързване да внася годишно доклад в Министерския съвет по отношение на осъществяването на включените в Плана за деяние планове и осъществяването на концесионните контракти. Съдържащата се там информация е обществена и всеки жител може да я откри. Тоест - както провеждането на процедурите, по този начин и сключването на концесионните контракти се обективират в документи, чиято гласност е обезпечена посредством публикуването им в разнообразни общодостъпни източници.
<!--![endif]--> <!--![if--> Една от най-обсъжданите тематики измежду обществото са скъпите плажни такъми, които се дават на туристите у нас. Въпреки обещанията това да се промени, действителните резултати по-скоро клонят към нулата. Какво бихте създали, с цел да останат българите в България, а не да вървят на плаж в прилежащи нам страни? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
Резултатът от намаляването на цените на плажните такъми (чадъри и шезлонги) на множеството морски плажове дава положителни резултати, защото тази мярка е ориентирана към крайния консуматор. Считам, че по този метод се поддържа увеличението на посещаемостта на българските морски плажове в изискванията на рецесията. На плажовете, които не извършват договорните и законови претенции, Министерството на туризма е наложило съответните административни санкции. Стремим се политиката по ръководство на морските плажове да се развива в посока, която да основава условия за насърчаване на сполучливи бизнес, при съблюдаване на законовите и договорни условия, спазване на държавния и публичен интерес и реализиране на надзор.
Разговора води Мариета Велинова
<!--![endif]--> <!--![if-->
<!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
Сектор туризъм минава в този момент през един от най-трудните си интервали. Световната организация по туризъм към Организация на обединените нации (UNWTO) регистрира, че за първото полугодие не по-малко от 300 милиона туристи са си останали у дома, а бизнесът в международен мащаб е изгубил 320 милиарда $. Предизвикателствата, пред които е изправен българският туризъм не са по-различни. Ето за какво от първия си ден като министър организирам доста срещи с представителите на туристическия бизнес, с регионалните шефове и кметовете. Длъжни сме да забележим и чуем къде са най-големите проблеми, какво се чака от нас и по какъв начин можем да си помогнем взаимно, с цел да минимализираме провалите от пандемията. Време за недоволства няма.
До този миг държавните ограничения не бяха одобрявани като съответни. Какво по-различно направихте от предшественичката си Николина Ангелкова? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
Категорично не мога да приема сходен коментар. България беше една от първите страни в Европа, които вкараха строги карантинни ограничения за запазване на живота и здравето на хората. Успоредно с това държавното управление и обществените сътрудници започнаха неотложно работа по разискване на ограничения в поддръжка на хората и бизнеса.
Като ръководител на Съвета за тристранно съдействие желая да Ви уверя, че въпреки и онлайн ние продължихме да работим интензивно, с цел да подготвим пакета от социално-икономически ограничения за превъзмогване на последствията от COVID-19. Над 54 са утвърдените ограничения, ориентирани за осъществяване към съответните министри. Финансовият пакет е в размер на над 1.2 милиарда лева, само че продължаваме да го допълваме и развиваме
Като отраслов вицепремиер аз съм в контакт и проследявам ежедневно и работата на икономическото ведомство. Към края на месец август - по данни на Министерството на стопанската система - над 150 млн. лева са достигнали до българските компании и жители. Със 72 млн. лева по Оперативната стратегия "Иновации и конкурентоспособност " бяха подкрепени доста български дребни и микро компании. Грантовете са сред 3000 и 10 000 лв.. Средните предприятия ще разпределят 200 млн. лева безплатна помощ. Близо 200 000 души останаха на работа, само че получиха втори късмет с помощта на мярката 60/40, която за бранш "Туризъм " е 80/20.
Стартира и механизмът за подкрепяне на секторите на превоза и туризма - с 290 лева за опазване на работно място, както и нова скица за наемане на безработни.
По програмата за гарантиране на безлихвени заеми в отбрана на хора, лишени от опцията да поставят труд заради пандемията от CОVID-19 (одобрена с РМС № 257/14. 04. 2020 г.) са подписани финансови съглашения с 12 банки за обща сума 165.360 млн. лв.. Към 27 август 2020 година Българската банка за развиване (ББР) е удостоверила 16 403 броя заеми в общ размер на близо 68.6 млн. лв..
По програмата за портфейлни гарации в поддръжка на ликвидността на микро-, дребни и междинни предприятия, потърпевши от изключителната обстановка и епидемията от CОVID-19 (одобрена с РМС № 215/27.03.2020 г.) са утвърдени за присъединяване в програмата 11 банки с общ размер на портфейлните гаранции 818.600 млн. лв.. Пак към 27 август 2020 година са подписани финансови съглашения с 8 банки с общ размер на портфейлните гаранции 649 млн. лева Потвърдените заеми са 132 бр. с общ размер 20.425 млн. лв..
<!--![endif]--> <!--![if--> Посочете Вашите съответни дейности за интервала, откогато встъпихте в служба. Очаквате ли те скоро да дадат глътка въздух на работещите в тази толкоз значима за страната ни промишленост? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
По наше предложение и с помощта на бързата реакция на Министерството на стопанската система и Министерството на финансите, започнахме работа по пилотен план по Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “ (ОПИК), с който да подпомогнем екскурзоводите и планинските водачи, които са към 1500 души. Бюджетът на плана е към 3 млн. лева и сега се работи по образуване на критериите, по които те ще бъдат отпускани.
И различен пилотен план по ОПИК, при който пряк бенефициент ще е Министерството на туризма, безусловно преди два дни получи утвърждение от Комитета за наблюдаване. Безвъзмездната помощ ще е 10 млн. лева и е планувана за туроператори и туристически сътрудници, регистрирани по Закона за туризма. Очаква схемата да проработи още през този месец. Мярката ще бъде в режим на de minimis - държавна помощ, която не нарушава разпоредбите на свободната конкуренция.
Преди седмица Министерството на туризма стартира излъчването на първите три от плануваните 20 рекламни клипа, направени взаимно с представители на Асоциацията на екскурзоводите в България. Инициативата за разпространение на малко известни местности и туристически обекти е в осъществяване на поетия от мен ангажимент към екскурзоводите по време на работна среща с тях в края на месец юли. Целта е да насърчим работата и търсенето на локалните екскурзоводи, които съставляват една от най-тежко засегнатите специалности в бранша.
От началото на месец юли 2020 година, започва интервенция „ Краткосрочна поддръжка за претовареност в отговор на пандемията от COVID-19 “ с бюджет от 40 млн. лева, имаща за цел опазване на заетостта на 22 000 служащи от най-засегнатите браншове. В рамките на плана се дава опция за подкрепена претовареност за работодатели и самоосигуряващи се лица, разрастващи активност единствено в областта на туризма и превоза.
Също от началото на юли влезе в действие и по-ниската ставка от 9% на Данък добавена стойност за заведенията за хранене. Размерът на налога е краткотраен и ще важи до 31 декември следващата година.
В развой на осъществяване е и план „ Заетост за теб “ с бюджет от 160 млн. лева като от тях е избрана квота от 50 млн. лева за предпочитано подкрепяне на работодатели от браншове „ Хотелиерство и ресторантьорство” и „ Туристическа агентска и операторска дейност; други действия, свързани с пътувания и резервации “. Предвижда се по процедурата да се обезпечи претовареност на 70 000 безработни. По плана се планува да се покриват разноски за субсидирана претовареност за наети безработни лица за интервал до 3 месеца, в размер на минималната работна заплата.
Друга мярка в поддръжка на бизнеса е утвърдената държавна помощ за туроператори, ползващи чартърни полети, в размер на 35 евро на седалка. От края на месец юли изискванията към този момент са в уеб страницата на Министерството на туризма и всички искащи могат да аплайват. Очакваме тази мярка да подкрепя бранша и през идващите две години. Заделените от държавния бюджет средства са 55 млн. лева, а анализите демонстрират, че мярката ще докара до 400 000 нови туристи.
И най-после - да споменем и първата въведена мярка - 60:40, която се трансформира в 80:20 за туризма. Редица компании се възползваха от нея и аз ще упорствам тя да работи до месец май 2021 година.
Можете ли да извършите прогноза, в какъв интервал от време този бранш от стопанската система, който Вие управлявате, ще успее да си стъпи на краката и да възвърне равнищата от преди година, да вземем за пример? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
Анализите в международен мащаб демонстрират, че възобновяване на стопанските системи ще отнеме най-малко две години. Туризмът не прави изключение. Важен фактор за обновяване на интернационалните пътувания е преодоляването на пандемията, където обстановката е доста динамична. Следим деликатно развиването й както у нас, по този начин и на интернационално равнище и се надяваме скоро да има трайна наклонност на стабилизиране и възстановяване.
Всички знаем какъв брой са значими задграничните визити. И тук от основно значение са дипломатическите връзки, по тази причина откогато заех поста министър на туризма, повеждам непрекъснато диалози с посланици и ръководители на дипломатически задачи, с мои сътрудници, с цел да ги увещавам, че страната ни е безвредно място за туризъм. В резултат на сходни диалози бяха отстранени рестриктивните мерки за влизане у нас на туристи от Израел, Украйна, Турция, Беларус, Молдова. Те са измежду основните дестинации. Работим доста настойчиво за отваряне и към други пазари.
През септември ще бъде формиран Консултативен съвет по туризъм. Неговата цел е да създаде проект за деяние за зимния сезон и да дефинира стъпки за сполучлив идващ летен сезон.
Не би трябвало да храним илюзии, че след две или три години туристическият бранш ще наподобява по метода, по който го познавахме. Много показа и привички ще бъдат изменени и единствено гъвкавите и адаптивните ще съумеят. Колкото повече сме единни и се поддържаме, толкоз повече дружно ще съумяваме. Тук е мястото да изкажа огромна признателност към всички българи, които избраха да почиват у нас и по този метод сами подкрепихме туризма. Благодаря и на всички хотелиери и ресторантьори, които отвориха обектите, макар неяснотите дали ще има летен сезон изобщо
<!--![endif]--> <!--![if-->
От години в. „ БАНКЕРЪ “ следи тематиката за концесионирането на плажовете по Черноморието. Обществена загадка е, че стеснен брой играчи в този бизнес си разпределиха бреговата линия. Разбира се - не без съдействието на предходния министър на туризма. Смятате ли да ревизирате извършените процедури, откакто дълготрайното преотстъпване на този бизнес не бе стимулирано по никакъв метод?
Възлагането на концесия за морски плаж се прави по реда на Глава втора „ а “ от ЗУЧК, а преди юли 2019 година - по анулираната Глава втора „ а “ от същия закон. И в двата случая процедурите са открити, провеждани при спазването на правилата на гласност и бистрота, като достъп до присъединяване имат всички лица, отговарящи на условията за възлагане на концесията. Стартирането на концесионна процедура се прави от Министерския съвет, след координиране с всички министерства. Решението предстои на обжалване и се обнародва в "Държавен вестник ". Изборът на концесионер също се приема от Министерския съвет, след координиране с всички министерства и това решение също предстои на обжалване преди обнародването му. Тоест - провеждането на процедурите и изборът на концесионери се прави от групов орган при строги правила, които обезпечават тяхната гласност и бистрота. И всеки, който счита че дава отговор на условията, умерено може да взе участие в процедурата.
Всяко решение за разкриване на процедура или за установяване на концесионер, предстои на правосъден надзор. От 2016 година до момента в Комисията за защита на конкуренцията са подадени 25 тъжби против решения на Министерския съвет, свързани с концесионни процедури. До момента нито една от атакуваните процедури не е оповестена от Комисия за защита на конкуренцията или от съда за незаконосъобразна или за опорочена.
<!--![endif]--> <!--![if--> Не Ви и ли се коства, че информацията за провеждането им е извънредно лимитирана, и то... по закон? Не е ли редно обществото да има по-ясен взор върху състезанията, за участниците и за метода, по който се избират компаниите концесионери? Все отново страната "харизва " бизнес за 20 години напред... <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
- Съгласно измененията в ЗУЧК, документите за концесионната процедура се разгласява на интернет страницата на Министерството на туризма, а решенията за разкриване на процедурите и за избор на концесионер се обнародват в "Държавен вестник ". В Националния концесионен указател, който е обществен, също се открива партида за всяка предоставена концесия. В него непрестанно се изпраща информация, освен при пускане на концесия и при подписване на концесионен контракт - за осъществяването на концесионния контракт за миналата година. Министърът на туризма има обвързване да внася годишно доклад в Министерския съвет по отношение на осъществяването на включените в Плана за деяние планове и осъществяването на концесионните контракти. Съдържащата се там информация е обществена и всеки жител може да я откри. Тоест - както провеждането на процедурите, по този начин и сключването на концесионните контракти се обективират в документи, чиято гласност е обезпечена посредством публикуването им в разнообразни общодостъпни източници.
<!--![endif]--> <!--![if--> Една от най-обсъжданите тематики измежду обществото са скъпите плажни такъми, които се дават на туристите у нас. Въпреки обещанията това да се промени, действителните резултати по-скоро клонят към нулата. Какво бихте създали, с цел да останат българите в България, а не да вървят на плаж в прилежащи нам страни? <!--![endif]--> <!--![if-->
<!--[if--> <!--[endif]-->
Резултатът от намаляването на цените на плажните такъми (чадъри и шезлонги) на множеството морски плажове дава положителни резултати, защото тази мярка е ориентирана към крайния консуматор. Считам, че по този метод се поддържа увеличението на посещаемостта на българските морски плажове в изискванията на рецесията. На плажовете, които не извършват договорните и законови претенции, Министерството на туризма е наложило съответните административни санкции. Стремим се политиката по ръководство на морските плажове да се развива в посока, която да основава условия за насърчаване на сполучливи бизнес, при съблюдаване на законовите и договорни условия, спазване на държавния и публичен интерес и реализиране на надзор.
Разговора води Мариета Велинова
<!--![endif]--> <!--![if-->
<!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ