Николай Василев: Може банкови среди да ни спъват за еврото
- Господин Василев, тематиката за приемането на еврото е една от най-коментираните и то не от през днешния ден, а от години. В Европейски Съюз има страни, които са приели еврото, и такива, които не са. Чехи и унгарци, да вземем за пример, не го желаят, ние желаем приемането му. Защо има такива разлики, каква е повода?
- Дали една страна желае или не желае еврото няма връзка с това какъв брой тази страна е добре стопански. Разбира се, че има образци за страни, които не желаят общата валута, само че това не би трябвало да дефинира нашето решение. Всеки си избира пътя на развиване, по този начин, както ние избрахме валутния ръб. През 1996-1997 година светът ни наложи тази мярка, тъй като нашите ръководещи в лицето на централната банка и държавното управление тогава не бяха в положение да ръководят страната вярно и съвременно. Ако нямахме валутен ръб, и до през днешния ден щяхме да продължаваме със старите неверни практики. Не е належащо постоянно да сме на последно място – не сме в еврозоната, не сме в Шенген, не сме в Европейската галактическа организация, най-бедни сме, считат ни и за най-корумпирани.
- Кои са значителните въпроси към приемането ни в еврозоната?
- Според мен те са два. Единият е обвързван с банковата сфера. Ако има професионално лоби, което импровизирано поставя кол в колелата на еврото в България, то е част от банкови среди. Не споделям, че това се отнася до целия банков бранш, само че има хора, които избират Европейската централна банка да не наднича в техния двор. Ако ЕЦБ ни наблюдаваше, една банка нямаше да банкрутира преди 3 години, казусът щеше да е видян и решен. Харесвам българските банки, и моите пари са в български банки, само че този бранш би трябвало да оказва помощ, а не да пречи на приемането на еврото.
- Има ли различен значителен въпрос?
- Ако желаеме да сме в естествените страни, да ни почитат, да могат децата ни да учат по целия свят, да се движим единствено с персонална карта и без инспекции в Европа, да вървим без визи до Канада и да имаме опция да вършим бизнес на всички места, би трябвало да сме като другите – словаци, латвийци, естонци. Не стига, че от време на време не ни желаят и ни одобряват за по-ниска категория, само че и ние не поставяме старания да преминем на друго равнище и бягаме от еврото. Какво постанова дребна страна като нашата да има лична валута? По тази логичност град като Пловдив може да изиска да има обособена валута. Дори Европа, взета като цяло, не е толкоз значима в международен стопански проект. Европа през този век се обрисува да бъде един от най-бавните континенти, само че въпреки всичко е по-добре да хванем бавния трен, в сравнение с да продължим да чакаме на провинциалната гара.
- Имало ли е късмет да приемем еврото до момента, да се качим на влака, както Вие казвате?
- Трябваше да аплайваме още след 2007 година Досега към този момент щяхме да сме приели еврото и да сме не запомнили за остарялата валута.
- Какви са ни възможностите в този момент, при изискване че има лобистки ползи, които пречат на процеса?
- Винаги ще има гласове срещу, само че като страна би трябвало да сме наясно към кой тим желаеме да принадлежим. Правителството би трябвало съществено да заявява това като приоритет и да оказва нужния напън върху институциите и върху банковия контрол всички да си свършат работата. Ако и през 1997-2005 година се ослушвахме и разсъждавахме дали и по какъв начин вместо да действаме, още щяхме да чакаме участие в Европейски Съюз, а не да сме ръководител на Съвета на Европейския съюз. -Значи няма опция приемането на еврото? - Има опция, тя се назовава Молдова и Беларус. Можем постоянно сами да се слагаме на опашката на всеки развой. Аз обаче считам, че е по-добре в този момент да изпреварим отличниците Чехия и Унгария.
Благодаря Ви за това изявление.
- Дали една страна желае или не желае еврото няма връзка с това какъв брой тази страна е добре стопански. Разбира се, че има образци за страни, които не желаят общата валута, само че това не би трябвало да дефинира нашето решение. Всеки си избира пътя на развиване, по този начин, както ние избрахме валутния ръб. През 1996-1997 година светът ни наложи тази мярка, тъй като нашите ръководещи в лицето на централната банка и държавното управление тогава не бяха в положение да ръководят страната вярно и съвременно. Ако нямахме валутен ръб, и до през днешния ден щяхме да продължаваме със старите неверни практики. Не е належащо постоянно да сме на последно място – не сме в еврозоната, не сме в Шенген, не сме в Европейската галактическа организация, най-бедни сме, считат ни и за най-корумпирани.
- Кои са значителните въпроси към приемането ни в еврозоната?
- Според мен те са два. Единият е обвързван с банковата сфера. Ако има професионално лоби, което импровизирано поставя кол в колелата на еврото в България, то е част от банкови среди. Не споделям, че това се отнася до целия банков бранш, само че има хора, които избират Европейската централна банка да не наднича в техния двор. Ако ЕЦБ ни наблюдаваше, една банка нямаше да банкрутира преди 3 години, казусът щеше да е видян и решен. Харесвам българските банки, и моите пари са в български банки, само че този бранш би трябвало да оказва помощ, а не да пречи на приемането на еврото.
- Има ли различен значителен въпрос?
- Ако желаеме да сме в естествените страни, да ни почитат, да могат децата ни да учат по целия свят, да се движим единствено с персонална карта и без инспекции в Европа, да вървим без визи до Канада и да имаме опция да вършим бизнес на всички места, би трябвало да сме като другите – словаци, латвийци, естонци. Не стига, че от време на време не ни желаят и ни одобряват за по-ниска категория, само че и ние не поставяме старания да преминем на друго равнище и бягаме от еврото. Какво постанова дребна страна като нашата да има лична валута? По тази логичност град като Пловдив може да изиска да има обособена валута. Дори Европа, взета като цяло, не е толкоз значима в международен стопански проект. Европа през този век се обрисува да бъде един от най-бавните континенти, само че въпреки всичко е по-добре да хванем бавния трен, в сравнение с да продължим да чакаме на провинциалната гара.
- Имало ли е късмет да приемем еврото до момента, да се качим на влака, както Вие казвате?
- Трябваше да аплайваме още след 2007 година Досега към този момент щяхме да сме приели еврото и да сме не запомнили за остарялата валута.
- Какви са ни възможностите в този момент, при изискване че има лобистки ползи, които пречат на процеса?
- Винаги ще има гласове срещу, само че като страна би трябвало да сме наясно към кой тим желаеме да принадлежим. Правителството би трябвало съществено да заявява това като приоритет и да оказва нужния напън върху институциите и върху банковия контрол всички да си свършат работата. Ако и през 1997-2005 година се ослушвахме и разсъждавахме дали и по какъв начин вместо да действаме, още щяхме да чакаме участие в Европейски Съюз, а не да сме ръководител на Съвета на Европейския съюз. -Значи няма опция приемането на еврото? - Има опция, тя се назовава Молдова и Беларус. Можем постоянно сами да се слагаме на опашката на всеки развой. Аз обаче считам, че е по-добре в този момент да изпреварим отличниците Чехия и Унгария.
Благодаря Ви за това изявление.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ




