Проекторешение срещу правото на аборт в САЩ подкопава легитимността на Върховния съд
" Господин висш арбитър, остаряла поговорка е, че когато мъж спори с две привлекателни млади дами, те наложително ще имат последната дума. " Това са зле употребяваните, само че оракулски думи, с които Джей Флойд, адвокатски представител на щата Тексас, открива пледоариите си по едно от най значимите каузи в историята на американския Върховен съд.
Става въпрос за " Роу против Уейд ", което две млади, само че решителни адвокатки завеждат против щата от името на жена, законово лишена от опцията да направи аборт макар желанието си. През 1970 година те печелят делото. Съдът видимо поставя точка на дебата за законността на абортите, като афишира осъществяването им за право, предпазено от конституцията, с което всички щати би трябвало да се преценяват.
Де факто отпорът против това решение от по-консервативните, религиозни елементи на американското население не е спирал. Няколко южни щата даже са разкрили способи да заобиколят решението, като да вземем за пример са усложнили процедурите за поддържане на клиниките за аборти, към които множеството дами се обръщат. Борбата против " Роу " е и главен акцент в политиката на Републиканската партия, която разчита на по този начин наречения християнски избор.
Близо 50 години след произнасянето на съда по " Роу " наподобява, че този отпор ще се увенчае с триумф. Безпрецедентното приключване на чернова на решение по друго дело от южен щат, този път Мисисипи, подсказва, че новосформираното консервативно болшинство във Върховния съд е напът да върне правото на аборт в юрисдикцията на обособените щати.
Реклама
Изтеклото проекторешение, оповестено от Politico на 3 май, е по делото " Добс против Организацията за здравето на дамите в Джаксън ". То касае закон от 2018 година, с който щатът Мисисипи не разрешава абортите след 15-та седмица, в случай че актуалният казус дефинира период от 23 седмици. Според вашингтонския сътрудник на New York Times Адам Липтак това е закон, гласуван за завеждането на дело, което да сложи " Роу " под въпрос.
Черновата сочи, че този ход е бил на място. Изтичането й взриви към този момент политически поляризираното американско общество. Това не е изненадващо, като се има поради, че тематиката за абортите е основополагаща в споровете сред републиканците и все по-либералните демократи. Социалната буря повдигна и по-дълбоки въпроси за легитимността на Върховния съд, който черпи доверие от обичайното схващане, че е надполитическа, монолитна институция.
Кой печели?
Не и Върховният съд. Той разчита на задоволително необятния публичен консенсус към легитимността си. Изтичането на черновата на решението за аборта основава заплаха за тази легитимност най-малко по два метода.
От една страна, проекторешението внушава, че съдът се е политизирал. Отмяната на правото на аборт е дълготраен политически план, а главният му последовател през последните години е някогашният президент Доналд Тръмп. Това беше и едно от обещанията, които той направи по време на предизборната си акция през 2016 година
Реклама
Изпълнението на това заричане обаче не зависеше единствено от Тръмп. По закон Върховният съд има 9 пожизнени членове, които вземат решения с нормално болшинство. При гибелта или отдръпването на някого от тях президентът има властта да избере правоприемник. Благодарение на шанса си Тръмп получи опция да назначи трима нови висши съдии. Така той сътвори твърдо болшинство от петима магистрати, подкрепящи тезата, че щатите би трябвало да имат надзор над правото на аборт.
През декември предходната година съдът чу пледоариите на юристите по делото за абортите в Мисисипи. Още тогава стана ясно, че по-либералните съдии преглеждат отхвърлянето на прецедента, натрапен от " Роу " преди повече от 50 години, като политически активизъм, а не кардинално решение, основано на конституцията.
Делото даде взор над конкуриращите се и изменчиви разбирания за ролята на съда. Десетилетия наред разбирането, че единствено по себе си решението в " Роу " е политизирано, битува в по-консервативните кръгове. В основата на това схващане стои концепцията, че правото на аборт не участва експлицитно в конституцията, а и няма по какъв начин да е било планувано от създателите на документа, защото по времето на приемането му абортите са били незаконни в ¾ от щатите. По линия на този мотив би следвало и решението за узаконяването на абортите да е в ръцете на демократично определените народни представители, а не на група съдии, които не се избират директно.
Криза на доверието
Има най-малко две разбирания за това в какво се показва легитимността на съда. Едното е морално и включва преценка по отношение на дали той заслужава публичното доверие. Второто схващане е социологическо и е основано на това дали хората имат вяра, че решенията на Върховния съд са обективни. Само второто схващане може да бъде измерено.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Ритейл 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Градове 1 Ритейл 2 Свят Реклама
Социологически изследвания, извършени след решение от средата на 2021 година, с което съдът даде зелена светлина на Тексас да забрани абортите след 6-ата седмица, сочат, че магистратите имат мотив да се тревожат за легитимността на институцията, която съставляват.
Данни, оповестени от Университета в Куинипак предишния ноември, сочат, че 61% от американците намират Върховния съд за политически стимулирана институция, а единствено 32% имат вяра, че базира решенията си на закона. Според същото изследване от преди 3 години тези параметри са били надлежно 50 и 42%. Същото демонстрира и изследване, извършено от правния факултет на Университета в Маркет, което сочи, че в границите на малко над година публичната поддръжка за съда е спаднала от 66 до 54%. Този срив е изключително стеснителен в миг, в който съдът взема противоречиви решения. " Всеки път, щом съдът отсъжда по публично чувствителни проблеми, той се нуждае от чувството за легитимност и благоволение от страна на останалите политически играчи ", сподели пред New York Times професор Чарлз Франклин, който е виновен за осъществяване на изследването.
Зависимостта на съда от обществената поддръжка се проявявала и преди. Решението за десегрегация на учебните заведения през 1954-а, с което чернокожите и белите възпитаници получават достъп до едни и същи образователни заведения, среща масиран отпор в южните щати. Стига се до обстановка, в която президентът Айзенхауер изпраща екип на военновъздушните сили да ескортира чернокожи възпитаници измежду гневна навалица от протестиращи.
Не всички политически водачи са настроени по този начин положително по отношение на Върховния съд. В началото на мандата си президентът Байдън назначи комисия, чиято цел беше да изследва евентуални промени, които биха обърнали политическото уравнение в съда. През декември комисията излезе с отчет, съгласно който Конгресът има властта да промени броя съдии. Промяна в дължината на мандатите на съдиите също е допустима, само че би изисквала изменение в конституцията. И двете благоприятни условия са нереалистични при настоящето систематизиране на силите в законодателната власт.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Става въпрос за " Роу против Уейд ", което две млади, само че решителни адвокатки завеждат против щата от името на жена, законово лишена от опцията да направи аборт макар желанието си. През 1970 година те печелят делото. Съдът видимо поставя точка на дебата за законността на абортите, като афишира осъществяването им за право, предпазено от конституцията, с което всички щати би трябвало да се преценяват.
Де факто отпорът против това решение от по-консервативните, религиозни елементи на американското население не е спирал. Няколко южни щата даже са разкрили способи да заобиколят решението, като да вземем за пример са усложнили процедурите за поддържане на клиниките за аборти, към които множеството дами се обръщат. Борбата против " Роу " е и главен акцент в политиката на Републиканската партия, която разчита на по този начин наречения християнски избор.
Близо 50 години след произнасянето на съда по " Роу " наподобява, че този отпор ще се увенчае с триумф. Безпрецедентното приключване на чернова на решение по друго дело от южен щат, този път Мисисипи, подсказва, че новосформираното консервативно болшинство във Върховния съд е напът да върне правото на аборт в юрисдикцията на обособените щати.
Реклама
Изтеклото проекторешение, оповестено от Politico на 3 май, е по делото " Добс против Организацията за здравето на дамите в Джаксън ". То касае закон от 2018 година, с който щатът Мисисипи не разрешава абортите след 15-та седмица, в случай че актуалният казус дефинира период от 23 седмици. Според вашингтонския сътрудник на New York Times Адам Липтак това е закон, гласуван за завеждането на дело, което да сложи " Роу " под въпрос.
Черновата сочи, че този ход е бил на място. Изтичането й взриви към този момент политически поляризираното американско общество. Това не е изненадващо, като се има поради, че тематиката за абортите е основополагаща в споровете сред републиканците и все по-либералните демократи. Социалната буря повдигна и по-дълбоки въпроси за легитимността на Върховния съд, който черпи доверие от обичайното схващане, че е надполитическа, монолитна институция.
Кой печели?
Не и Върховният съд. Той разчита на задоволително необятния публичен консенсус към легитимността си. Изтичането на черновата на решението за аборта основава заплаха за тази легитимност най-малко по два метода.
От една страна, проекторешението внушава, че съдът се е политизирал. Отмяната на правото на аборт е дълготраен политически план, а главният му последовател през последните години е някогашният президент Доналд Тръмп. Това беше и едно от обещанията, които той направи по време на предизборната си акция през 2016 година
Реклама
Изпълнението на това заричане обаче не зависеше единствено от Тръмп. По закон Върховният съд има 9 пожизнени членове, които вземат решения с нормално болшинство. При гибелта или отдръпването на някого от тях президентът има властта да избере правоприемник. Благодарение на шанса си Тръмп получи опция да назначи трима нови висши съдии. Така той сътвори твърдо болшинство от петима магистрати, подкрепящи тезата, че щатите би трябвало да имат надзор над правото на аборт.
През декември предходната година съдът чу пледоариите на юристите по делото за абортите в Мисисипи. Още тогава стана ясно, че по-либералните съдии преглеждат отхвърлянето на прецедента, натрапен от " Роу " преди повече от 50 години, като политически активизъм, а не кардинално решение, основано на конституцията.
Делото даде взор над конкуриращите се и изменчиви разбирания за ролята на съда. Десетилетия наред разбирането, че единствено по себе си решението в " Роу " е политизирано, битува в по-консервативните кръгове. В основата на това схващане стои концепцията, че правото на аборт не участва експлицитно в конституцията, а и няма по какъв начин да е било планувано от създателите на документа, защото по времето на приемането му абортите са били незаконни в ¾ от щатите. По линия на този мотив би следвало и решението за узаконяването на абортите да е в ръцете на демократично определените народни представители, а не на група съдии, които не се избират директно.
Криза на доверието
Има най-малко две разбирания за това в какво се показва легитимността на съда. Едното е морално и включва преценка по отношение на дали той заслужава публичното доверие. Второто схващане е социологическо и е основано на това дали хората имат вяра, че решенията на Върховния съд са обективни. Само второто схващане може да бъде измерено.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Ритейл 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Градове 1 Ритейл 2 Свят Реклама
Социологически изследвания, извършени след решение от средата на 2021 година, с което съдът даде зелена светлина на Тексас да забрани абортите след 6-ата седмица, сочат, че магистратите имат мотив да се тревожат за легитимността на институцията, която съставляват.
Данни, оповестени от Университета в Куинипак предишния ноември, сочат, че 61% от американците намират Върховния съд за политически стимулирана институция, а единствено 32% имат вяра, че базира решенията си на закона. Според същото изследване от преди 3 години тези параметри са били надлежно 50 и 42%. Същото демонстрира и изследване, извършено от правния факултет на Университета в Маркет, което сочи, че в границите на малко над година публичната поддръжка за съда е спаднала от 66 до 54%. Този срив е изключително стеснителен в миг, в който съдът взема противоречиви решения. " Всеки път, щом съдът отсъжда по публично чувствителни проблеми, той се нуждае от чувството за легитимност и благоволение от страна на останалите политически играчи ", сподели пред New York Times професор Чарлз Франклин, който е виновен за осъществяване на изследването.
Зависимостта на съда от обществената поддръжка се проявявала и преди. Решението за десегрегация на учебните заведения през 1954-а, с което чернокожите и белите възпитаници получават достъп до едни и същи образователни заведения, среща масиран отпор в южните щати. Стига се до обстановка, в която президентът Айзенхауер изпраща екип на военновъздушните сили да ескортира чернокожи възпитаници измежду гневна навалица от протестиращи.
Не всички политически водачи са настроени по този начин положително по отношение на Върховния съд. В началото на мандата си президентът Байдън назначи комисия, чиято цел беше да изследва евентуални промени, които биха обърнали политическото уравнение в съда. През декември комисията излезе с отчет, съгласно който Конгресът има властта да промени броя съдии. Промяна в дължината на мандатите на съдиите също е допустима, само че би изисквала изменение в конституцията. И двете благоприятни условия са нереалистични при настоящето систематизиране на силите в законодателната власт.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ