Господин Цоцорков, казват, че ако искаш да вървиш бързо –

Господин Цоцорков, споделят, че в случай че искаш да вървиш бързо – вървиш самичък, в случай че искаш да стигнеш надалеч, вървиш с други хора. Вие какъв брой надалеч желаете да стигнете?

За да стигнеш надалеч, би трябвало да вървиш с верните хора и да бързате дружно. Мечтая си да стигнем най-малко толкоз надалеч, колкото си показват най-смелите мечтатели от екипа на „ Асарел-Медет “. Заедно градим своите персонални истории на триумфа и с неспокойствие виждам към бъдещето, в което човешкият труд ще е по-лек, а опциите за нововъведения, учене и развиване – все по-необятни. И най-хубаво е, че всичко това ще се случи доста по-бързо, в сравнение с си представяме.

Кой е най-трудният и най-прекрасният миг във всяка смяна? Какво Ви дава сила и кураж да тръгнете към нея?

Началото е най-трудният, само че също и най-прекрасният миг. Следвам съвета на татко си, който споделяше, че още първоначално човек би трябвало да си показва своята фантазия осъществена, тъй като това го окрилява. Дава сила на концепцията и кураж за превъзмогване на компликациите и неизбежната опозиция против смяната. Така оставаме фокусирани върху задачата, а не върху пречките по пътя, по тази причина за мен началото на пътя е най-важното.

В „ Асарел-Медет “ въвеждате изпреварващо едни от най-иновативните практики в добивния бранш. Как това въздейства на смяната на бизнеса? Кои са плановете, които Ви въодушевяват и Ви дават убеденост в по-доброто бъдеще на компанията и на целия минен бранш?

Промяната в минната промишленост е толкоз динамична, че на сътрудниците от предходните генерации им е мъчно да си показват софтуерния скок от последните две десетилетия. Вече е рутина да се работи с минни дронове и автоматизирани системи, които ръководят процесите с хирургическа акуратност. Участието в интернационалните научноизследователски планове като X-Mine и AGEMERA ни дава достъп до нововъведенията и технологиите на бъдещето в минното дело още на най-ранния стадий от тяхната разработка. Този прогрес усъвършенства процесите, открива нови благоприятни условия и трансформира минните специалности. Смятам, че доста въодушевяващ е триумфът, който нашите млади сътрудници от дуалното образование и стажантската стратегия реализират на работното си място. Виждаме по какъв начин нашите вложения в бъдещето се отплащат.

Кое е по-трудно – човек да промени себе си, или да промени към по-добро живота на другите?

Няма лесна смяна. Трудно е да промениш себе си, само че още по-трудно е да повлияеш по този начин, че животът на другите да се промени към положително. Според мен всяка смяна изисква време, сила, схващане и узряване. Независимо дали става постепенно, дали първоначално наподобява на битка с вятърни мелници, или зависи от бързи и радикални решения. Големите цели са тези, които ни движат напред, само че способността за смяна зависи от това какъв брой неотстъпчивост, увереност, неизменност и религия сме събрали като общ капитал дружно с другите хора.

От години развивате огромна благотворителна активност посредством фондациите „ Асарел “ и „ Лъчезар Цоцорков “ – заразно ли е положителното? Ставаме ли по-милосърдни и по-състрадателни като общество?

Вече пет години развиваме нашата акция „ Окрили положителното “, в която отличаваме хора с положителни сърца от цялата страна. Хора, които са помогнали на някого в потребност или работят безплатно за благотворителни дела. Поощрили сме над 300 добротворци и имам вяра, че това демонстрира голямата ни сила за смяна. Вижда се, че българите сме и милосърдни и състрадателни хора и считам, че положителните образци би трябвало по-често да се виждат и насърчават.

За нас е привилегия да виждаме, че плановете на фондация „ Лъчезар Цоцорков “ имат измерим и напълно действителен принос за живота на хората. Нашата акция за здравна профилактика избави човешки животи, само че също по този начин подкрепя дълго чакана положителна смяна на системата за ранно тестване за рак на дебелото черво. А когато през днешния ден развиваме плановете си за социално-емоционалното обучение на нашите деца и младежи, го вършим с вярата, че работим освен за една положителна смяна през днешния ден, само че и за нашия утринен триумф като общество.

Вие станахте първият българин, пионер по задачите за стабилно развиване на Организация на обединените нации. От каква смяна има потребност човечеството, с цел да се развива в естетика с планетата? Какъв образец би трябвало да дават корпорациите?

Бизнесът, а и всеки човек би трябвало да си дава сметка за своята отговорност, за своя отпечатък и да дава образец, тъй че да живеем по-хармонично освен с природата, само че и с другите хора. Нуждаем се от по-мирен и търпелив свят и от по-осезаем прогрес по световните цели за стабилно развиване, в това число в обществените им аспекти за по-добро обучение, справяне с бедността, равнопоставеност и по-качествено опазване на здравето. Като ръководител на Българската мрежа на Глобалния контракт на Организация на обединените нации се веселя, че от ден на ден компании у нас разпознават тези полезности и работят редовно и стратегически по задачите за стабилно развиване.

Всички приказваме за невероятното развиване на технологиите, само че по какъв начин технологиите трансформират нас, хората?

Технологиите могат да ни създадат по-лениви и цифрово подвластни, само че откриват и безкрайни нови хоризонти пред нас. Човекът има от ден на ден благоприятни условия – и за образование през целия живот, и за улеснено всекидневие, и за по-добро здраве. Технологиите и изкуственият разсъдък не могат да заменят човешката емпатия, общуването в обществената среда или човешкия блян към смяна и нововъведения. Смятам, че това ще остане движещата мощ, само че способността ни за прогрес ще бъде ускорена от технологиите.

Преди две години направихте прогноза пред BGLOBAL, че България ще става по-привлекателно място за живот и работа и надарените млади българи ще избират да остават тук. Случва ли се тази смяна, случваме ли я?

Да, виждаме я. Виждаме по какъв начин младежите ясно избират България за своето желано място за житейска и професионална реализация и по какъв начин те самите имат волята и решимостта за смяна и развиване.

Как можем самите ние като общество да се променим – да станем по-обединени и по-горди с достиженията ни?

Да не забравяме, че съединението прави силата, да одобряваме повече другата позиция и да почитаме мнението на другите.

На кого е бъдещето, господин Цоцорков – на визионерите, на адаптивните, на мощните, на милосърдните? Какво е Обществото на бъдещето, за което Вие мечтаете и работите да сбъднете?

Бъдещето е на всички. Защото имам вяра, че всички ще бъдем освен по-адаптивни, по-милосърдни и мощни като общество, само че и по-толерантни и щастливи като хора, които одобряват своите разлики и градят дружно кротичък и проспериращ свят. Това е Обществото на бъдещето, за което си заслужава всички да работим.