- Господин Лилиуайт, вие сте участник в почти всички важни

- Господин Лилиуайт, вие сте участник в съвсем всички значими интервали от актуалната поп и рок музика. Имате ли обичан? 

- Мисля, че за всяко момче или момиче на възраст сред 12 и 18 години музиката е доста специфична. В този интервал те сами я откриват. Така че за мен това бяха „ Бийтълс “. За вас обаче е бил някой друг, от вашето юношество. Всеки е уверен, че музиката от неговата младост е специфична, само че не е по този начин. Става въпрос не за музиката, а за нас самите. По отношение на музиката, която върша обаче, имах огромен шанс, че пънк рокът беше стилът, създаван от моето потомство. За мен това беше първата музика, с която усетих, че съм част от сцена, от придвижване. Музиката се развива непрекъснато и ние не можем да променим това. Но отношението на пънка към живота остава – да не си блажен, постоянно да даваш всичко от себе си. Да си уверен, че си популярен, не е добре. Тогава спираш да се стараеш. Затова през цялата си кариера подобавам с настройката, че не съм задоволително добър и би трябвало да давам всичко от себе си. В продължение на 40 години всякога като влизам в студиото, се тормозя, тъй като всичко, което се е случило в предишното, не е значимо. Всеки нов албум е ново начало на моята кариера. Когато си обезпокоен, даваш най-хубавото от себе си. 

- Продава ли се още положителната музика?