Господин Борисов, спирал ли Ви е гладен човек?
Господин Борисов, когато и Вас Ви спре стара жена на улицата, огледа Ви, извини се за “неудобството ” и със сълзи в очите Ви помоли за помощ, тъй като е гладна, тогава елате и със същата егоцентричност се похвалете, че всеки месец раздавате по 50 лв. на пенсионерите.
Защото, господин Борисов, аз не бих могла, в случай че бях на Ваше място.
Не и с тази самонадеяност. Защото това ясно сподели, че аз и Вие живеем в паралелни действителности.
Защото във Вашия свят тази жена е получила 50 лв. и животът й е бил организиран. Но в моя тази стара жена искаше две простички неща - фиде и месо. За да си направи чорба. А нямаше с какво да си ги купи.
Не знам какъв брой време е гладувала. Знам единствено с каква гняв се сви сърцето ми, когато ме погледна и ме помоли за помощ. Сетих се и за моята баба, която е надалеч в провинциалния град. Тя също е пенсионер, господин Борисов. Да е жива и здрава. И аз да съм жива и здрава, с цел да мога да й оказвам помощ. Защото, господин Борисов, в моята България тя не би могла да се оправи сама.
Затова предложих на старата жена да й купя най-необходимото. Храна за оцеляване, господин Борисов. Защото пенсионерите в моята България са принудени да оцеляват. Купих й и саралия, с цел да подслади най-малко малко горчивия живот, който е принудена да води моята България, господин Борисов. Онази, в която Вие сте министър председател, само че тази жена не може да си купи самун. Защото явно, господин Борисов, Вашите спомагателни 50 лв. не са били задоволителни към така и така мизерната й пенсия.Вие знаете ли какъв брой коства един самун, господин Борисов?
Това не е помощ, господин министър председател. Това са подаяния. Огризки. Подигравка.
Има нещо, което във Вашата действителност отсъства, господин Борисов. И то е гладният човек. Днес е Ден на благотворителността. Честит празник, господин министър председател. Хапнете добре. Дано не Ви присяда.
Джесика Вълчева
Защото, господин Борисов, аз не бих могла, в случай че бях на Ваше място.
Не и с тази самонадеяност. Защото това ясно сподели, че аз и Вие живеем в паралелни действителности.
Защото във Вашия свят тази жена е получила 50 лв. и животът й е бил организиран. Но в моя тази стара жена искаше две простички неща - фиде и месо. За да си направи чорба. А нямаше с какво да си ги купи.
Не знам какъв брой време е гладувала. Знам единствено с каква гняв се сви сърцето ми, когато ме погледна и ме помоли за помощ. Сетих се и за моята баба, която е надалеч в провинциалния град. Тя също е пенсионер, господин Борисов. Да е жива и здрава. И аз да съм жива и здрава, с цел да мога да й оказвам помощ. Защото, господин Борисов, в моята България тя не би могла да се оправи сама.
Затова предложих на старата жена да й купя най-необходимото. Храна за оцеляване, господин Борисов. Защото пенсионерите в моята България са принудени да оцеляват. Купих й и саралия, с цел да подслади най-малко малко горчивия живот, който е принудена да води моята България, господин Борисов. Онази, в която Вие сте министър председател, само че тази жена не може да си купи самун. Защото явно, господин Борисов, Вашите спомагателни 50 лв. не са били задоволителни към така и така мизерната й пенсия.Вие знаете ли какъв брой коства един самун, господин Борисов?
Това не е помощ, господин министър председател. Това са подаяния. Огризки. Подигравка.
Има нещо, което във Вашата действителност отсъства, господин Борисов. И то е гладният човек. Днес е Ден на благотворителността. Честит празник, господин министър председател. Хапнете добре. Дано не Ви присяда.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ