Антоан дьо Сент-Екзюпери: Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо
“Господи, аз апелирам не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на дребните крачки.
Направи ме бдителен и съобразителен, с цел да мога в пъстротата на всекидневието в точния момент да се спирам на откритията и опита, които ме въодушевяват.
Научи ме вярно да систематизирам времето в живота си. Дари ми тъничък нюх, с цел да разграничавам значимото от маловажното.
Аз апелирам за мощ за самоограничение и мярка, с цел да не пърпоря и да не лазя в живота, а рационално възнамерявал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а от време на време дори да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не оказват помощ с нищо. Нито спомените за предишното, нито фантазиите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и в този момент и да схващам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната религия, че всичко в живота би трябвало да бъде безпрепятствено. Дари ми ясно схващане за това, че сложностите, провалите, паденията и неудачите са естествена част от живота, с помощта на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето постоянно спори с разсъдъка.
Изпрати ми в нужния миг някой, който има силата да ми каже Истината, само че би го направил с Любов.
Знам, че решението на доста проблеми е в изчакването. Затова научи ме на самообладание!
Ти знаеш какъв брой мощно се нуждаем от другарство. Направи ме заслужен за този прелестен и гальовен подарък на ориста.
Дай ми богата фикция, с цел да мога в нужния миг, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлота.
Направи ме човек, кадърен да доближава до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо значимо в живота. Дай ми не това, което желая, а това което фактически ми е належащо. ”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
