Една нова хипотеза за възникването на Луната
“Господа, всички вие безспорно сте виждали Луната – или най-малко сте чували за нея ”. Тези думи на Жул Верн, оповестени в книгата на Зденек Копал “Светът на земните планети ” (1990) ясно демонстрират сарказма на великия публицист към хората, които в никакъв случай не са се замисляли за значимостта на Луната и нейното въздействие върху планетата Земя.
Луната е първото по-добре изучено от хората небесно тяло. От праисторически времена определянето на лунните етапи е било употребявано за навигация и премерване на времето. Месецът е станал мярка за време доста преди античните хора да стартират да дефинират годината, употребявайки местоположението на Слънцето. Луната е повода за приливите и отливите, за месечния цикъл в живота на доста живи организми. По някакъв чудноват метод тя ни пази и от огромна част от галактическите нашественици, като поема ударите на галактически тела с противоположната си страна. С една дума Луната дава доста бърз отговор на един въпрос постоянно подценяван от самоуверените представители на актуалното човечество, а точно: Влияят ли небесните тела върху живота на Земята?
За образуването на Луната има няколко хипотези, които няма да се мъчим да оборваме, а единствено ще отдадем заслуженото им място. Например, че Луната е уловено от земната гравитация инцидентно преминаващо галактическо тяло. Или, че Луната е формирана от първичния облак галактически прахуляк на Слънчевата система и се е зародила паралено със Земята на мястото на второ по-голямо ядро (Полкарпов, 1948). Една от най-популярните хипотези на 21-ви век е катастрофичния сюжет на конфликт на Земята с галактическо тяло с размерите на Марс, което е откъснало от нея материята образувала Луната (Уикипедия). Същия холивудски сюжет е добил всеобща известност и за схващането, че динозаврите са изчезнали след конфликт на комета или метеор с нашата планета. Една от най-логичните хипотези, в действителност е една и от най-старите, а точно, че Луната е формирана в резултат на въртенето на Земята и откъсването на материя от нея вследствие на центробежните сили, а на мястото на отделяне се е образувала хлътналост, която по-късно е била запълнена от океан.
Искаме да опишем нашата визия за този фундаментален за науката въпрос – по какъв начин се е образувала Луната и за какво това е толкоз значимо за нас?
Когато се приказва за хипотези, се борави с индиректни доказателства и обстоятелства, които обаче наподобяват достоверни и логичен обвързани. Няма неправилна догадка, само че има хипотези с подкрепени с по-малко обстоятелства или непотвърдени при пробни опити, както и хипотези по-добре обосновани с такива. Хипотеза от старогръцки значи - препоръчано пояснение на обещано събитие. Затова предлагаме първо хипотезата с цел да може да дискутираме по нея.
Хипотезата: Земята се е образувала от първичната галактическа материя – газове и прахуляк, откакто материята е почнала да се кондензира и гравитачно да се събира към едно ядро-център, като преди към 4,54 милиарда години към този момент се е оформила като независима планета в Слънчевата система. До тук нищо ново.
Вследствие на изстиването на материята обаче Земята става задоволително плътна с цел да стартират да работят в по-голяма степен гравитацията и центробежните сили, само че към момента е била формирана от една първична разтопена магма, която жестоко казано е приличала на тесто. В резултат на центробежните сили една относително лека част от магмата е почнала да се отделя и да се събира на едно място, сходно на биенето на масло в маслобойните заводи. Тази секта е разумно да се събира там, където центробежните сили са най-силни, т.е. на екватора на Земята по това време. В същото време, тази лека част от материята на Земята се е придвижвала към горната част на земната тога, като земната кора към момента не е била добре обособена. Когато тази секта е била към този момент задоволително гъста и завършена с цел да стартира да се отделя като независимо тяло, под деяние на центробежните сили е преодоляла гравитацията на нашата планета и се е откъснала от първичното земно “тесто ”. Това е станало към 20 милиона години след образуването на Земята и към 50 милиона години след образуването на Слънчевата система. Така Луната поема по личния си галактически път във Вселената като продължава да се отдалечава от Земята, само че се допуска, че придвижването е в двете посоки. До тук към момента нищо ново. Предполагаме, че по този начин са се образували и множеството планети на от Слънчевата система, посредством обособяване на материя в резултат на въртенето на Слънцето.
