Румен Радев изписа вежди, не извади очи. Но дали?
Горица Грънчарова - Кожарева предложи състав на служебно държавно управление, което обаче няма да стартира да действа. Президентът Румен Радев отхвърли да подпише декрет за назначението на кабинета на Грънчарова - Кожарева и по този метод де факто той подцени конституционните си отговорности. В момента държанието, което президентът е избрал да следва, е отвън институционалната рамка, планувана за него от Конституцията. Промените, които бяха направени в Основния закон от 49-то Народно заседание във връзка с служебните кабинети, плануват президентът да дефинира служебния министър председател от стеснен кръг лица, намиращи се на висши обществени позиции. Що се отнася до подбора на служебните министри и отговорността за тях, то всичко това е ангажимент на служебния министър-председател.
Вече с висока степен на сигурност може да се каже, че промяната на Димитър Главчев с Горица Грънчарова - Кожарева е била обвързвана с упованието тя да се откаже от Калин Стоянов като длъжностен министър на вътрешните работи и да го размени с различен претендент, по-приемлив за президента, както и за част от политическите обединения в Народното събрание. Това не се случи и Румен Радев в действителност се отхвърли от Горица Грънчарова - Кожарева. И даже съобщи, че това е риск от конституционна рецесия. Ако подобен риск фактически има, то той е обвързван с решението на президента да излезе отвън своята институционална рамка и да не извърши ясно написани конституционни отговорности. Съвършено разбираемо и несъмнено е обаче, че конституционна рецесия на този стадий няма да има. Служебното държавно управление на Димитър Главчев ще продължи да извършва конституционните си задължения досега, в който се откри излаз от обстановката, подбудена от решението на Радев да не подпише указа за назначението на кабинета на Грънчарова - Кожарева. Колкото и противоречива персона да е Калин Стоянов, то той самичък по себе си не може да е законен мотив за отвод от осъществяването на конституционни отговорности и за превръщането на института на служебното държавно управление в пленник на един обособен министър, пък бил той и на вътрешните работи.
Изборът на държание от страна на президента ясно ни демонстрира, че той ще търси претендент за длъжностен министър председател, измежду вероятните разновидности, който да му подсигурява, че ще държи Калин Стоянов надалеч от Министерство на вътрешните работи, а кой знае до тогава дали " неразрешеният лист " няма да се усили и да навлезе и в други министерства. И тъкмо тук може да възникне към този момент действителната заплаха от конституционна рецесия. Ако не се откри подобен претендент за глава на изпълнителната власт, какво би следвало да се случи оттова насетне?!
Има и друга причина, заради която отводът от сключване на декрет може да се преглежда като луфт. С оставането на кабинета " Главчев " във властта, Калин Стоянов остава в Министерство на вътрешните работи. Т.е. Радев не подписва декрет, с цел да не е Стоянов министър, а в действителност президентското деяние (или отвод от действие) го оставя в министерското кресло. В момента наподобява, че Стоянов се намира в win-win обстановка, а Радев е губещ, каквото и да направи, тъй като най-малко на този стадий той не може да реализира задачите си. При това напълно не е невероятно при актуалните условия вътрешният министър да остане на поста си даже за по-дълъг интервал от време, в сравнение с би останал, в случай че президентът беше подписал указа и изборите се бяха провели на 20 октомври.
Изборът на Радев да не назначи новото служебно държавно управление наподобява повече като проява, в сравнение с като изчерпателен ход, целящ да реализира някакво усмиряване или пък да обезпечи повече доверие в изборния развой.
По принцип е вярна тезата, че един министър, без значение в кое министерство, е министър на всички българи, а освен на хората от системата, която той ръководи. В това точно е същността на политическото посланичество. За страдание обаче то не важи в цялостна степен за служебните кабинети, защото това не са държавни управления, излъчени по политически път. Тяхната роля главно е да поддържат механически ръководството на страната до излъчването на постоянна изпълнителна власт. През последните години, поради доста честата нужда от служебни държавни управления, тяхната роля стартира де факто да се трансформира, което наложи и осъществяването на конституционни промени, регламентиращи нови правила за конституиране на служебни ръководства в изпълнителната власт. Именно тези механически функционалности, които един длъжностен кабинет има, вършат поддръжката, която идва от самата система за съответния министър - законна.
В думите си пред президента Радев Горица Грънчарова - Кожарева съобщи, че се е спряла на Калин Стоянов, тъй като той разполага с доверието на чиновниците от системата на Министерство на вътрешните работи. За един длъжностен министър председател това е аргументирана позиция, точно тъй като неговият министър (в случая на МВР) би трябвало да поддържа действието на системата, а не да формулира и предлага на Министерския съвет политики в областта на вътрешната сигурност, за които е нужна социална поддръжка и публично доверие.
Макар Румен Радев да твърди, че отхвърля сключване на указа, тъй като с Калин Стоянов не може да има усмиряване на политическата конюнктура, не е изключено зад отхвърли на президента да има по-дълбоки претекстове. През идващите седмици и месеци и това ще стане ясно - има ли го, няма ли го?! Добре знае се обаче, че Радев е съперник на конституционните промени във връзка с новите правила за служебните кабинети. Той сезира Конституционния съд (КС) против тях, който не ги анулира, само че и не взе дефинитивно решение, защото при гласуването конституционните съдии се разделиха на две равни половини и резултатът беше 6:6 гласа.
Конституционните промени обаче работят. Вече в два случая, когато трябваше да се излъчи претендент за длъжностен министър-председател, това стана. Дори самият президент удостовери функционалността на измененията, обявявайки, че има повече от един претендент за позицията. Това изявление Радев направи преди да се спре на Горица Грънчарова - Кожарева и да й разпореди сформирането на следващото краткотрайно държавно управление. Де факто аргументи за анулация на конституционните промени няма. Чрез нагнетяване обаче на напрежение против тях би могло да се сътвори социална непоносимост и по този начин да се стигне до тяхното преразглеждане, било то в Народното събрание или в Конституционния съд. Още повече, че през ноември президентът ще има опцията да обнови състава на Конституционен съд с двама съдии от своята квота. И по-късно би могъл още веднъж да сезира институцията, тъй като тя не е взела дефинитивно решение. Както към този момент стана дума гласуването беше 6:6. С актуализирания състав на Конституционния съд президентът може и да реализира задачата си за анулация на конституционните промени във връзка с служебните държавни управления. И в случай че желанието му е такова, то добре е почвата да е авансово готова, тъй че вероятно решение на Конституционните съдии в този дух да наподобява като отговор на трайно съществуващи публични упования.
Не без значение е и по какъв начин президентското решение за отвод от подписването на декрет ще повлияе върху предизборната акция преди изборите, които трябваше да са на 20 октомври, а в този момент най-вероятно отиват някъде през ноември. Възможно е да има нова порция изостряне на връзките сред ГЕРБ (за Стоянов) и ПП/ДБ (против Стоянов). А каквото и да е съотношението на силите в идващото Народно заседание, то излъчването на постоянно държавно управление сигурно ще минава през някаква форма на взаимоотношение тъкмо сред тези две обединения.
Проблемът с търговията на гласове може и да е реалност, само че това е прекомерно бездънен проблем, с цел да може да се изчерпи с персоналната отговорност на един министър или на което и да било лице на висша обществена служба. Такъв проблем може да се реши само в Народното събрание посредством политики и законодателство. А най-качественото лекуване е повишението на изборната интензивност. Колкото по-висока е тя, толкоз по-незначителна би била ролята на купения, корпоративния и прочие типове избор. Появата на предпоставки за конституционна рецесия няма да помогне против порочното събитие, по-високата изборна интензивност обаче сигурно ще е от изгода. Така че рецептата е ясна. Всяка една политическа групировка или обществена институция, която желае, може да я трансформира в част от своята политика и да се опита да способства за обезпечаване на лекуването.
Вече с висока степен на сигурност може да се каже, че промяната на Димитър Главчев с Горица Грънчарова - Кожарева е била обвързвана с упованието тя да се откаже от Калин Стоянов като длъжностен министър на вътрешните работи и да го размени с различен претендент, по-приемлив за президента, както и за част от политическите обединения в Народното събрание. Това не се случи и Румен Радев в действителност се отхвърли от Горица Грънчарова - Кожарева. И даже съобщи, че това е риск от конституционна рецесия. Ако подобен риск фактически има, то той е обвързван с решението на президента да излезе отвън своята институционална рамка и да не извърши ясно написани конституционни отговорности. Съвършено разбираемо и несъмнено е обаче, че конституционна рецесия на този стадий няма да има. Служебното държавно управление на Димитър Главчев ще продължи да извършва конституционните си задължения досега, в който се откри излаз от обстановката, подбудена от решението на Радев да не подпише указа за назначението на кабинета на Грънчарова - Кожарева. Колкото и противоречива персона да е Калин Стоянов, то той самичък по себе си не може да е законен мотив за отвод от осъществяването на конституционни отговорности и за превръщането на института на служебното държавно управление в пленник на един обособен министър, пък бил той и на вътрешните работи.
Изборът на държание от страна на президента ясно ни демонстрира, че той ще търси претендент за длъжностен министър председател, измежду вероятните разновидности, който да му подсигурява, че ще държи Калин Стоянов надалеч от Министерство на вътрешните работи, а кой знае до тогава дали " неразрешеният лист " няма да се усили и да навлезе и в други министерства. И тъкмо тук може да възникне към този момент действителната заплаха от конституционна рецесия. Ако не се откри подобен претендент за глава на изпълнителната власт, какво би следвало да се случи оттова насетне?!
Има и друга причина, заради която отводът от сключване на декрет може да се преглежда като луфт. С оставането на кабинета " Главчев " във властта, Калин Стоянов остава в Министерство на вътрешните работи. Т.е. Радев не подписва декрет, с цел да не е Стоянов министър, а в действителност президентското деяние (или отвод от действие) го оставя в министерското кресло. В момента наподобява, че Стоянов се намира в win-win обстановка, а Радев е губещ, каквото и да направи, тъй като най-малко на този стадий той не може да реализира задачите си. При това напълно не е невероятно при актуалните условия вътрешният министър да остане на поста си даже за по-дълъг интервал от време, в сравнение с би останал, в случай че президентът беше подписал указа и изборите се бяха провели на 20 октомври.
Изборът на Радев да не назначи новото служебно държавно управление наподобява повече като проява, в сравнение с като изчерпателен ход, целящ да реализира някакво усмиряване или пък да обезпечи повече доверие в изборния развой.
По принцип е вярна тезата, че един министър, без значение в кое министерство, е министър на всички българи, а освен на хората от системата, която той ръководи. В това точно е същността на политическото посланичество. За страдание обаче то не важи в цялостна степен за служебните кабинети, защото това не са държавни управления, излъчени по политически път. Тяхната роля главно е да поддържат механически ръководството на страната до излъчването на постоянна изпълнителна власт. През последните години, поради доста честата нужда от служебни държавни управления, тяхната роля стартира де факто да се трансформира, което наложи и осъществяването на конституционни промени, регламентиращи нови правила за конституиране на служебни ръководства в изпълнителната власт. Именно тези механически функционалности, които един длъжностен кабинет има, вършат поддръжката, която идва от самата система за съответния министър - законна.
В думите си пред президента Радев Горица Грънчарова - Кожарева съобщи, че се е спряла на Калин Стоянов, тъй като той разполага с доверието на чиновниците от системата на Министерство на вътрешните работи. За един длъжностен министър председател това е аргументирана позиция, точно тъй като неговият министър (в случая на МВР) би трябвало да поддържа действието на системата, а не да формулира и предлага на Министерския съвет политики в областта на вътрешната сигурност, за които е нужна социална поддръжка и публично доверие.
Макар Румен Радев да твърди, че отхвърля сключване на указа, тъй като с Калин Стоянов не може да има усмиряване на политическата конюнктура, не е изключено зад отхвърли на президента да има по-дълбоки претекстове. През идващите седмици и месеци и това ще стане ясно - има ли го, няма ли го?! Добре знае се обаче, че Радев е съперник на конституционните промени във връзка с новите правила за служебните кабинети. Той сезира Конституционния съд (КС) против тях, който не ги анулира, само че и не взе дефинитивно решение, защото при гласуването конституционните съдии се разделиха на две равни половини и резултатът беше 6:6 гласа.
Конституционните промени обаче работят. Вече в два случая, когато трябваше да се излъчи претендент за длъжностен министър-председател, това стана. Дори самият президент удостовери функционалността на измененията, обявявайки, че има повече от един претендент за позицията. Това изявление Радев направи преди да се спре на Горица Грънчарова - Кожарева и да й разпореди сформирането на следващото краткотрайно държавно управление. Де факто аргументи за анулация на конституционните промени няма. Чрез нагнетяване обаче на напрежение против тях би могло да се сътвори социална непоносимост и по този начин да се стигне до тяхното преразглеждане, било то в Народното събрание или в Конституционния съд. Още повече, че през ноември президентът ще има опцията да обнови състава на Конституционен съд с двама съдии от своята квота. И по-късно би могъл още веднъж да сезира институцията, тъй като тя не е взела дефинитивно решение. Както към този момент стана дума гласуването беше 6:6. С актуализирания състав на Конституционния съд президентът може и да реализира задачата си за анулация на конституционните промени във връзка с служебните държавни управления. И в случай че желанието му е такова, то добре е почвата да е авансово готова, тъй че вероятно решение на Конституционните съдии в този дух да наподобява като отговор на трайно съществуващи публични упования.
Не без значение е и по какъв начин президентското решение за отвод от подписването на декрет ще повлияе върху предизборната акция преди изборите, които трябваше да са на 20 октомври, а в този момент най-вероятно отиват някъде през ноември. Възможно е да има нова порция изостряне на връзките сред ГЕРБ (за Стоянов) и ПП/ДБ (против Стоянов). А каквото и да е съотношението на силите в идващото Народно заседание, то излъчването на постоянно държавно управление сигурно ще минава през някаква форма на взаимоотношение тъкмо сред тези две обединения.
Проблемът с търговията на гласове може и да е реалност, само че това е прекомерно бездънен проблем, с цел да може да се изчерпи с персоналната отговорност на един министър или на което и да било лице на висша обществена служба. Такъв проблем може да се реши само в Народното събрание посредством политики и законодателство. А най-качественото лекуване е повишението на изборната интензивност. Колкото по-висока е тя, толкоз по-незначителна би била ролята на купения, корпоративния и прочие типове избор. Появата на предпоставки за конституционна рецесия няма да помогне против порочното събитие, по-високата изборна интензивност обаче сигурно ще е от изгода. Така че рецептата е ясна. Всяка една политическа групировка или обществена институция, която желае, може да я трансформира в част от своята политика и да се опита да способства за обезпечаване на лекуването.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ