Горите у нас ще бъдат от най-засегнатите от климатичните промени, проблем са и големите площи от изкуствено създадени култури
Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени, проблем у нас са и огромните площи от изкуствено основани култури, разяснява за доцент доктор Момчил Панайотов е част от авторския екип на “Климатека ”, учител по компетентност „ Дендрология “ в Лесотехническия университет. Занимава се интензивно с изследвания на планински гори, тяхната история и развиване, както и на въздействието на разнообразни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и рисковите климатични прояви. Любимите му обекти за работа са старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. Той е ръководител на Българска асоциация по ски свободен и рисков жанр (БАССЕС) и е надълбоко зает с тематиката за образования по лавинна сигурност и попречване на лавинни произшествия. Част от софийски отряд на Планинска избавителна работа към БЧК. Горите са измежду най-важните и уязвими във връзка с климата екосистеми. Те имат съществена роля за поглъщането на въглероден диоксид и дълготрайното запазване на въглерод. Същевременно климатичните промени имат капацитет да провокират обилни, постоянно неподходящи промени в горите в световен и местен подтекст. Въпреки, че необятната общност в България нерядко отхвърля да одобри съществуването на климатични промени, към този момент се следят образци, които изискват по-сериозно внимание, схващане и в някои случаи – дейности. В разнообразни стратегически документи са обрисувани редица такива, само че за действителното им използване е нужен необятен консенсус в обществото, готови експерти и подготвеност за вложения. Често горите се одобряват просто като съществуване на доста дървета на обещано място, само че в действителност са доста комплицирано функциониращи системи от хиляди разнообразни организми, които са директно подвластни едни от други. Липсата на знания в предишното или пренебрегването на доста от натрупващата се информация са довели до неправилното разбиране, че горите са безконечен и извънредно резистентен запас. Натрупването на опит, нерядко отрицателен, и задълбочаването на разбирането за обособени групи организми и връзките сред тях ни дават опцията в доста по-добра степен да осъзнаем, че горите постоянно са доста деликатни системи и смяната във факторите на средата, в това число климатичните, може да доведат до обилни спомагателни промени, както написа и инж. Александър Дунчев. Загубата на един привидно незначителен тип може да се окаже основна за съществуването на идващ тип, или група типове във веригата, и по този начин да се наруши значително съществуващия баланс. В какво най-общо се показват измененията в горите на България?
За страдание, първото конкретизиране, което би трябвало да се направи, е, че измененията може да са доста, фрапантни и не всеки път изцяло предвидими. За да може да се създадат стъпки в подготовката в това направление през 2019 година беше направена „ Националната тактика и проект за деяние за адаптиране към изменението на климата на Република България “. В рамките на тактиката има обширен отчет за горския бранш, в който се обрисуват и разнообразни основни вероятни промени. Сред най-значимите и евентуални са: Засилена сензитивност на растителни и скотски типове, която води до затруднено развиване и нараснала неустойчивост на рискови прояви на климата или патогенни организми. За да се даде понятен образец, в случай че един човек се разболее от хронична болест, той стартира да става все по-уязвим на други по-остри заболявания и вероятността за тежко боледуване или загиване се усилва. С обособените типове в горите обстановката е сходна. Ако даден тип е приспособен да се развива при избрани температури и съществуване на влага, само че изменящият се климат води до по-чести и значими летни суши, изключително при наличието и на горещи талази, то този тип ще се затруднява от ден на ден да понася идващите сложни условия. И до момента в който животните могат да се реалокират от място с неподходящи условия към друго – с по-благоприятни, то растенията няма по какъв начин да извършат бърза миграция. България има извънредно богат растителен свят с над 4000 типа висши растителни типове. Много от тях са оживели в района от предишни столетия, когато в други елементи на Европа климатичните условия са били неподходящи и те са изчезнали там. Последните сходни събития са ледниковите интервали, когато нашият по-топъл район е послужил за леговище (рефугиум) за редица типове. След края на ледниковите интервали и последователното повишаване на температурите, някои типове са се оказали по-адаптивни и са почнали миграция и завладяване на територии на север, само че други типове са оживели единствено в по-високите елементи на планините в нашия район. Ако климатът продължи да се затопля, тези типове ще са изправени пред неподходящата обстановка – от една страна, да не могат да мигрират към по-голяма надморска височина или това да е мощно лимитирано от неналичието на задоволително подобаващи територии. От друга страна, ще са в конкуренция с настъпващите от по-малка надморска височина типове, които ще бъдат по-добре приспособени към по-топъл климат. Въпреки че на пръв взор обстановката наподобява като допустима лесна замяна на едно с друго, както е с напредването на фигурите на шахматната дъска, в реалност доста от тези промени може да са извънредно нежелани. Това важи изключително за тези редки типове, които са оживели единствено на обособени места на Балканския полуостров (ендемични видове) и които могат да бъдат изгубени вечно. Фигура 1. Вековна черна мура в Национален парк “Пирин ”. Горите от черна мура (Pinus heldriechii) и бяла мура (Pinus peuce) са измежду най-редките в европейски и международен мащаб гори, които са завещание от отминали столетия на по-студен климат. Затоплянето крие редица неизвестности за тяхното бъдеще.
И в случай че в този момент има хора, които биха махнали с ръка и споделили „ какво толкоз, един тип “, то подобен развой може да има и обилни стопански резултати със загуба на по-ценни от стопанска позиция гори и замяната им с доста ниско продуктивни растителни съобщества. Последният вид смяна е най-вероятна да се случи на дребни надморски височини. Там задълбочаващото се засушаване през летните интервали може да докара до забележителна деградация на горите и превръщането им в сходни на средиземноморските храсталачни съобщества (маквиси и гариги), от които хората имат дребна изгода. Това може да не наподобява значимо, само че не би трябвало да забравяме, че в България към момента доста хора зависят мощно от потребление на дърва за огрев, а потребността от качествена дървесина и – респективно цената ѝ, се повишават непрестанно и се чака тази наклонност да се резервира. За да бъдат илюстрирани тези вероятни отрицателни резултати, ще бъдат посочени образци от изследването на екологичните ниши (комбинацията от условия, при които се развива даден вид) на доста от икономически значимите горскодървесни типове за територията на Югозападна България и смяната на площта на терените с оптимални условия при моделиран предстоящ климат към интервала 2070 – 2100 година (Панайотов и други, 2021). Проучването демонстрира съществуването на 3 условни групи от дървесни типове:
„ Губещи “ – дървесни типове, които се чака да се сблъскат със съществено стесняване на териториите с подобаващи климатични условия;
„ Потенциално печеливши “ – дървесни типове, за които екологичната ниша може да се чака да се уголемява и надлежно те могат да усилят заеманата от тях площ;
Видове, за които не се чака основна смяна.
Към първата категория, които условно можем да наречем „ губещи “, се отнасят най-вече иглолистните дървесни типове и изключително тези, които в този момент заемат най-студените зони в субалпийските гори. На база на климатични условия екологичните им ниши се чака да се изместват към по-големи надморски височини, само че там типовете ще срещнат други лимитиращи фактори, като мощни ветрове, лавини, прекомерно скалисти сектори с примитивни почви или без почви, постепенно повишаване на младите човеци и нараснал риск от измръзването им. Например при моделирането на екологичната ниша на елементарния смърч (Picea abies), се обрисува портенциално 15-кратно стесняване на териториите с подобаващи условия. Сходен е моделът и за елементарната ела (Abies alba), бялата мура (Pinus peuce), черната мура (Pinus heldreichii), клека (Pinus mugo). За представителите на жанр бор (Pinus) можем да чакаме, че действителната обстановка може и да не е толкоз неприятна спрямо модела на база на това, че е известна тяхната по-висока приемливост към засушавания в планински условия и по-голямата непридирчивост по отношение на почвените условия. Но от друга страна за елементарния смърч и елементарната ела прогнозите са в действителност доста притеснителни поради техните условия към по-богати почви и повече навлажняване. Фигура 2. Моделиране на степен на склонност на територията на Югозападно държавно дружество (ЮЗДП) за елементарния смърч (Picea abies) при базисен климат (1960-1990 г.) и климатична прогноза (2070-2100 г.). Зеленият цвят демонстрира територии с висока степен на склонност на база на климатични индикатори, а жълтия цвят със междинна степен на склонност. Оранжевите и червени цветове демонстрират ниска степен на склонност. Към втората категория типове, които условно можем да наречем „ евентуално печеливши “, се отнасят най-вече типовете от жанр дъб (Quercus), келяв габър (Carpinus orientalis), смрики (род Juniperus). Те са добре приспособени за понасяне на доста необятен набор от условия и сполучливо развиване при комбинации от небогати почви, лятно засушаване и краткосрочно, даже доста намаляване на температурите през зимния сезон, което е значим фактор, ограничителен разпространяването на типове с най-вече средиземноморски ареал. Като образец може да бъде посочен косматият дъб (Quercus pubescens), за който моделирането демонстрира двукратно увеличение на територията с подобаващи климатични условия, а тя и сега е много обширна в ниските елементи на Югозападна България. Сходно е нарастването за благуна (Quercus frainetto) и цера (Quercus cerris). При горуна (Quercus petraea) се чака относително опазване на площта на териториите с подобаващи условия, като огромна част от сегашната ниша се утежнява с една подстепен на склонност. Разширяването на нишата е в посока нахлуване по-високо в планините, като само високите елементи на Пирин, Рила, Витоша и най-високите елементи на Стара планина и Беласица остават с недобра склонност. Фигура 3. Моделиране на степен на склонност на територията на Югозападно държавно дружество (ЮЗДП) за окосмен дъб (Quercus pubescens) при базисен климат (1960-1990 г.) и климатична прогноза (2070-2100 г.). Зеленият цвят демонстрира територии с висока степен на склонност на база на климатични индикатори, а жълтия цвят със междинна степен на склонност. Оранжевите и червени цветове демонстрират ниска степен на склонност. Tрудно обновяване на доста от типовете дъбове в България
Същевременно, без значение от екологичната гъвкавост, трябва да се регистрира следеното мъчно обновяване на доста от типовете дъбове в България, малките им благоприятни условия за миграция поради тежките семена (жълъди), които не се разнасят от вятъра, забележителните евентуални повреди при младите фиданки от прегризване от домашни животни и конкуренция с други типове с евентуално положително показване при бъдещи по-топли условия, като да вземем за пример келявия габър. Това значи, че в случай че би трябвало да се осъществя евентуално по-добрата ниша на дъбовете, ще са нужни съществени старания в развъждането на горите и тяхното запазване. В противоположен случай е евентуален преход към растителни съобщества от средиземноморски вид с доминиране на шубраци и дребноразмерни дървета. Сред типовете, които могат да запазят или даже да разширят екологичните си ниши, са елементарният бук и елементарният габър, само че това ще се случва в планините и постоянно тук-там, които в този момент са подобаващи за иглолистни типове. Втори, не по-малък проблем за горите в България, предвид на климатичните промени, са огромните площи изкуствено основани гори (култури). Изкуствено основаните гори в България
През XX век в България са залесени над 1,5 милиона хектара гори, като множеството от тях са от два дървесни типа – бял бор и черен бор. Залесяванията са осъществявани за преодоляване на ерозионни процеси, възобновяване на горския темперамент на мощно деградирали, заради несъразмерни изсичания в предишното гори. Залесяванията са били и с чисто икономическа цел за произвеждане на дървен материал. Бял бор – към 30% от културите от бял бор са на по-ниска надморска височина от естественото разпространяване на този тип в България. Други 35% се намират сред 700 и 1000 м н.в., където се срещат единствено 8% от естествените гори от бял бор.
Черен бор – разпространяването на културите от черен бор по височина е сходно, като 76% обгръщат територия под 700 м н.в., където се срещат единствено 5% естествени гори от този тип.
Тези несъответствия не са били регистрирани като евентуален проблем през 50-те и 60-те години на XX век, само че през последното десетилетие комбинацията от високи температури и периодически летни суши, както и липса на отгледни мероприятия, доведоха до последователно намаляване на доста от културите и нападането им от разнообразни вредители. Надали има човек, на който да не му е предписание усещане всеобщото съхнене на иглолистни гори в ниските елементи на страната. То значително е образец за каскадните промени, които са вероятни. Първоначално стартира намаляване заради по-неблагоприятните климатични условия, а след това от това се възползват разнообразни профилирани вредители (най-често инсекти и патогенни гъби), които провокират непосредствено загиване или в допълнение намаляване и следващо загиване. Този развой има финансови измерения със загуба на дървен материал в случаите, когато починалите сектори се намират на сложни или неизгодни за дърводобив места, само че би трябвало да се очертае и спомагателен неподходящ аспект. Ако в засегнатите площи не протичат задоволително положителни възобновителни процеси с поници и фиданки на мечтани типове (потенциално по-добре приспособени към бъдещите условия), може да се наложат скъпи и сложни залесявания. В допълнение, с цел да се доближи до устойчива и здрава гора съвсем постоянно са нужни и добре извършени отгледни мероприятия, които по предписание са скъпи, неносещи пряк доход и затова постоянно не са били изпълнявани в предишните две-три десетилетия, което води и до част от актуалните проблеми. Зачестяване на естествените нарушавания и пожари Още по-съществен, само че постоянно подценяван проблем, обвързван с климатичните промени, е зачестяването и увеличението на интензивността на естествените нарушавания.
Много хора ги назовават „ естествени бедствия “, само че те са част от естествените процеси и нерядко са и нужни за дълготрайното вярно действие на дадена екосистема. Климатичните промени обаче могат да основат условия за по-чести и интензивни стихии, необикновени за дадени региони събития, като да вземем за пример прекомерно значителни мокри снеговалежи или мощно обледеняване на дървета или огромни и извънредно интензивни пожари. През последното десетилетие в разнообразни региони на нашата страна се случиха няколко сходни „ извънредно огромни “ събития, които подсказват евентуалните бъдещи проблеми. Примери са големите по мащабите си повреди в борови гори в Родопите след изобилните мокри снеговалежи при започване на март 2015 година, забележителните повреди в букови гори и борови култури в региона на Петрохан при поледицата през 2021 година, огромният ветровал, засегнал смърчовите гори в резерват “Бистришко бранище ” през 2001 година и последвалият го още по-голям каламитет (бурно развитие) на насекомото корояд типограф, които дружно нанесоха обилни повреди на иглолистните гори на Витоша. Още по-фрапиращи са честите огромни пожари,
които не подминават даже видове гори, които в предишното сме смятали за „ негорящи “. Подобни събития могат да имат доста съществени резултати, защото за доста малко време носят огромна смяна в даден регион. При естествена обстановка горите нормално имат своите механизми за възобновяване, само че в случай че на обещано място се случат относително бързо няколко поредни нарушавания (например ветровал, последван от всеобща смъртност от развиване на корояд, последван от пожар), системата може да загуби прекомерно огромна част от способността си за възобновяване и това да е преход към нов и евентуално нежелателен вид екосистема. Това може да се утежни още повече, в случай че в годините след сходни нарушавания, климатичната обстановка се окаже неподходяща за младите и доста нежни поници и фиданки, които поникват от семената на огромните дървета и би трябвало да възстановят бързо екосистемата.
За страдание, сходни „ апокалиптични сюжети “ към този момент се следят на разнообразни места в света и редица откриватели се притесняват, че ставаме очевидци на фрапиращи промени със обилни отрицателни и постоянно сложни за схващане резултати. Примери са големите „ невиждани “ пожари в Сибир, Канада, Съединени американски щати и амазонските джунгли, всеобщото загиване на мангрови гори на границите с океаните, загиването на милиони борови дървета, нападнати от корояди или мехуреста наслойка (вид патогенна гъба) в западните елементи на Северна Америка. Подобни рискови епизоди на смъртност имат и спомагателни скрити резултати, които сами по себе си могат да имат отрицателно въздействие върху световната климатична система. Подобни образци са отделянето на големи количества въглероден диоксид при мега пожарите и в това време загуба на милиони огромни дървета, които в нормалната си витална активност гълтам въглероден диоксид и отделят О2. Налице са данни, че всеобщата смъртност трансформира хидрологичния режим на някои от най-големите горски екосистеми като сибирската тайга или амазонските джунгли, което от своя страна може да докара до последващи проблеми за горите. Опазване на старите гори и понижаване на дърводобива в тях
За множеството неспециалисти би прозвучало необичайно по какъв начин опазването на остарели гори може да е потребно за горите. В реалност, старите гори не са като общественост от остарели хора. В тях нормално старите дървета са доста по-малко от средновъзрастните и младите дървета, има огромно многообразие и на типове и още повече на обособени генотипове. Всички ние знаем образния образец, че поколението на генетично по-различни човеци постоянно е по-здраво, мощно и адаптивно. В горите също е по този начин, а в старите гори ние имаме и „ гена на устойчивостта “. Ако едно 400-годишно дърво е оживяло, то явно е задоволително добре приспособено и понесло несгодите, в това число и от климатична позиция, на предходните епохи. Шансът неговият набор от гени да е задоволително адаптивен и за бъдещите условия е по-голям. И това, че дървото може да е по-криво и неатрактивно на външен тип, и надлежно по-малко скъпо от стопанска позиция в днешно време не е от такова значение, колкото това дали е по-устойчиво. В интензивно стопанисваните гори през миналото столетие постоянно е водена селекция целяща съществуването най-вече на по-прави и скъпи от стопанска позиция дървета. Недобре изглеждащите са отстранени, както и дървесни типове с по-ниска стойност. Това е довело до едно „ опростяване “ на структурата на горите, което крие риск от по-голяма накърнимост при пораждане на неподходящи условия или събития. За страдание, измежду огромна част от експертите в горите и в обществото продължава да битува вярването, че „ подредените и почистени “ млади гори са по-здрави от „ разхвърляните “ остарели гори. Допълнителен аспект, който малко неспециалисти осъзнават, е че едно едроразмерно дърво нормално има доста по-голяма листна маса и надлежно фотосинтезира и гълтам доста повече въглероден диоксид и съхранява в дървесината си доста повече въглерод от голям брой по-малки и млади дървета. По тази причина в актуалното лесовъдство са залегнали концепции за запазване на така наречен „ острови на напреднала възраст “ и обособени „ биотопни дървета “ в стопанисваните гори, запазване на добре непокътнати огромни остарели гори, толериране на повече многообразие. Много значими евентуални дейности са положителното обмисляне на дейностите в горите
съгласно това кои дървесни типове са преобладаващи на дадена територия в сегашния миг и дали се чака те да са добре приспособени към евентуалните бъдещи условия. Ако намиращият се сега тип не е подобаващ, би следвало да се възнамеряват действия за по-скорошна замяна с по-подходящи типове. Това става главно по пътя на деликатно наблюдаване на възобновителните процеси и задействане на подобаващи възобновителни сечи. Може да се постанова и подкрепяне на възобновяването посредством залесяване на подобаващи типове. Ако има и положително моделиране на податливостта на горите към разнообразни видове естествени нарушавания, е допустимо да се възнамеряват характерни мероприятия, с които да се понижи рискът. Основно това касае риска от пожари, само че с разнообразни отгледни мероприятия може да се усъвършенства устойчивостта към повреди от сняг, мощни ветрове или да се усъвършенства способността на горите да се възвръщат по-бързо след такива събития. За страдание, и тук има неприятна вест. Тези действия изискват дълготрайна работа от доста добре готови експерти и задоволително обособяване на финансови запаси. В нашата страна продължава да доминира желанието от горите най-вече да се извлича дървесина и обществото, политическото ръководство и респективно – локалното ръководство, не схваща или не желае да одобри „ цената “ на сходни ограничения. Значително би трябвало да се подобрят и системите ни за наблюдаване на процесите в горите, събирането и анализирането на информация и по-добро обмисляне. Често залесяването на нови гори се показва като панацея за решаването на проблемите с климата.
Както бе посочено нагоре, младите дървета не могат да заместят по-старите и по-големите във връзка с изгодите си за климата, и надлежно логиката за обезщетения или заменяне на едното с друго, не е вярна. Същевременно при растящия апетит за дървесина, който се чака да се усилва, основаването на нови и подобаващи насаждения, изключително на неефективно употребявани терени е нужна мярка. В България имаме огромни територии изоставени аграрни земи и пасища, които са доста подобаващи за основаване на плантации за произвеждане на дървесина, а в някои случаи и за основаване на гори за възобновяване на намалели по повърхност по-редки и скъпи видове гори. Имаме значителен капацитет и във възобновяване на влошени полезащитни пояси, които са потребни по едно и също време за земеделието и за редица животни, и са финален остров за биоразнообразието в огромните съвсем изцяло обезлесени полета в някои елементи на Северна България. В умозаключение, горите и всички ние, които обичаме да сме измежду тях и да използваме техните артикули, сме изправени пред провокациите и огромна част от тях са със забележителна доза неопределеност. Можем да допускаме и моделираме евентуалните резултати от климатичните промени, само че в действителност отговорите са в природата и нейните сили да се приспособява. А най-хубавото, което можем да създадем, е да поддържаме оптимално доста естественото многообразие и благосъстояние, които са ключ към положителните адаптивни качества.
За страдание, първото конкретизиране, което би трябвало да се направи, е, че измененията може да са доста, фрапантни и не всеки път изцяло предвидими. За да може да се създадат стъпки в подготовката в това направление през 2019 година беше направена „ Националната тактика и проект за деяние за адаптиране към изменението на климата на Република България “. В рамките на тактиката има обширен отчет за горския бранш, в който се обрисуват и разнообразни основни вероятни промени. Сред най-значимите и евентуални са: Засилена сензитивност на растителни и скотски типове, която води до затруднено развиване и нараснала неустойчивост на рискови прояви на климата или патогенни организми. За да се даде понятен образец, в случай че един човек се разболее от хронична болест, той стартира да става все по-уязвим на други по-остри заболявания и вероятността за тежко боледуване или загиване се усилва. С обособените типове в горите обстановката е сходна. Ако даден тип е приспособен да се развива при избрани температури и съществуване на влага, само че изменящият се климат води до по-чести и значими летни суши, изключително при наличието и на горещи талази, то този тип ще се затруднява от ден на ден да понася идващите сложни условия. И до момента в който животните могат да се реалокират от място с неподходящи условия към друго – с по-благоприятни, то растенията няма по какъв начин да извършат бърза миграция. България има извънредно богат растителен свят с над 4000 типа висши растителни типове. Много от тях са оживели в района от предишни столетия, когато в други елементи на Европа климатичните условия са били неподходящи и те са изчезнали там. Последните сходни събития са ледниковите интервали, когато нашият по-топъл район е послужил за леговище (рефугиум) за редица типове. След края на ледниковите интервали и последователното повишаване на температурите, някои типове са се оказали по-адаптивни и са почнали миграция и завладяване на територии на север, само че други типове са оживели единствено в по-високите елементи на планините в нашия район. Ако климатът продължи да се затопля, тези типове ще са изправени пред неподходящата обстановка – от една страна, да не могат да мигрират към по-голяма надморска височина или това да е мощно лимитирано от неналичието на задоволително подобаващи територии. От друга страна, ще са в конкуренция с настъпващите от по-малка надморска височина типове, които ще бъдат по-добре приспособени към по-топъл климат. Въпреки че на пръв взор обстановката наподобява като допустима лесна замяна на едно с друго, както е с напредването на фигурите на шахматната дъска, в реалност доста от тези промени може да са извънредно нежелани. Това важи изключително за тези редки типове, които са оживели единствено на обособени места на Балканския полуостров (ендемични видове) и които могат да бъдат изгубени вечно. Фигура 1. Вековна черна мура в Национален парк “Пирин ”. Горите от черна мура (Pinus heldriechii) и бяла мура (Pinus peuce) са измежду най-редките в европейски и международен мащаб гори, които са завещание от отминали столетия на по-студен климат. Затоплянето крие редица неизвестности за тяхното бъдеще.
И в случай че в този момент има хора, които биха махнали с ръка и споделили „ какво толкоз, един тип “, то подобен развой може да има и обилни стопански резултати със загуба на по-ценни от стопанска позиция гори и замяната им с доста ниско продуктивни растителни съобщества. Последният вид смяна е най-вероятна да се случи на дребни надморски височини. Там задълбочаващото се засушаване през летните интервали може да докара до забележителна деградация на горите и превръщането им в сходни на средиземноморските храсталачни съобщества (маквиси и гариги), от които хората имат дребна изгода. Това може да не наподобява значимо, само че не би трябвало да забравяме, че в България към момента доста хора зависят мощно от потребление на дърва за огрев, а потребността от качествена дървесина и – респективно цената ѝ, се повишават непрестанно и се чака тази наклонност да се резервира. За да бъдат илюстрирани тези вероятни отрицателни резултати, ще бъдат посочени образци от изследването на екологичните ниши (комбинацията от условия, при които се развива даден вид) на доста от икономически значимите горскодървесни типове за територията на Югозападна България и смяната на площта на терените с оптимални условия при моделиран предстоящ климат към интервала 2070 – 2100 година (Панайотов и други, 2021). Проучването демонстрира съществуването на 3 условни групи от дървесни типове:
„ Губещи “ – дървесни типове, които се чака да се сблъскат със съществено стесняване на териториите с подобаващи климатични условия;
„ Потенциално печеливши “ – дървесни типове, за които екологичната ниша може да се чака да се уголемява и надлежно те могат да усилят заеманата от тях площ;
Видове, за които не се чака основна смяна.
Към първата категория, които условно можем да наречем „ губещи “, се отнасят най-вече иглолистните дървесни типове и изключително тези, които в този момент заемат най-студените зони в субалпийските гори. На база на климатични условия екологичните им ниши се чака да се изместват към по-големи надморски височини, само че там типовете ще срещнат други лимитиращи фактори, като мощни ветрове, лавини, прекомерно скалисти сектори с примитивни почви или без почви, постепенно повишаване на младите човеци и нараснал риск от измръзването им. Например при моделирането на екологичната ниша на елементарния смърч (Picea abies), се обрисува портенциално 15-кратно стесняване на териториите с подобаващи условия. Сходен е моделът и за елементарната ела (Abies alba), бялата мура (Pinus peuce), черната мура (Pinus heldreichii), клека (Pinus mugo). За представителите на жанр бор (Pinus) можем да чакаме, че действителната обстановка може и да не е толкоз неприятна спрямо модела на база на това, че е известна тяхната по-висока приемливост към засушавания в планински условия и по-голямата непридирчивост по отношение на почвените условия. Но от друга страна за елементарния смърч и елементарната ела прогнозите са в действителност доста притеснителни поради техните условия към по-богати почви и повече навлажняване. Фигура 2. Моделиране на степен на склонност на територията на Югозападно държавно дружество (ЮЗДП) за елементарния смърч (Picea abies) при базисен климат (1960-1990 г.) и климатична прогноза (2070-2100 г.). Зеленият цвят демонстрира територии с висока степен на склонност на база на климатични индикатори, а жълтия цвят със междинна степен на склонност. Оранжевите и червени цветове демонстрират ниска степен на склонност. Към втората категория типове, които условно можем да наречем „ евентуално печеливши “, се отнасят най-вече типовете от жанр дъб (Quercus), келяв габър (Carpinus orientalis), смрики (род Juniperus). Те са добре приспособени за понасяне на доста необятен набор от условия и сполучливо развиване при комбинации от небогати почви, лятно засушаване и краткосрочно, даже доста намаляване на температурите през зимния сезон, което е значим фактор, ограничителен разпространяването на типове с най-вече средиземноморски ареал. Като образец може да бъде посочен косматият дъб (Quercus pubescens), за който моделирането демонстрира двукратно увеличение на територията с подобаващи климатични условия, а тя и сега е много обширна в ниските елементи на Югозападна България. Сходно е нарастването за благуна (Quercus frainetto) и цера (Quercus cerris). При горуна (Quercus petraea) се чака относително опазване на площта на териториите с подобаващи условия, като огромна част от сегашната ниша се утежнява с една подстепен на склонност. Разширяването на нишата е в посока нахлуване по-високо в планините, като само високите елементи на Пирин, Рила, Витоша и най-високите елементи на Стара планина и Беласица остават с недобра склонност. Фигура 3. Моделиране на степен на склонност на територията на Югозападно държавно дружество (ЮЗДП) за окосмен дъб (Quercus pubescens) при базисен климат (1960-1990 г.) и климатична прогноза (2070-2100 г.). Зеленият цвят демонстрира територии с висока степен на склонност на база на климатични индикатори, а жълтия цвят със междинна степен на склонност. Оранжевите и червени цветове демонстрират ниска степен на склонност. Tрудно обновяване на доста от типовете дъбове в България
Същевременно, без значение от екологичната гъвкавост, трябва да се регистрира следеното мъчно обновяване на доста от типовете дъбове в България, малките им благоприятни условия за миграция поради тежките семена (жълъди), които не се разнасят от вятъра, забележителните евентуални повреди при младите фиданки от прегризване от домашни животни и конкуренция с други типове с евентуално положително показване при бъдещи по-топли условия, като да вземем за пример келявия габър. Това значи, че в случай че би трябвало да се осъществя евентуално по-добрата ниша на дъбовете, ще са нужни съществени старания в развъждането на горите и тяхното запазване. В противоположен случай е евентуален преход към растителни съобщества от средиземноморски вид с доминиране на шубраци и дребноразмерни дървета. Сред типовете, които могат да запазят или даже да разширят екологичните си ниши, са елементарният бук и елементарният габър, само че това ще се случва в планините и постоянно тук-там, които в този момент са подобаващи за иглолистни типове. Втори, не по-малък проблем за горите в България, предвид на климатичните промени, са огромните площи изкуствено основани гори (култури). Изкуствено основаните гори в България
През XX век в България са залесени над 1,5 милиона хектара гори, като множеството от тях са от два дървесни типа – бял бор и черен бор. Залесяванията са осъществявани за преодоляване на ерозионни процеси, възобновяване на горския темперамент на мощно деградирали, заради несъразмерни изсичания в предишното гори. Залесяванията са били и с чисто икономическа цел за произвеждане на дървен материал. Бял бор – към 30% от културите от бял бор са на по-ниска надморска височина от естественото разпространяване на този тип в България. Други 35% се намират сред 700 и 1000 м н.в., където се срещат единствено 8% от естествените гори от бял бор.
Черен бор – разпространяването на културите от черен бор по височина е сходно, като 76% обгръщат територия под 700 м н.в., където се срещат единствено 5% естествени гори от този тип.
Тези несъответствия не са били регистрирани като евентуален проблем през 50-те и 60-те години на XX век, само че през последното десетилетие комбинацията от високи температури и периодически летни суши, както и липса на отгледни мероприятия, доведоха до последователно намаляване на доста от културите и нападането им от разнообразни вредители. Надали има човек, на който да не му е предписание усещане всеобщото съхнене на иглолистни гори в ниските елементи на страната. То значително е образец за каскадните промени, които са вероятни. Първоначално стартира намаляване заради по-неблагоприятните климатични условия, а след това от това се възползват разнообразни профилирани вредители (най-често инсекти и патогенни гъби), които провокират непосредствено загиване или в допълнение намаляване и следващо загиване. Този развой има финансови измерения със загуба на дървен материал в случаите, когато починалите сектори се намират на сложни или неизгодни за дърводобив места, само че би трябвало да се очертае и спомагателен неподходящ аспект. Ако в засегнатите площи не протичат задоволително положителни възобновителни процеси с поници и фиданки на мечтани типове (потенциално по-добре приспособени към бъдещите условия), може да се наложат скъпи и сложни залесявания. В допълнение, с цел да се доближи до устойчива и здрава гора съвсем постоянно са нужни и добре извършени отгледни мероприятия, които по предписание са скъпи, неносещи пряк доход и затова постоянно не са били изпълнявани в предишните две-три десетилетия, което води и до част от актуалните проблеми. Зачестяване на естествените нарушавания и пожари Още по-съществен, само че постоянно подценяван проблем, обвързван с климатичните промени, е зачестяването и увеличението на интензивността на естествените нарушавания.
Много хора ги назовават „ естествени бедствия “, само че те са част от естествените процеси и нерядко са и нужни за дълготрайното вярно действие на дадена екосистема. Климатичните промени обаче могат да основат условия за по-чести и интензивни стихии, необикновени за дадени региони събития, като да вземем за пример прекомерно значителни мокри снеговалежи или мощно обледеняване на дървета или огромни и извънредно интензивни пожари. През последното десетилетие в разнообразни региони на нашата страна се случиха няколко сходни „ извънредно огромни “ събития, които подсказват евентуалните бъдещи проблеми. Примери са големите по мащабите си повреди в борови гори в Родопите след изобилните мокри снеговалежи при започване на март 2015 година, забележителните повреди в букови гори и борови култури в региона на Петрохан при поледицата през 2021 година, огромният ветровал, засегнал смърчовите гори в резерват “Бистришко бранище ” през 2001 година и последвалият го още по-голям каламитет (бурно развитие) на насекомото корояд типограф, които дружно нанесоха обилни повреди на иглолистните гори на Витоша. Още по-фрапиращи са честите огромни пожари,
които не подминават даже видове гори, които в предишното сме смятали за „ негорящи “. Подобни събития могат да имат доста съществени резултати, защото за доста малко време носят огромна смяна в даден регион. При естествена обстановка горите нормално имат своите механизми за възобновяване, само че в случай че на обещано място се случат относително бързо няколко поредни нарушавания (например ветровал, последван от всеобща смъртност от развиване на корояд, последван от пожар), системата може да загуби прекомерно огромна част от способността си за възобновяване и това да е преход към нов и евентуално нежелателен вид екосистема. Това може да се утежни още повече, в случай че в годините след сходни нарушавания, климатичната обстановка се окаже неподходяща за младите и доста нежни поници и фиданки, които поникват от семената на огромните дървета и би трябвало да възстановят бързо екосистемата.
За страдание, сходни „ апокалиптични сюжети “ към този момент се следят на разнообразни места в света и редица откриватели се притесняват, че ставаме очевидци на фрапиращи промени със обилни отрицателни и постоянно сложни за схващане резултати. Примери са големите „ невиждани “ пожари в Сибир, Канада, Съединени американски щати и амазонските джунгли, всеобщото загиване на мангрови гори на границите с океаните, загиването на милиони борови дървета, нападнати от корояди или мехуреста наслойка (вид патогенна гъба) в западните елементи на Северна Америка. Подобни рискови епизоди на смъртност имат и спомагателни скрити резултати, които сами по себе си могат да имат отрицателно въздействие върху световната климатична система. Подобни образци са отделянето на големи количества въглероден диоксид при мега пожарите и в това време загуба на милиони огромни дървета, които в нормалната си витална активност гълтам въглероден диоксид и отделят О2. Налице са данни, че всеобщата смъртност трансформира хидрологичния режим на някои от най-големите горски екосистеми като сибирската тайга или амазонските джунгли, което от своя страна може да докара до последващи проблеми за горите. Опазване на старите гори и понижаване на дърводобива в тях
За множеството неспециалисти би прозвучало необичайно по какъв начин опазването на остарели гори може да е потребно за горите. В реалност, старите гори не са като общественост от остарели хора. В тях нормално старите дървета са доста по-малко от средновъзрастните и младите дървета, има огромно многообразие и на типове и още повече на обособени генотипове. Всички ние знаем образния образец, че поколението на генетично по-различни човеци постоянно е по-здраво, мощно и адаптивно. В горите също е по този начин, а в старите гори ние имаме и „ гена на устойчивостта “. Ако едно 400-годишно дърво е оживяло, то явно е задоволително добре приспособено и понесло несгодите, в това число и от климатична позиция, на предходните епохи. Шансът неговият набор от гени да е задоволително адаптивен и за бъдещите условия е по-голям. И това, че дървото може да е по-криво и неатрактивно на външен тип, и надлежно по-малко скъпо от стопанска позиция в днешно време не е от такова значение, колкото това дали е по-устойчиво. В интензивно стопанисваните гори през миналото столетие постоянно е водена селекция целяща съществуването най-вече на по-прави и скъпи от стопанска позиция дървета. Недобре изглеждащите са отстранени, както и дървесни типове с по-ниска стойност. Това е довело до едно „ опростяване “ на структурата на горите, което крие риск от по-голяма накърнимост при пораждане на неподходящи условия или събития. За страдание, измежду огромна част от експертите в горите и в обществото продължава да битува вярването, че „ подредените и почистени “ млади гори са по-здрави от „ разхвърляните “ остарели гори. Допълнителен аспект, който малко неспециалисти осъзнават, е че едно едроразмерно дърво нормално има доста по-голяма листна маса и надлежно фотосинтезира и гълтам доста повече въглероден диоксид и съхранява в дървесината си доста повече въглерод от голям брой по-малки и млади дървета. По тази причина в актуалното лесовъдство са залегнали концепции за запазване на така наречен „ острови на напреднала възраст “ и обособени „ биотопни дървета “ в стопанисваните гори, запазване на добре непокътнати огромни остарели гори, толериране на повече многообразие. Много значими евентуални дейности са положителното обмисляне на дейностите в горите
съгласно това кои дървесни типове са преобладаващи на дадена територия в сегашния миг и дали се чака те да са добре приспособени към евентуалните бъдещи условия. Ако намиращият се сега тип не е подобаващ, би следвало да се възнамеряват действия за по-скорошна замяна с по-подходящи типове. Това става главно по пътя на деликатно наблюдаване на възобновителните процеси и задействане на подобаващи възобновителни сечи. Може да се постанова и подкрепяне на възобновяването посредством залесяване на подобаващи типове. Ако има и положително моделиране на податливостта на горите към разнообразни видове естествени нарушавания, е допустимо да се възнамеряват характерни мероприятия, с които да се понижи рискът. Основно това касае риска от пожари, само че с разнообразни отгледни мероприятия може да се усъвършенства устойчивостта към повреди от сняг, мощни ветрове или да се усъвършенства способността на горите да се възвръщат по-бързо след такива събития. За страдание, и тук има неприятна вест. Тези действия изискват дълготрайна работа от доста добре готови експерти и задоволително обособяване на финансови запаси. В нашата страна продължава да доминира желанието от горите най-вече да се извлича дървесина и обществото, политическото ръководство и респективно – локалното ръководство, не схваща или не желае да одобри „ цената “ на сходни ограничения. Значително би трябвало да се подобрят и системите ни за наблюдаване на процесите в горите, събирането и анализирането на информация и по-добро обмисляне. Често залесяването на нови гори се показва като панацея за решаването на проблемите с климата.
Както бе посочено нагоре, младите дървета не могат да заместят по-старите и по-големите във връзка с изгодите си за климата, и надлежно логиката за обезщетения или заменяне на едното с друго, не е вярна. Същевременно при растящия апетит за дървесина, който се чака да се усилва, основаването на нови и подобаващи насаждения, изключително на неефективно употребявани терени е нужна мярка. В България имаме огромни територии изоставени аграрни земи и пасища, които са доста подобаващи за основаване на плантации за произвеждане на дървесина, а в някои случаи и за основаване на гори за възобновяване на намалели по повърхност по-редки и скъпи видове гори. Имаме значителен капацитет и във възобновяване на влошени полезащитни пояси, които са потребни по едно и също време за земеделието и за редица животни, и са финален остров за биоразнообразието в огромните съвсем изцяло обезлесени полета в някои елементи на Северна България. В умозаключение, горите и всички ние, които обичаме да сме измежду тях и да използваме техните артикули, сме изправени пред провокациите и огромна част от тях са със забележителна доза неопределеност. Можем да допускаме и моделираме евентуалните резултати от климатичните промени, само че в действителност отговорите са в природата и нейните сили да се приспособява. А най-хубавото, което можем да създадем, е да поддържаме оптимално доста естественото многообразие и благосъстояние, които са ключ към положителните адаптивни качества.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ