От сеч към залесяване: Вековната борба за българските гори
Горите са белите дробове на планетата, както всеки евентуално е чувал още като дете. В изискванията на ускоряващи се климатични промени горските масиви играят водеща роля със способността им за преправяне на въглеродните излъчвания. Същевременно съществуването или отсъствието на дървета се оказва от основна значимост и на локално равнище. Растителността смъква летните температурата в урбанизирани зони, които все по-често са подложени на горещи талази. Освен това горите защищават почвите от ерозия и контролират водните ресурси - належащи проблеми у нас през последните години.
За наводненията и свлачищата в Карловско през 2022 по оценки на управляващите способства обезлесяването в района, въпреки да не се доближава единодушие дали то е резултат от противозаконна сеч. Оголването на хълмисти и планински местности, където преди дърветата са спирали свличането и загубата на почва, в действителност се следи от епохи в България. Още с развиването на земеделието стартира премахването на гори за селскостопански насаждения. Ръстът на популацията и появяването на промишлеността през 19. век в допълнение ускоряват този развой, като дървен материал се употребява също за строителство и произвеждане на дървени въглища.
Преди 120 години българската страна слага главен фокус върху тази рецесия и през 1905 стартира дейна акция за залесяване благодарение на европейски лесничеи. Процесът продължава през целия 20. век с триумф. Създават се горски стопанства и укрепителни уреди, а по оценка на WWF - България към ¼ от актуалните ни гори са засадени на ръка в този интервал, най-вече с борови култури. Същевременно неравномерно залесяване и обезлесяване през годините, както и естествени дадености, водят до огромни районни разлики в съществуването на горски масиви.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) към ⅓ от територията на България е заета от гори, като делът им е най-голям в планинските райони. Най-обширни такива площи има в Югозападна България - там, където се срещат Родопите с Рила и Пирин. Над ⅘ от територията на общините Велинград, Сърница, Батак, Рудозем и Златоград са покрити с гори. Висок дял се следи също в Странджа около турската граница, където се намира и едноименният естествен парк. Същевременно горите съвсем отсъстват в Северна България и в Тракийската равнина, а региони с огромна плътност на градове - например директно към Пловдив - са съществено обезлесени.
Противно на някои схващания, горските площи в България порастват от 90-те насам съгласно Световната банка. Така тя дефинира делът им за 30% от общата територия към 1990, само че за 36% през 2022 (с леко разминаване по отношение на оценката на НСИ). По този индикатор България превъзхожда прилежащите Гърция и Сърбия, заети от надлежно 30% и 32% гори, само че отстъпва на Северна Македония, където този дял по последни данни възлиза на 40%. На Европейско равнище България отстъпва съществено например на Швеция и Финландия, където горите възлизат на над ⅔ от общата повърхност. Налице е мощна взаимозависимост с по-ниската плътност на популацията и/или съществуването на повече планински терен.
Докато през днешния ден жителите на някои български общини са благословени с близки, огромни и налични гори, на други места те съвсем отсъстват. Същевременно историческият образец демонстрира, че обезлесяването на даден район не е необратимо. Опазването и разширението на горските площи е въпрос на умишлено решение, което може да се окаже избавително поради актуалните и бъдещите екологични провокации.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
За наводненията и свлачищата в Карловско през 2022 по оценки на управляващите способства обезлесяването в района, въпреки да не се доближава единодушие дали то е резултат от противозаконна сеч. Оголването на хълмисти и планински местности, където преди дърветата са спирали свличането и загубата на почва, в действителност се следи от епохи в България. Още с развиването на земеделието стартира премахването на гори за селскостопански насаждения. Ръстът на популацията и появяването на промишлеността през 19. век в допълнение ускоряват този развой, като дървен материал се употребява също за строителство и произвеждане на дървени въглища.
Преди 120 години българската страна слага главен фокус върху тази рецесия и през 1905 стартира дейна акция за залесяване благодарение на европейски лесничеи. Процесът продължава през целия 20. век с триумф. Създават се горски стопанства и укрепителни уреди, а по оценка на WWF - България към ¼ от актуалните ни гори са засадени на ръка в този интервал, най-вече с борови култури. Същевременно неравномерно залесяване и обезлесяване през годините, както и естествени дадености, водят до огромни районни разлики в съществуването на горски масиви.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) към ⅓ от територията на България е заета от гори, като делът им е най-голям в планинските райони. Най-обширни такива площи има в Югозападна България - там, където се срещат Родопите с Рила и Пирин. Над ⅘ от територията на общините Велинград, Сърница, Батак, Рудозем и Златоград са покрити с гори. Висок дял се следи също в Странджа около турската граница, където се намира и едноименният естествен парк. Същевременно горите съвсем отсъстват в Северна България и в Тракийската равнина, а региони с огромна плътност на градове - например директно към Пловдив - са съществено обезлесени.
Противно на някои схващания, горските площи в България порастват от 90-те насам съгласно Световната банка. Така тя дефинира делът им за 30% от общата територия към 1990, само че за 36% през 2022 (с леко разминаване по отношение на оценката на НСИ). По този индикатор България превъзхожда прилежащите Гърция и Сърбия, заети от надлежно 30% и 32% гори, само че отстъпва на Северна Македония, където този дял по последни данни възлиза на 40%. На Европейско равнище България отстъпва съществено например на Швеция и Финландия, където горите възлизат на над ⅔ от общата повърхност. Налице е мощна взаимозависимост с по-ниската плътност на популацията и/или съществуването на повече планински терен.
Докато през днешния ден жителите на някои български общини са благословени с близки, огромни и налични гори, на други места те съвсем отсъстват. Същевременно историческият образец демонстрира, че обезлесяването на даден район не е необратимо. Опазването и разширението на горските площи е въпрос на умишлено решение, което може да се окаже избавително поради актуалните и бъдещите екологични провокации.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ