Осъден на 7 г. за една дума депутат: Войната е насилие, кръв, разкъсани тела, отсечени крайници и смърт
Горинов е наказан на 7 години затвор и към този момент изпратен да ги излежава. Преди това той прави изказване, което ви предлагаме.
Освен това в правосъдното дело против него съветската прокуратура слага безспорен международен връх, на който българският основен обвинител Иван Гешев може да завижда със свито сърце.
Изречението, което Горинов споделил пред съвещание на Съвета на депутатите, е било прегледано под микроскоп. Сформирана е следствена група от девет следователи, шестима от които са „ по изключително значими каузи “. Привлечени са и петима лингвисти и психолози. Те се заровили в това, какво аджеба е желал да каже Горинов, какво прикрито обръщение е отправил. Така се раждат две експертизи от 120 страници... Посветени на едно изречение!
Същевременно Чл. 29 от съветската конституция подсигурява независимост на мисълта и словото на всеки, в случай че не приказваме за агитация на ненавист, омраза, предимство. Всеки има право свободно да търси, получава, предава, създава и популяризира информация по всеки легален метод. Свободата на медиите е обезпечена. Цензурата е неразрешена.
Забранена, неразрешена, само че Горинов отива в пандиза за 7 години…
Ето какво написа Горинов.
„ Мисля, или постоянно ми се е коствало, че нашето общо минало ни диктува няколко съществени урока. Баща ми се върна от Втората международна война неработоспособен. Както и брат му. Те въпреки всичко имаха шанс. Но го направиха значимото! – извършиха своя дълг да защитят Отечеството от врага. Открих Москва още през 60-те години. С ветерани - без ръце, без крайници, слепи. Имаше доста от тях в нашата къща. Израснах измежду тях. Оцелелите от тази война бяха спестовни в описанието на историите от фронта. Когато остарях, разбрах за какво. Защото войната сама по себе си, като човешко занятие, с какъвто и синоним да я наречеш, е последното, най-гнусното и мръсно нещо. Материя, недостойна за купата на човек, на който Вселената и еволюцията са поверили грижата за опазване и умножаване на целия живот на нашата планета. Убеден съм в това: войната е най-бързото средство за дехуманизация, когато границата сред положителното и злото е размита. Войната постоянно е принуждение и кръв, раздрани тела и отсечени крака. Винаги е гибел. Не я одобрявам и я отхвърлям. Общото ни минало ме научи на това. И евентуално освен аз - в Наказателния кодекс на Русия има членове 353 и 354, които плануват тежка отговорност за подготовката, воденето и пропагандата на нападателна война. Смятам, че Русия изчерпа лимита си за войни още през двадесети век. В продължение на пет месеца към този момент Русия води военни дейности на територията на прилежаща страна, наричайки я срамно „ специфична военна интервенция “. Обещани са ни победа и популярност. Защо тогава толкоз доста мои съграждани изпитват позор и виновност? Защо доста хора напуснаха Русия и не престават да я напущат? И за какво страната ни внезапно има толкоз доста врагове? Може би нещо не е наред с нас? Нека да помислим! Дайте ни късмет най-малко да поговорим какво се случва. Размяна на отзиви. Това въпреки всичко е наше конституционно право! Всъщност аз го направих. На съвещание на съвета показах своето мнение, своето човешко отношение към предмета на вота. Мотивирах това мнение, това отношение, въз основа на моите убеждения. И бях подсилен от болшинството от присъстващите! И в този момент съм в съда. Изглежда, и това е като че ли от общото ни минало, следващият непросветен урок. Преследване за словото, скалъпени каузи, бърз развой, закъсняло просветление: „ по какъв начин може, не знаехме! “ В годините на сталинския гнет дядо ми бил упрекнат в апели за свалянето на руската система, в чието основаване и подсилване той взел участие директно. Дядо доживя до цялостна реабилитация чак след половин век. Надявам се възобновяване ми да отнеме доста по-малко време. Но към този момент съм тук в правосъдната зала. Моето наказателно дело е едно от първите, които се преглеждат, само че в Русия са формирани стотици такива наказателни каузи против мои съграждани, които мислят и приказват за протичащото се. Разрушават се фамилии, разрушават живота на младежите.
Причините за подобен скръбен излаз, до който стигна обществото ни, ще изискват деликатно изследване и осмисляне от страна на историците. Те изискват освен размисъл, само че и заключения. Няма да е елементарно, само че ще би трябвало да приемем, че войната си е война. Трябва да оправдаваме жертвите и да съдим причинителите. Трябва да върнем положителното име на нашия народ, на нашата страна. Междувременно поисквам на нашето държавно управление здравомислие. Преценката е мъдрост. На всички, които са подложени на новата вълна от репресии - неотстъпчивост, както и на целия украински народ. Към всички, които ме поддържаха непосредствено или от разстояние - не падайте духом! С вас съм ".
Освен това в правосъдното дело против него съветската прокуратура слага безспорен международен връх, на който българският основен обвинител Иван Гешев може да завижда със свито сърце.
Изречението, което Горинов споделил пред съвещание на Съвета на депутатите, е било прегледано под микроскоп. Сформирана е следствена група от девет следователи, шестима от които са „ по изключително значими каузи “. Привлечени са и петима лингвисти и психолози. Те се заровили в това, какво аджеба е желал да каже Горинов, какво прикрито обръщение е отправил. Така се раждат две експертизи от 120 страници... Посветени на едно изречение!
Същевременно Чл. 29 от съветската конституция подсигурява независимост на мисълта и словото на всеки, в случай че не приказваме за агитация на ненавист, омраза, предимство. Всеки има право свободно да търси, получава, предава, създава и популяризира информация по всеки легален метод. Свободата на медиите е обезпечена. Цензурата е неразрешена.
Забранена, неразрешена, само че Горинов отива в пандиза за 7 години…
Ето какво написа Горинов.
„ Мисля, или постоянно ми се е коствало, че нашето общо минало ни диктува няколко съществени урока. Баща ми се върна от Втората международна война неработоспособен. Както и брат му. Те въпреки всичко имаха шанс. Но го направиха значимото! – извършиха своя дълг да защитят Отечеството от врага. Открих Москва още през 60-те години. С ветерани - без ръце, без крайници, слепи. Имаше доста от тях в нашата къща. Израснах измежду тях. Оцелелите от тази война бяха спестовни в описанието на историите от фронта. Когато остарях, разбрах за какво. Защото войната сама по себе си, като човешко занятие, с какъвто и синоним да я наречеш, е последното, най-гнусното и мръсно нещо. Материя, недостойна за купата на човек, на който Вселената и еволюцията са поверили грижата за опазване и умножаване на целия живот на нашата планета. Убеден съм в това: войната е най-бързото средство за дехуманизация, когато границата сред положителното и злото е размита. Войната постоянно е принуждение и кръв, раздрани тела и отсечени крака. Винаги е гибел. Не я одобрявам и я отхвърлям. Общото ни минало ме научи на това. И евентуално освен аз - в Наказателния кодекс на Русия има членове 353 и 354, които плануват тежка отговорност за подготовката, воденето и пропагандата на нападателна война. Смятам, че Русия изчерпа лимита си за войни още през двадесети век. В продължение на пет месеца към този момент Русия води военни дейности на територията на прилежаща страна, наричайки я срамно „ специфична военна интервенция “. Обещани са ни победа и популярност. Защо тогава толкоз доста мои съграждани изпитват позор и виновност? Защо доста хора напуснаха Русия и не престават да я напущат? И за какво страната ни внезапно има толкоз доста врагове? Може би нещо не е наред с нас? Нека да помислим! Дайте ни късмет най-малко да поговорим какво се случва. Размяна на отзиви. Това въпреки всичко е наше конституционно право! Всъщност аз го направих. На съвещание на съвета показах своето мнение, своето човешко отношение към предмета на вота. Мотивирах това мнение, това отношение, въз основа на моите убеждения. И бях подсилен от болшинството от присъстващите! И в този момент съм в съда. Изглежда, и това е като че ли от общото ни минало, следващият непросветен урок. Преследване за словото, скалъпени каузи, бърз развой, закъсняло просветление: „ по какъв начин може, не знаехме! “ В годините на сталинския гнет дядо ми бил упрекнат в апели за свалянето на руската система, в чието основаване и подсилване той взел участие директно. Дядо доживя до цялостна реабилитация чак след половин век. Надявам се възобновяване ми да отнеме доста по-малко време. Но към този момент съм тук в правосъдната зала. Моето наказателно дело е едно от първите, които се преглеждат, само че в Русия са формирани стотици такива наказателни каузи против мои съграждани, които мислят и приказват за протичащото се. Разрушават се фамилии, разрушават живота на младежите.
Причините за подобен скръбен излаз, до който стигна обществото ни, ще изискват деликатно изследване и осмисляне от страна на историците. Те изискват освен размисъл, само че и заключения. Няма да е елементарно, само че ще би трябвало да приемем, че войната си е война. Трябва да оправдаваме жертвите и да съдим причинителите. Трябва да върнем положителното име на нашия народ, на нашата страна. Междувременно поисквам на нашето държавно управление здравомислие. Преценката е мъдрост. На всички, които са подложени на новата вълна от репресии - неотстъпчивост, както и на целия украински народ. Към всички, които ме поддържаха непосредствено или от разстояние - не падайте духом! С вас съм ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ