Как Брекзит скара редакторите на Wikipedia
Горещата тематика предизвика остри разногласия - за дейните писачи, които към момента се напъват да редактират страницата за Брекзит, борбата против пристрастията е безкрайна
Брекзит раздели съществено английското общество (източник: CCO Public Domain)
Излизането на Англия от Европейския съюз, в резюме Брекзит, даде началото на не един и два вица през последните месеци, само че страницата на Wikipedia по отношение на Брекзит е терен на остри разногласия, стигащи до люти закани. Редакторите се карат грубо. Сипят се обвинявания, основават се подправени профили – страницата се е трансформирала в сцена на безмилостната война за това кой и по какъв начин написа историята на Обединеното кралство в действително време.
Първоначално умислен още през януари 2014 година, това, „ Предложеният референдум за участието на Обединеното кралство в Европейския съюз “ е тематика на публикация в Wikipedia, дълга 11 757 думи – същинско страшилище.
Но размерът на публикацията е най-малкият й проблем. В персонални диалози и в дискусионни страници редакторите описват истории за битка за въздействие, блъскане посредством подправени сметки и генериране на анонимни фигури, които се стремят да изпълнят публикацията с информация, подкрепяща една или друга персонална позиция.
Огнени пристрастия
„ Бях мощно зает със страницата за Брекзит, само че се отхвърлих преди повече от година, тъй като равнището на пристрастия се оказа невероятно за разрешаване, а опитите да се оправим с това не доведоха до потребен резултат “, споделя EddieHugh, редактор на Wikipedia с 186 редактирания на страницата по тематиката, представен от Wired. След напускането на страницата, в този момент EddieHugh редактира страници за мрачни джаз музиканти от средата на века.
За буйните писачи в Wikipedia, които към момента се напъват да редактират страницата, борбата против пристрастията е безусловно безкрайна. „ Wikipedia се написа от неутрална позиция “, гласи вторият от петте стълба на уеб-енциклопедията – главните правила, които управляват редактирането на уеб страницата. Но кой може да каже какво се смята за неутралитет в тази ситуация?
Надежден източник ли са икономистите?
Някои от обвиняванията гласят, че в страницата има анти-Брекзит пристрастия, тъй като в публикацията се приказва за „ надеждни стопански проучвания “, които приказват за отрицателно влияние на Брекзит.
Едно изречение, добавено от редактора Snoogans към първите параграфи на страницата, е изключително противоречиво. В началото на публикацията той приказва за „ необятен консенсус “ измежду икономистите, че Брекзит ще навреди и на стопанската система на Англия, и на тази в Европейски Съюз. Скоро след прибавянето на изречението обаче редакторът забелязал, че други редактори се пробват да отстранен редакцията му.
Те настояват, че икономистите не са задоволително надеждни, с цел да бъдат източник на информация за публикация в Wikipedia. Правилата на енциклопедията пък не съдържат съответни инструкции за позоваването на икономисти. Регламентът единствено предлага „ университетски и рецензирани изявления, образователни монографии и учебници “.
Други редактори пък желаят целият раздел, в който в детайли се разказва въздействието на Брекзит, да бъде изместен в обособена публикация. Според тях, публикацията е станала прекомерно дълга и тромава. Със своите 72 900 знака публикацията попада изрично в категорията на Wikipedia „ евентуално би трябвало да бъде разграничена “.
Речник
Други диспути се въртят към речника на публикацията по отношение на Брекзит. А в това отношение британският изобилства от красноречиви думи, които носят всевъзможни нюанси и отенъци.
Сам по себе си британският език е много еластичен и разрешава елементарно генерирането на нови понятия, което не е в прорез с граматиката и разпоредбите на речта. Затова не е учудващо, че речникът на публикацията за Брекзит съдържа 19 термина, които са генерирани от обществеността единствено по отношение на излизането на Англия от Европейски Съюз.
Дали „ напускачи “ е най-хубавият метод да се приказва за поддръжниците на Брекзит? А може би би трябвало да се каже „ брекзитьор “? Допустимо ли е крайните поддръжници да се назовават „ брекстремисти “, или това звучи обидно?
Неотдавнашна тематика на полемика измежду редакторите на страницата е терминът „ отеглисти “ (т.е. оттеглящи се). На британски думата е „ quitlings “, което преднамерено или инцидентно звучи като „ Куислингс “ – и всеобщото мнение е, че това преднамерено прилича името на норвежкия нацист-симпатизант Видкун Куислинг – човек, чието име се трансформирало в синоним на изменник.
Свързани тематики
Разбира се, самата публикация за Брекзит е основната „ черната дупка “ в центъра на лютата война на редакторите в Wikipedia. Но освен те са участници в диспути, разногласия и обвинявания. Има десетки други страници в Wikipedia, които по един или различен метод вършат отпратка към Брекзит.
Например, има страница за „ Брекзитовка “ – марка водка, основана, за отбелязването (или състраданието към) гласуването за Брекзит. Има и музикална група Breunion Boys – холандска тайфа, изпяла ария под заглавие „ Британия, върни се “ („ Britain Come Back “), призоваваща хората във Англия да се опитат да спрат Брекзит.
Прилежни, гневни, хитри
Някои редактори на публикацията се интересуват повече от това да поправят грешките, в сравнение с да се въвличат в бурните политически диспути, свързани с Брекзит. Например, Tlhslobus, някогашен софтуерен разработчик от Дъблин, споделя, че се намесва, когато види нещо, което се нуждае от корекция, само че се пробва да заобикаля огромните редакции на страницата за Брекзит.
Когато забелязал, че на страницата има неточност в детайлностите по отношение на решението на Европейския съд, че Обединеното кралство може едностранно да анулира член 50, Tlhslobus безшумно се намесил, с цел да направи няколко дребни корекции. Той обаче уточни детайлите, оставяйки тежката работа на редакторите, които имат сила да се оправят със напрежението, обвързван с изработката на обилни промени в такава противоречива обява.
За британската политика има предостатъчно доста информация и всяка редакция в Wikipedia среща съперници (източник: CCO Public Domain)
Ала това, което може да наподобява като грижливост за някои редактори, може да наподобява като преднамереност за други. В дискусионни конгреси и групи има редица критици на Wikipedia – измежду тях и гневни някогашни редактори – които са скептични към цялата задача на Wikipedia. Там те изливат на воля рецензиите си към уеб страницата.
Дългогодишен неин наблюдаващ твърди, че „ някои редактори основават няколко акаунта, с цел да се опитат да поддържат своята позиция в страницата “. Един от сметките, редактиращи страницата за Брекзит, съгласно анонимния критик, „ може в действителност да е нов акаунт на редактор, комуто е неразрешено да написа в Wikipedia, само че той се старае да се „ върне “ и да е подвизава в уеб страницата под нови псевдоними.
Да се потвърди сходно обвиняване пък е предостатъчно мъчно. Редакторите на Wikipedia са анонимни и общността е съвсем изцяло саморегулирана. Голяма част от публикациите се пишат от дребен брой хора – към един % от редакторите. Новаците в редактирането обичайно се посрещат недобре – факт, който демотивира доста хора, искащи да дадат своя принос към енциклопедията, с цел да е по-полезна.
„ Има една вродена неприязън към всеки новопостъпил “, споделя Emass100 – канадски студент, който стартира да редактира в Wikipedia, когато прави собствен академични план за китайските политици и тогава схваща, че доста от тях нямат свои лични страници в Wikipedia.
Но за разлика от китайските политици, за британската политика има предостатъчно доста информация. Всяка редакция среща съперници и се пази гневно от създателите си. Всички претекстове непрекъснато се слагат под подозрение. Никой не е сигурен кой стои зад кой акаунт. Непрекъснато бликат съмнения.
Брекзит раздели съществено английското общество (източник: CCO Public Domain)
Излизането на Англия от Европейския съюз, в резюме Брекзит, даде началото на не един и два вица през последните месеци, само че страницата на Wikipedia по отношение на Брекзит е терен на остри разногласия, стигащи до люти закани. Редакторите се карат грубо. Сипят се обвинявания, основават се подправени профили – страницата се е трансформирала в сцена на безмилостната война за това кой и по какъв начин написа историята на Обединеното кралство в действително време.
Първоначално умислен още през януари 2014 година, това, „ Предложеният референдум за участието на Обединеното кралство в Европейския съюз “ е тематика на публикация в Wikipedia, дълга 11 757 думи – същинско страшилище.
Но размерът на публикацията е най-малкият й проблем. В персонални диалози и в дискусионни страници редакторите описват истории за битка за въздействие, блъскане посредством подправени сметки и генериране на анонимни фигури, които се стремят да изпълнят публикацията с информация, подкрепяща една или друга персонална позиция.
Огнени пристрастия
„ Бях мощно зает със страницата за Брекзит, само че се отхвърлих преди повече от година, тъй като равнището на пристрастия се оказа невероятно за разрешаване, а опитите да се оправим с това не доведоха до потребен резултат “, споделя EddieHugh, редактор на Wikipedia с 186 редактирания на страницата по тематиката, представен от Wired. След напускането на страницата, в този момент EddieHugh редактира страници за мрачни джаз музиканти от средата на века.
За буйните писачи в Wikipedia, които към момента се напъват да редактират страницата, борбата против пристрастията е безусловно безкрайна. „ Wikipedia се написа от неутрална позиция “, гласи вторият от петте стълба на уеб-енциклопедията – главните правила, които управляват редактирането на уеб страницата. Но кой може да каже какво се смята за неутралитет в тази ситуация?
Надежден източник ли са икономистите?
Някои от обвиняванията гласят, че в страницата има анти-Брекзит пристрастия, тъй като в публикацията се приказва за „ надеждни стопански проучвания “, които приказват за отрицателно влияние на Брекзит.
Едно изречение, добавено от редактора Snoogans към първите параграфи на страницата, е изключително противоречиво. В началото на публикацията той приказва за „ необятен консенсус “ измежду икономистите, че Брекзит ще навреди и на стопанската система на Англия, и на тази в Европейски Съюз. Скоро след прибавянето на изречението обаче редакторът забелязал, че други редактори се пробват да отстранен редакцията му.
Те настояват, че икономистите не са задоволително надеждни, с цел да бъдат източник на информация за публикация в Wikipedia. Правилата на енциклопедията пък не съдържат съответни инструкции за позоваването на икономисти. Регламентът единствено предлага „ университетски и рецензирани изявления, образователни монографии и учебници “.
Други редактори пък желаят целият раздел, в който в детайли се разказва въздействието на Брекзит, да бъде изместен в обособена публикация. Според тях, публикацията е станала прекомерно дълга и тромава. Със своите 72 900 знака публикацията попада изрично в категорията на Wikipedia „ евентуално би трябвало да бъде разграничена “.
Речник
Други диспути се въртят към речника на публикацията по отношение на Брекзит. А в това отношение британският изобилства от красноречиви думи, които носят всевъзможни нюанси и отенъци.
Сам по себе си британският език е много еластичен и разрешава елементарно генерирането на нови понятия, което не е в прорез с граматиката и разпоредбите на речта. Затова не е учудващо, че речникът на публикацията за Брекзит съдържа 19 термина, които са генерирани от обществеността единствено по отношение на излизането на Англия от Европейски Съюз.
Дали „ напускачи “ е най-хубавият метод да се приказва за поддръжниците на Брекзит? А може би би трябвало да се каже „ брекзитьор “? Допустимо ли е крайните поддръжници да се назовават „ брекстремисти “, или това звучи обидно?
Неотдавнашна тематика на полемика измежду редакторите на страницата е терминът „ отеглисти “ (т.е. оттеглящи се). На британски думата е „ quitlings “, което преднамерено или инцидентно звучи като „ Куислингс “ – и всеобщото мнение е, че това преднамерено прилича името на норвежкия нацист-симпатизант Видкун Куислинг – човек, чието име се трансформирало в синоним на изменник.
Свързани тематики
Разбира се, самата публикация за Брекзит е основната „ черната дупка “ в центъра на лютата война на редакторите в Wikipedia. Но освен те са участници в диспути, разногласия и обвинявания. Има десетки други страници в Wikipedia, които по един или различен метод вършат отпратка към Брекзит.
Например, има страница за „ Брекзитовка “ – марка водка, основана, за отбелязването (или състраданието към) гласуването за Брекзит. Има и музикална група Breunion Boys – холандска тайфа, изпяла ария под заглавие „ Британия, върни се “ („ Britain Come Back “), призоваваща хората във Англия да се опитат да спрат Брекзит.
Прилежни, гневни, хитри
Някои редактори на публикацията се интересуват повече от това да поправят грешките, в сравнение с да се въвличат в бурните политически диспути, свързани с Брекзит. Например, Tlhslobus, някогашен софтуерен разработчик от Дъблин, споделя, че се намесва, когато види нещо, което се нуждае от корекция, само че се пробва да заобикаля огромните редакции на страницата за Брекзит.
Когато забелязал, че на страницата има неточност в детайлностите по отношение на решението на Европейския съд, че Обединеното кралство може едностранно да анулира член 50, Tlhslobus безшумно се намесил, с цел да направи няколко дребни корекции. Той обаче уточни детайлите, оставяйки тежката работа на редакторите, които имат сила да се оправят със напрежението, обвързван с изработката на обилни промени в такава противоречива обява.
За британската политика има предостатъчно доста информация и всяка редакция в Wikipedia среща съперници (източник: CCO Public Domain)
Ала това, което може да наподобява като грижливост за някои редактори, може да наподобява като преднамереност за други. В дискусионни конгреси и групи има редица критици на Wikipedia – измежду тях и гневни някогашни редактори – които са скептични към цялата задача на Wikipedia. Там те изливат на воля рецензиите си към уеб страницата.
Дългогодишен неин наблюдаващ твърди, че „ някои редактори основават няколко акаунта, с цел да се опитат да поддържат своята позиция в страницата “. Един от сметките, редактиращи страницата за Брекзит, съгласно анонимния критик, „ може в действителност да е нов акаунт на редактор, комуто е неразрешено да написа в Wikipedia, само че той се старае да се „ върне “ и да е подвизава в уеб страницата под нови псевдоними.
Да се потвърди сходно обвиняване пък е предостатъчно мъчно. Редакторите на Wikipedia са анонимни и общността е съвсем изцяло саморегулирана. Голяма част от публикациите се пишат от дребен брой хора – към един % от редакторите. Новаците в редактирането обичайно се посрещат недобре – факт, който демотивира доста хора, искащи да дадат своя принос към енциклопедията, с цел да е по-полезна.
„ Има една вродена неприязън към всеки новопостъпил “, споделя Emass100 – канадски студент, който стартира да редактира в Wikipedia, когато прави собствен академични план за китайските политици и тогава схваща, че доста от тях нямат свои лични страници в Wikipedia.
Но за разлика от китайските политици, за британската политика има предостатъчно доста информация. Всяка редакция среща съперници и се пази гневно от създателите си. Всички претекстове непрекъснато се слагат под подозрение. Никой не е сигурен кой стои зад кой акаунт. Непрекъснато бликат съмнения.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ