Духът на Дракула се разхожда в Хоя Бачу
Гората Хоя Бачу в Северозападна Румъния – в региона Трансилвания, е известна по света като румънския Бермудски триъгълник. Названието няма географските контури на триъгълник, само че си наподобява с региона на Бермудите поради изчезващите хора и невероятни феномени. Гората се намира в непосредствена непосредственост до владенията на митичния граф Дракула и сянката му постоянно е виждана от локалните. В Хоя Бачу се разхождат духове, случват се паранормални феномени, порастват странни по форма и размери дървета.
От време на време се появяват извънземни. Между листата изникват странни облици, светят необясними светлини и се чуват женски писъци. Малцината, съумели да излязат живи от гората, описват, че от самото начало усещали, че някой ги следи. Затова през днешния ден Хоя Бачу е в челните места за едни от най-странните дестинации в света. А единствено преди век Хоя е просто гора. През нея минавала утъпкана пътека, по която пасажерите не се бояли да минават даже и нощем. В наше време пътят е обраснал, а да минават нощем по него рискуват единствено феновете на мощни чувства или на НЛО.
В началото на предишния век гората Хоя почнала да се трансформира по чудноват за хората метод. Правите стволове на дърветата се извили в чудовищни извивки. Почвата обрасла с гъст мъх. Постепенно почнали да изчезват горските животни, а след тях и съвсем всички птици. Местните поданици твърдели, че виждат Влад Цепеш, който преди време обожавал да ловува по тези места.
След края на Първата Световна война овчар с прякор Бачу, което на локалния диалект означавало водач, водач, подкарал стадо от 200 овце към панаира в град Клуж-Напока. Пътят му минавал през гората. Бачу влезнал в нея рано сутринта и безследно липсващ. Жителите на града и покрайнините претърсили гората и площада – към 35 хектара, само че нямало диря нито от овцете, нито от овчаря. Разбойници по тези места от дълго време не се били появявали, само че даже и да убиели Бачу и скриели неговото тяло, то нямало по какъв начин да скрият мъртви или живи 200 овце, тъй че никой да не забележи. Уважаваният човек и овцете му се изгубили без диря, а гората от този миг почнала да се назовава Хоя Бачу.
В идващите няколко години в Хоя Бачу се изгубили още няколко индивида. Техните тела също не били открити. И в случай че тези трагични случаи могат да бъдат приписани на трагичен случай, нахлуване на диви животни или зли хора, то за други няма рационално пояснение. Млада учителка, невярваща в Бога и дявола, отишла в гората за гъби. Дълго време не се прибрала и хората почнали да я търсят. Открили я седяща на ръба на страшна бездна. Учителката изцяло била изгубила паметта си, даже не помнела името си. Минало време, само че тя не се възстановила.
5-годишно дете подгонило пеперуда и навлязло в гората. Детето изчезнало безследно и всички старания да бъде намерено, се провалили. Едва след 5 години изчезналото без диря дете излязло от гората в същите облекла, непроменено на външен тип и с пеперудата в ръка. Детето не могло да каже къде се е изгубило и къде е било. За него били минали единствено няколко минути.
Въпреки тези с нищо необясними изгубвания има хора, които не престават да посещават страшната гора и да се пробват да се забавляват в нея, да берат плодове и гъби. Някои скоро се разболявали - оплаквали се от кожни възпаления, мигрена, виене на свят и повръщане.
През 1960 година от феномена Хоя Бачу се заинтересувал румънският биолог Александър Сифт. Той станал първият академик, който съществено се заел с проучване на паранормалната зона. Няколко години той самоуверено работел, като не обръщал внимание на рисковата популярност на Хоя Бачу.
Сифт нощувал в гъсталака и правел фотоси. Хоя Бачу не му предизвикала никаква щета. Той забелязал, че навътре в гората имало кръгла поляна, на която липсва растителност. При относителен разбор нямало разлика сред почвата на поляната и елементарната горска почва. Нямало биологическа причина за изгубване на растителността в рамките на кръглата поляна. Александър Сифт отбелязъл, че
НЛО - най-често в кръгла форма, можело да се забележи във всяка точка на гората. Но в региона на голата поляна тяхната интензивност била най-голяма. При проявление на фотографската лента след нощна фотосесия откривателят обърнал внимание на още една особенност - на доста фотоси се виждали кръгли светещи обекти, невидими по време на снимането.
През 1968 година работата на Сифт траял румънският боен инженер Емил Барн. Скоро след началото на наблюденията му се удало да фотографира НЛО над върховете на дърветата. Експертите открили, че това фактически е летящ обект, чиято природа не може да бъде обяснена. Счита се, че това е най-достоверната фотография на НЛО в Румъния.
От време на време се появяват извънземни. Между листата изникват странни облици, светят необясними светлини и се чуват женски писъци. Малцината, съумели да излязат живи от гората, описват, че от самото начало усещали, че някой ги следи. Затова през днешния ден Хоя Бачу е в челните места за едни от най-странните дестинации в света. А единствено преди век Хоя е просто гора. През нея минавала утъпкана пътека, по която пасажерите не се бояли да минават даже и нощем. В наше време пътят е обраснал, а да минават нощем по него рискуват единствено феновете на мощни чувства или на НЛО.
В началото на предишния век гората Хоя почнала да се трансформира по чудноват за хората метод. Правите стволове на дърветата се извили в чудовищни извивки. Почвата обрасла с гъст мъх. Постепенно почнали да изчезват горските животни, а след тях и съвсем всички птици. Местните поданици твърдели, че виждат Влад Цепеш, който преди време обожавал да ловува по тези места.
След края на Първата Световна война овчар с прякор Бачу, което на локалния диалект означавало водач, водач, подкарал стадо от 200 овце към панаира в град Клуж-Напока. Пътят му минавал през гората. Бачу влезнал в нея рано сутринта и безследно липсващ. Жителите на града и покрайнините претърсили гората и площада – към 35 хектара, само че нямало диря нито от овцете, нито от овчаря. Разбойници по тези места от дълго време не се били появявали, само че даже и да убиели Бачу и скриели неговото тяло, то нямало по какъв начин да скрият мъртви или живи 200 овце, тъй че никой да не забележи. Уважаваният човек и овцете му се изгубили без диря, а гората от този миг почнала да се назовава Хоя Бачу.
В идващите няколко години в Хоя Бачу се изгубили още няколко индивида. Техните тела също не били открити. И в случай че тези трагични случаи могат да бъдат приписани на трагичен случай, нахлуване на диви животни или зли хора, то за други няма рационално пояснение. Млада учителка, невярваща в Бога и дявола, отишла в гората за гъби. Дълго време не се прибрала и хората почнали да я търсят. Открили я седяща на ръба на страшна бездна. Учителката изцяло била изгубила паметта си, даже не помнела името си. Минало време, само че тя не се възстановила.
5-годишно дете подгонило пеперуда и навлязло в гората. Детето изчезнало безследно и всички старания да бъде намерено, се провалили. Едва след 5 години изчезналото без диря дете излязло от гората в същите облекла, непроменено на външен тип и с пеперудата в ръка. Детето не могло да каже къде се е изгубило и къде е било. За него били минали единствено няколко минути.
Въпреки тези с нищо необясними изгубвания има хора, които не престават да посещават страшната гора и да се пробват да се забавляват в нея, да берат плодове и гъби. Някои скоро се разболявали - оплаквали се от кожни възпаления, мигрена, виене на свят и повръщане.
През 1960 година от феномена Хоя Бачу се заинтересувал румънският биолог Александър Сифт. Той станал първият академик, който съществено се заел с проучване на паранормалната зона. Няколко години той самоуверено работел, като не обръщал внимание на рисковата популярност на Хоя Бачу.
Сифт нощувал в гъсталака и правел фотоси. Хоя Бачу не му предизвикала никаква щета. Той забелязал, че навътре в гората имало кръгла поляна, на която липсва растителност. При относителен разбор нямало разлика сред почвата на поляната и елементарната горска почва. Нямало биологическа причина за изгубване на растителността в рамките на кръглата поляна. Александър Сифт отбелязъл, че
НЛО - най-често в кръгла форма, можело да се забележи във всяка точка на гората. Но в региона на голата поляна тяхната интензивност била най-голяма. При проявление на фотографската лента след нощна фотосесия откривателят обърнал внимание на още една особенност - на доста фотоси се виждали кръгли светещи обекти, невидими по време на снимането.
През 1968 година работата на Сифт траял румънският боен инженер Емил Барн. Скоро след началото на наблюденията му се удало да фотографира НЛО над върховете на дърветата. Експертите открили, че това фактически е летящ обект, чиято природа не може да бъде обяснена. Счита се, че това е най-достоверната фотография на НЛО в Румъния.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ