Иванишевич: Доколкото чувам от играчите, всички пият антидепресанти
Горан Иванишевич счита, че в днешни дни водещите тенисисти слагат себе си под прекомерно огромно напрежение и им е мъчно да се оправя с психическите натоварвания в Тура. Най-актуалният образец за това е международният №3 Александър Зверев. След загубата си в първи кръг на Уимбълдън германецът показа, че има психически и прочувствени проблеми от няколко месеца насам.
В изявление за Clay Magazine Иванишевич разяснява тази тематика, както и взаимната си работа със Стефанос Циципас, която стартира след Ролан Гарос.
– Уимбълдън не мина добре за Стефанос Циципас, само че след отпадането си той сподели нещо доста забавно – че има потребност от Вас, с цел да му казвате истината непосредствено. Вярно ли е това?
– Не чаках Стефанос да се показа добре на Уимбълдън. В момента той просто не е във форма – както физически, по този начин и психически. Ситуацията е ясна: в случай че промени някои неща на корта и най-много отвън него, всичко ще е наред. Той е прекомерно надарен, с цел да не е в Топ 10. Но в случай че не го направи, няма да има късмет да се върне измежду най-хубавите.
– Какви съгласно Вас са възможностите той в действителност да направи тези промени?
– Това е добър въпрос, на който обаче нямам отговор. Мога да върша гаранции за протичащото се на корта, за техническата част от играта. Нещата, които той би трябвало да одобри или да усъвършенства. Извън корта обаче е друго. Там той би трябвало самичък да откри решение за проблемите си, един по един. Като беше, катерещо се по стълбите – то не изкачва две стъпала едновременно, а едно по едно. Стефанос би трябвало да стартира да взема решение тези проблеми допустимо най-скоро. Ако го направи, още веднъж ще бъде измежду най-хубавите. Ако ли не, никой няма да може да му помогне.
– Споменахте техническите детайли от играта. Върху кои от тях Циципас би трябвало да работи най-вече?
– Най-големият му проблем сега е бекхендът, изключително слайсът. Технически той би трябвало да промени малко захвата на ракетата, както и да работи върху ретура си. Наскоро Стефанос смени своята ракета и ще му би трябвало малко време за акомодация. При сервис ще би трябвало да спре да върти тялото си толкоз доста, евентуално ще би трябвало да стартира да държи краката си по-близо един до различен. Това обаче са неща, върху които се работи в предсезонната подготовка, а не преди Уимбълдън. Честно казано, сега тенисът е най-малкият му проблем. Нещата отвън корта, за които приказвам, са по-сериозни. Освен това той би трябвало да откри някакво решение и за проблемите с гърба си.
– След мача, под въздействие на страстите, Циципас заприказва даже за вероятно отдръпване от тениса. Поговорихте ли, откакто се успокои?
– Да. Казах му да не играе тенис тъкмо в този момент. Трябва да излекува гърба си и да се приведе в нужната физическа форма, тъй като сега е покруса в това отношение. Наистина не разбирам по какъв начин състезател от подобен сан може да е в толкоз неприятна форма. Това е основата и едвам по-късно ще може още веднъж да мисли за тениса. Преди няколко месеца победи мощни играчи по пътя към купата на ATP 500 шампионата в Дубай, тъй че явно не е не запомнил по какъв начин се играе. Стефанос към момента може да е рисков. Мога да му предам доста опит по отношение на обстановката, в която е сега, тъй като аз се усещах по същия метод, когато пропаднах до №128 в ранглистата. В момента той е 26-и, което е огромна разлика, само че нямах неговите усложнения отвън корта. Аз самичък създавах проблемите си и когато го осъзнах, пътят нагоре стана доста по-лесен.
– Кой е най-конкретният съвет, който му дадохте?
– Знам по какъв начин се усеща той сега – чувството да искаш в корта да се отвори дупка, в която да изчезнеш. Аз обаче упражнявах по 7-8-9 часа дневно, чакайки търпеливо шанса си и по този начин завоювах Уимбълдън. Тези неща не стават с магическа пръчка. Стефанос би трябвало да поеме отговорност и да реши проблемите си отвън корта, тъй като те постоянно оказват въздействие върху играта. Няма по какъв начин да се представиш мощно на Големия шлем или на който и да е шампионат, в случай че не си изцяло съсредоточен. Трябва да мислиш за форхенда и бекхенда си, а не за 77 други неща, които нямат нищо общо с тениса.
– Преди няколко седмици казахте, че в случай че възвърне формата си, Циципас може да се подреди незабавно след Джокович, Синер и Алкарас.
– Да, споделих го и не преставам да го мисля. В момента обаче никой не е на равнището на тях тримата – Турът е оставен на милостта им. Синер и Алкарас са 15 години по-млади от Новак, само че все пак той е единственият, който е съществено предизвикателство за тях. Сигурен съм, че Стефанос има всички качества да бъде в Топ 10. Той има два финала на Големия шлем и няколко Мастърс трофеи – ясно е, че е мощен състезател. Единственият въпрос е какъв брой доста го желае. Мисля, че може да бъде сред 5-о и 10-о място в ранглистата, стига да промени нещата към себе си. Но в случай че продължава по този начин, както сега – никакъв късмет.
– В момента виждате ли състезател, който да се приближава до Синер и Алкарас?
– На по-малките шампионати може да се случи изненада, само че на Големия шлем – не. Не виждам кой може да го направи, в случай че не ги атакуван и не ги набият вечерта преди мача (смее се). Не виждам по какъв начин. Вижте какво се случи на финала на Australian Open – Зверев е №3 в света, само че даже той нямаше късмет против Синер. На финала на Ролан Гарос Яник и Карлос играха извънземен тенис. В момента единствената сериозна конкуренция за тях е Джокович. Може би обмислям малко прочувствено в тази ситуация, само че той продължава да е сериозен кандидат за всяка купа.
– Как виждате бъдещето за Новак Джокович на корта? Понякога декларира, че възнамерява да играе до Олимпийските игри в Лос Анджелис, само че различен път споделя, че все по-често изпитва компликации с мотивацията.
– На Уимбълдън той и Циципас упражняваха дружно и беше същинска приятност за гледане. Когато бях негов треньор, постоянно трябваше да съм съсредоточен върху това какво ще каже или какво може да направи. Сега можех просто да се любувам. Ако продължи да играе със същата лекост, в действителност може да го забележим в Лос Анджелис. Мотивацията е различен въпрос, тъй като тенисът на най-високо равнище изисква непрестанна работа и дисциплинираност, а Новак въпреки всичко е на 38 години. На Уимбълдън обаче той още веднъж демонстрира отлично равнище и вижда прелестна опция пред себе си. Само би трябвало да обърне малко внимание на сервиса си, тъй като от време на време той вреди на цялата му игра. Не мисля, че Уимбълдън е последният му късмет за нова купа от Големия шлем. Новак ще бъде измежду любимците и на US Open, а в случай че не се беше контузил в Австралия, Зверев нямаше да го победи. Финал сред Джокович и Синер щеше да е ужасно шоу.
– Коя за Вас е най-трудната и най-приятната част от треньорската специалност?
– Наслаждавам се на работата, когато трудът ми се отплаща, когато с играча се разбираме и си имаме доверие. Най-трудното е да се справяш с цялата полуда към тенисистите. Разбирам го, тъй като аз също бях състезател и съм бил в такива обстановки. Често споделям, че никой в Тура не е изцяло естествен, това е като психиатрично поделение (смее се). Тенисът е самостоятелен спорт, на корта си напълно самичък. Можеш да подготвиш играчите до известна степен, само че долу, на корта, е борба. Сега треньорите би трябвало да с повече психолози, в сравнение с да учат тенисистите на форхенд и бекхенд. След няколко години несъмнено ще мога да взема тапия по логика на психиката и да експортирам лекции. Всички знаят по какъв начин да удрят топката. Разликата е в психическата настройка. Доколкото слушам от играчите, всички вземат антидепресанти. Наскоро Зверев също сподели, че е в неприятна обстановка.
– Как си обяснявате това?
– Не знам за какво тенисистите се слагат под толкоз огромно напрежение. Може би е поради упованията на обществото, медиите или почитателите, само че като че ли просто не могат да се оправят. Зверев е добър, само че не може да завоюва купа от Големия шлем. Имаше превъзходен късмет през 2020 година, когато сервираше за купата на US Open. Първо го блокираха „ Тримата огромни “, в този момент са Синер и Алкарас и към момента е надалеч от задачата. Той е №3 в света и тренира непрекъснато, само че продължава да е надалеч от първите двама. Това води до яд и обезсърчение.
– За страдание, не става дума единствено за него – доста тенисисти имат такива проблеми.
– Такова е естеството на нашия спорт. Ако не можеш да се оправиш с това, няма по какъв начин да успееш. Тенисът е жесток – няма смени или отмора на полувремето, както е във футбола. Точно по тази причина се удивлявам на Синер и Алкарас – те са избрали своите екипи и своя път и не престават да напредват, без да гледат обратно.
