Като дойде гладът, срамът си заминава - поговорки от Грузия
Голямото дърво обича мощен вятър.
Ако не си виждал мрака, няма да оцениш светлината.
Колкото повече приказки, толкоз по-малко каузи.
Ако този, който е висок, не се наведе, и този, който е невисок, не се протегне, целувката е невъзможна.
Най-красива е дамата, която е обичана.
Жената търси в умния мъж дефекти, а в глупавия — достолепия.
Крепост се завладява от вътрешната страна.
Покорният на ориста, плебей умира.
Царстват времената, а не царете.
Бръмченето на мухите няма да ги трансформира в пчели.
Колкото повече се ровиш из тора в обора, толкоз повече мирише.
Когато оставиш мързелът да приказва, всяка работа ти се коства сложна.
От селото го гонят, пък той за кмет се натиска.
По-добре е да притежаваш сребро, в сравнение с непознато злато.
Котките, които мяукат, не улавят мишки.
Този, който бърза, нормално не стига пръв.
Като си избираш жена, вярвай повече на ушите си, в сравнение с очите.
Не обвинявай слънцето за тъмнината на нощта.
Ако искаш да се избавиш от неприятен комшия, дай му заем.
Като пристигна гладът, срамът си отпътува.
Когато потопиш носа си във вода… и бузите ти се намокрят.
Кръвните разногласия не се вземат решение с кръв.
Ако измежду набраните ябълки има изгнила, тя ще скапе всички останали.
На този свят единствено едно приказва без език — честността.
