ГОЛЯМОТО БЯГСТВОНово двайсет – властите взеха да се хвалят с

" ГОЛЯМОТО БЯГСТВО

Ново двайсет – управляващите взеха да се хвалят с " негативната емиграция “: спасяващите се от България нашенци били по-малко от ония, които се завръщали тук. Не открих нищо впечатляващо в обяснението на данните, които срещнах: нито за какво са се изселили, нито за какво се връщат. Хойкат си и толкоз – като че ли става дума за неразборията на някакво провинциално гезме. Но безгрижието ни и в този случай си е в реда на нещата, постоянно по този начин реагираме, когато се сблъскаме с някоя от нашенските загадки.

А те ни спъват непрестанно, тъй като Истинската Памет, този най-ценен капитал за всяка нация, последователно бе сменена с нова, силиконова - сензитивна към външното, забележимото, само че неспособна да разчете и запази значимото.

Но и това не ни уплаши: 30 и повече години се влачим с този силикон и още ни има, едвам си въобразим, че и без памет ще оцеляваме.

Ясно е, че не сме същите, само че какви сме – този въпрос все по-рядко ни занимава, скоро и въобще няма да се сещаме за него.

Един ден, и много ненадейно за мнозина, Стената падна и към два милиона нашенци се изметоха отсам – спасявайки се като че ли не толкоз от изискванията на средата, която обитаваха, колкото от самите себе си.

Немалка част от тях усещаха, че могат да измъкнат повече от себе си - и пробваха. Ако приемем този блян за главната причина за Голямото Бягство, би трябвало да се съгласим, че бяхме станали очевидци на най-големия опит в историята ни.

Успешен или несполучлив се оказа той?

Но, както най-често се случва с нас, взехме решение, че не са ни нужни никакви отговори - отвън констатацията за случилото се. И наподобява, че ще си платим за това – може да сме небрежни с всяко нещо, единствено не и с Историята, изключително, когато тя има въпроси към нас.

Останахме си без смислени пояснения за Бягството: за последствията от към този момент случилото се, също и за в този момент протичащото се – а без тези пояснения, даже да са донейде лъжовни, няма за какво да се напъваме да прозрем нещичко от това, което ще ни сполети.

И се зареди отново нашата, глупашко-тягостна сага – задоволителни са единствено три образеца от нея: " Кремиковци “ бе харизан за 1/един $ - сетне превъртян до близо 1 милиард долара; накараха ни да вземем два Ф-16 на цената на осем; а пък в този момент простолюдието бяга назад насам – ето най-накрая нещо възвишено - тъй като му домиляло за нашите домати.

Голямото Бягство от България, към този момент свободна от мераците по невъзможния комунизъм, беше забелязано най-вече като някакъв леснодостъпен за нашенци трансфер към някои естествени сякаш свободи – като че ли бяха получили пропуски за някакъв парадайс, където щяха да им навират гратис всевъзможни благинки.

Важни въпроси бяха подценени, като, да вземем за пример, от какво бягаха – от Миналото, което към този момент не съществуваше или от Новото/Настоящето, което ги беше стреснало и даже уплашило?

Или друго: по какъв начин щеше да се приспособява човек, образуван от напълно разпуснатият в последните си години социализъм, към порядките на едно друго общество?

Нашите хора, или най-малко множеството от тях, крепко се стараеха, към този момент им бяха внушили, че до момента са били " плебеи “, така че нямаха нищо срещу да се потвърдят още веднъж, отново в това си качество. Но ние така и не научихме и до момента истината за тяхната акомодация, за тяхното " възобновление “, колкото и неприятна да е тя.

От време на време се загатват в някоя вест, примерно за пожар в някаква немска касапница – множеството служащи там били българи, само че нищо повече. Животинското им битие в изискванията на въпросната животинска преизподня не се разяснява, то като че ли им се поставя.

Нямахме нашият, българският Гюнтер Валраф, с цел да получим някаква даже бегла визия за изискванията, в които се случваше европейското състояване на нашенци.

Нелеки тествания претърпяха и елитните ни, към този момент осъществени тук " бегълци “. Веднъж ме жегна едно изказване на синът на превъзходните артисти Николай Бинев и Домна Ганева, нека не ми се разсърди, че споделям това тук: беше споделил в едно изявление, че към този момент е взел участие някак в 100 холивудски продукции, а неговите родители били към този момент забравени. Това даже не се нуждае от коментар, само че въпреки всичко да кажа две думи: персони като Бинев и Домна не са били. Те са.

Ако през днешния ден някой направи един поменик на в действителност съумелите ни " бегълци “ през последните трийсетина години, в него ще попаднат не повече от една-две дузини имена. Но не ги бройте дружно с Кристо, Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, Увалиев и други от този сан – тяхната орис, а в случай че щете и " квас “ е напълно друга.

Между другото: в случай че Георги Господинов не живееше в България и не беше обгрижван от Сорос, щеше ли да додрапа до " Букър “?

И най-после: какво става с един Народ, когато два милиона души се отделят от него – и каква е цената на този отвод?

Я да се посмеем малко: ами Симеон има ли място в поменика на съумелите? Желев го наричаше пред мен " малък комерсант “, не беше напълно заслужено, само че пък на въпроса ми с какво се занимава, Симеон смутолеви нещо не напълно ясно. Трябваше да се сетя, че е непристойно да се пита подобен човек, по какъв начин си вади прехраната.

После стана ясно: като чакаш да признаят за известно време царят в теб - пък след това каквото стане с нотариалните актове. "

Коментар на журналиста Кеворк Кеворкян.