Голямата цел за 2024 г. е България да получи конкретна

Голямата цел за 2024 година е България да получи съответна дата за Шенген през 2025 година

Това сподели за Българска телеграфна агенция евродепутатът от ДПС/ " Обнови Европа " („ Renew Europe “) и водач на европейските либерали Илхан Кючюк в коментар по отношение на Шенгенското пространство.

Бих го определил като крачка напред в интеграцията ни към Шенгенското пространство, само че в случай че би трябвало да бъда безпределно почтен – това не е задачата, която преследвахме ние, а и не е това, което заслужаваха българските жители, разяснява Кючюк за приемането на страната ни в Шенген по въздух и море от месец март.

Той означи, че от 2011 година ние изпълняваме всички условия. По думите му охраняваме една от най-сложните граници на Европейския съюз – българо-турската граница, и направихме доста дълбоки промени, в това число свързани с конституционната уредба на страната. Не е загадка, че това беше едно от изискванията на Нидерландия, с цел да отпадне тяхното несъгласие, и оттук насетне огромният въпрос по-скоро е какво следва, откакто сме постигнали отчасти влизане в Шенгенското пространство, разяснява евродепутатът.

Видно е, че икономическите проблеми и терзания остават, транспортните също, сподели Кючюк и добави, че България на година губи по оценка на българските управляващи сред 3 и 8 милиарда евро от това, че не сме част от сухопътния Шенген. Според него огромният проблем, обвързван със стокообмена, остава също на дневен ред, тъй като 97 % от стокообмена сред България и останалите страни се осъществя по сухоземните граници. И за мен остава огромната цел по какъв начин през 2024 година България да получи съответна дата за 2025 година, добави той.

Какво ще докара до унищожаване на инспекциите по сухопътните граници

Знам какво би трябвало да се направи – да продължат дипломатическите и политически старания, да има обществен напън, да се приказва допустимо от най-високо място и от допустимо най-вече хора, сподели Кючюк. Той уточни, че постоянно е считал и продължава да счита, че България би трябвало да работи дружно с Румъния.

Според него ще бъде стратегическа неточност едната страна да бъде част от Шенгенското пространство по сухопътните граници, а за другата да се изградят спомагателни гранични инспекции. Това не оказва помощ нито на България, нито на Румъния. Още повече, това подкопава и целия интеграционен развой на Европейския съюз и ни прави уязвими пред своите лични жители, добави Кючюк.

Ако има едно едва място в позицията, съгласно него, е, че България не получи съответна дата за присъединение. Всеки един опит за съпоставяне сред присъединението на обособените страни, е несъответстващ, тъй като те постоянно са получавали съответни дати, в това число и за въпросното присъединение на Австрия към Шенгенското пространство, което се случва на два стадия, добави той.

Кючюк уточни, че схваща, че през днешния ден интеграционните процеси се случват на стадии, само че е значимо да има съществени гаранции, че процесът няма да бъде занимателен и задачата няма да бъде преместена.

Влиянието на европейските избори на влизането в Шенген

Трябва да използваме европейските избори, с цел да сложим в дневния ред на европейската политика тематиката за пълноправната интеграция на Шенгенското пространство, счита Кючюк. Той посочи, че не споделя единствено да се приказва вътре в страната, а да се приказва и на открито, да се употребява целия наш политически запас, които имаме през българските общности, да слагат този въпрос пред политическите партии, които ще желаят техния избор също в обособените страни и изключително в Австрия.

Буквално да има мощно политическо говорене, което ще бъде и гражданско говорене, то няма да бъде подплатено единствено с политически причини, тъй като неприсъединяването на България пълноправно към Шенгенското пространство има своите дълбоки човешки измерения, добави Кючюк. По думите му зад цялата тази тактика би трябвало да стоят сериозните координационни старания на българското външно министерство, с цел да приказваме в един глас и да използван цялостна тактика, която да работи в полза на България.

Какво може да чака България на фона на белгийското председателство

Не мисля, че е реалистично България да реализира какъвто и да е важен резултат през 2024 година – това включва и белгийското председателство, значително и унгарското, разяснява Кючюк. Според него това, което е вероятното, е България да сложи тематиката през второто полугодие по време на унгарското председателство и да упорства до края на годината да бъде призната дата за пълноправно консолидиране през 2025 година