Близкоизточният гамбит: Европа излезе от играта
Голямата шахматна дъска се изплъзна от треперещите ръце на вашингтонските играчи и падна в Близкия изток. През последните десетилетия районът постоянно е бил буре с барут. Но благодарение на обещания, старания, закани, извиване на ръце - всичко, което се включва в понятието дипломация - огромните спорове, които можеха да доведат до доста по-сериозни разтърсвания, въпреки всичко се потушаваха.
Сега обстановката е доста друга от тази, която беше преди петнадесет, 10 и даже осем години.
Каква е повода?
Европейският блок престана да играе ролята на съдия и се причисли към американската канонеръчна политика - в този момент, след уикенда и съвсем провалената конференция в Кайро, това може да се каже с убеденост.
Фактът, че Европейският съюз се интегрира в американската външна политика в Близкия изток, не е неочакван.
Учудващо е с какъв възторг беше направено това и второ, с каква слепота висшето управление на Европейски Съюз упорства на своето, като че ли там, в Брюксел, не схващат, че самите те седят върху буре с барут. Проектодекларацията за отбрана както на цивилните жители на Израел, по този начин и на Газа в последна сметка не беше подписана. Причината бяха различията сред европейските и арабските страни. Те бяха дефинирани от политици от първо равнище, в това число краля на Йордания Абдула. Той се изрече допустимо най-грубо, обрисувайки тъкмо тези червени линии, чието нарушение формален Аман би смятал, както сподели монархът, за „ военно закононарушение “. С тази позиция се съгласиха както президентът на Египет, по този начин и ръководителят на палестинската власт Махмуд Абас.
Американският представител (не най-високопоставеният дипломат) резервира безмълвие по време на полемиката. Е, европейците споделиха, че задачата им е „ нуждата да се изслушват взаимно “.
Задържането каменно лице без най-малко една мощна композиция на картите в ръка е извънредно рискова концепция за европейците. Те като че ли сса изгубили инстинкта си за самозапазване, забравяйки, че близкоизточният спор може да прелее в общността им - и то по-бързо, в сравнение с можеха да си показват.
Сегашното показно самообладание, желанието да се обслужват американските ползи, е в цялостен контрастност с държанието и стъпките, подхванати от европейския естаблишмънт преди осем години, когато главно Франция и в малко по-малка степен Германия бяха цел на терористите от “Ислямска страна ”. Тогава точно европейците, в желанието си да спрат опасността от ислямистки терористични офанзиви, първо направиха всички вероятни жестове към личните си мюсюлмански жители, потискайки всевъзможни опити за дискриминация, въпреки това дълго и настойчиво разговаряха с водачите на еврейските общности, обяснявайки, че им е обезпечена сигурност. Най-важното е, че се появиха дружно в медийните платформи, убеждавайки и обяснявайки, че правилото „ да живеем дружно “ за Европа е безусловно фундаментален. И благодарение на тези старания (да напомним още един път, че това е дипломация) Франция, с нейната кървава традиция на религиозни войни, се спря на крачка от революция. Вървя по самия борд, само че най-после резервира равновесие.
Днес в Европа към този момент не разчитат нито на личната си дипломация, нито на умеенето да договарят. За Париж Катар се трансформира в избавител, който, явно, договаря по най-трудните въпроси. Така се трансформира в доста значим състезател в района.
В Берлин, с изключение на канцлера и шумно говорещия, само че малко работещ началник на външната политика („ Израел има право да пази себе си и жителите си от гнет “), също липсват експерти по разплитане на трансконтиненталните възли.
И до момента в който се вършат тези изказвания, към 250 заложници са държани някъде в плен. От старци до бебета. Казват, че са арестувани в Газа. Нещо повече, жителите на самата Газа - хиляди старци и бебета - са в съвсем същото окаяно състояние. Западът се докара до задънена улица с думи и дейности. Която става все по-кървава. И в тази позиция всяко придвижване се заплаща с нечий живот. Съвсем съответно. Животът на старци и деца, майки и татковци, баби и дядовци. Ако излъсканата западна политическа общественост беше мислила малко повече за жертвите и малко по-малко за достойнството на униформата и тона на реториката, тогава може би войната щеше да бъде избегната.
Докато европейският блок не се изправи пред екзистенциална ( такава, която слага под въпрос самото му съществуване) опасност, той в никакъв случай не се обръща към Русия. Ние познаваме добре историята и помним по какъв начин беше и през 1941 година, и през 2015 година, когато по улиците на Париж течеше кръвта на разстреляни по терасите на кафенета и в Батаклан. Тогава Париж моли за помощ Москва. И Москва, спомняйки си съюзническите връзки от предишното, оказа помощ. Като изключи цялата моментна политическа обстановка.
Днес обстановката е сходна - не в елементи, само че кардинално. Не би трябвало да разрешаваме да се разгорят пламъците, в които ще се трансформира в пепел цивилизацията – и близкоизточната, и израелската, и европейската.
И още веднъж Москва надига глас – самотния глас на хуманист и човек. Никой с изключение на нас не смее да направи това през днешния ден.
Предстоят ни дълги и комплицирани договаряния, това е явно. Очевидно е, че нашите оферти ще бъдат блокирани. Но възрастните (а Русия през днешния ден е единственият възрастен, рационален и безусловно самостоятелен геополитически играч) не се опасяват от компликациите. Както и от обстоятелството, че ще са нужни старания и компромис. Но когато е застрашено освен освобождението на заложници, само че и съществуването на хиляди (ако не и милиони) хора, ние ще поемем това задължение. Без да чакам признателност от никого, само че спасявайки нечий живот. Както постоянно е било.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Сега обстановката е доста друга от тази, която беше преди петнадесет, 10 и даже осем години.
Каква е повода?
Европейският блок престана да играе ролята на съдия и се причисли към американската канонеръчна политика - в този момент, след уикенда и съвсем провалената конференция в Кайро, това може да се каже с убеденост.
Фактът, че Европейският съюз се интегрира в американската външна политика в Близкия изток, не е неочакван.
Учудващо е с какъв възторг беше направено това и второ, с каква слепота висшето управление на Европейски Съюз упорства на своето, като че ли там, в Брюксел, не схващат, че самите те седят върху буре с барут. Проектодекларацията за отбрана както на цивилните жители на Израел, по този начин и на Газа в последна сметка не беше подписана. Причината бяха различията сред европейските и арабските страни. Те бяха дефинирани от политици от първо равнище, в това число краля на Йордания Абдула. Той се изрече допустимо най-грубо, обрисувайки тъкмо тези червени линии, чието нарушение формален Аман би смятал, както сподели монархът, за „ военно закононарушение “. С тази позиция се съгласиха както президентът на Египет, по този начин и ръководителят на палестинската власт Махмуд Абас.
Американският представител (не най-високопоставеният дипломат) резервира безмълвие по време на полемиката. Е, европейците споделиха, че задачата им е „ нуждата да се изслушват взаимно “.
Задържането каменно лице без най-малко една мощна композиция на картите в ръка е извънредно рискова концепция за европейците. Те като че ли сса изгубили инстинкта си за самозапазване, забравяйки, че близкоизточният спор може да прелее в общността им - и то по-бързо, в сравнение с можеха да си показват.
Сегашното показно самообладание, желанието да се обслужват американските ползи, е в цялостен контрастност с държанието и стъпките, подхванати от европейския естаблишмънт преди осем години, когато главно Франция и в малко по-малка степен Германия бяха цел на терористите от “Ислямска страна ”. Тогава точно европейците, в желанието си да спрат опасността от ислямистки терористични офанзиви, първо направиха всички вероятни жестове към личните си мюсюлмански жители, потискайки всевъзможни опити за дискриминация, въпреки това дълго и настойчиво разговаряха с водачите на еврейските общности, обяснявайки, че им е обезпечена сигурност. Най-важното е, че се появиха дружно в медийните платформи, убеждавайки и обяснявайки, че правилото „ да живеем дружно “ за Европа е безусловно фундаментален. И благодарение на тези старания (да напомним още един път, че това е дипломация) Франция, с нейната кървава традиция на религиозни войни, се спря на крачка от революция. Вървя по самия борд, само че най-после резервира равновесие.
Днес в Европа към този момент не разчитат нито на личната си дипломация, нито на умеенето да договарят. За Париж Катар се трансформира в избавител, който, явно, договаря по най-трудните въпроси. Така се трансформира в доста значим състезател в района.
В Берлин, с изключение на канцлера и шумно говорещия, само че малко работещ началник на външната политика („ Израел има право да пази себе си и жителите си от гнет “), също липсват експерти по разплитане на трансконтиненталните възли.
И до момента в който се вършат тези изказвания, към 250 заложници са държани някъде в плен. От старци до бебета. Казват, че са арестувани в Газа. Нещо повече, жителите на самата Газа - хиляди старци и бебета - са в съвсем същото окаяно състояние. Западът се докара до задънена улица с думи и дейности. Която става все по-кървава. И в тази позиция всяко придвижване се заплаща с нечий живот. Съвсем съответно. Животът на старци и деца, майки и татковци, баби и дядовци. Ако излъсканата западна политическа общественост беше мислила малко повече за жертвите и малко по-малко за достойнството на униформата и тона на реториката, тогава може би войната щеше да бъде избегната.
Докато европейският блок не се изправи пред екзистенциална ( такава, която слага под въпрос самото му съществуване) опасност, той в никакъв случай не се обръща към Русия. Ние познаваме добре историята и помним по какъв начин беше и през 1941 година, и през 2015 година, когато по улиците на Париж течеше кръвта на разстреляни по терасите на кафенета и в Батаклан. Тогава Париж моли за помощ Москва. И Москва, спомняйки си съюзническите връзки от предишното, оказа помощ. Като изключи цялата моментна политическа обстановка.
Днес обстановката е сходна - не в елементи, само че кардинално. Не би трябвало да разрешаваме да се разгорят пламъците, в които ще се трансформира в пепел цивилизацията – и близкоизточната, и израелската, и европейската.
И още веднъж Москва надига глас – самотния глас на хуманист и човек. Никой с изключение на нас не смее да направи това през днешния ден.
Предстоят ни дълги и комплицирани договаряния, това е явно. Очевидно е, че нашите оферти ще бъдат блокирани. Но възрастните (а Русия през днешния ден е единственият възрастен, рационален и безусловно самостоятелен геополитически играч) не се опасяват от компликациите. Както и от обстоятелството, че ще са нужни старания и компромис. Но когато е застрашено освен освобождението на заложници, само че и съществуването на хиляди (ако не и милиони) хора, ние ще поемем това задължение. Без да чакам признателност от никого, само че спасявайки нечий живот. Както постоянно е било.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ